Игра със смъртта

Глава 17

Ив и Джо чакаха пред лабораторията на Блу Маунтин драйв, когато Спиро пристигна.

— Професор Дънкейл ще ни приеме. Страшно се разстрои заради Сънг. — Спиро внимателно разгледа лицето на Ив. — Изглеждаш по-добре.

— Добре съм. Свърза ли се с госпожа Катър?

— Да. — Стисна устни. — Не говорих особено дълго с нея. Ужасно. Самата тя е още дете.

— Ти беше близък с Чарли.

— Но можех да съм по-близък. А аз все се опитвах да го възпитам да е по-суров. — Поклати глава. — Започвам да възприемам залавянето на Дом като нещо лично.

Ив погледна към другата страна на улицата и промърмори:

— Добре дошъл в клуба.

Усети как нараства напрежението, когато Джо натисна звънеца на лабораторията.

Моля те, Господи, не допускай двамата млади мъже да са умрели напразно. Нека Дом не спечели този път.

Силуетът на Кевин Балдридж продължаваше да е размазан. Върху компютърния екран приличаше почти на призрак, като труп, плаващ в море от светлина.

Но лицето се виждаше достатъчно ясно.

Тя не можеше да си поеме дъх.

— Ив?

— Кажи ми, че съм луда, Джо.

Джо погледна екрана и тихо изруга.

Спиро сепнато си пое въздух.

— Грънард.

По-млад, по-слаб, но самоуверената усмивка бе същата.

Ив се отпусна на някакъв стол, а в главата й се блъскаха всевъзможни мисли.

— Не — промълви тя.

— На подходяща възраст е. Близо е до теб от самото начало — отбеляза Спиро бавно.

Прекалено близо.

— Пазачът в приюта… — Неволно потрепери. — Казах му да отклони вниманието му, ако случайно се сблъска с него.

Джо се обърна към Спиро.

— Той си въобразява, че е в безопасност. Прибери го, преди да разбере, че тази вечер сме идвали тук.

— Възможно е вече да знае. — Спиро извади мобилния си телефон и набра номер. — През последните няколко дни се сприятели с няколко души от участъка.

Ив си мислеше за портрета на серийния убиец, който Спиро й обрисува в къщурката на Джо.

Наясно е с полицейската практика и дори се случва да е свързан по някакъв начин с тях.

Джо й бе казал, че Грънард често виси в бара, където се отбиват детективите от полицията на Атланта.

А и един репортер пътува от място на място, без да буди подозрение. Създава контакти и намира източници на информация, с каквито другите не разполагат.

Марк отложи отиването в приюта при Джейн за единадесет часа и така си осигури достатъчно време да убие пазача и да стигне до алеята, където се криеше Майк. Не е имал никакви затруднения и да контактува с Фрейзър преди години.

— Никой не отговаря в хотела на Грънард. — Спиро набираше друг номер. — Ще изпратя човек там.

Грънард. Дом.

Снощи искаше да остане в лабораторията. Даде телефонния си номер на Сънг.

Спиро приключи разговора и тръгна към входната врата.

— Ще започна да събирам сведения за произхода на Грънард. Не знам с какво ще ни помогне това. Няма начин да разберем колко пъти се е превъплъщавал. Върнете се в къщата и стойте там.

Грънард.

През целия път Ив не преставаше да разсъждава върху факта, че Грънард и Дом са един и същи човек. Изглеждаше налудничаво, но същевременно имаше логика. През цялото време беше наоколо, а тя не бе изпитала и капка съмнение. За бога, дори се чувстваше виновна, че не му предостави повече информация. А той я бе предупредил да не допуска Дом да ги види заедно с Джейн във Финикс.

Изпита усещането, че са я изритали в корема.

— Джейн!

Беше оставила Джейн сама.

— Колко сме далеч…

— По дяволите. — Джо натисна газта. — Успокой се. Само на една пряка от къщата сме.

Префучаха през портите; тя изскочи от колата и се затича към къщата.

— Ив.

Джо тичаше след нея.

