Ди Гунан

Глава XГоспожа Джоу не желае съпругът й да бъде заровен; съдията Ди търси духовна опора в храма

— Тъй като по трупа няма външни следи от отрова, ще трябва да пристъпим към вътрешен преглед — заяви твърдо съдията Ди. — Това е необходимо, за да е редовен и законен огледът.

И като предвари всякакви протести от страна на госпожа Джоу, нареди на регистратора веднага да започне работа. Регистраторът наля топла вода в устата на мъртвия и натискайки с ръце гърдите и корема му, накара тялото да я поеме, а после да я изхвърли. После взе едно полирано сребърно ножче, около осем пръста дълго, и го заби внимателно в гърлото. Обърна се към съдията и го помоли отблизо да наблюдава изваждането на острието.

Съдията Ди се изправи до мъртвеца. Регистраторът извади острието. Цветът му изобщо не бе променен.

— Много странно, ваше превъзходителство — с невярващ глас проговори регистраторът. — Принуден съм да заявя, че нищо не ни дава основание да допуснем насилствена смърт. И все пак ми се иска някой мой по-възрастен и опитен колега с неоспорима репутация да извърши повторен оглед, за да провери и да потвърди моите заключения.

Съдията Ди стоеше в крайно изумление. Бавно отиде на мястото си, седна и каза:

— Госпожо Джоу, тъй като при огледа на тялото не се откриха доказателства за извършено престъпление, аз ще уведомя висшестоящите власти и ще понеса всички последствия от действията си. Междувременно не можем да оставим трупа в това положение, трябва да го върнем в ковчега и да го заровим.

Още преди да завърши, госпожа Джоу ритна едното от дървените магарета, върху които беше поставен ковчегът. Той падна на земята и се разпадна на парчета.

— Аз казвах, че той умря от болест — изкрещя тя, — но вие, чиновническо псе, държахте да изровите тялото му. Сега, след като не открихте доказателство за извършено престъпление, искате отново да го заровите, все едно че нищо не е било. Какъв магистрат сте вие! Аз съм обикновена жена от народа, но вие нямате право да биете и да измъчвате невинни хора. Вчера се опитахте да изтръгнете от мен фалшиви самопризнания, днес осквернявате гроб. След като изровихте тялото, то няма вече да бъде закопавано. Може да сме дребни хора, но няма да се оставим да ни тъпчат като нищожества. Този труп ще бъде заровен едва когато делото приключи и вие изгубите черната си шапка на магистрат.

Госпожа Джоу продължи да ругае съдията със същия тон, последвана и от свекърва си. Магистратът не можеше да отвърне нищо на тези ругателства. Присъстващите, които бяха убедени в честността и справедливостта на съдията, бяха възмутени от сцената. По-възрастните наобиколиха госпожа Джоу и свекърва й и остро ги порицаха, като настояваха, че след като тялото вече е било поругано от огледа, е срамота да го оставят така изложено на светлината. Други се обадиха, че съдията е честен чиновник и макар че в този случай е допуснал грешка, намеренията му са били почтени и са целели най-вече спасение на душата на покойника. Трети заявиха, че няма да позволят една жена от тяхното село публично да обижда държавен служител. Всички хора от околните махали ще има да се подиграват, че в Хуанхуа не познават правилата на доброто поведение. Разумно ще е тя да се подчини на изискванията на съдията и да се съгласи тялото отново да бъде заровено.

При това единодушие госпожа Джоу реши, че няма да е разумно да се инати. Мислеше си също, че със заканите и обвиненията си поне беше избягнала призоваването на втори регистратор, който да извърши нов оглед. Наистина беше най-добре тялото да бъде поставено в нов ковчег и грижливо заровено.

Съдията се увери, че старият ковчег вече не може да бъде използван, и нареди на няколко стражници да отидат до селото и да купят нов. Веднага щом се върнаха, обвиха набързо тялото и ковчегът веднага беше затворен. Засега щеше да остане върху двете дървени магарета.

След като попълни документите за изравянето на трупа, съдията тръгна към Хуанхуа, следван от тълпа зяпачи. Вече се мръкваше и той се запъти към странноприемницата, където бе отседнал предния път. Нареди да пуснат госпожа Би да се прибере, но госпожа Джоу да бъде върната в тъмницата и държана там до нова заповед. После се оттегли в стаята си, обладан от мъчителни мисли. По някое време се появи сержант Хун, за да докладва за своето разследване. Поклони се и започна:

