Бялата графиня

Глава 3

Утрините в степите в началото на зимата понякога са необикновено ясни, а слънцето грее удивително ярко, въпреки хапещия студ, като че ли природата предизвестява смяната на сезона. Такава се случи и тази утрин. Първите слънчеви лъчи безпрепятствено нахлуха през високите френски прозорци в спалнята на втория етаж, защото вечерта в суматохата графиня Радишевска не бе успяла да спусне всички плътни завеси. Вътре металните инкрустации по мебелите искряха в ослепителни златисти отблясъци. Ефирните бели дантелени завеси сякаш оживяха, разлюлени от свежия вятър, нахлуващ откъм парка в задната част на имението.

Един игрив лъч, нахален като неканен гост, пролази по лицето на Аполон. Князът премигна неспокойно и веднага се събуди. Още със събуждането си младият мъж бе огорчен от две неприятни разкрития — първото бе това, че го мъчеше ужасно главоболие, а второто, че дясната му ръка се оказа странно изтръпнала и отказваше да се помръдне. Аполон неохотно отвори очи и плъзна поглед по дребната женска фигура, сгушена до него. Главата й бе притиснала дясната му ръка. Така той се сблъска с третата за тази сутрин изненада, пред която другите две напълно бледнееха.

Боже мой! Та това бе жената на граф Пьотр Радишевски! Кити! Очарователната русокоса красавица, с ангелското лице, която бе самата невинност… Да, тя, именно тя дишаше равномерно, нежно притиснала ръка върху голата му гръд. Какъв ужас! Главоболието му сякаш се удесетори — не му стигаше мъчителния махмурлук, ами и тази беля на главата…

Обърканият мъж тихо се помоли с надежда Господ да го дари е мъдрост и да го измъкне невредим от тази бъркотия, в която, уви, сам се беше забъркал… Нали някакъв вътрешен глас, спотаен нейде дълбоко в мозъка му, късно снощи му бе подшушнал да не посяга към последната бутилка шампанско! Сетне спомените за събитията от бурната предишна нощ неусетно, като нежен полъх на средиземноморски бриз, започнаха да изплуват в съзнанието му, при което ударите на сърцето му веднага се ускориха. „За Бога — въздъхна изуменият княз, — защо Пьотр говореше с такова пренебрежение за съпругата си, както се коментират студенокръвните жени, прекалено целомъдрените, лишените от капчица страст?“ Дали наистина ставаше дума за същата жена, която сега бе отпуснала глава на десницата му? Той учудено вдигна вежди, но веднага простена полугласно, защото главоболието му се засили още повече. „Възможно ли е — замисли се Аполон — графинята да е намерила някой опитен любовник, който да е успял да я посвети в тънкостите на любовната игра, при това след последната нощ, когато тя е била в леглото с Пьотр?“ Нали граф Пьотр Радишевски бе отсъствал от имението два месеца, за да предводителства поверения му ескадрон в изтощителните походи на север? Да, сигурно графинята си бе намерила вещ учител в изкуството на прелъстяването, защото през изтеклата нощ тя бе успяла да засенчи всичките досегашни любовници на Аполон, сред които не малко опитни жрици на най-древната професия.

Но независимо от всичко, унило се упрекна Аполон, не биваше да посяга точно на жената на Пьотр. Не беше благовъзпитано, не беше… благородно. Честно казано, беше си откровена подлост.

Сепна го помръдването на Кити. Щом се събуди, първото, което графинята видя, бяха очите му, замислено втренчени в лицето й. От техния пронизващ, изучаващ поглед голата жена моментално се смути.

В спалнята надвисна неловка тишина.

Но капитан Аполон Кузин не случайно се бе прочул с умението си да се справя дори и с най-заплетените ситуации. Както тази сутрин, въпреки че не помнеше друг път да е изпадал в по-неудобно положение.

— Моля ви да приемете моите извинения, мадам — заговори князът на безупречен френски. От десетилетия насам този език бе предпочитан от висшите дворянски кръгове в Петербург. — Снощи прекалих с шампанското.

„Тя никак не изглежда изненадана — тъжно си помисли Аполон, — което може да означава само едно — поне един от нас двамата снощи е бил напълно трезвен…“

Но от така изискано поднесеното извинение ефектът беше доста конфузен — лицето на младата графиня мигом пламна като божур. „Нима той си мисли, че… Господи!“ Кити едва не заекна от смущение:

— Нямам навик да… Искам да кажа, че… че обикновено не го правя… Не, всъщност никога не съм го правила! — Запъна се, защото не се сещаше как да продължи. Самата тя не можеше още да повярва, че това, което се бе случило тази нощ между тях, не е било само сън.

— Нито пък аз, мадам — любезно прошепна младият капитан. Неспособен да откъсне поглед от очите й, от тези два прелестни изумруда, от нежните очертания на устните й, Аполон се смути, сякаш бе неопитен юноша. Къде се изпари, и то за броени секунди, богатият му опит на похитител на женските сърца? Защо заглъхна така внезапно и странно вътрешният му глас, който винаги досега го бе предупреждавал да избягва спалните на аристократичните особи? Нали това бе едно от твърде малкото правила на доброто възпитание, които Аполон Кузин не си позволяваше да нарушава? В много прегрешения можеше да бъде упрекнат младият капитан, но не и в съблазняване на съпругите на своите командири… Защото престъпеше ли това табу, неминуемо би трябвало да очаква сериозни неприятности и дори страдания.

Но щом погледът му отново се спря на прелестните й зелени очи, омайно дълбоки и кристално чисти като тропически лагуни, всичко, което му диктуваше здравият разум, моментално се изпари от главата му. Духът на благоразумието напусна спалнята яко дим. Горещата му кръв трескаво запулсира във вените. Властен, всепоглъщащ поток, яростно помитащ всички скрупули, сред които добрите маниери бяха най-дребното препятствие.