Джейн беше в безопасност. Двама пазачи охраняваха Джейн, Сара и Монти.

Но Дом бе стигнал до верандата на къщурката на Джо при езерото.

Изкачи стъпалата по две наведнъж.

Със замах отвори вратата на Джейн.

Завивките върху леглото бяха изпомачкани и отметнати настрана.

Джейн не беше там.

— Да проверим при Сара — предложи застаналия зад нея Джо.

Сара се надигна сънено, когато връхлетяха в спалнята й.

— Какво има?

— Джейн. Не можем да я намерим… — Ив седна с въздишка на облекчение върху леглото. — Слава богу.

Джейн лежеше сгушена до Монти върху одеяло на пода до леглото на Сара.

— Дойде преди два часа — обясни Сара. — Сънувала нещо лошо, свързано с Монти, и попита дали разрешавам да остане. Всичко е наред, нали?

Ив кимна, опитвайки се да успокои бясно биещото си сърце.

— Всичко е наред. Просто се уплаших. Съжалявам, че те събудих.

— Не се притеснявай. Ив и Джо излязоха.

— Господи, как се бях изплашила — промълви тя.

— И аз. — Джо я обгърна с ръка. — Хайде да отидем да направим кафе. Една добра доза кофеин няма да ми се отрази зле.

Сара влезе в кухнята след около час.

— Добре. Какво точно става? — Прозина се. — Опитах се да заспя, но не успях, защото се размислих.

— Не искахме да те безпокоим.

Джо й наля чаша кафе.

— Е, поне не събудихте Джейн и Монти. Те спят съня на блажените. — Отпи от кафето. — Чудесно нещо е. Е, защо се беше изплашила за Джейн?

Сара изпи и втора чаша кафе, докато й разкажат всичко. Облегна се назад.

— Значи всичко е на път да свърши.

— Не е свършило, докато той не умре или не попадне зад решетките — възрази Ив.

— Но сега разполагаш с лице и име. Ако се изплъзне на ФБР, го покажете в „Най-търсените в Америка“ или друго подобно предаване. Все някой ще откликне.

— Както го казваш, звучи съвсем просто — отбеляза Джо сухо.

— По душа съм си проста. — Сара се усмихна. — Така е, защото живея с кучета. Всичко е или бяло, или черно. И постигаш целта си, като следваш най-пряката пътека. Затова се занимавам със спасителни акции, а не съм ченге като теб, Джо. Не понасям…

Телефонът иззвъня. Ив вдигна закачената на стената слушалка.

— Изчезвайте — нареди Спиро. — Кажи на Джо да ви изведе с Джейн оттам.

— Защо? Дом ли?

— Не, няма и следа от Дом. Но полицията на Финикс всеки момент ще цъфне на прага ви.

— Защо? Да не съм била разпозната на мястото на катастрофата?

— Получили са анонимно съобщение къде да те намерят. Хайде, отгатни кой би им се обадил.

— Грънард.

— Точно така. Очевидно иска да те извади от убежището ти.

— И успява. — Опитваше се да събере мислите си. — Но ако ме вкарат в затвора, той няма да е в състояние да…

— Джейн няма да е в затвора. Веднага ще я върнат под опеката на властите за защита на децата в Атланта.

Ако върнат Джейн на властите, ще се озоват отново в квадратче номер едно.

— С колко време разполагаме?

— С никакво. Изчезвайте оттам веднага.

Тя затвори.

— Полицаите от управлението във Финикс що бъдат тук всеки момент. Получили са анонимно съобщение за мен и Джейн. — Обърна се към Сара. — Ти и Монти се изпарявате оттук. Обади се на Логан и му кажи какво става.

Сара се отправи към вратата.

— Тръгвам.

Ив кимна.

— Отивам да взема Джейн. Сложи малко дрехи в някой куфар, Джо.

Тъкмо стигнаха до портата, когато крилата се отвориха и те видяха проблясващите светлини на патрулните коли точно зад ъгъла.

Джо изруга под нос.

— Излизай — просъска му Ив.

