Ди Гунан

Глава XXIСъдията Ди решава да не се прави оглед на тялото на младоженката; напразни опити да се установи произходът на отровата

Съдията отпрати прислужничката и се обърна към господин Хуа:

— Както виждате, вашите обвинения срещу Хъ Дзъбин почиват единствено на подозрения. Следствието едва сега започва. Да отидем на местопрестъплението.

Господин Хуа го поведе. Прекосиха няколко двора, преди да стигнат до брачната стая. Леглото беше до стената в дъното с грижливо затворени завеси. В стаята пазеха двама стражници. До възглавниците стояха абаносова масичка с дърворезба и също такъв стол. Чайникът се мъдреше на масичката в подплатена кошничка. Господин Хуа съобщи на съдията, че за съжаление в суматохата около смъртта на младото момиче някой е прибрал двете чаши. Чайникът не е бил помръдван.

Съдията нареди на един стражник да му донесе чиста чаша, а на други двама да потърсят на улицата някое бездомно куче. Докато чакаше, огледа внимателно стаята, без да забележи нищо особено. Повдигна капака на чайника и видя гъста тъмна течност, напомняща по-скоро сироп, отколкото чай. При това миришеше силно на мухъл. Съдията си каза, че ще е много трудно да се установи каква е отровата. Ако беше арсеник, по тялото на жертвата нямаше да се появят синкави петна. Той сипа малко в донесената чиста чаша. Миризмата на мухъл се чувстваше осезателно. Течността беше черна като туш, но в нея не се различаваше някакво подозрително вещество.

Двамата стражници се завърнаха с едно полуживо от глад псе. Съдията поръча да донесат от готварницата няколко мръвки, топна ги в чашата и ги хвърли на стъпалата към дворчето. Кучето ги налапа светкавично и задуши за още. Но след малко козината му настръхна и то започна яростно да лае. Скоро лаят премина в жален вой. Животното се въртя известно време в кръг, след което падна и издъхна.

Естеството на отровата не даваше мира на съдията. Той нареди на стражниците да сложат умрялото куче в сандък и да го запечатат. Трябваше да послужи в съдилището като веществено доказателство.

Съдията се върна в стаята и разтвори завесите на леглото. Клетата младоженка лежеше там, където я бе настигнала смъртта. От устата й се бе стекла струйка кръв, изящното й тяло бе покрито със сини петна.

— Вие представлявате семействата на младоженката и на младоженеца. Двата дома са „просмукани от аромата на книгите“ и е огромно нещастие, че такова ужасно събитие сполита хора от вашия ранг. Няма да увеличавам скръбта ви, като подлагам на съдебен оглед тялото на клетата ви дъщеря, което би го изложило пред множество очи на неприятни операции. Ще се задоволя сам да установя, че е била отровена. В случая въпросът не е да разберем как е била убита, а кой е извършил това чудовищно злодеяние. Тъй че сега ще подпиша смъртен акт, в който се казва, че е починала от отрова, дадена й от неизвестно лице. Тялото може да се погребе незабавно.

Госпожа Ли разплакана благодари на съдията Ди за деликатното му отношение към техните чувства, докато господин Хуа се показа скептичен.

— Законът повелява — заяви той — да се извърши подробен оглед на трупа на жертвата. Кой знае дали няма да се открие допълнително доказателство за вината на Хъ.

Тогава неговият син се хвърли в коленете му и го замоли да пощади останките на злочестата му съпруга. Господин Хуа склони неохотно и заповяда на слугите да приготвят тялото за погребение. Съдията Ди излезе на двора и известно време гледа с отсъстващ поглед сновящите напред-назад прислужници. Задачата му тук бе изпълнена, можеше да се прибере в съдилището. Но нещо го караше да се задържи в дома на господин Хуа. Дълбоко в себе си бе убеден, че ключът към загадката се намира тук.

След като облякоха тялото и го извадиха в предния двор, съдията се върна в брачната стая. Стражниците прибираха чайника и чашата в една кожена кутия. Съдията постави печата си на хартиената лента, с която бе подлепен капакът. Стражниците излязоха, той затвори след тях и седна сам на един стол до леглото.