Тялото му моментално реагира на зова на нагона. Господи, как може да е тъй прелестна? Но омъжена за друг… Очите му неволно се спуснаха към високите й, предизвикателно заоблени гърди, към стройните й бедра, към съблазнителните извивки на тялото й. Аполон се опита да овладее желанието си, но не успя. Внезапно му хрумна, че правилото да не посяга на съпругите на аристократите е или признак на страх, или нелепост — защо да е забранено да сложи рога на някой граф, след като го е вършил с жените на простосмъртните?

За няколко секунди решението узря напълно в съзнанието му — пътуването до бардака на Мадам Зоя можеше да почака.

За Кити също се оказа невъзможно да устои на изкушението. Очите му, изпъстрени със златисти точици, некриещи страстното му желание, я покорила много по-дълбоко отколкото снощи, когато в спалнята царуваше загадъчен полумрак. Ах, тези очи, как умееха да съблазняват, пълни с обещания! Никога досега не бе виждала подобни очи. Именно те я привлякоха сега към него, така, както снощи я покори съвършената му фигура и неотразимата му мъжественост. Най-въздействащи за Кити си оставаха очите на Аполон Кузин — само по обкованите със сребро икони бе виждала такива неустоими очи, дръзки и пронизващи, тревожни някак си, с поразителен контраст между тъмните зеници и златния прашец, осеял ирисите около тях.

Точно в този миг бедрата й отново усетиха горещата мъжественост, пробудена от топлото й тяло, възбудена от тръпките, пролазващи по бедрата й. Може би именно бедрата й бяха предусетили, много по-рано от мозъка, копнежа, надигащ се в най-съкровената й същност. Не помнеше някога, когато се случваше да се събуди в леглото до Пьотр, да бе изпитвала подобно неудържимо желание. Младата жена неволно потръпна още веднъж, но този път от страх и безпомощност, отчаяна, че не ще успее да обуздае поривите на собственото си тяло.

Аполон, разбира се, долови трепета й и не закъсня да я сграбчи със силните си ръце. Отначало я стисна леко, оставяйки й спасителен изход — в случай че предпочете да се отскубне от прегръдката му, ала постепенно, докато телата им се притискаха жадно, ненаситно устремени едно към друго, хватката му се затягаше все повече и повече. Тя остана задъхана и стаена в обятията му, не смееща да продума.

Близостта му, горещата му кожа, идеално гладка, без никакви косми по гърба и гърдите — за разлика от Пьотр! — неописуемо интимните докосвания на парещите му пръсти, толкова умели, толкова знаещи, неумолимо и бавно спускащи се от мъха по врата й надолу по гръбнака… всичко това вкупом окончателно пропъди у нея всяка мисъл за съпротива. Гърдите й, напълно разголени, тръпнещи, вече бяха притиснати тъй плътно от шепите му, че Кити по-скоро усещаше, отколкото чуваше ударите на сърцето му, забързани, все по-ускорени.

— Но това… това е просто нелепо… нервно зашепна младата графиня, опитвайки се да преодолее непреодолимото си привличане към този красив, млад, дързък и покоряващ мъж, с когото почти не се познаваше. — Смешно ли е, странно ли е, и аз вече не зная, но просто не мога да се овладея!

— Да… наистина е странно… — веднага се съгласи той, но го изрече набързо, небрежно, защото погледът му не преставаше да гали прелестното й лице, застинало до неговото в очакване, граничещо с мъчителна изнемога. Накрая дирещият му взор се прикова върху подканващо трепкащите й розови устни, които сякаш се мъчеха да му подскажат — но тайно, безмълвно — какво трябва да стори със собственицата им. И то без да се колебае нито миг… Дори с риск да стане брутален…

Затова той само сведе над нея русите си коси, за да прилепи устни към нейните, след което отново прошепна:

— Не само че е нелепо, а и невероятно.

Кити се опита да го отблъсне, но вече бе прекалено късно да се спаси от трескаво напиращите му ръце, от сладострастно впиващите се бедра на Аполон, обгръщащи все по-плътно нейните. Тръпките, разтърсващи тялото му, се оказаха заразителни — кожата й започна да настръхва, сетивата й се пробудиха и в паметта й нахлуха възпламеняващите спомени от изтеклата нощ. Силните му мургави ръце вече се плъзгаха стръвно по кадифената кожа на бедрата й. Усети и напиращата му мъжественост. За Кити нямаше друг избор, освен да простене тихо, доверчиво притиснала устни към рамото му, и да се остави да бъде понесена от вихъра на инстинктите си. А когато устните му — след огнения набег по шията й, гърдите й, корема и слабините — отново се върнаха върху лицето й, за да покрият устните й, у нея не бе останала и капчица сила за съпротива. Езикът му отново разтвори устните й, алчен да я вкуси, да я погълне. В същото време пъргавите му ръце не оставиха недокосната, непогалена нито една от извивките на прекрасното й тяло, извиващо се спонтанно, тръпнещо от предусещането на екстаза. Пламнала, Кити реагираше незабавно, подвижна като живак, изцяло подвластна на кипежа на кръвта, внезапно нахлула в главата й.

Още не можеше да се освободи от спомена за главозамайващите кулминации, които Аполон й бе дарил миналата нощ, от неподозираните досега от самата нея тайни за дълбините, до които могат да стигнат един мъж и една жена в размяната на ласки и топлота, чувства, себеотдаване и страсти. Никога, никога нямаше да забрави, че именно Аполон пръв я бе научил как да дарява и как да получава щастие. Той още не бе отделил устните си от нейните, когато тя, без да промълви нито дума, успя да му докаже, че това, което тъй страстно желаеше, ще му бъде дадено, и то веднага.