— Какво?

— Излизай и се скрий в храстите. Искат да заловят мен и Джейн.

— И очакваш да те изоставя ли?

— Аз ще попадна в затвора. На теб се пада задачата да държиш Джейн под око.

Джо избълва още една ругатня, но се шмугна през вратата и потъна в храстите покрай алеята. Ив се настани зад волана и мина през портата.

Фаровете на полицейската кола почти я заслепиха, когато блокираха пътя й.

— Е, в страшна каша си се забъркала — каза Логан, — а и затворническите дрехи никак не ти отиват.

— Не биваше да идваш тук. — Ив се наведе напред, за да го види по-добре през стъклото. — И освен това аз съм в кашата, не ти.

— Не си права. Добре ли се отнасят с теб?

— Както към всеки друг престъпник. Тук съм едва от двадесет и четири часа, но ми стига. Вече не ще посмея дори да пресека неправилно улица. Затова пък разполагам с доста време за размисъл. — Стегна в юмруци скръстените на гърдите си ръце. — Явно Грънард именно това е искал. Държи да ми покаже, че дори да го преследват, още е в състояние да протегне ръка и да ме докосне. Искал е да се почувствам безпомощна и да се питам какво ли е станало с Джейн. И го постигна. Снощи за малко не полудях. Сара обади ли ти се?

Той кимна.

— Нареди ми да се направя ни голяма клечка и да уредя да те пуснат под гаранция.

— Става въпрос за отвличане, Логан. Никой няма да ме пусне под гаранция.

— Все нещо ще се уреди. Налице са смекчаващи вината обстоятелства. Барбара Исли не е отмъстителен човек, пък и ти по принцип не си опасен субект. — Замълча. — Но ще бъде по-добре, ако им кажеш къде се намира Куин. Искат да го разпитат доколко е свързан с тази история.

— Нямам представа къде е.

— А и да знаеше, нямаше да го съобщиш. — Изправи се. — Е, ще видя дали има съдии в този град или в Атланта, върху които да упражня влияние.

— Логан, къде е Джейн?

— Държат я в местния приют за деца. Ще я върнат в Атланта, щом изпратят придружител да я вземе. Спиро помоли да ти предам, че е оставил хора да я наблюдават.

— Не е достатъчно.

— Грънард се крие.

— Няма да стигне далеч. Приближава краят на играта му. Скрие ли се окончателно, значи е загубил. Никога няма да признае подобно нещо. — Тя направи пауза. — Ако не успее да стигне до мен, ще убие Джейн. За него това е следващата логична стъпка. Иска и двете, ни, но първо ще посегне на Джейн — знае как да ме нарани.

— Смята, че така ще те нарани. Убедена ли си?

— О, да. — Усмихна се мрачно. — Негодникът дори ме предупреди никога да не допусна Дом да ни види двете заедно.

— Много мило. — Погледна я изпитателно в лицето. — Изкушавам се да те оставя тук известно време. Поне си в безопасност.

— И Джейн се превръща в мишена.

— Ще й осигуря защита.

— Бяха й осигурили защита и в приюта, а се оказа, че Дом е могъл да се добере до нея и там. Гласът й трепереше от отчаяние. — Ако имаш начин да ме измъкнеш оттук, направи го, Логан. Представа нямаш колко бързо ще се задейства той…

Джон поклати глава.

— Никак не ми се нрави…

— Моля те.

Той изруга тихо и рязко се изправи.

— Ще проверя какво мога да направя. Опасявам се, че няма да стане днес. Ще се наложи да останеш тук евентуално още двадесет и четири часа.

Тя също се изправи. Пазачът се приближи, за да я отведе в килията.

— Побързай — подкани тя Логан.

Още двадесет и четири часа.

Думите се въртяха в главата й, докато вървеше по дългия коридор към килията. Мисълта за всякакво отлагане я плашеше до смърт. Колко време щеше да чака Грънард?

Възможно е и всичко да се окаже наред. Джо ще бди над Джейн, ще се погрижи за нея.

