Дамата от езерото

Глава 39

Отново настъпи тежка тишина. Наруши я Патън с бавния си старателен говор:

— Ти май не знаеш какво приказваш. Да не би Бил Чес да не познава собствената си жена?

— След едномесечен престой в езерото? Облечена в дрехите на жена му и накичена е нейни дрънкулки? С подгизнала от водата руса коса и с неузнаваемо лице? Защо изобщо ще се усъмни? Оставила бележка, която може да се тълкува като писмо на самоубиец. Изчезнала. Били се скарали. От дрехите и колата й — нито следа. Цял месец не му се обаждала. Представа нямал къде може да бъде. И в този момент изплува трупът с дрехите на Мюриъл. Руса коса, с фигура като на жена му. Разлики, разбира се-, е имало и при подозрение за друга самоличност на трупа сигурно щяха да бъдат открити и проверени. Но основания за това не са съществували. Кристал Кингзли била жива. Заминала с Лейвъри. Оставила колата си в Сан Бернардино. Телеграфирала на мъжа си от Ел Пасо. Така че, що се отнася до Бил Чес, с нея всичко било ясно. Дори не се сещал за мисис Кингзли. По никакъв начин не се връзвала с неговото нещастие. Откъде накъде?

— Сам трябваше да се сетя — обади се Патън. — Но дори да ми беше минало през ума, щях да отхвърля тази мисъл като налудничава. Твърде е неправдоподобна.

— На пръв поглед да — съгласих се аз. — Но само на пръв поглед. Да предположим, че тялото не беше изплувало от езерото цяла година — освен ако не бъде търсено с канджа. Просто Мюриъл Чес изчезнала и никой няма да си направи труда да я дири. Докато мисис Кингзли е друга работа. Тя има пари, приятели, загрижен съпруг. Нея ще я търсят, както и става в крайна сметка. Но не веднага, първо нещо трябва да предизвика подозрения. А дотогава може да минат месеци. Съществува вероятност да се претърси с канджи езерото, но ако следите и в случай на дирене отведат макар и само в Сан Бернардино и се окаже, че оттам е взела влака в източна посока, то тогава едва ли ще претърсят езерото. Пък в краен случай дори това да стане и да намерят труп, шансът тон да бъде правилно идентифициран е твърде малък. Бил Чес е арестуван за убийството на жена си. Спокойно можеха и да го осъдят, ако питате мен, и в такъв случай въпросът с трупа в езерото щеше да е приключил. Кристал Кингзли все така ще е изчезнала, но ще мине за сметка на неразрешените загадки. Накрая ще се приеме, че е била сполетяна от нещо лошо и вероятно не е вече сред живите. Никой обаче няма да знае къде, кога и как е станало това. Ако не беше Лейвъри, сега нямаше да обсъждаме тук тази история. Лейвъри е ключът към всичко. Той се случва в хотел „Прескът“ в Сан Бернардино през същата нощ, когато се предполага, че Кристал Кингзли е напуснала вилата край езерото. Вижда една жена, която кара колата на Кристал, облечена в нейните дрехи, и разбира се, я познава. Но едва ли подозира, че нещо не е наред. Няма защо да знае, че това са дрехите на мисис Кингзли или че жената току-що е наредила да приберат колата й в гаража на хотела. Той просто смята, че е срещнал Мюриъл Чес. А тя се погрижва за всичко останало.

Млъкнах и изчаках някой да се обади. Но и те мълчаха. Патън седеше неподвижно на стола, скръстил доволно пухкавите си гладки ръце върху корема. Кингзли бе облегнал глава назад, притворил очи, без да мърда. Дегармо стоеше облегнат на стената до камината, напрегнат, пребледнял и хладен — едър, суров, непреклонен мъж, чиито мисли бяха скрити някъде много дълбоко. Тогава продължих:

— Ако Мюриъл Чес е играла ролята на Кристал Кингзли, значи тя е убийцата. Това е елементарно. Дайте да анализираме нещата. Знаем коя е и що за човек е била. Преди да срещне Бил Чес и да се омъжи за него, тя е извършила вече едно убийство. Като медицинска сестра в кабинета на доктор Олмър и негова любовница тя убива жена му така хитроумно, че докторът е принуден да я прикрие. Много умеела да кара мъжете да играят по свирката й. Познанството ми с нея не продължи достатъчно дълго, за да разбера как става това, но фактът си е факт. Той се доказва и от онова, което тя направи с Лейвъри. Мюриъл просто убива всеки, който й пречи, а случаят с жената на Кингзли е точно такъв. Нямах намерение да зачеквам тази тема, но тя вече е без значение. Кристал Кингзли също умеела да върти мъжете на малкия си пръст. Намотала и Бил Чес, а жена му не била от онези, дето ще се примирят с усмивка. Да не говорим, че животът тук в планината й бил дошъл до гуша — убеден съм в това — и искала да се измъкне. Ала й трябвали пари. Опитала да си ги набави чрез Олмър, но това пуснало Дегармо по следите й. Тя се изплашила. С човек като него не можеш да си сигурен. И напълно основателно не ти е имала доверие, а, Дегармо? Той помръдна крак.

— Времето ти изтича, приятел — изрече мрачно. — Кажи си приказката, докато още имаш възможност.

— Милдред можела да мине и без колата, дрехите, документите и всичко останало на Кристал Кингзли, но те все пак й дошли добре. Парите също — Кингзли твърди, че жена му обичала да носи големи суми. Сигурно е имала и бижута, които в крайна сметка също могат да се обърнат в налични. Всичко това прави убийството й не само приятно, но и доходно. Това е подбудата, а сега да разгледаме средствата и възможностите.