За невероятно кратко време, вече напълно отрезвял, Аполон бе възстановил напълно великолепната си мъжка потентност, превъзходната си форма, с която я бе изумил през предишната нощ. Не му попречи нито мъчителното главоболие, причинено от водката и шампанското, нито фактът, че спомените му от последната нощ бяха доста хаотични. Главоболието му мигом бе забравено, когато настани краката й върху раменете си.

Следващият час изтече неусетно за Кити и Аполон, които още лежаха заморени, плътно прегърнати, със сплетени ръце и бедра. Кити изпитваше отчаяна нужда да измисли нещо, с което да оправдае необичайното си поведение, но още не можеше да подреди обърканите си мисли.

— Аполон, бих искала… да ти обясня нещо — започна с неловко запъване младата графиня. — Работата е там, че никога досега… никога не ми се е случвало да преживея нощ като тази. Повярвай ми! Не те лъжа! Просто не мога да си обясня какво ми стана снощи… — безпомощно изхлипа тя.

Князът, все още изтощен от последното страстно преживяване, бавно повдигна клепачи и прикова очи върху зачервеното лице на Кити, обаятелно и прелестно, въпреки разбърканите къдрици около челото и страните й. „Най-много я вълнува бурната любовна нощ — помисли си Аполон, — въпреки че се опитва отчаяно да прикрие истинските си желания с този внезапен пристъп на скромност и разкаяние.“ Лицето му обаче с нищо не издаде мислите му. Помогна му солидният опит, натрупан в безчет светски салони в Русия и Европа.

— Няма причини да изпаднеш в истерия, Кити — заговори й той с успокоителен тон. — На всекиго може да се случи да сгреши…

— Но на мен за пръв път ми се случва! Нима не можеш да ме разбереш? Така се срамувам от себе си! Какво ще си помислят слугите за мен? Ами ако Пьотр разбере? Ох, ще настане истински ужас!

Долната й устна затрептя. Пръстите й нервно се впиха в ребрата му.

Аполон веднага притисна каещата се графиня към гърдите си, обгърна с ръце обляното й със сълзи прелестно лице, избърса страните й и нежно се взря в очите й, разширени от паническия страх от бъдещето.

— Успокой се, мила. Слугите могат да си мислят каквото си искат, но това няма никакво значение за нас двамата. Колкото до Пьотр… Хм, обещавам ти, че той никога няма да узнае. Така че, мое малко котенце — промърмори князът, притисна я още по-силно в обятията си и погали с пръст треперещата й долна устна, — положението съвсем не е толкова страшно, колкото ти се струва.

Той се надигна, облегна се на възглавницата, целуна я по очите, за да попие сълзите й, и я дари с най-окуражаващата усмивка, на която беше способен.

— А сега, за да покажем на слугите, че не се страхуваме от клюките, с които така или иначе ще ни обсипят, колкото и да се крием, най-добре ще е да им позвъниш. Ще им поръчам солидна закуска. Защото никога не съм имал такъв страхотен апетит. Сигурен съм, че същото важи и за теб.

Той седна срещу нея на малката маса в ъгъла на спалнята, измит, обръснат и загърнат в тъмносиния копринен халат на Пьотр, препасан с червен копринен шнур. Щом го видя така предрешен на излизане от банята, в съседство със спалнята, Кити ахна от изумление. Князът изглеждаше удивително обаятелен, с онова вродено чувство за превъзходство и непринуденост, което бе присъщо единствено на потомствените дворяни. Коприненият халат, небрежно разтворен, разкриваше бронзовата кожа на голите му гърди, великолепно контрастиращи със златистите му коси. Толкова беше прелестен, че графинята се почувства неуверена в завоеванието си, въпреки вълшебната им любовна нощ. За разлика от нея княз Кузин изглеждаше напълно уверен в себе си, изцяло посветил се на щедрата закуска, въпреки че Кити, все още разтърсвана от угризения, продължаваше да коментира събитията от последната нощ.

— Мога да ти се закълна, пред тази икона, че никога не ми се е случвало нещо подобно… — промълви тя и издайническата червенина отново пропълзя по лицето и шията й.

— Е, ако ми е позволено да изкажа мнението си напълно откровено — усмихна се младият мъж, — в любовните авантюри всъщност няма нищо лошо, въпреки че моралистите никога няма да престанат да сипят огън и жупел…

Но още не бе доизрекъл фразата, когато започна да осъзнава, че бе допуснал непростима грешка. Най-неуместна в момента се оказа лекомислената тактика, която бе избрал, за да потисне тревогата й. Защото Кити веднага стисна устни, а тялото й застина като вцепенено от заклинание на невидим магьосник. Аполон се принуди да остави ножа и вилицата, за да се впусне в многословно и объркано извинение. Накрая обаче усилията му се увенчаха с успех — след пороя от извинителни и утешително слова князът успя да я накара да се отпусне. Само че този път прояви повече благоразумие и я остави тя да говори. За себе си Аполон запази само ролята на разбиращ слушател. Наложи му се да изтърпи с вежлива усмивка всичките й опити да се оправдае, както и неясните й обяснения, примесени с изблици на негодувание срещу досегашния й безрадостен живот в самотното имение в глухата Астраханска област.

