Именникът на българските князе

Приложение I към Именника на българските князе

Публикацията на руския учен М.Н. Тихомиров на Именника на българските владетели във „Вестник древней истории“ от 1946 г., бр.3 поднася някои промени условности в тълкуванията на текста. Разнообразието на букви и знаци остава главна трудност на документа. Добросъвестния и възпитан русин много деликатно се опитва да посочи разминавания в Синодалния и Уваровия препис. Разликата в изписването на буквите за средновековния ръкопис е важна, зашото всъщност променя значението не само на думата, но и на цялото изречение. Допълнително, и това вече е опасно за историческата теза, буквите се използват като цифри. Дори едно разместване на две букви може да доведе до датиране в съсвсем друга година, а това значи цялата интерпретация, която е построена на старата датировка да отпадне. Всъщност изчисленията на историците по така наречения животински календар са условни, защото календара или летоброенето могат да бъдат проверими математически. Ако годината на управление не съвпада с животинския цикъл то или цикъла или годината е грешна. Зависимостта на азиатския животински цикъл от точността на християнския календар заема цялото внимание на тълкувателите на Именника. По същество версията на тюркския календар зависи от съвпадението на годините с християнската ера. Затова две бройни години в Именника разминаващи се с азиатския цикъл и потвърдени от други извори могат да провалят врсията за азиатско-китайски календар. Впрочем публикацията на Моско Москов ясно показва проблемите с изчисленията.

По-долу ще посочим някои несъответствия, които издирихме след наблюдения върху оригиналните документи, представени от Тихомиров. Показателно за досегашните български публикации липсата на автентичния текст, което си обясняваме с разнминаванията в Синодалния и Уваровия препис. Затова, следва да прегледаме обстойно някои разминавания, защото така ще потърсим всички варианти на славянския текст. Но нека пристъпим впрочем към сравненията:

1. В Синодалния списък липсва притежателното „емоу“ в първата рубрика, след думата „алетъ“. Вместо емоу е поставена неясна буква или знак.

2. Съобщението за Ирник не е предадено по един и същ начин. В Уваровия списък между буквите „к“ и „ъ“ се чете друг знак, приличащ на „т“. Годините се разминават и това вече е голяма мъчнотия, защото „животинския“ цикъл не се обяснява добре. В Уваровия препис се вижда свързаните „р“ и „в“, докато в Синодалния срещаме едно и между тях, което може да бъде и година. Неясна остава и буквата „ж“ в думата „жьiтъ“. На снимакта се вижда, ясно сходство в начина, по който средновековния преписвач изписва „ф“ и „ж“. Такова отъждествяване е доста спорно и несигурно но може да се вземе предвид.

3. Разказът за Гостун и неговото управление всъщност е най-спорен и важен. Уваровия текст предва „дв“ години на властване, т.е. 4+2 равно на 6 години. Синодалният вариант означава времето само с една цифра-буква — в. Разминаване има и в считаните за календар странни названия. Вместо „дохсвтирем“ в Уваровия препис, в Синодалния срещаме „дохствирем“.

4. Рубриката на Безмер е променена в „календарните думи“. Уваровия текст предава "шегоръвемъ", а Синодалния „шегор вечем“.

5. Името на Исперих, Аспарух или Испор стои различно. Уваровият препис предпочита Исперих княз, докато Синодалния употребява формата „Есперерих княз“

6. Частта, отредена на Тервел също не остава по-назад. Навсякъде между буквите за годините се наблюдава добавка на буквата „и“, разделяща цифровото съчетание.

7. Пред името Винех се намира неясна буква, която в може да се възприеме и като „ъ“ и като „д“. Ако втората версия е вярна, то тогава името ще се колебае между Винех и Двинех. От своя страна то ще прилича на „дванш“ и на река Двина.

8. Последната чст от Именника е най-важна. Навсякъде в публикациите се представя предхождаща от другите рубрики дума „лет“. В истинския ръкопис обаче и в Уваровия и в Синодалния думата „лет“ изобщо липсва и това вече е много сериозно нарушение на правилото да не се правят самоволни добавки или промени в съдържанието на извора. Липсващата дума „лет“ отново поставя под съмнение тюркската летобройна система в Именника.

Правило на историческия занаят е, че първоначалния препис е най-близо до оригинала. Следователно в конструкциите на историците първенстващо място трябва да заеме Уваровия ръкопис като първообразец на другите два — Синодалния и Погодиновия.