Ди Гунан

ИНТЕРМЕДИЯ

Сцената е на брега на река. Пролетта преваля, но сливовите дръвчета още са отрупани с цвят. Актьорите са трима: „девойка“, „влюбен“ и „старец“.

ДЕВОЙКАТА:

— Толкова пъти съм идвала на това място, но нивга цветовете не са ми изглеждали толкова прекрасни.

(Пее.)

СТАРЕЦЪТ:

— Може ли толкова красиво момиче да се разхожда тук самичко? Не може у дома ви да няма някой, който нежно ви обича.

ДЕВОЙКАТА:

— И така да е. В ден като днешния кой мисли за онези, които го чакат у дома?

ВЛЮБЕНИЯТ:

— Онзи ден, когато минавах оттук, пак се любувах на тази прекрасна гледка.

ДЕВОЙКАТА:

(С интерес.)

— Забелязахте ли зелените върби, когато сте се разхождали покрай реката?

ВЛЮБЕНИЯТ:

(Пее весело.)

— Късно е вече, трябва да се прибирам.

ДЕВОЙКАТА:

— Не ми се връща у дома. Там има един жесток човек, много жесток, и все ме пита и разпитва. Толкова е досаден, че понякога ми иде да се хвърля в кладенеца.

СТАРЕЦЪТ:

— Хайде заедно да се полюбуваме на цъфналите дръвчета. Иска ми се да ви помогна.

ДЕВОЙКАТА:

(Смее се и пее.)

СТАРЕЦЪТ:

— Да идем и тримата. Жалко ще е да се откажем от такава радост.

ВЛЮБЕНИЯТ:

— Пролетта вече преваля, кой ли днес се сеща за ланския цъфтеж!

СТАРЕЦЪТ:

(С тъга.)

— Гледат ли я грижовно, цъфналата клонка дълго трае.

ДЕВОЙКАТА:

— Мечтая си за свещи, за червени свещи. Кой ли мисли за утре през сватбената нощ!

ВЛЮБЕНИЯТ:

— На празника на цветята, изглежда, не играят различията в сан и пост. Да вървим тогава тримата и да не се питаме за имената си. Нали след този ден няма да се видим никога повече.

ДЕВОЙКАТА:

— Да, толкова е тъжно, че няма нищо по-кратко от мечта в края на пролетта!

ВЛЮБЕНИЯТ:

(Пее весело.)