Бялата графиня

ЕПИЛОГ

Въпреки че светът продължи да се раздира от кървави конфликти, заплащани с цената на живота на хиляди човешки същества, Аполон, Кити и малкият Кубик, заедно с новородените му братче и сестриче, живееха щастливо в огромното имение на князете Кузин в сърцето на Франция. Само понякога си позволяваха да посещават Париж, за да се полюбуват на шумните булеварди и на останалите забележителности на френската столица.

Кити наистина започна да се занимава с агрономство, по-скоро с градинарство — имението разполагаше с предостатъчно обработваема площ за нейните експерименти, което обаче не й пречеше да бъде обожавана съпруга и майка и същевременно най-добрата приятелка на Аполон.

А той се посвети на играта на поло със същата всепоглъщаща страст, с която преди време се хвърляше в най-опасните сражения, макар че успяваше да отдели време за деловите си интереси, за грижите около петчленното си семейство и за своята любима съпруга.

Двамата родители следяха израстването на децата си, но без да прекаляват с наемането на детегледачки и гувернантки. Аполон се научи да се справя с всякакви проблеми, неизбежни при отглеждането им, като постепенно постигна същото съвършенство, с което въртеше ханджара и маузера в годините на Гражданската война.

За съжаление Леда неумолимо остаряваше, но Аполон я извеждаше на езда всеки път, когато преценеше, че това е разумно. Разбира се, вече не може да я пришпорва в бесен галоп както някога, но и сега разходките с нея много му помагаха да си отпочива и да забравя всекидневните грижи. Никога нямаше да се върнат онези бурни времена, изобилстващи с дръзки походи и рисковано надпрепускване, когато трябваше да се спасяват от куршумите и сабите на врага, но пък нищо не можеше да заличи спомените за техните славни подвизи.

Понякога Аполон получаваше съобщения от организациите на руските емигранти в Париж. Тези събития непременно помрачаваха настроението му и той пристигаше в столицата за два или три дни. Стараеше се да не занимава Кити с този проблем, защото знаеше, че тя няма да одобри желанието му да помага на Бялата емиграция. Но той не подозираше, че тя знае за тази страна от живота му много повече, отколкото Аполон предполагаше, защото също имаше доста познати сред руснаците, намерили убежище в Париж. От Съветска Русия идваха все по-мрачни вести, които никак не я радваха, най-вече защото знаеше, че те непременно ще повлияят на Аполон — Кити прекрасно знаеше, че той продължаваше, макар и тайно от нея, да се измъчва, защото по волята на съдбата се оказа изолиран от събитията в изтерзаната му родина.

Разбира се, Аполон не пропускаше да подпомага емигрантските движения с пари, със съвети и въобще с всичко, което бе по силите му, но обичаше Кити толкова много и всеотдайно, а и децата му бяха още много малки, че отказваше всички предложения за нелегално проникване в Русия. Или поне бе решил да изчака с авантюрите, докато потомството му не поотрасне.