— Съгласно заповедта на господаря разпитах младия мъж, който държи дюкян до този на Би Сюн. Бил близък приятел с покойника и смъртта му много го разстроила. За престъплението не знае нищо. Все пак спомена, че приживе на Би Сюн жена му обичала да се разхожда накичена по улицата, подмятала шеги и се смеела на висок глас на обществени места. Във всеки случай съвсем не се е държала, както подобава на благопристойна съпруга. Би Сюн неведнъж й правел забележки, но всичко свършвало с жестоки караници. И всички много се зачудили, когато след смъртта му се затворила и отказала да се среща с други хора освен със свекърва си. Сега, след като не се откри нищо при огледа на трупа — добави сержантът, — как ще продължим разследването? Макар да сме твърдо убедени, че Би Сюн е бил убит, докато не открием доказателство, едва ли ще можем отново да подложим госпожа Джоу на разпит с изтезания. Освен това двойното убийство в село Шестата миля също не е разкрито, а вече изминаха две седмици, откак Цяо Тай и Ма Жун напразно търсят убиеца. Вярно е, че господарят няма основания да се страхува за името си, но виновниците за тези ужасни убийства трябва да бъдат наказани в съответствие със закона. Не можете ли да измислите някакъв начин, господарю, за да…

Думите на сержанта бяха заглушени от силни викове, идващи от двора. Опасявайки се да не би госпожа Би отново да е дошла да безпокои съдията, сержант Хун изскочи, за да предотврати сцената. Тогава се обади стражникът, пазещ при входа:

— Значи искате да се срещнете с негово превъзходителство? Може и да сте съпруга на този човек, но не бива да изпадате в такива състояния. Негово превъзходителство прави всичко, което е по силите му. Поемете си дъх и ми разкажете всичко. А аз ще съобщя на негово превъзходителство. Откъде знаете, че става въпрос за мъжа ви?

Сержант Хун излезе и научи, че съпругата на неизвестната жертва от село Шестата миля бе дошла, за да изложи своя случай пред съдията. Хун съобщи на господаря си и съдията нареди да я въведат.

Наближаваше четирийсет години, косата й бе разчорлена, лицето — обляно в сълзи. Жената падна на колене и с викове призова съдията да накаже виновниците за смъртта на мъжа й. Той я подкани да обясни по-подробно и тя разказа следното:

— Клетият ми съпруг се казваше Уан и беше каруцар. Ние живеем в Люшуйкъ, на двайсетина мили от село Шестата миля. Вечерта преди да бъде убит мъжът ми, на жената на съседа ни й стана много зле и тя помоли мъжа ми да отиде и да доведе колкото може по-скоро нейния мъж, който бил по работа в Шестата миля. А мъжът ми и бездруго трябваше да ходи там с ръчната количка на пазар. Тръгна същата вечер, като смяташе да се върне призори. На другия ден го чаках напразно. Отпърво не се разтревожих много, понеже помислих, че може да са го наели да пренесе нещо. Но когато след три дни съседът се върна и каза, че не е виждал мъжа ми, започнах сериозно да се безпокоя. Обаче изчаках още няколко дни и после помолих наши близки да разпитат по пътя за Шестата миля. Те случайно зърнали при караулното ковчег и прочели обявата. По описанието познали моя мъж, подло убит от неизвестен злодей. Моля негово превъзходителство да отмъсти за смъртта му!

Развълнуван от скръбта на жената, съдията се помъчи да я успокои и й каза, че вече са предприети всички необходими мерки, за да бъде намерен убиецът. После й даде няколко сребърника, за да направи прилично погребение на съпруга си.

След като отпрати вдовицата на Уан, съдията потъна в тъжни мисли. Беше се провалил като магистрат, не виждаше начин да запази поста си, след като се бе оказал негоден да служи на държавата и народа си.

Прислужникът донесе вечеря, но той не чувстваше никакъв глад и едва хапна. Вечерята в компанията на необичайно посърналия сержант Хун премина в унило мълчание. После съдията побърза да си легне.

На другата сутрин се върна в града, придружен от свитата си. Пътьом се отби в село Шестата миля и лично нареди на старейшината да помогне на госпожа Уан да пренесе тленните останки на съпруга си.

Щом влезе в личния си кабинет, съдията веднага хвана четката и нахвърли доклада си до висшите власти. С подробности описа как е извършил престъпно оскверняване на гроб, и изиска за себе си полагащото се в такива случаи наказание. Когато свърши, заповяда на прислугата да му приготвят банята и каза да не му носят вечеря, защото възнамерява да се отдаде на пост. След като се изкъпа и преоблече, изпрати сержант Хун в градския храм, за да предупреди игумена, че желае да прекара нощта там. Главната зала се затваряше за посетители след свечеряване и всички, с изключение на свещенослужителите, бяха длъжни да напуснат храма. Съдията Ди пристигна по здрачаване. Пред входа освободи придружителите си и влезе сам в главната зала.

Сержант Хун вече му бе постлал в един ъгъл на голямата зала и бе поставил възглавничка пред олтара. Верният помощник на съдията запали нова благовонна пръчица, втъкна я в кадилницата и се дръпна настрани. Разположи се за нощта върху рогозка на едно от широките стъпала към главната зала.

Съдията Ди коленичи на каменния плочник пред олтара и започна пламенно да се моли. Призова висшите сили да му посочат верния път. Те знаеха колко пламенно жадува той да бъде въздадена справедливост. Седна на възглавничката с кръстосани крака и изправен гръб, затвори очи и се помъчи да постигне омиротворение на духа.