Ди Гунан

Глава XVЦао описва точно истинския убиец; съдията Ди пуска госпожа Джоу да си отиде у дома

Речта на Дзян направи впечатление на съдията, но не успя да го убеди докрай. В неговите очи Цао си оставаше закоравял престъпник. В края на краищата Дзян Цун беше бивш разбойник и нищо чудно да се опитваше да защити приятеля си Цао. Ма Жун отгатна мислите на господаря си.

— Прогонете всяко съмнение от сърцето си, господарю — обади се той. — Щом брат Дзян казва, че Цао е почтен търговец, значи той със сигурност не е замесен в тази история. Но пък най-вероятно ще ни разкаже откъде се е сдобил с балите на жертвата.

— Братко Цао — обърна се Дзян към приятеля си, — разкажи на негово превъзходителство какво точно се е случило. Събратя сме, между нас не трябва да има нищо скрито. Освен това съм надзорник на това градче, недалеч от границата на съседния окръг Джанпин, и съм длъжен да помогна истинският убиец да застане пред правосъдието.

— Много неприятна история — започна Цао. — Убийството извърши човек на име Шао, който не стига, че уби, а и мен намеси в тази мръсотия. Цялото му име е Шао Лихуай и е от Цзянсу. И той като мен купува евтино стоката от Цзянсу в разгара на сезона, за да я продаде по пътищата на Шантун. Неведнъж сме се срещали по пътищата. Миналия месец, когато купувах коприна от Цзянсу, той тръгна по-рано с едно по-младо момче от нашите, Лю. И оня ден срещам Шао недалеч от Джанпин. Буташе количка с бали. Попитах го къде е Лю и защо пътува сам. Това не е много разумно, когато човек е със стока. Той запъшка и ми заразказва патилата си. Лю се споминал по пътя от някаква внезапна смъртоносна болест. С много премеждия успял да му купи ковчег и го оставил да го оплачат в един храм, като дал последните си грошове на монасите. Докато се разправял с това, минал моментът, когато можел най-изгодно да продаде стоката си. Да не се бил блъскал да намери приличен ковчег за колегата си, вече щял да си е у дома с добра печалба. Повярвах и го попитах накъде е тръгнал. Отвърна ми, че засега не смятал да се връща на юг, защото се страхувал да не би семейството на Лю него да изкара виновен за смъртта на сина им. Взе от мен триста сребърника и ми даде количката със стоката си. Като продам коприната, да дам половината от парите на семейството на Лю. От другата половина би трябвало горе-долу да си върна тристате сребърника. Ето така негодникът успя да ме намеси в тази работа и си плю на петите с моите пари.

— Знаете ли накъде пое, след като ви даде коприната? — побърза да попита съдията Ди.

— Не ми каза — отвърна Цао, — но не е трудно да се отгатне. По-рано познавах стопанина, при когото работеше Шао. Беше решил, че е добра партия, и му даде дъщеря си за жена. Но наместо да отвърне с благодарност и почит за бащинското отношение, Шао тормозеше съпругата си и тя почина от дамла. После научих, че живеел с някаква жена от тази провинция в едно селце на име Сляпа клисура или нещо такова. Нищо чудно да е отишъл там, за да похарчи с любовницата си парите, задигнати от Лю. Готов съм и сам да тръгна да го търся, за да си уредим сметките.

Сега вече съдията Ди напълно се убеди в искреността на Цао и още веднъж се удиви на достоверността на съня си в храма. Поемата подсказваше, че името на престъпника е Шао, неясна оставаше само връзката със Съчуан. И понеже не си спомняше да е чувал за село на име Сляпа клисура, разпита господин Луо. Търговецът най-сетне бе започнал да проумява случилото се и се впусна в безкрайни извинения, задето и не подозрял, че толкова високопоставен сановник е почел скромния му дом, и така нататък. Съдията Ди го прекъсна с думите, че се е отнесъл с нужното уважение към търговеца, за какъвто той се бе представил. След това господин Луо усилено, но безуспешно се опита да си спомни нещо за Сляпа клисура.

Навън вече палеха хартиените фенери и съдията стана, за да се прибере в странноприемницата. Извини се на господин Луо за притесненията и покани Цао и Дзян на вечеря. Двамата приеха с радост.

Цяо Тай вече бе започнал да се тревожи за тях, а и нямаше търпение да научи новините. Ма Жун го запозна с Цао Уанчуан и с надзорника Дзян и му заразказва какво се е случило, а съдията Ди се оттегли за малко. Скоро пристигна и стопанинът на странноприемницата Цан, на когото Ма Жун разкри истинската самоличност на съдията Ди и причината за посещението им в селото. Възхитен, че е приел такъв висок гост, стопанинът хукна към готварницата, за да заръча богато угощение.

Когато се появиха изпускащите пара блюда и стомната с вино, съдията Ди покани гостите си да седнат непринудено и да си поприказват приятелски, без да държат сметка за възраст и ранг.