Вече всичко бе утихнало. Само от предния двор долитаха приглушени гласове. Отровителите — помисли си той — нерядко прибягват до причудливи начини, за да убият жертвата си. Каква ли тайна криеше тази стая? Във въздуха още се усещаше миризмата на мухъл, сякаш бе станала част от помещението. Съдията надникна под леглото, зад мебелите, след това влезе в кухничката. Беше съвсем малка, без огнище, само с един голям котел студена вода за миене на чашите и съдините. Явно бе основно почистена преди пристигането на младоженката. Стените бяха прясно варосани, тук не се долавяше миризмата на мухъл от стаята. Съдията Ди поклати глава и се върна в приемната при господин Хуа.

— Вие обвинявате Хъ Дзъбин — каза той на достолепния мъж, — но аз смятам, че прислужничката Джън спокойно може да е извършила престъплението. По време на заседанието отново ще разпитам Хъ, но ми се иска да задам няколко въпроса и на нея. Няма да възразите, надявам се, ако я задържа.

Това ни най-малко не се хареса на господин Хуа, но той знаеше, че не може да се противопостави. След тръгването на съдията двама стражници отведоха прислужничката в съдилището. Господин Хуа си го изкара на своя син:

— Ясно е, че госпожа Ли ще се съгласи тялото да бъде погребано без оглед. Жените нищо не разбират от тия неща. Но ти, син на високопоставен чиновник, би трябвало да си наясно. Не виждаш ли, че този надут магистрат само гледа как да си улесни задачата? Знай, че чиновниците винаги се стремят да избягват трудностите. Захващат се с нещо само ако не им разваля спокойствието. Нали самият съм бил чиновник, знам ги тия неща…

До вечерта на другия ден господин Хуа не бе получил никаква вест от съдилището и ожесточението му срещу съдията Ди нарастваше. Той сновеше из стаите и дворовете на дома си с развети ръкави и хокаше слугите, ставайки непоносим за всички. Вечерта се закани на следващия ден да отиде сам в съдилището и да накара съдията Ди да разпита с мъчения Хъ Дзъбин.

През това време съдията бе наредил на Ма Жун да разпита един възрастен регистратор на смъртните случаи, вече излязъл в пенсия, както и някои опитни аптекари. Но никой от тях не бе казал каква отрова би могла да предизвика описаните признаци. След това съдията бе пратил Ма Жун и Цяо Тай незабелязано да разпитат съседите на господин Хуа и госпожа Ли, както и да проверят списъка със сватбарите. Като, че ли нищо особено не се бе случило в двете семейства. Поканените бяха до един почтени граждани, не се знаеше някой от тях да е имал за нещо зъб на господин Хуа или на госпожа Ли.

На третия ден след огледа у господин Хуа съдията обсъждаше в личния си кабинет случая с Ма Жун.

— Като че ли това убийство ще ни затрудни не по-малко от онова на Би Сюн — каза съдията. — Едната вълна още не се е отдръпнала и идва друга.

В този миг в стаята влезе един служител и подаде на съдията някаква визитна картичка. Съдията прочете името на нея и въздъхна:

— Ето го и господин Хуа. Няма съмнение, идва да ме убеждава повторно да разпитам Хъ Дзъбин. Въведете го в заседателната зала.

Съдията Ди се настани в залата и видя господин Хуа, който изкачваше стъпалата с мрачно изражение, облечен в официални дрехи. След като си размениха обичайните учтивости, господин Хуа започна:

— Стана вече трети ден, откак снаха ми бе убита. Ще бъде ли така добър негово превъзходителство да осведоми моята неука особа докъде е стигнало разследването?

— Тъкмо навреме идвате — каза съдията. — Готвех се отново да разпитам обвиняемия Хъ Дзъбин и прислужничката от почитаемия ви дом. Ако бъдете така добър да седнете в личния ми кабинет, ще можете да чувате всичко, което се говори в заседателната зала.

Съдията отведе господин Хуа в кабинета си и го настани на един стол точно зад завесата, която отделяше помещението от заседателната зала. След това зае мястото си на подиума и нареди да доведат кандидата Хъ.