Ди Гунан

Глава IXГробарят показва местонахождението на гроба; съдията Ди се разпорежда трупът да се изрови, за да му бъде направен оглед

Стражниците настаниха госпожа Би и госпожа Джоу на две носилки и поеха към Гаодзяуа. След тях и съдията Ди напусна трибунала в официалната носилка, последван от регистратора на смъртните случаи и помощниците си.

Мълвата, че тялото на Би Сюн ще бъде изровено, подсказа на хората от околността, че случаят е извънредно сериозен. И когато съдията и свитата му излязоха на главния път, млади и стари се присъединиха към шествието.

Малко преди обед множеството пристигна в Хуанхуа, където надзорникът Хъ Кай и старият гробар посрещнаха съдията и му съобщиха, че всичко е приготвено. Съдията Ди повика Хун до носилката си и му каза тихичко:

— Онзи ден момчето от банята ти е споменало за някакъв младеж, който имал дюкян в съседство с дюкяна на Би Сюн. Иди го намери и се опитай да го накараш да проговори. Освен това, тъй като денят се очертава доста дълъг, няма да се връщам в града, а ще остана да спя в странноприемницата, където бяхме отседнали предния път.

На гробището вече бе издигнат обширен тръстиков навес, под който щеше да се разположи съдилището. Стражниците бяха заели мястото си, отпред бяха подредени необходимите за ексхумацията инструменти.

Съдията слезе от носилката си и веднага се запъти към гроба на Би Сюн. След като се увери, че нищо не бе пипано от последното му идване, се отправи към високата маса, седна в креслото и призова стария гробар и госпожа Джоу.

— Ти ми каза, че това е гробът на Би Сюн — обърна се съдията Ди към стареца. — Трябва да те предупредя, че ако се окаже, че си допуснал грешка, наказанието ще е много тежко. И ще е късно за угризения.

— Как бих могъл да лъжа за подобно нещо! — възкликна гробарят. — При това в присъствието на майката и вдовицата на покойника?

— Не съм казал, че не ти вярвам — рязко изрече съдията. — Но госпожа Джоу се опитва да ме измами с всички възможни средства и дори ме заплаши с наказанието, отредено за клеветниците. Ако се окаже, че гробът не е на Би Сюн, не само делото ще бъде прекратено, но аз ще бъда обвинен в нарочно оскверняване на гроба на някой невинен клетник. Затова искам да сложиш палеца си под този документ, с който се удостоверява, че именно това е гробът на Би Сюн. В случай на грешка ти ще понесеш последствията — после се обърна към госпожа Джоу: — Чуйте ме добре. Ще заповядам да се изрови трупът в името на справедливостта, а не за да докажа правотата си. Но при всички случаи това означава жестоко отношение към останките на съпруга ви. Вие сте негова законна съпруга и независимо дали сте го убили, или не, ваш дълг е, преди да започнем, да се помолите за успокоението на душата му.

Съдията Ди нареди на гробаря да я отведе до гроба. Госпожа Би, която чак сега осъзна, че тялото на сина й наистина ще бъде извадено, заплака с горещи сълзи и смазана от мъка, задърпа снаха си за ръкава:

— Дъще моя, неумолима е нашата участ. Не стига, че синът ми си отиде в разцвета на младостта си, ами сега и ще омърсят гроба му, а ние сме изправени лице в лице с този безчовечен чиновник.

Госпожа Джоу оставаше безучастна.

— Безполезно е сега да плачете — на висок глас отвърна тя. — У дома не ме оставяхте на мира. Все водехте какви ли не хора и ето докъде се стигна накрая. Плачът с нищо няма да помогне. Почакайте края, за да се види, че Би Сюн не е бил убит. Не се страхувам от този магистрат. Законите, установени от нашия августейши император, му повеляват да управлява хората, а не да им причинява страдания. Той ще трябва да изтърпи наказанието, което готви за мен. Щом ми заповядва да се моля за съпруга си, ще го сторя, за да се сложи колкото може по-бързо край на тази история!

Тя избута свекърва си, застана до гроба и се поклони три пъти. Не само че не изглеждаше скръбна, а, напротив, цялото й държане беше предизвикателно. Дори нахока гробаря, нарече го „магарешка глава“ и му — обеща да се заеме с него след ексхумацията.