А Грънард ще дебне Джо. Наясно е, че Джо пази Джейн. Следователно Грънард ще се опита да отстрани първо Джо.

При тази мисъл душата й се изпълни с ужас.

Няма да предприемам рискове, освен ако не се налага. Никога не съм искал да живея повече, отколкото в този момент.

А тя го накара да поеме огромен риск. Именно тя превърна Джо в мишена.

Вратата на килията се затвори с трясък зад гърба й. Намираше се на крачка да изпадне в паника. Беше като в капан, в невъзможност да предприеме каквото и да било.

Трябваше да се успокои. Затвори очи и пое дълбоко въздух. Ако се паникьоса, попада право в ръцете на Грънард. Вероятно сега той седеше някъде и си я представяше в килията, блаженстващ от страха и мъката й.

Не биваше да му дава каквото иска. Той желае да се паникьоса. Вместо това трябваше да запази самообладание. Да не се поддаде на неразумни емоции. Да му отвърне с логика.

Двадесет и четири часа.

Трябваше да прекара това време като мисли за Грънард; да си припомни всяка минута, всеки разговор от последните няколко седмици. Да намери начин да открие подход към него; някаква слабост, от която да се възползва. Да си представи, че е един от черепите, които й предстои да измери и да реконструира. Да използва ума, талантите и инстинкта си.

Седна на койката и се облегна на стената.

Стой настрана от хората, които обичам, Дом. Мисли си как треперя в тази килия. Наслаждавай се на образа.

И тогава — може би — ще разполагам с достатъчно време да открия начин да спечеля проклетата ти игра.

Следващия следобед в един и четиридесет и пет я пуснаха под гаранция. Логан я чакаше пред затвора.

— Добрата новина е, че се очаква всички обвинения да бъдат оттеглени. Спиро упражни макар и дискретен натиск върху Исли. — Замълча. — Но докато всичко не приключи, нямаш право да се приближаваш до Джейн. Едно от условията да те пуснат е да стоиш поне на петдесет преки от приюта, в който се намира. Ако не го спазиш, веднага ще те приберат.

— Очаквах подобно нещо. Тя добре ли е?

— Добре е. Оставих човек да наблюдава тукашния приют. — Хвана я подръка и заслизаха по стълбите. — Придружителят от Атланта ще пристигне днес и ще я отведе.

— Кога?

— По някое време вечерта.

— Тогава сигурно ще тръгнат утре сутринта.

Докато й държеше вратата на колата отворена, веждите му се стрелнаха нагоре.

— Приемаш го изключително спокойно.

— Нищо подобно. — Настани се в колата. — Загубила съм си ума от страх.

— Е, изглеждаш по-различна от вчера.

Заобиколи и седна зад волана.

Тя извади мобилния си телефон и набра номера на Джо. Господи, гласът му звучеше прекрасно.

— Навън съм — обяви тя.

— Слава богу.

— Ще започнат да се случват разни неща. Скоро.

— След като си навън, то се подразбира от само себе си.

— Ще ти звънна по-късно.

Затвори.

— Куин ли?

Тя кимна.

Той се усмихна язвително.

— Но нямаш представа къде се намира, нали?

— Точно така. Знам само, че пази Джейн.

Логан реши да смени темата.

— Къде искаш да отидем?

— Обратно в къщата ти. Имам да свърша някои неща.

— Какви неща?

— Няколко телефонни обаждания, а после ще седна на компютъра.

— Не възнамеряваш да наемеш снайперист да очисти Грънард, надявам се.

— Идеята е доста съблазнителна. — Поклати глава. — Но не възнамерявам да го направя.

— Ще ми позволиш ли да ти помогна?

— Определено.

Сара Патрик ги посрещна във фоайето.

— Добре дошла у дома. — Погледна към Логан. — Очевидно си направил необходимото.

— Не посмях да постъпя по друг начин. Шубе ме е от Монти. — Обърна се към Ив. — Ще получиш необходимото ти след два часа. Става ли?

Тя кимна.

— Благодаря ти, Логан. Длъжница съм ти.

