Гневът на хидрогите

111.Крал Питър

Предвид рискования характер на онова, което възнамеряваше да предприеме, Питър предпочете да действа сам. Като крал.

Изпита желание само да може да обясни на Естара, да я информира за плановете, които го оплитаха в паяжината си. Но искаше да я предпази. Никога не бе проявявала особен интерес към всичко това… а и току-що брат й бе загинал на Гарванов пристан. Трябваше да й спести грижите. Надяваше се след време сама да го разбере.

В резултат на пищните сватбени празненства крал Питър можеше да управлява всичко. Обличаше яркоцветни дрехи, украсени с призми от скъпоценни камъни и бижута. Усмихнат и вирнал високо глава, винаги бе заобиколен от многобройна свита придворни, чиновници и охрана. Всички се надпреварваха да допринесат за великолепието и славата му.

Той отиде на непредвидена кралска визита в базисния производствен център на компита. Не искаше да предизвиква суматоха, а просто да се увери какво става там. Все някой трябваше да държи очите си отворени.

Въпреки че от протокола настояха визитата да бъде оповестена официално, Питър не се вслуша в ничие мнение. Просто тръгна натам.

— Аз съм кралят и ще отида сам, щом като не сте в състояние да се организирате достатъчно бързо, за да ме придружите.

Избра открит церемониален въздухоплан, за да бъде забелязан от всички, докато прелита над улиците. Кралската охрана се втурна към корабите си, за да го последва. Питър се усмихваше под мустак, развеселен от паниката им. В отсъствието на председателя Венцеслас никой не посмя да го спре.

Слисаните, но изпълнителни сановници побързаха да поканят представители на медиите и да информират управителите на фабриката да организират подобаващо посрещане. Сребърни барети изпълниха улиците, за да осигурят сигурността по трасето. Главната квартира на Ханзата изпрати свои представители да придружат Питър. Със сигурност бяха съобщили спешно на Базил, но от Луната той не бе в състояние да предприеме никакви своевременни мерки. Питър вече пътуваше.

Възторжени тълпи заляха улиците, за да наблюдават кралската процесия. Цели шест години Ханзата полагаше всевъзможни усилия да превърне крал Питър във всенароден любимец. Поданиците го възприемаха като грижовен управник, принуден да търпи неволи и унижения, когато неговите военни и съветници го проваляха. Той смяташе да се възползва от това обстоятелство.

Пристигнаха в промишлената зона, огромно струпване на производствени съоръжения в покрайнините на града, далеч от океана и хълмовете. Солидна производствена база, преустроена да създава армии от механизирани войници, конструирани от тайнствените кликиски роботи.

Щом процесията кацна на най-просторната площадка, работниците се заблъскаха да го посрещнат с възторжени викове. Кралската гвардия беше нащрек, изправена срещу бурните посрещачи.

Крал Питър размаха благосклонно ръка. Всички тези хора явно бяха убедени, че вършат отлично работата си за Ханзейския съюз, а не участват в някакъв таен съзаклятнически саботаж, независимо какви намерения имаха кликиските роботи.

Управителят на фабриката пристъпи напред, придружен от кралската гвардия. Беше напълно изумен.

— Не сме се надявали на подобна чест, ваше величество. Моите хора се трудят усилено и моля за извинение за условията тук. Не е особено естетично. Ако бях предупреден навреме, щяхме да се постараем поне да почистим…

Питър го прекъсна:

— Това щеше да ви откъсне от належащите ви военни задачи. Няма нищо нередно в това да разгледам един производствен център в неговите естествени условия на работа. Освен това моите лоялни поданици заслужават една кралска визита, която да укрепи духа им.

Неканените сътрудници на Ханзата пристъпиха по-близо до краля с притеснение и любопитство. Без да ги удостои с внимание, Питър закрачи след управителя на фабриката.

Минаха покрай вакуумираните цехове с много ниски температури и завихрени мъгли, където запояваха електронните звена в съединителните вериги. Работници в предпазни костюми управляваха фини командни модули, заимствани от кликиските системи, свалени при разглобяването на Джоракс. Кралят наблюдаваше внимателно, но задаваше съвсем малко въпроси. Управителят се поуспокои.

По време на обиколката Питър забеляза два масивни кликиски робота, сякаш някакви древни извънземни насекоми, да следят производствения процес. Изпита известно безпокойство, без да може да си обясни причината за това. Не вярваше напълно на удобната история, че паметта им е изтрита и че нито една от възстановените кликиски машини не е в състояние да си спомни какво се е случило с техните създатели.

Ако издадеше заповед да бъдат отстранени, дали масивните насекомоподобни машини щяха да се подчинят?

Компонентите на бойните компита бяха изключително сложен технологичен лабиринт и Питър се съмняваше, че дори най-добрите специалисти на Ханзата могат да се ориентират в него. Но в подобни трудни времена инженерите избягваха да задават излишни въпроси.

Когато обиколката приключи, крал Питър скръсти ръце на гърдите си и се усмихна удовлетворено. И изстреля въпроса:

— Кажете ми сега, управителю, вие извлякохте големи технологически и кибернетични усъвършенствания от кликиските роботи, нали така?

— Да, ваше величество. Специфичните подсистеми, които прекопирахме, ни позволиха да постигнем огромен напредък и да придадем на тези устройства много по-висок разряд сложност, отколкото при нашите компита. На най-великите ни компютърни и електронни специалисти би отнело цяло столетие, за да осъществят подобен скок.

Кралят кимна.

— Значи сте разчленили кликиските компоненти и сте изследвали базисните им принципи? Разбрахте ли всичко, което копирате, преди да приложите базисната програма?

— Не… изцяло, ваше величество. — Управителят изглеждаше смутен. — Не разбирам смисъла на въпроса ви.