Той отдавна бе разбрал, че жените винаги правят така. И тя, като всички останали дъщери на Ева, беше приучена да брани своето целомъдрие, да търси благоприлична фасада за своето поведение. Естествено Аполон, отдавна обръгнал на заплетени любовни авантюри, преживял какви ли не интимни перипетии, можеше най-спокойно да й заяви, че той никога не се е интересувал от мнението на околните. Но щеше да прозвучи непростимо неуважително и невъзпитано. Затова реагираше само с деликатно кимване на всяко нейно оплакване и се стараеше да заглуши всяко съмнение — още щом то покълваше в съзнанието й, — че тяхната любовна връзка ще бъде някога разкрита. Отново му помогна опитът, придобит в будоарите на петербургските дами в часовете на разкаяние и угризения, които по правило следваха винаги на разсъмване след поредната бурна нощ.

Князът великодушно пое вината изцяло върху себе си, за да я освободи от ненужни самообвинения. Като истински аристократ, Аполон Кузин прекрасно знаеше каква бе причината за гнетящото притеснение, стегнало сърцето на Кити — за една порядъчно възпитана млада дама нямаше нищо по-ужасно от незавидната участ да бъде обвинена, нещо повече — да бъде изобличена в непристойно поведение, в изневяра и разврат.

Аполон поддържаше най-спокойния, най-убедителния тон, на който бе способен, докато й доказваше с неоспорима логика, че тя в нищо не е виновна, че именно той е истинският виновник, дръзкият завоевател, нахлул в нейната спалня. Не забрави да спомене и за смекчаващите вината обстоятелства — в полумрака той не би могъл да я разпознае, пък и мозъкът му бе размътен от водката и шампанското.

— Разбираш ли, Кити — снизходително й обясни той, след като завърши с обвиненията срещу себе си, — цялата беда е в това, че аз тъй яростно ти се нахвърлих, че в първия миг ти дори не успя да се възпротивиш.

Деликатно се престори на разсеян и забрави да спомене за страстните ласки, с които го бе обсипвала почти през цялата нощ, след онези първи мигове, когато бе на косъм от изнасилването. Графинята също не пожела да бъде коментиран този странен епизод от биографията й.

Като че ли яростните му самообвинения донякъде потушиха угризенията й, защото сълзите престанаха да бликат от изумрудените й очи.

— Аз съм особен човек — кротко продължи Аполон, изпълнен е миролюбиви намерения. — Рано сутрин съм много по-възприемчив към страданията на хората около мен. Освен това и на мен не ми е безразличен стремежът на всеки от нас да държи на достойнството си. Сутрин, щом отрезвея, първата ми грижа е да се разкайвам горчиво за лудориите, извършени предишната бохемска вечер. — Леката му усмивка увенча перфидната лъжа. — Така че сега, прелестна графиньо, мога да се закълна пред вас, с чисто сърце, залагайки думата си на благородник — аз наистина нямах намерение да осквернявам честта ви! — В патоса си княз Кузин неусетно премина на „вие“, без дори да се усети. — Предлагам ви да сключим мир и завинаги да си останем приятели.

Лицето му излъчваше такава неподправена искреност, че графинята дори за миг не се усъмни в думите му.

Всичките й съмнения, опасения и тревоги мигом се изпариха, като пометени от магическа пръчица. Кити ласкаво му се усмихна и отвърна чистосърдечно:

— Да бъдем приятели? До гроб? Това ли ми предлагате, княже мой? Прекрасно!

Успокоен, Аполон посегна към чашата с чая, но ръката му внезапно замръзна във въздуха, макар че домакинята зададе следващия си въпрос съвсем тихо, с онзи подчертано небрежен тон, който пазеше само за по-несръчните си камериерки:

— Между впрочем, коя е тази Маруся?

Аполон благоразумно не избърза с отговора. Първо облегна ръце на масата и се постара да успокои дишането си.

— Безкрайно съжалявам за това глупаво недоразумение. — За миг острият му поглед се стрелна към очите й, но за съжаление те вече бяха премрежени от гъстите мигли.

— О, не, няма нищо, княже. Да, да, нищо особено не се случило. Мога да схвана какво изпитва един мъж в подобен миг — любезно заговори тя, без нито едно мускулче да трепне на лицето й. — Прости ми този изблик на женско любопитство.

На устните му се появи неловка усмивка.

— Да, явно е, че дължа още едно извинение… Но последните две седмици на фронта се оказаха ужасно напрегнати. Иначе не си позволявам да говоря такива глупости, независимо колко чаши съм пресушил преди това. Маруся е моя отдавнашна познайница, от крайбрежието… По-точно от Ялта. Дребна блондинка и хм… доста хубавичка. Точно като теб. — Но усмивката мигом помръкна, а лявата му вежда нервно потрепна. — Всъщност… замислено отрони князът, — не е вярно, че си приличате. — Лицето на Кити завчас пламна. Съобразителната графиня моментално схвана неизказаното в неговата преценка. — Ако не бях толкова пиян — продължи Аполон с още по-подкупваща интонация, — веднага щях да открия разликата. Защото, мое мило котенце — при тези думи пръстът му нежно докосна устните на затаилата дъх графиня, — онази Маруся всъщност въобще не може да се сравнява с теб.

Кити, непривикнала да бъде ухажвана тъй дръзко, веднага отдръпна глава и го измери с поглед, още по-озадачена от нарастващата разлика между нея и незнайната Маруся. И още по-зачервена. „Боже мой — каза си Аполон, — колко е прелестна в своята наивност!“ Всъщност той така и не успя да си спомни Маруся някога да се бе изчервявала в негово присъствие. Князът се опита да изрови от паметта си поне бегъл спомен за някоя от останалите си любовници, способни да се изчервяват, при това така очарователно. Опитът му се оказа неуспешен. Аполон тихо въздъхна и реши, че графиня Кити Радишевска е уникално чаровно създание, след което се облегна на стола си и вдигна глава, за да подари на своята компаньонка най-лъчезарната усмивка, на която бе способен.

