ИЗВОРИ

1. Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви, СБНУН, книга LX, част 2., С., 1994

2. Гейшор, А. Митология на славяните, С., 1986

3. Гръцки извори за българската история, т.I–VI

4. Динеков, П., Куев, К., Христоматия по старобългарска литература, С., 1967

5. Дуйчев, И., Стара българска книжнина, С., 1944

6. Ибн Фадлан, Пътувания до Волжска България, С., 1992

7. Иванова, К., Николова, С., Тържество на словото, С., 1995 (преводни документи и документи от български произход на славянобългарски език)

8. Йордан, О происхождении и деяниях гетов, М., 1960

9. Латински извори за българската история, т.I–III

10. Латышев, В. Известия Древних писателей греческихъ и латинскихъ о Скифiи и Кавказъ т.I., 1890., т.II., 1904, 1906, Санктъ Петербургъ

11. Милев, Ал., Гръцките жития на Климент Охридски, С., 1966

12. Никифор, патриарх Константинополски, Кратка история след царуването на Маврикий, С., 1997

13. Презвитер Козма, Беседа против богомилите или Слово от Козма презвитера срещу еретиците. Спор и поучение от Божествените книги, С.1998

14. Преп. Паисий Хилендарски, „История Славяноболгарская — 1762“, Зографска чернова, С., 1989

15. Поп Йовчо от Трявна, Летопис и родословие, В. Т., 1995.

16. Райков, Б., Паисиевият ръкопис на „История Славяноболгарская“ 1762 г., С., 1989

17. Свод древнейших письменных известий о славянах, т.I (I–VI в.), М., 1991

18. Стара българска литература. Исторически съчинения, т.III, С., 1983

19. Стара българска литература, Естествознание, т. V, С., 1988

20. Тъпкова-Заимова, ?., Милтенова, А. „Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България“, С., 1996

21. Феофилакт Симоката „История“, М., 1958

22. Херодот „История“, ч.2, С., 1990

23. Янакиев, К., Посланието на Цариградския патриарх Фотий до Българския княз Борис; Окръжното послание на патриарх Фотий до източните патриарси от 867 год.; Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите, С., 1994

Литература относно Именника на българските князе

1. Андреев, Йор., Павлов, П., Лазаров, Ил. „Кой кой е в българското средновековие“, С., 1994 г.

2. Бакалов, Г. Средновековният български владетел, С., 1995 г.,

3. Бешевлиев, В., Първобългарски надписи, с., 1992

4. Венедиков, Ив., Медното гумно на прабългарите, С., 1983

5. Златарски, В., „История на българската държава през Средните векове“, т.I, ч.I, С., 1994

6. Москов, М. Именник на българските ханове (Ново тълкуване), С., 1988 — с пълна и подробна библиография върху проблематиката на Именника, прекрасно направена за справки

7. Попов, А., Обзоръ Хронографовъ русской редакции, част I–II, М., 1866 и 1869 г.

8. Тихомиров, М. Именник болгарских князей, ВДИ (Вестник Древней Истории), 1946, кн.№3, с.81–90

Препоръчителна литература за средновековната българска история

1. Аверинцев, С., „Гръцката литература и близкоизточната книжнина“ в „Традиция, литература, действителност. Проблеми на старогръцката литература и световното литературознание“, С., 1984

2. Ангелов, Д., „Неугасващо самосъзнание“, С., 1991

3. Бакалов, Г., „Византия“, С., 1993

4. Гуревич, А., „Проблеми на средновековната народна култура“, С., 1985

5. Гуревич, А. „Средновековый мир: Култура безмолвствующего большинства“, М., 1990

6. Дил, Ш., Рамбо, А., Византия, С., 1992

7. Дринов, Марин „Поглед върху произхождането на българския народ и началото на българската история“, Пловдив, 1869 във: Марин Дринов, Избрани съчинения, т.I, С., 1971

8. Дуйчев, И., „Страници от миналото“, С., 1980

9. Дуйчев, И., „Рилският светец“, С., 1990

10. Дуйчев, И. „Византия и славянският свят, Избрани произведения“, т.I, С., 1998

11. Жития на светиите, С., 1991

12. Златарски, В., „Главните периоди в българската история“ — лекция четена във Висшето училище, 25 октомври 1895

13. Караянопулос, Й. Е., Политическата теория на византийците, С., 1992

14. Кирило-Методиевска енциклопедия, т.I, С., 1987 и т.II, С., 1995

15. Кочев, Н., Античната литературна традиция и византийските автори. С., 1982

16. Кочев, Николай „Християнството през IV-началото на XI век“, С., 1995

17. Леонтиев, К., „Византинизмът и славянството“, С., 1993

18. Мавро Орбини, „Царството на славяните 1601“, С., 1983

19. Майендорф, Й., „Византийското богословие“, С., 1994

20. Мечев, Константин, „Произход на славянобългарската писменост“, С., 1999

21. Ников, П., „Задачата на днешната българска историография“, лекция, четена на в Софийския Университет на 25 октомврий, 1920, ГСУ, ИФФ, 1920