— Приятелите никога не са длъжници помежду си. — Усмихна й се. — Запомни го.

— Тогава разрешаваш ли да съм благодарна?

— Същият отговор.

Запъти се към входната врата.

Но тя наистина му е длъжница, помисли си Ив на път към кабинета. И щеше да му е още по-голяма длъжница, ако й набави така необходимата информация.

Сара я следваше по петите.

— Изглеждаш малко напрегната. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Звънни в приюта да се уверим, че Джейн е добре.

Сара кимна.

— Звъня по два-три пъти на ден. Опитах се да отида да я видя, но не пуснаха нито Монти, нито мен.

— Жалко. Ако беше видяла Монти, щеше да се зарадва.

— И аз така си мисля. Обядвала ли си?

Ив поклати глава.

— Но не съм гладна. Чака ме работа.

— Нима? — Сара изучи лицето й. — Развълнувана си.

— Логан ми каза, че изглеждам спокойна.

— Само на вид. А вътрешно си като готов да изригне гейзер. Искаш ли да поговорим?

Ив поклати глава.

— Не, но ми се струва, че измислих начин да го заловим.

Готово.

Ив бутна стола назад от компютъра и покри очи с треперещите си ръце.

Хванах те, Дом. Хванах те.

Телефонът иззвъня.

— Придружителят от Атланта, Джеймс Паркинсън, и Джейн току-що влязоха в полицейска кола заедно с двама офицери и са на път за летището — съобщи й Джо. — Следвам ги.

— Не очаквах да тръгнат тази вечер.

— Нито пък аз. Паркинсън влезе в приюта само за петнадесет минути. Ще ти се обадя, щом стигнем летището.

Ив се опита да обмисли нещата. Логично е придружителят да иска да отведе Джейн от Финикс сега, когато Ив е на свобода. Но Джейн бе по-уязвима извън приюта.

Камара нагънати ламарини на дъното на пропастта.

Не е възможно това да се случи втори път.

А и Джо я наблюдава.

Но същото важи и за Дом.

Джеймс Паркинсън.

Звънна на Джо.

— Откъде знаеш, че Паркинсън е придружителят?

— Полицаят от дежурната кола звънна в участъка и аз го чух по моето радио.

— Как изглежда този Паркинсън?

— Чернокож, набит, с пълно лице. Трябва да е показал документите си за самоличност и на администраторите в приюта, и на полицаите в патрулната кола.

— Документи за самоличност лесно се набавят, а и Грънард е разполагал с време да планира нещата. — Но въпреки това тя се чувстваше малко по-добре. — Наблюдавай ги внимателно, Джо.

— Разбира се, знаеш го.

— Сигурно си доволна да се прибереш отново вкъщи, малка госпожице.

Офицер Ривера хвърли поглед към Джейн през рамо. Джейн не отговори.

— Имам дъщеря горе-долу на твоите години. В отбора по хандбал е.

Джейн погледна през прозореца и изключи от съзнанието си и Паркинсън, и двамата полицаи. Не бе промълвила думичка, откакто се качи в патрулната кола. Горкото дете, помисли си Ривера. Погледна към Паркинсън и попита:

— Добре ли е?

Паркинсън кимна. Усмихна се, белите му зъби проблеснаха върху кафеникавото лице.

— Съвсем добре е.

Джейн изведнъж се напрегна и погледна Паркинсън в лицето.

— Хайде, скъпа, не се плаши.

Паркинсън я потупа по рамото.

Джейн застина и неволно се сви настрана.

— Какво й става? — попита Ривера. — Спри колата, Кен.

— О, не прави това — посъветва го Паркинсън тихо.

После застреля Ривера в главата.

По дяволите.

Ръцете на Джо стиснаха още по-здраво волана. Нещо не беше наред.

Полицейската кола кръжеше по улиците на града, а по някои минаваше и по два пъти. Какво, по дяволите, става?

Полицейската кола профуча, пресичайки железопътната линия точно когато влакът приближаваше, и остави Джо да виси от другата страна на прелеза.