Продължиха закуската си, разговаряйки любезно и сдържано, като добре възпитана съпружеска двойка. Старателно избягваха да коментират случилото се през последните часове и се придържаха изключително към по-безобидни теми от общ характер, както е прието в светските среди.

Аполон остана изненадан от себе си — толкова бързо не очакваше да си припомни полузабравените правила за поддържане на салонен разговор. От доста месеци не му се бе случвало да подлага на изпитание способностите си на галантен кавалер, защото страната се гърчеше и жестока, свирепа братоубийствена касапница и сега на никого не му беше до демонстриране на светски маниери.

— Това сладко от ягоди наистина е великолепно — започна той, след като реши, че ще я обиди, ако заговори веднага нелепи баналности от рода на: „А как ви се видя времето вчера?“

— Сама съм ги брала.

Златокосият капитан незабавно реагира:

— Затова ли са тъй ароматни? — И посегна с лъжичката към купичката със сладко от горски ягоди.

След няколко минути Кити, като хапна едно последно късче от прясната шунка, приготвяна в имението специално за графското семейство, го запита, делово и спокойно, все едно че говореше на съпруга си:

— Да наредя ли да почистят униформата ти?

— О, ще ти бъда много благодарен, ако се разпоредиш някоя от твоите камериерки да се погрижи за нея! Цели две седмици не съм я смъквал от гърба си… — Усмихна й се с топла, искрена признателност и добави почтително: — Естествено, само при условие, че това няма да ти причини затруднения…

— О, не, няма да ми причини никакви затруднения! — махна с ръка домакинята. — Повече ме безпокоят в момента препечените филийки. Да не би да са прекалено горещи, княже?

Кити загрижено сбърчи изящните си вежди.

Аполон само закима в знак, че е напълно доволен от поднесената му закуска.

Сетне настъпи тишина. Двамата само се спогледаха многозначително над малката маса, подредена с порцелан от Лимож и сребърни прибори. Неловката пауза ги смути. Аполон пръв сведе очи, уж за да огледа по-отблизо блюдото, препълнено с пушена чига, а Кити с леко треперещи пръсти се зае да оправя бродираната подложка между чинийката и чашата с чая. Внезапно тя повдигна мигли, изчерви се — вече сама не помнеше за кой път през това денонощие, — но събра смелост и го запита пресипнало:

— Защо не си се оженил досега?

Той я изгледа сепнато, но само след секунди звънко се разсмя.

— Откъде да зная? Вероятно защото нито една дама досега не е поискала ръката ми!

Кити обаче си позволи съвсем лека усмивка.

— Моля те, Аполон, подобен въпрос заслужава по-сериозен отговор.

— Но аз съм напълно сериозен — разпери ръце князът. Личеше си, че в този миг искрено се забавлява. — Но дори и да бъда удостоен с едно тъй ласкаещо предложение, независимо коя особа ще го отправи към мен, можеш да бъдеш сигурна, че първо ще го обмисля много внимателно, преди да обява решението си.

Кити реши да се престори, че не е схванала скрития подтекст.

— С други думи, не си склонен към обвързване?

— Да. Поне засега.

— Но в един прекрасен ден…

Той я изгледа замислено.

— Може би и това ще ми се наложи да преживея, но точно сега никак не ми се иска дори да мисля за евентуална женитба. — Аполон веднага й отвърна с въпроса, който именно тя никак не желаеше да коментира: — Какво ще ме посъветвате, мила графиньо? Бракът носи ли щастие? — Опитният ухажор не пропусна да втренчи очи в лицето й, ала погледът му попадна върху една съвършено безизразна маска. Нито трепване, нито гримаса, нито дори присвиване на свежите й, безукорно очертани устни. Единствено едната й вежда се бе вдигнала леко над другата, за да наруши иначе идеалната хармония на лицето й.

Удивително големите зелени очи на графиня Радишевска обаче не успяха да скрият спотаената в тях тъжна сянка.

— Струва ми се, че не си струва да се говори повече на тази тема. — Пръстите й този път се заеха да оправят, без това да бе нужно, бродираната салфетка в скута й. — Ще споделиш ли с мен впечатленията на сестра ти от замъците и ландшафта в долината на Лоара?

Аполон остана възхитен от умението на Кити да избягва парливите теми и да пренасочва разговора с най-безобидни въпроси.

— Нина се завърна от Франция изпълнена с възторг от френската архитектура и природни забележителности. Но сестра ми е истинска особнячка. На нея й е достатъчно да й замирише на конюшня, за да се почувства на седмото небе. Нали знаеш, луда е по конете? Ако не язди поне веднъж на ден, все едно че се е разболяла.

— Още малко чай? А майка ти с какво се занимава сега? С някой нов проект за археологически разкопки?

— Да, поне доколкото може да стигне някаква вест от чужбина до този затънтен край, майка ми отново е решила да се заеме с любимите си проучвания. Този път ще търси следи от племената от ледниковата епоха някъде в Маджарско.

— А баща ти?

— Той се интересува единствено от игра на поло. Никой, дори и майка ми, не може да го прибере от игрището.

