Кид

17

Джейк се събуди на другата сутрин с намръщено чело. Изпитваше едно особено чувство на неудобство, но не можеше да определи източника му. Обърна се на другата страна и осъзна, че лежи в леглото на Анабет Калуун. Спомни си, че я люби два пъти до езерото и веднъж в това легло посред нощ. Сега той беше сам.

— Кид?

Тя не отговори. Той изруга под нос, когато си спомни, че остави дрехите си до езерото. Потърси торбите си за други дълги гащи, джинси и вълнена риза. Бе оставил и ботушите си до езерото, така че обу чифт мокасини, които също извади от торбите.

Щом излезе навън през вратата, веднага видя Кучето.

— Какво правиш тук? Трябваше да я наблюдаваш.

Кучето зави болка и самота.

Джейк почувства как космите по ръцете му настръхват.

— Какво не е наред, момче? — Джейк огледа хоризонта за опасността, която усещаше наоколо. — Къде е Кид? Какво се е случило?

Тогава той забеляза, че тъмната козина на кучето е покрита с кръв. В същия момент, Кучето се заклати и се стовари на земята.

Джейк веднага се озова до животното. Прокара длани над козината на Кучето и намери няколко рани от нож в страната му. За първи път, когато докосваше животното.

Кучето изскимтя и близна ръката му.

Джейк почувства как очите му се напълват със сълзи.

— По дяволите, не! Ти не можеш да умреш, ти краставо животно!

Той не бе сигурен, че Кучето щеше да го остави да му помогне, без да стане опасно. Но трябваше да опита. Вдигна животното, но вместо да го ухапе, Кучето лежеше тихо в ръцете му. Джейк отнесе Кучето в къщата и го положи нежно на пода. Грабна една от ризите си от торбата и я накъса на ивици.

— Няма време сега за шевове, но това трябва да държи раните затворени и да спре кървенето. Ти ще трябва да почакаш за останалото, момче, докато намеря Кид.

Джейк направи импровизираната си превръзка колкото можа по-бързо, знаейки, че трябва да остави Кучето и да отиде да намери Анабет. Чувстваше една убийствена ярост, когато напусна къщата с пистолетите си.

Джейк огледа с присвити очи цялата долина.

Бандитите бяха тук някъде. Той си знаеше, че живееха с Кид в състезание с времето. И времето им изтече.

Джейк разбираше, че единствената причина, поради която Кучето можеше да доближи друго човешко същество достатъчно близо, за да го наранят с нож, трябва да е било фактът, че е защитавало Анабет. Което означаваше, че тя се намира в смъртна опасност. Той последва следата от кръв, оставена от Кучето, придържайки се към сенките от скалните върхове.

Джейк се движеше бавно, душейки вятъра и ослушвайки се за ехото на най-малкия звук, който не принадлежеше на долината. Стигна до другия край, без да намери Кид, знаейки дълбоко в себе си, че тя не се намираше там.

Намери мястото, откъдето са я откраднали. Имаше кръв на земята и следи от ожесточена борба. Но беше ли всичката кръв от Кучето? Ранена ли бе Кид? Джейк почувства как вътрешностите му се свиват. Студените му сиви очи претърсваха периферията на долината. Той знаеше, че Ранкин е там някъде горе и го чака.

Джейк последва една тясна еленова пътека, която скоро разбра, че извежда от долината. Той почти стигна скалния връх, когато един познат глас му извика през долината.

— Аз имам момичето, Кърни. Готов съм да я разменя за златото. Тя не иска да ми каже къде е то. Но аз мисля, че ако искаш да я видиш отново жива, ти ще го направиш.

— Само я докосни, Ранкин…

— Не си губи дъха със заплахи. Златото — за момичето, Кърни. Това е единствената сделка, която съм готов да направя.

— Джеееейк! — Този вик на болка от Анабет накара Джейк да изреве от ярост.

— Ранкин! Остави я! Ти ще получиш златото! Само ми кажи къде да го донеса!

— Изнеси го навън от тази долина, чуваш ли? Донеси го направо при мен!

— Къде? Проклет да си, къде? — извика Джейк.

Ранкин се изправи горе на ръба над долината, твърде далеч, за да може пистолета на Джейк да го стигне.

— Точно тук, Джейк.

— Аз искам да я видя, Ранкин. Преди да направя каквото и да било, покажи ми, че тя е добре.

Ранкин се обърна, за да погледне през рамото си и след момент Солано се появи с Анабет. Ръцете й бяха вързани, но иначе тя изглеждаше добре. Джейк забеляза кървавия парцал, увит около ръката на Солано и разбра, че Кучето е успяло да го близне няколко пъти.

Ранкин сграбчи Анабет за косата и каза:

— Тя е тук, Кърни. Имаш ли си вече малко от това? — Той прекара гнусната си ръка надолу през гърдите и корема й. — По-добре изглежда от обикновените ти курви, а, Кърни?