— Той е съвсем елементарен. Разбирате ли какво създавате? Или просто копирахте цялостните кликиски системни модули, без да ги разбирате?

— Ние… използвахме кликиските роботи като шаблон и моделирахме нашите системи на основата на очевидната функционалност на нашите механични партньори. — Управителят на фабриката посочи най-близкия кликиски робот, който следеше разговора на краля с огромен интерес. — Тъй като сме във военно положение, ваше величество, никой от нас не сметна за необходимо да преоткрива колелото.

Питър присви очи.

— Управителю, надявам се, че бих могъл да заявя от името на всички присъстващи, че разбираме как функционира едно колело. — Няколко работници, които следяха разговора, се изкикотиха. — Вие обаче произвеждате и инсталирате изключително сложни компоненти, приспособени от системите на разумни роботи, конструирани от извънземна раса — мистериозно изчезнала извънземна раса. Новите модели бойни компита са прикрепени към всеки боен кораб на нашите Земни въоръжени сили, за да управляват най-мощните ни оръжия. Огромен брой ремори и манти са преустроени, за да могат тези машини да действат самостоятелно. И въпреки това ми заявявате, че не разбирате как функционират те? И че никой няма представа от това?

— Прекалено опростявате проблема, ваше величество.

— Управителят се огледа безпомощно за подкрепа. — Нашите кибернетични инженери познават всички основни алгоритми, но в името на експедитивността приспособихме някои съществуващи кликиски компоненти и програми да управляват по-незначителни системи. Направихме го с благословията на председателя Венцеслас.

Питър се навъси.

— Председателят Венцеслас допусна не едно… необмислено и злощастно решение в хода на настоящата война. Известно ли ви е, че пилотираната от компита експедиционна сила на Голген наскоро изчезна безследно?

— Да, да, ваше величество. Истинска трагедия. И все пак бойните компита се представиха великолепно по време на битката на Оскивъл. Сигурен съм, че спестиха огромен брой жертви.

— Не го оспорвам. Но съм обезпокоен от абсолютното доверие в нещо, което продължава да остава абсолютна загадка. Дори кликиските роботи не могат да ни обяснят какво е причинило гибелта на техните създатели.

— Ваше величество, не може да предполагате…

— Не предполагам, а предлагам. И единственото, което предлагам, е разумна предпазливост. Тъй като познавам великолепните умения на технологическите специалисти и кибернетичните гении на Ханзата, съм убеден, че те могат да разглобят и анализират всеки кликиски модул, преди да бъде инсталиран в нашите нови бойни компита. Дотогава, мисля, че е най-добре да преосмислим всичко.

— Ваше величество, имаме важни квоти, постановени от ЗВС. Това, което искате, ще отнеме твърде много време и значително количество…

— Но съм убеден, че напълно си заслужава — прекъсна го кралят и повиши глас: — За доброто на Кралството с настоящата си визита преустановявам дейността на този производствен комплекс, докато не получа удовлетворителни доказателства, че напълно разбираме технологията, която сме възприели. Продължете да произвеждате компоненти и да подготвяте бойни компита, ако е наложително, но престанете да ги активирате, докато не получим отговор на тези важни проблеми.

Работниците се заоглеждаха смутено, но те също бяха чули колебанията на краля и на свой ред изпитваха съмнения.

Едва сега един от официалните представители на Ханзата пристъпи напред.

— Ваше величество, боя се, че това е невъзможно.

Питър изгледа сановника, сякаш вижда насекомо, на което се бе научил от Базил.

— Моля? Кой бяхте вие?

— Пелидор, ваше величество. Франц Пелидор, специална свръзка на председателя Венцеслас. Съжалявам, но не можете да забавяте производството. Това е автономна фабрика.

Питър запази добронамерения си тон, макар всички да забелязаха непоколебимата му решителност.

— Господин Пелидор, дадох израз на основателната си загриженост. Безопасността на Ханзата е моя първостепенна отговорност.

Кралската охрана поглеждаше ту Питър, ту бизнесмена и не знаеше как да постъпи.

— Въпреки това, ваше величество — не отстъпваше Пелидор, — подобни решения следва да се вземат по съответната процедура. След допълнителни анализи и проверки ще решим този проблем.

— Надявам се — отвърна Питър. — Но междувременно нито едно бойно компи няма да бъде активирано. Това е кралска заповед.

— Ваше величество, нямате право.

Този път Питър не скри гнева си и посочи с широк жест работниците.

— Има ли някой измежду вас, който да допуска, че някакъв — какъв ви беше чинът? — специален свързочник на председателя би могъл да нарежда на краля?

И се изсмя, за да подчертае абсурдността на подобно допускане. Много от работниците също се разсмяха. Чиновниците се заозъртаха притеснено и отстъпиха назад.

Питър се обърна към работната смяна.

— Всички в тази фабрика се трудят усилено и имат право на заслужена гордост от постигнатото. Никой от вас не би се противопоставил на облекчен работен режим през следващите няколко седмици. Разбира се, през това време ще получавате пълно възнаграждение.

Работниците се разкрещяха от въодушевление, а безизразното лице на Пелидор сякаш щеше да се пръсне. Най-накрая Питър се сети, че го познава отдавна. Пелидор беше участник в оперативната група, която го бе отвлякла — тогава все още младия Реймънд Агуера — от опожарения му жилищен квартал. В изкуствено сините очи на Питър проблеснаха гневни искри, но той се овладя.

Господин Пелидор промълви едва-едва, за да го чуе само той:

— Прекрачваш всякакви граници, Питър.

— Нима? — повдигна насмешливо вежди Питър. — Попитай, когото си искаш наоколо — не съм ли аз кралят?