Още дълго разговаряха така, учтиво и сдържано, като стари приятели, чиито пътища неочаквано са се кръстосали след дълга принудителна раздяла. Но въпреки че графинята старателно поддържаше привидно безгрижен светски тон, много по-опитният от нея Аполон успя да долови живия й интерес към всичко, свързано с него — миналото му, роднините му, увлеченията му и най-вече — любовните му авантюри. Любопитството й обаче не се засищаше след изчерпателните му, макар и добре премислени отговори, дори напротив все повече и повече се задълбочаваше. Княз Аполон Кузин, въпреки че притежаваше опасен и донякъде спорен недостатък — необуздана склонност към лекомислени авантюри, независимо дали ставаше дума за кавалерийски набези в тила на врага, или за потайно вмъкване в някой дамски будоар, в същото време съвсем не бе лишен от проницателност. Именно проницателността му помогна да се досети, че за засиления интерес на младата графиня към всичко, свързано с неговата особа, може да има само едно логично обяснение — Кити копнееше да продължи да се среща с него. Тайно, разбира се. А за него тя — в това младият капитан не се подвоуми нито за миг дори — за него тя беше като дар небесен, въплъщение на юношеските му блянове, защото въпреки пребогатия си опит като похитител на женски сърца, Аполон никога не бе срещал по-очарователна красавица от графиня Кити Радишевска.

Ето и сега той улови мимолетния й поглед, насочен към лицето му, когато той рязко надигна глава, преситен от обилната закуска. Кити побърза да сведе очи, за да не се издаде, но по страните й отново плъзна предателска червенина.

Двадесет минути по-късно апетитът на Аполон вече бе напълно задоволен, затова той остави чашата си с чая и се отпусна на облегалката на стола. Закуската беше превъзходна и той не пропусна да похвали домакинята, особено поднесения от нея кахетински чай — с плътен вкус и богат аромат, този кавказки сорт нямаше равен на себе си в цяла Русия.

— Още малко чай? — любезно го попита Кити.

— Може, но по-късно. — Той й се усмихна приветливо и се протегна лениво, след което скръсти ръце на тила си.

— Веднага ще позвъня да ни донесат още един чайник — продължи Кити. — Най-късно след четвърт час чаят ще е готов и някой от прислужниците ще го донесе от долния етаж. — Тя се приведе, преди да се надигне от стола и това бе причината да се разтвори деколтето на снежнобялата й сутрешна роба. Графинята посегна към звънеца на стената, но в последния миг нещо й хрумна, защото се обърна към Аполон и го попита:

— Искаш ли да поръчам още нещо от кухнята?

Аполон присви очи и плъзна преценяващ поглед по стройната й фигура, след което пусна ръце от тила си.

— Може би не бих се отказал от… — тихо промълви князът и протегна ръка, за да погали тънките й пръсти. Кити веднага трепна и го изгледа озадачено. Аполон ласкаво й се усмихна и заговори с подкупващ глас: — Нека да отложим, засега, втората доза чай — предпазливо вметна той и премести стола си до нейния.

Смутената графиня този път се изчерви много по-силно от преди. Дъхът й замря, в слабините й се надигнаха предателски тръпки, а коленето й омекнаха. В първия миг дори не усети колко ловко се плъзнаха горещите му ръце под робата й от бяла коприна. А той започна да се възбужда още от първите сладостни мигове на допир, дори още по-рано, когато погледите им многозначително се кръстосаха над масата. Аполон веднага усети, че и в нейните гърди се надига страстен копнеж, но разбираше, че й е нужно още време, за да узрее желанието й напълно, да разцъфти като грижливо отглеждана роза. Ала преди това той бе длъжен да я накара да забрави тревогата, струяща от замъгления й поглед, да отговори на безмълвния въпрос, четящ се в разширените й зеници.

— Ела, ела при мен, Кити — покани я той, сепнат от собствения си глас, внезапно подрезгавял от първите тласъци на кръвта, нахлуваща в слабините му. — Ела, седни на коленете ми. Чаят може да почака.

Протегна ръка, без да обръща внимание на опитите й да се съпротивлява. Обгърна я през кръста и ловко я настани в скута си. Робата й избра сякаш нарочно точно този миг, за да се разтвори докрай. Съблазнителните й бедра още повече го настървиха да я притисне до себе си. Припомни си изпитания трик — стисна силно бедрата си, за да укроти непокорната си мъжественост.

— Кити, скъпа… — меко въздъхна Аполон и изпъна с копнеж мощните си рамене. После затвори клепачи и остана така, прилепил лице към нейното. Миглата му я погъделичка по скулата и нежните косъмчета на тила й мигом настръхнаха от това толкова деликатно докосване. Аполон още веднъж си пое дълбоко въздух, упоен от блаженото изживяване. Така, в мимолетна забрава, изтекоха няколко безкрайно дълги секунди, преди той да отвори очи, бавно, съвсем бавно, щастливо оглеждайки се наоколо.

— Видя ли какво направи с мен? — закачливо заговори князът, докато пръстите му трескаво заопипваха деликатната й бяла ръка, в напрегнат опит да я намести по-удобно и скута си. — Кити, ех, Кити, моя малка сладка Кити… — ласкаво изрече младият мъж, заровил жадно търсещи устни в дъхавата й коса, докато свободната му ръка бавно, съвсем полека, но неотклонно напредваше от коляното й нагоре по гладкото бедро, щедро разголено от разкопчаната дреха.

Кити се притесни, когато с тревога установи, че робата прикриваше все по-малка част от тялото й. Накрая не издържа и нервно се надигна от скута му.

