Дамата от езерото

Глава 41

Шерифът тъкмо бе наредил по телефона да блокират шосетата, когато се обади дежурният сержант от язовира на Пума Лейк. Качихме се в колата на Патън и Анди я подкара с голяма скорост покрай езерото, после през селото и пак кран езерото, до големия бент в отсрещния му край. Махнаха ни да спрем до бараката, която служеше за щаб. Там в един джип ни чакаше сержантът.

Направи ни знак да го следваме и ние потеглихме след него по шосето, пропътувахме около двеста метра и спряхме до едни войници, които надничаха към дъното на дълбокия каньон. Имаше още спрели коли и групичка хора до войниците. Слязохме и се приближихме.

— Не спря, когато караулът му направи знак — обясни с ожесточение в гласа сержантът. — За малко да го събори с колата. Другият, в средата на моста, трябваше да отскочи, за да не бъде смазан. Този, дето пази тук, видя какво стана, извика му да спре, но онзи не се подчини. — Сержантът подъвка устната си. — Заповедта гласи в такива случаи да се стреля. И той стреля. — Като посочи следите от гуми на ръба на урвата, додаде: — Ето тук изскочи от пътя.

На трийсетина метра под нас се виждаше малката смачкана кола, опряна на огромна гранитна скала. Беше почти преобърната и стоеше килната на една страна. Около нея се суетяха трима мъже. Бяха я отместили, колкото да измъкнат нещо изпод тенекиите.

Нещо, което е било човек.