Джейк заскърца със зъби, отказвайки да се поддаде и да отговори. Ранкин нямаше да нарани Кид — все още. Джейк щеше да се погрижи бандитът да плати за всяка драскотина по тялото на Анабет Калуун.

— Виждам я, Ранкин. Ти само ме чакай там, когато дойда със златото.

— Аз ще бъда тук, — каза Ранкин, — до залез-слънце. След това мисля, че ще трябва малко да поспя. Басирам се, че момичето може много добре да затопли одеялата на един мъж. Какво мислиш ти, Кърни?

Уат Ранкин почака големият мъж да отговори, но бе посрещнат с мълчание. Тогава той слезе от скалата и Джейк го изгуби от погледа си. Уат знаеше колко бързо Кърни можеше да използва една пушка. Той се обърна към Солано и каза:

— Отведи я долу до конете и я вържи. Внимавай за изненади. Аз нямам доверие на Кърни.

— Джейк ще те убие — изсъска Анабет.

Ранкин се разсмя.

— По-добри мъже са се опитвали, Кид.

Анабет обърна глава, когато той я погъделичка под брадичката.

— Не ме докосвай! Ти въшко! Ти лешояд такъв! Ти подлецо, който стреля в гръб!

Ранкин замръзна и се обърна, за да изгледа Анабет.

Какво каза?

Казах, че ти застреля чичо ми в гръб, ти жълтокоремест страхливецо!

Доведи я тук, Солано — каза Ранкин.

— Но, сеньор, аз трябва да я отведа долу и…

— Доведи я тук — повтори Ранкин със заплашителен глас.

Мексиканецът постави ръка върху лакътя на Анабет и я придружи до Ранкин.

— Аз ще чакам долу, сеньор.

Анабет гледаше дългокосия бандит.

— Ти ще платиш за това, което направи на чичо ми.

Уат се ухили.

— Струва ми се, че ти си тази, която ще плати, Кид. С всичкото онова злато. — Той се разсмя и я сграбчи за брадичката с мръсната си ръка. — Може би ще поискаш да го разделиш с мен — предложи той.

— По-скоро ще умра!

Той се намръщи.

— И това може да се уреди. — Ръката му се плъзна надолу по шията й. — След като свърша с теб.

— Ти си свършен точно сега! — каза Джейк.

Ранкин се завъртя с ръка около гърлото на Анабет, планирайки да я използва като щит. Ръцете й бяха вързани отпред, но краката й бяха свободни. Анабет намери капачката на коляното на Ранкин с петата си и го ритна толкова силно, колкото можа.

Ранкин извика от болка. Той отхвърли Анабет встрани, когато загуби равновесие и падна, държейки лицето си обърнато, за да не може Джейк да го разпознае като Уил Риърдън. Анабет отиде клатушкайки се до ръба на платото над долината.

Джейк стреля, но Ранкин бързо изчезна към противоположната страна на наклона, където той и Солано бяха оставили конете си. Джейк задържа стрелбата си, защото нямаше видима цел. Той чу чаткането на подкови, докато бандитите се измъкваха.

— Джееееейк!

Когато погледна обратно към Анабет, сърцето на Джейк подскочи в гърлото му. Тя висеше над пропастта, впила нокти в скалите. Той бързо прибра пистолета в кобура и изтича, за да помогне.

— Дръж се, Кид! — извика той. — Идвам!

— Побързай! Аз падам!

Джейк сграбчи ръцете на Анабет точно в момента, когато тя ги отпусна. Краката й се люлееха над петдесет стъпки пустота.

— Дръж се, Кид! Аз съм те хванал!

Анабет нямаше дъх, за да отговори. Тя просто се опитваше да се отблъсне с крака от нещо, което можеше да й помогне да се върне обратно горе.

Анабет бе подценила огромната сила на Джейк. Раменете му се издуха, когато се наклони назад, вкопан с пети в земята и бавно, но сигурно я издърпа горе.

И право в прегръдката си.

Анабет почувства как сърцето му бие в гърдите и тялото му трепери.

— Ти си в безопасност сега — прошепна той. — Това беше твърде опасно, Кид. Дяволски опасно!

Отначало Джейк я целуна по челото, после по слепоочието. Целуна затворените й очи и накрая издаде един нисък, треперещ звук, когато намери устата й със своята.

Той се отдръпна, за да попита:

— Къде по дяволите те хванаха?

— Аз излязох да се разходя.

— Да се разходиш?

— Тук горе край пропастта. Връщах се надолу към долината, когато Ранкин ме хвана.

— Какво правеше тук горе сама?

— Размишлявах.

Той не попита за какво. След това, което се случи между тях предишната нощ и той нямаше нищо против да остане за малко сам, за да помисли.