— Почакай, Аполон, почакай — неспокойно се извърна тя, подплашена най-вече от трудногасимия плам, така умело разпален от него в гърдите й. Ала този път той въобще не обърна внимание на опасенията й. Вместо това плъзна тръпнещата си длан към деколтето й. Изисканата дантелена бродерия сякаш сама се надигна, за да стори път на ръката му. „Боже мой, кожата й е по-гладка дори от китайска коприна!“, удиви се Аполон. Вече омаяна, Кити безропотно се отпусна в обятията му. В слепоочията й запулсира бесният ритъм на кръвта, зовящ към безпаметни безумства, напомнящ за ненаситната й женственост. Не, така повече не можеше да продължава! Трябваше да се сложи край на този разгул, трябваше да напипа спасителния изход! Защо, по дяволите, не можеше да устои дори само на допира на ръцете му… Нали току-що й бе обещал, че ще бъдат само добри, благовъзпитани приятели? Без никакви скрити помисли… А какво прави сега с нея? И защо му позволява? Без дори да се усети, Кити внезапно се оказа полуразголена. Кога успяха ловките пръсти да смъкнат фината копринена дреха от раменете й? Кога се свлече по ръцете й? В последен отчаян опит графинята посегна към спасителното одеяние, ала той и този път я изпревари, като с рязък замах го запрати върху туркестанския килим.

— Почакай… спри! Слугите могат да влязат в спалнята! — Кити немощно се опита да протестира. Очевидно беше забравила колко ловък можеше да бъде княз Аполон Кузин.

Вдигна я с лекота — сякаш беше перце, откъснато от крилото на жерав — след което, без да губи нито секунда, разтвори краката й, за да погали свиления триъгълник между бедрата й, безкрайно улеснен от това, че под робата си тя нямаше дори бельо.

— Няма да посмеят! — отривисто отсече Аполон, без дори да си направи труда да се озърне наоколо. Невероятно напористите му пръсти вече трескаво обхождаха всяко местенце по тялото й, дори и най-скришните. За да се насладят отново на свежата й, идеално оформена, подлудяващо женствена плът, примамлива и обещаваща неизчерпаеми наслади. Най-после ръката му се пъхна между бедрата й и победена, тя само простена безпомощно. Вече не й бяха останали сили да се съпротивлява. Усетил как тя плахо, но все по-разгорещено започна да се разтваря за него, Аполон веднага засили натиска си. Но в следващия миг по прелестното й лице пробяга болезнена гримаса. Той схвана, че малко е попрекалил, че й бе причинил болка, затова веднага побърза да й се извини:

— Извинявай, скъпа моя. Снощи бях прекалено твърд и напорист. Обещавам ти, че сега ще бъда безкрайно внимателен.

Следващите минути изтекоха само в ласки, галене и утешения, докато най-после ръката му проникна в опияняващо топлата й плът.

Кити знаеше, че трябва на часа да го отблъсне, защото секунди по-късно вече ще бъде невъзвратимо късно, но Аполон чудесно знаеше къде точно да я докосне, за да зазвънтят невидимите струни, неусетно заменили нервите й. Само че отчаяните й неумели опити за съпротива не само че не й помогнаха да се спаси от него, но дори още повече разпалиха желанието му, Аполон напипа сърцевината на нейната женственост. Тя моментално изтръпна, пронизана от толкова силен импулс, че в първия миг й се стори, че няма да издържи и ще изкрещи с все сила. Искаше й се да го помоли да спре, поне за малко, колкото дъх да си поеме, но той продължаваше да я гали и възбужда със същото дяволско умение, с което пръстите на скулптора мачкат мократа лепнеща глина, за да изваят неземна красота от безформената маса.

Кити обаче успя да изтръгне от гърлото си само един приглушен стон, след което се отпусна безпомощно в ръцете му. Всички останали мисли отдавна се бяха изпарили от съзнанието й — като ято птици, внезапно подплашени и литнали от гнездата си, — за да освободят място за хаоса от кипящи желания и страсти. Главата й се люшна и се оброни на рамото му. Косите й се посипаха като златист водопад, за да обгърнат яките му рамене. Вече нямаше сили да издържи на пламъка, разпалван в слабините й от напористите му пръсти, които явно не знаеха що е милост и пощада.

Колко пъти през последното денонощие тя бе разтърсвана от приливите на екстаза? Самата Кити вече не помнеше броя им. Но най-много беше изненадана от разкритието, че в нея се е таяла потискана, неподозирано дълбока, изпепеляваща чувственост. Досега младата графиня се бе примирявала с оскъдните съпружески ласки, които бе получавала от Пьотр по-скоро по силата на традициите и задължението, отколкото от искрено, спонтанно любовно чувство. Кити, естествено, му отвръщаше със същото, като запълваше дните си с нескончаеми грижи около къщата и имението на Пьотр, а освен това трябваше да наглежда и съседния, също така необятен имот, останал на нейните грижи след преждевременната смърт на родителите й.

Но сега тя самата не можеше да се познае. Нима това бе същата жена, която с подчертана неохота влизаше вечер в съпружеската спалня? Откъде се появи тази необуздана, пагубна страст? Как можа да забрави за всичко останало, за съпруга си, за честта си, за брачното ложе? На всичкото отгоре Аполон Кузин й беше почти непознат! И се държеше невъобразимо разпуснато като някоя от онези жалки уличници, дори откровено му се предлагаше, само и само да си изпроси още ласки, още и още наслади… Но угризенията й мигом секнаха, защото точно в този миг настойчивите му пръсти я заопипваха още по-жадно и успяха да я накара да се сгърчи от първите пристъпи, подсказващи надигащата се в утробата й изгаряща кулминация. Ръцете й импулсивно се устремиха към главата му, обгърнаха лицето му, устните й се разтвориха, топли, влажни и очакващи жарките му целувки.

— О, Аполон, недей… — изхлипа Кити. — Така ще ме подлудиш…

Но той нямаше никакво намерение да чака втора покана. Защото именно така възприе думите й. Убеден, че тя вече е напълно готова да го приеме целия в себе си, той я подхвана през кръста и я повдигна нагоре.

— Какво правиш? — ахна графинята. — Тук ли?