Възможността била предоставена като по поръчка. Скарала се с Бил, той си взел шапката и отишъл да се напие. Познавала си човека, знаела до каква степен може да се напие и колко ще се забави. А време й трябвало. То било от съществено значение. Наложило се да предположи, че го има. Иначе всичко пропадало. Необходимо било да опакова дрехите си, да ги откара до езерото Кун, да ги скрие там заедно с колата, защото никой не бивало да ги намери, да се върне пеша, да убие Кристал Кингзли, да я преоблече в собствените си дрехи и да я завлече в езерото. Всичко това иска време. Що се отнася до самото убийство, предполагам, че е напила мисис Кингзли или я е зашеметила с удар по главата, а след това я удавила във ваната тук, в тази вила. Това е не само логично, но и много лесно. Като медицинска сестра умеела да се оправя с трупове. Освен това плувала добре — Бил ми каза. А удавеното тяло потъва. Трябвало само да го направлява към желаната дълбочина и да го скрие. Всичко това е напълно във възможностите на една жена, която може да плува. Свършила тази работа, облякла дрехите на Кристал Кингзли, хвърлила в куфара онези нейни вещи, които й били необходими, и потеглила с колата й. Но в Сан Бернардино се сблъскала с първото непредвидено препятствие — Лейвъри.

Той я познавал като Мюриъл Чес. Нямаме сведения, нито основания да предполагаме нещо друго. Бил я виждал тук при езерото и сигурно пак е идвал насам, което никак не й допаднало. Щял да намери вилата заключена и в това нямало нищо опасно, но заприказва ли се с Бил… А според плановете й Бил не трябвало да е сигурен, че е напуснала Литъл Фон, защото, ако открият труп, на него се падала задачата да го опознае. Така че веднага хвърлила въдицата на Лейвъри и той едва ли се е съпротивлявал много, преди да я налапа. За него знаем едно сигурно нещо — слабото му място били жените. Колкото повече, толкоз по-добре. За умна жена като Милдред Хавиланд бил лесна плячка. С други думи, завъртяла му ума и отпътували заедно. От Ел Пасо изпратила телеграма, за която той и не подозирал. Накрая го убедила да се върне в Бей Сити или пък е нямало как да му попречи. Искал да се прибере у дома, но Милдред не можела да си позволи той да бъде далеч от нея, защото представлявал опасност. Единствен Лейвъри бил в състояние да изтрие всички оставени следи, че Кристал Кингзли е напуснала Литъл Фон. Започнат ли да я търсят, неминуемо щели да стигнат до него и от този момент нататък животът му нямало да струва пукната пара. Може да не повярват на първите му уверения, че не е виждал мисис Кингзли, както се и случи, ала разкаже ли цялата история, проверят ли я, току-виж… И така, разследването започва и Лейвъри свършва застрелян в банята още същата нощ, след като разговарях с него. Това е, кажи-речи, всичко, като изключим нейното връщане в къщата на другата сутрин. Изглежда, убийците не могат да минат без това. Каза ми, че бил взел всичките й пари, но не вярвам. По-скоро се е сетила, че някъде из къщата е скрил своите, или е решила да режисира сцената на свежа глава, да се увери, че всичко е наред и следите сочат, накъдето трябва; а може да не ме е излъгала и наистина да е отишла само за да внесе вестника и млякото. Всичко е възможно. Така или иначе, Милдред се връща, аз я сварвам там и тя ми изигра такова театро, че налапах цялата въдица.

— Кой я уби, синко? — попита Патън. — Доколкото разбирам, не си отредил тази роля на Кингзли.

Аз погледнах клиента си.

— Казахте, че не сте разговаряли по телефона. А мис Фромсет? Тя допускаше ли, че това е жена ви?

Той поклати глава.

— Съмнявам се. Много трудно би се излъгала до такава степен. На мен ми каза само, че й се сторила променена, успокоена. Нищо не заподозрях. Чак когато дойдох тук… Още щом влязох снощи във вилата, усетих, че нещо не е наред. Всичко беше прекалено чисто, подредено и разтребено. Кристал никога не оставя къщата в такъв вид. Спалнята щеше да е осеяна с дрехи, навсякъде щеше да има фасове, кухнята би била задръстена от чаши, бутилки, мръсни чинии, мравки и мухи. Помислих си, че жената на Бил е почистила, но сетне се сетих, че не е могла да стори това през онзи ден. Била е твърде заета — скарала се с Бил, после са я убили или се е самоубила. Всичко това ми мина през ума, но бях объркан и не претендирам, че стигнах до някакъв извод.

Патън стана и излезе на верандата. След Малко се върна, като бършеше устни с бежова носна кърпа. Настани се пак на стола, малко на една страна — пречеше му кобурът на хълбока. Впери замислен поглед в Дегармо. Той стоеше все така изправен до стената, неподвижен и скован, същински каменен човек. Дясната му ръка продължаваше да виси отпуснато, със свити пръсти.

— Още не съм чул кой е убил Милдред — настоя шерифът. — Този отговор влиза ли в представлението, или тепърва предстои да бъде изяснен?

— Убита е от някой, който е смятал, че си го заслужава, който я е обичал и мразел, който е бил твърде много полицай, за да допусне да й се разминат още убийства, но не достатъчно, за да я закара в участъка и по този начин да се разкрие цялата история. Някой като Дегармо.