— Какво чакате? — подвикна тя. — Госпожата привърши, хващайте се за работа!

Старият гробар бе възмутен докрай от грубостите й, но не желаеше да се препира пред всички с една жена. Той пристъпи към съдията и го попита дали да започва.

Съдията Ди не бе пропуснал нищо от сцената. Той накара госпожа Джоу да се моли пред гроба само за да проследи реакциите й. И щом видя, че не е ни най-малко опечалена, а дори нагруби стария човек, още повече се увери във вината й. Нареди на гробаря да започва. Старецът и помощниците му хванаха инструментите и започнаха да копаят. След половин час цялата предна част на могилката беше изравнена и се показа ковчегът. Мъжете го извадиха и внимателно го почистиха от пръстта, с която беше покрит.

Съдията им нареди да го донесат под навеса и да го поставят на две дървени магарета пред високата маса. После заповяда на Хъ Кай и на двамата му помощници да отворят ковчега.

Щом видя току пред очите си ковчега на своя син, госпожа Би падна в несвяст. Двама стражници я повдигнаха и й помогнаха да седне.

Когато тежкият капак беше отместен, напиращата отвред тълпа изведнъж се дръпна назад. Трупът бе изваден внимателно заедно с дебелата рогозка, върху която бе положен, и бе преместен върху друга рогозка, постлана за целта на земята пред високата маса. Ковчегът бе запечатан херметически, а сухият въздух беше забавил разложението и тялото едва бе увредено. И все пак гледката беше зловеща, още повече че широко разтворените клепачи разкриваха посивели изсъхнали очни ябълки. Няколко селяни започнаха на висок глас да обсъждат това, заявявайки, че Би несъмнено е умрял от насилствена смърт.

Съдията Ди стана от креслото си зад високата маса и се приближи до трупа. Дълго се взира в угасналите очи на мъртвия, преди да изрече властно:

— Би Сюн, Би Сюн, твоят магистрат е тук, за да поправи несправедливостта, която ти е била нанесена. Ако си умрял от насилствена смърт и ако душата ти все още ме чува, аз те моля да го покажеш, затваряйки очи.

За ужас и потрес на всички присъстващи пергаментовите клепачи на мъртвия потрепнаха и се склопиха над очите му.

Когато вълнението от това свръхестествено явление се поуталожи, съдията Ди нареди на регистратора да се заеме с огледа. След като се въртя дълго около трупа, регистраторът заяви:

— Ваше превъзходителство, трупът е бил заровен преди много време и ми е невъзможно да го огледам в това състояние. Позволете моля ви преди това да го почистя.

Съдията даде съгласието си и регистраторът и помощниците му бавно започнаха да отвиват савана. Платното се повдигна лесно, но там, където разложението вече беше започнало, трудно можеше да се отдели, без да се повреди залепналата за тъканта кожа. Регистраторът нареди на гробаря да стопли вода в един железен котел. Той на няколко пъти напръска трупа с топлата вода, после внимателно отдели савана. После изми тялото от главата до петите с една стомна чисто вино. Накрая заяви, че е готов за огледа.

Макар че се бяха струпали неколкостотин души, цареше пълна тишина. Всички точеха шии, за да не пропуснат и един жест на регистратора.

Той внимателно огледа лицето и шията на мъртвия, после продължи сантиметър по сантиметър надолу. Тълпата следеше движенията му в напрегнато мълчание. След като привърши и с корема, без все още да каже дума на съдията, хората се размърдаха неспокойно и тук-там започнаха да шушукат. Когато стигна до стъпалата, регистраторът нареди на помощниците си да обърнат трупа ничком и започна да преглежда гърба от основата на черепа и врата. Но продължаваше да мълчи.

Сега вече съдията Ди се разтревожи. Стана и се приближи, като внимателно следеше огледа. Когато завърши, регистраторът на смъртните случаи се обърна към съдията:

— След външния оглед на тялото заявявам, че нищо не говори за насилствена смърт. Моля негово превъзходителство да ми разреши да извърша по обичайния начин и вътрешен преглед, при който е възможно да се открият следи от отравяне.

Преди съдията да отвърне, госпожа Джоу яростно се разкрещя, че ако съпругът й е бил отровен, не може да не са останали външни белези. Тя не позволяваше повече да оскверняват тялото на мъртвия.