Цао Уанчуан се оказа неуморим разказвач на истории из живота на търговците копринари. Надзорникът Дзян припомни някои от общите им подвизи с Ма Жун от времето, когато и двамата шетали из горите. По някое време Цао Уанчуан каза на съдията:

— В нашата гилдия вестите се разнасят бързо. Опасявам се, че ако не побързам да пипна Шао в Сляпа клисура, той скоро ще научи, че сме по петите му, и ще се скрие някъде надалеч.

Ма Жун намери забележката за основателна и добави:

— Господарю, в Джанпин делото на Би Сюн засега е в застой, затова ви предлагам да ни възложите на двамата с Цао да арестуваме Шао Лихуай, след като утре се приберем в Джанпин. Вярно, почти със сигурност знаем къде се крие Шао, но пък първо трябва да намерим тази Сляпа клисура. В града ще прегледаме съдебните архиви, ще разпитаме хората.

Съдията Ди се съгласи. След още няколко чаши надзорникът Дзян и Цао Уанчуан си тръгнаха и всички се разотидоха да спят.

На другата сутрин съдията поръча каруци с коне, за да се върнат час по-скоро в Джанпин. Ма Жун уреди сметката с ханджията и сред виковете на кочияшите и плющенето на камшиците потеглиха, отвеждайки Цао Уанчуан със себе си. Надзорникът Дзян и ханджията се сбогуваха с тях пред вратата на странноприемницата с дълбоки поклони.

Пристигнаха в Джанпин предобед. Съдията Ди отиде в трибунала, където прибра от тъмничаря печатите, които му беше оставил на съхранение, после извика в кабинета си главния архивар и му поръча да открие в документите къде се намира Сляпа клисура. После нареди да донесат служебната поща и отговори на най-неотложните депеши.

Едва след като свърши с всичките си задължения, той се отправи към личните си покои и се потопи във ваната. Обядва късно и когато се върна в кабинета си, най-напред попита няма ли новини от сержант Хун и Тао Ган. Служителят докладва, че са се появявали на два пъти по време на отсъствието му. Първия път сержант Хун казал, че надзорникът Хъ Кай си върши съвестно работата, но че всички хора с име Сю, разпитани досега, са почтени граждани, които на това отгоре почти не познавали Би Сюн. Втория път Тао Ган дошъл сам и оставил бележка с молба госпожа Джоу да бъде освободена в най-скоро време. Двамата със сержант Хун не се отделяли от дома на госпожа Би, но нямало нищо за докладване, освен че госпожа Би се оплаквала на всичките си съседи за ужасния начин, по който се бил отнесъл с нея и снаха й съдията. Според него нямало да се случи нищо, преди госпожата да излезе на свобода, за да послужи за примамка. Съдията Ди кимна одобрително и даде нареждане да приготвят заседателната зала.

Когато му съобщиха, че писарите и стражниците са на местата си, той си сложи високата шапка и официалната роба и излезе от личния си кабинет.

Завесите се дръпнаха и седнал зад високата маса, съдията обяви началото на заседанието. Първо му поднесоха няколко документа, свързани с текущи дела. Разгърна първия свитък, прочете го набързо и докато разгъваше втория, вече даваше нареждания на писарите. За половин час привърши с административната работа, натрупана по време на отсъствието му. После написа до тъмничаря нареждане да освободи госпожа Джоу и заповяда на един от стражниците да я доведе. Щом се появи, още преди да коленичи, тя започна да обижда съдията. Той я скастри остро:

— Дръжте си езика, нагла жено! Много скоро виновникът ще бъде открит, но не е редно дотогава старата ви свекърва да гледа сама дома. Освобождавам ви под гаранция, за да можете да се грижите за свекърва си, както повелява дългът ви.

Госпожа Джоу обаче изкрещя:

— Чиновническо псе, насилствено домъкнахте в съдилището и изтезавахте една невинна жена, а сега ми разправяте, че горката ми свекърва била самичка у дома! Вие сте виновен за всички нещастия, вие затворихте безмилостно снаха й в тъмницата, вие осквернихте пред очите й тялото на нейния злощастен син! И си мислите, че аз спокойно ще се прибера у дома, за да можете вие да потулите скандала? Пак ви повтарям онова, което вече ви казах! Няма да мръдна от съдилището, докато не видя как властите ви наказват и ви отнемат съдийската шапка. Само отмъстена ще изляза оттук!

Тогава я прекъсна Ма Жун:

— Жено, я почакай малко! Позволяваме ти да изпълниш дълга си към старата си свекърва. Това е изключително благоволение. Но щом се отказваш — хубаво! Нека всички разберат що за снаха си.

Всъщност зарадвана, че ще си ходи у дома, госпожа Джоу не искаше да събужда подозрения, съгласявайки се бързо. Думите на Ма Жун й позволиха да приеме предложението на съдията, запазвайки привидностите:

— Добре, ще пожертвам личните си огорчения заради семейния дълг. Ще се прибера у дома. Ако искате гаранция, изпратете някой от вашите хора да ме придружи, за да вземе подпис от свекърва ми, че няма да се опитвам да бягам.

Съдията нареди на стражниците да й свалят веригите и натовари Ма Жун да я придружи до Хуанхуа с малък стол люлка.