— Да, тук! — нетърпеливо изръмжа разгорещеният млад мъж и притисна лице към нейното. Търсещите му устни сами трябваше да си проправят път през разпилените й коси към устата, защото и двете му ръце бяха заети с повдигането на бедрата й. Нейното възклицание, изразяващо отначало само уплах и слисване, постепенно заглъхна, неусетно за самата нея, за да угасне в сладострастно издихание. Напълно разголена, сега тя не знаеше как да изрази възторга си от неукротимия, безкрайно изобретателен любовник, докато ръцете му бавно и сластно се плъзгаха надолу по голата й снага.

Може би дори не бе още навлязъл в нея докрай, когато две експлозии, една след друга, разтърсиха слабините й. Този път не можа да се сдържи и извика, напълно забравила, че не биваше да привлича вниманието на слугите, които само в къщата бяха двадесет. Изпъна се рязко, сетне се вкопчи в него като удавница, продължавайки да хлипа задъхано. Дланите му загалиха гърба й, кръста й, полукълбата й, за да изтръгнат от нея поредица от несекващи оргазми, които се сляха в едно цяло в замъгленото й съзнание. За да завършат с толкова бурна кулминация, че в един миг той се изплаши не на шега да не припадне в ръцете му. За Аполон вече нямаше никакво съмнение, че като любовница Кити засенчва всичките му досегашни компаньонки в леглото. Никога не бе срещал толкова спонтанна, всеотдайна страст, а нищо друго не импулсира тъй силно мъжа, както признанието на жената, че е желан и очакван като бленуван спасител.

Ръцете му, над които вече самият той нямаше власт, нетърпеливо се стегнаха около талията й, за да я укроти поне за миг, за да може да проникне още по-дълбоко в нея. Кити веднага предусети намерението му и застина, покорна като етиопска робиня, наложница на всемогъщ фараон, готова да му се отдаде изцяло, без остатък. Очите му огледаха с възхищение ръцете й, като че ли изваяни от слонова кост. Отново я обгърна — плътно, задушаващо, отвсякъде — за да я притисне тъй силно към гърдите си, че тя само успя да се сгуши подплашено между изпъкналите му бицепси, напрегнати до пръсване. Ноктите й одраскаха раменете му — това бе единственият начин, по който успя да реагира, обезумяла от страст. Нейните сподавени стонове се удавиха в накъсаните въздишки на княза. Аполон се напрегна, за да я повдигне леко нагоре, после я спусна надолу, бавно, нежно, мъчително-сладостно. Не, не можеше толкова скоро да я връхлети следващата вълна… това бе… това бе само сън!

Отмаляла от неизпитваното досега блаженство, Кити вече не вярваше дори на сетивата си. Ала мъжът, плътно притиснат към нея, продължаваше да шепти любовни слова, заровил лице в косите й, с плътния си мелодичен баритон, да я съблазнява, подкупва и разголва душата й с дръзките си думи. Описваше й най-подробно какво прави с нея, с нейното тяло, как реагира тя самата. Подтикваше я да гледа там, долу, където бедрата им се сливаха — и щом го видя какъв е втвърден, зачервен, дори лъщящ, тя самата изпадна в захлас, усещайки ясно всяка негова грапавина, дразнеща кожата й. Този път, повлечена от възпламеняващ порив, Кити изкрещя още по-силно, а нейният вик изпълни сърцето му с триумфално, чисто мъжко усещане за могъщество. Занемял от щастие, за миг младият мъж се спря, вдигна ръка и отметна златокосите къдрици от запотеното чело на своята любима, изплашен да не би да се задуши в косите си, докато мяташе бясно глава наляво и надясно. След което продължи отново. В същия покоряващо сластен ритъм.

Капитан Аполон Кузин и графиня Кити Радишевска забравиха и за обяда, и за вечерята. Всъщност през следващите три дни и нощи тя и само тя беше неговото неизчерпаемо, божествено меню. От най-изискано качество. Забравени бяха и кахетинския чай, и френското шампанско, и горските ягоди. През тези незабравими седемдесет и два часа всички правила бяха изоставени и стъпкани, като завивките от леглото, скупчени в ъгъла или изритани на килима.

Князът си позволи да я упрекне само веднъж, полушеговито. Беше в малките часове на последната им нощ.

— Никой ли, скъпа, досега не ти е обяснявал, че инициативата в любовната игра по традиция е запазена за мъжа?

Аполон се разсмя, като видя смущението, изписано на лицето й. Объркана от думите му, Кити неволно се зае да внася ред в косите си, отново разрошени преди четвърт час от немирните му пръсти, след което промълви, извила устни в предизвикателна усмивка:

— Ами… ами аз си казах, че след като съм се събудила, мога да те погаля по гърдите…

В усмивката й се долавяше полуприкрит триумф, примесен с възторг от признанието му за покоряващата й женственост. През тези дни и нощи в нея бе настъпила неочаквана промяна — докато отначало му се бе отдавала плахо, дори свенливо, сега тя беше тази, която търсеше настойчиво своя дял от насладата. Удивена от собствената си изобретателност, преобразена до неузнаваемост, графинята измисляше нови и нови, все по-изтънчени начини, за да изостри сексуалния му апетит. И винаги успяваше.

Накрая Аполон простенваше тихо, преди да зарови ръце и копринените й коси. Точно така постъпи и сега, но след това зашепна нежно на ухото й:

— Скъпа моя, ако утре ме очаква още една безсънна нощ, ще бъда принуден да отправя молба към небесните ангели да ми дадат малко от тяхната сила. Защото моята май ще се изчерпи в най-скоро време…

Тя само промърмори сънено „Хм… ммм…“, което той възприе като утвърдителен отговор. Аполон се усмихна в мрака и протегна ръце, за да смъкне нощницата от раменете й.