Докато чакаше влакът да отмине, се обади по радиото за подкрепление.

— Не ме интересува кого ще изпратите! Само изпратете някого.

Очевидно не бяха готови да го послушат. Затвори очи.

— Добре, след като не искате да спрете полицейската кола, елате да ме хванете. Джо Куин ви се обажда.

Джо подкара колата веднага щом и последният вагон отмина с трясък.

Нужни му бяха десет минути, за да открие отново полицейската кола.

Но пак я загуби от поглед в движението около стадиона.

Ето я! На две преки напред; точно завива наляво. Пак я загуби.

Този път я откри след пет минути. Беше спряна отстрани в пуста улица.

— При мен е, Ив.

Дом.

— Лъжеш. Тя е на път за летището.

— Не. Скоро ще ти се обадят по телефона. Просто исках да знаеш, че играта почти приключи. Време е да изложа претенциите си.

— Не ти вярвам.

— Вярваш ми. Долавям го по гласа ти.

— Дай ми да говоря с нея.

— Тя не е в състояние да говори. Упоих малкото ангелче. Само едно леко боцване. Доста изтъркан стар номер, но ефикасен. Така хубаво се бях дегизирал, но тя изглежда разпозна гласа ми. Освен това ще я отведа на известно разстояние и ми е нужно да е кротка. — Помълча. — Да ти кажа ли какво ще й направя, преди да я убия, Ив?

— Не! — Затвори очи. — Не я наранявай.

— Засега няма. В момента никак няма да е забавно. Няма да усети нищо.

Ив почувства как я обзема див гняв.

— Ядоса се, нали? Почти долових вълната на ярост по телефона. Доста е приятно, но наистина не бива да ме глезиш по този начин.

— Ти не я искаш. Искаш мен.

— Точно така. Желая ти да умреш първа, изпълнена със съзнанието какво я очаква. Ела и я вземи.

— Къде я водиш?

— На място, което помниш. Земя със земя, сол със сол. Стори ми се подходящо. Някои от убийствата, доставяли ми най-голямо удоволствие, извърших там. Но не се притеснявай. Няма да те накълцам на парчета, както постъпих с другите. Прекалено много те уважавам.

— Тя там ли ще бъде?

— Не съм глупав. А ако ми заложиш капан?

— Няма да се кача на площадката за палатки, докато не се убедя, че е жива, докато не чуя гласа й.

— Ще го чуеш. Бъди там утре вечер в девет.

След тези думи затвори.

Господи!

Тя си мислеше, че се е приближила, а Дом все пак успя да изтегли килима изпод краката й. Джо й звънна.

— Отвлякъл я е. Открих двамата полицаи мъртви в патрулната кола, а Джейн беше изчезнала.

— Знам. Дом ми се обади.

— По дяволите! Всичко съм прецакал.

— Вината не е твоя — промълви тя безизразно. — Дегизирал се е. Дори Джейн не го е разпознала веднага.

— Жива ли е?

— Той твърди, че да. Поне в момента.

— Нищо не предприемай. Тръгвам към теб — каза Джо и затвори.

Джо щеше да дойде и част от ужаса щеше да я напусне. Няма да й се налага да се справя сама.

Не, точно обратното. От самото начало бе наясно, че ще се наложи да се изправи лице в лице с Дом сама. Бе заложил капана и възнамеряваше да убие както нея, така и Джейн. Няма да се поколебае да унищожи и Джо, ако е наоколо.

Значи трябваше да провали плана му. Да хване ловеца, преди капанът да е заложен.

— Сара! Ще дойдеш ли за малко?

Сара се появи на прага.

— Какво има?

Ив вдигна пръст.

— Само секунда.

Набра номера на мобилния телефон на Спиро. Той отговори на третото позвъняване.

— Дом е хванал Джейн и знам накъде се е запътил. Искам да ме посрещнеш там. — Наложи се да спре, за да овладее гласа си. — Нали искаше да ме използваш за стръв? Хайде, измисли начин как да го сториш.