22. Острогорски, Георгий, История на византийската държава, С., 1998

23. Пикио, Р., Православното славянство и старобългарската културна традиция, С., 1993

24. Снегаров, И., История на Охридската архиепископия, т.I–II, С., 1995

25. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, С., 1992

26. Тодоровъ, Янко, „Таблици за определяне и проверяване на дати от българската и византийска история“, Годишник на историко-филологически факултет ан университета „Св. Климент Охридски“, С., том XXXIX, 1942/1943, с.2–39

27. Цухлев, Д., „История на българската църква. Първи период (864–1186)“, т.I, С., 1910

Обща препоръчителна литература

1. Акишев, А. Искусство и мифология саков, Алма-Ата, 1984

2. Бонгард-Левин; Г., Гранатовский, А., От Скифии до Индии, М., 1983

3. Браунъ, Разыскания въ области гото-славянских отношемий, т.I., „Готы и ихъ сосьди до V вька“ — Санкть Петербургъ, 1899 г.

4. Венедиков, Ив., Фракийски мотив в искусстве скифов В: Studia Thracica, 1, C., 1975, с.103–110

5. Венедиков, Ив. Златният стожер на прабългарите, С., 1987

6. Виноградов, Ю. Перстень царя Скила. (Политическая и династическая история скифов первой половине V в. до н.э. СА, 1980, 3, стр.92–108

7. Дечев, Д., Отговори на папа Николай I по допитванията на българите, С., 1922

8. Дыяконов, И., К методике исследовании по этнической истории централной Азии в древности (II тысячилетии до н.э.) М., 1981.,

9. Дьяконов, И., Якобсон, В., „Номовые государства“, „териториальные царства“, „полисы“. Проблемы типологии., ВДИ, 1982, 2, стр.3–16

10. Ильнская, В., Тереножкин, А., Скифия VII–IV в. до н.э. Киев 1983

11. Кузьмина, Е. О прочетении памятников искусства евразийских степей скифсково времени, ВДИ, 1983, 1, 95–107

12. Куклина., И., Ранние известия о скифах и киммерийцах, ВДИ, 1981, 2, стр.162–173

13. Куклина, И. В. Этногеография Скифии по Античным источником, Л., 1985

14. Лызлов., А Скiфская история, М, 1990

15. Манцевич, А., Курган Солоха, Л., 1987

16. Медведская, Н., Периодозация скифской архаики и Древней Восток, РА, 1992, 3, стр.86–107

17. Мелюкова, А., Скифия и фракийский мир, М., 1979

18. Митова — Джонова, Дим. Общонародното и регионалното в културно-историческото развитие на Дунавската равнина, С., 1989 г.

19. Пиотровский, Б., Скифы и Урарту, ВДИ, 1989, кн.4, стр.3–10

20. Погребова, М., Раевский, Д., Ранние скифы и Древний Восток, М., 1992

21. Ростовцев, М. И., Средная Азiя, Россiя, Китай и зверинный стиль, Skuthika 1, Seminarium Kondakovianum, Прага, 1929

22. Ростовцевь, М. И. — „Эллинство и иранство на югь Россiи“ — Общiй очеркъ — Петроградъ, 1918

23. Ростовцев, М., „История на стария свят“, т. 1–2, С., 1994

24. Руставели, Ш., Витязът в тигрова кожа, С., 1987

25. Скржинская, М. В. — Древнегреческий фольклор и литература о Северном Причерноморье, Киев, Наукова думка — 1991

26. Тревер, К., Луконин, В. и др., Сасанидское серебро. Собрание Государственого Эрмитажа, М., Искусство, 1987

27. Филов, Б., Паметници на тракийското изкуство, ИАД 1916 (18), VI, отделен отпечатък

28. Фирдоуси, Шахнаме, С., 1977

29. Ювелирные изделия Востока-Древний, Средневековый периоды, М., 1984

30. Dumezil, G., Romans de Scythie et d’alentour. P, 1933

31. Duverger, M., Le concept de l’Empire, P. 1980, pp.3–16

32. Eliade, M. De Zalmoxis a Gengis — Kha, Paris, 1970

33. Ghirchman, R. Parthes et Sassanides., Paris, 1962

34. Grousset, R. — L’empire des steppes. Attila. Gengis-Khan. Tamerlan., Paris, 1939

35. Hartog, Fr., Les Scythes imaginaires: Espace et nomadisme, Annales ESC 34, 1979, 6 pp. 1137–1154

36. Koestler, A., The Thirteen Tribe, New Jork, 1976

37. Kondakov, N., Tolstoi, I., Reinach, S., Antiquites de la Russie Meridionale, P., 1892

38. Skytische Kunst, Leningrad, Aurora, Kunstverlag, 1986

Приети съкращения:

1. ГИБИ — Гръцки извори за българската история

2. ВДИ — Вестник Древней Истории

3. ГСУ ИФ — Годишник на Софийският Университет

4. ИПр — Исторически Преглед

5. ЛИБИ — Латински извори за българската история

6. РА — Российская Археология

7. СА — Совэтская Археология

Загрузка...