— Ти знаеш, че трябва да се махнем оттук сега. Ранкин ще се върне. Следващият път, той вероятно ще доведе подкрепления.

— Кучето…

— То се намира обратно в къщата — каза Джейк. Аз направих каквото можах за него, но… Не знам дали то ще оживее, Кид.

Анабет се вкопчи в Джейк. Очите й се напълниха със сълзи и нещо в гърлото я задави.

— Джейк…

— Аз знам, Кид.

Анабет скри лице в рамото на Джейк.

— Кучето се опита да ме спаси от Мексиканеца и тогава получи раните си — прошепна тя.

— И аз си помислих, че нещо такова трябва да се е случило.

Тя повдигна глава и погледна в трезвите сиви очи на Джейк.

— Ако не се бях опитала да го опитомя, то може би нямаше да бъде ранено — задави се тя.

— Ти само обичаше Кучето. И то те обичаше. Аз бих казал, че това си беше една чиста взаимност. — Джейк осъзна колко естествено трябва да е било за звярът да се довери на момичето. Той се чудеше, кога точно самият той започна да чувства нещата по същия начин. Защото вярваше на Анабет. Достатъчно, за да й довери сърцето си. Достатъчно, за да рискува да я обича.

Той се чувстваше уязвим. Прекалено уязвим, за да признае чувствата си пред момичето. Искаше да запази в себе си за известно време това ново усещане, преди да го сподели с нея. Но тази мисъл не го напускаше. Той просто не бе сигурен какво иска да направи по този въпрос.

Анабет отпусна отново главата си върху рамото на Джейк и каза:

— Защо каза на Ранкин, че имаш златото? Намери ли го?

Джейк поклати глава.

— Трябваше да печеля време, за да спася непослушната ти кожа. — Той премина с ръка надолу по гърба й и почувства как тя потрепери. Опита да измисли една разумна причина, за да не я целуне отново. И не можа.

Той плъзна пръсти в косата й и наклони главата й надолу, за да може да я целуне.

Отначало устните на Джейк бяха нежни. Анабет плъзна език между тях. Когато той въздъхна, тя го пъхна в устата му.

Джейк тихо изстена, докато усещаше как езикът й търсеше меката вътрешна страна на горна му устна, неравната повърхност на зъбите и вкусът му. Тя надяна завързаните си ръце над главата му и сплете пръсти в косата на тила му.

— Джейк — прошепна тя. — Аз мислех, че ще убият. Мислех, че никога няма да те видя отново.

Той я прегърна по-здраво.

— Не мога да понеса да те загубя, Кид.

И двамата изглежда осъзнаха внезапно как казаха. И какво можеше да означава това. Един човек на закона и една престъпница признаха, се обичат. Тази ситуация беше изпълнена с рискове. И никой от двамата не бе готов още да го признае или поеме.

Джейк реагира, като се наведе и се измъкна от ръцете й.

— По-добре да вървим. — Той извади ножа си и разряза въжето, което стягаше китките й. Но не я пусна, преди да провери оставените от него охлузвания, целувайки зачервената кожа.

— Добре ли си? Ранена ли си някъде другаде? Аз видях кръв…

— Тя беше на Кучето. — Анабет видя загриженост в сивите очи на Джейк, но нищо повече. Той й даваше да разбере, че това, което се случи предишната нощ, оставаше в миналото. Че не е забравил кой е, нито пък коя е тя.

— Аз съм добре — прошепна тя.

— Тогава да вземем Кучето и да се махаме оттук — каза Джейк.

Анабет предложи да оплетат носилка за кучето и да насочат конете по еленовата пътека, извеждаща от долината.

— Това ли е пътеката, която търсих и не можах да намеря?

Анабет кимна.

Джейк поклати глава. Сега, когато вече знаеше къде се намира, пътеката направо биеше на очи. Той се чудеше до каква степен неспособността му да я открие преди се дължеше на неговото нежелание да остави Анабет Калуун.

— Хайде да тръгваме, Кид. — Джейк се изправи и дръпна Анабет за ръката, за да я вдигне на крака. Когато тя извика, той незабавно я пусна.

— Мислех, че не си ранена на друго място?

Анабет постави длан върху бодящото си рамо.

— Това е само едно изкълчване, стана, когато Ранкин ме сграбчи.

Очите на Джейк изглеждаха опасни, докато оглеждаше хоризонта за бандита, наранил Анабет.

Неговата жена. Той не знаеше откъде му дойде тази мисъл и се чувстваше дяволски неудобно от нея, но не можеше да я отрече, че Анабет Калуун му принадлежеше по най-елементарния начин, по който една жена можеше да принадлежи на един мъж. Той не смееше да мисли предварително какво щеше да излезе от това.

Когато те се върнаха обратно в каменната къща, Анабет коленичи до Кучето и му заговори тихо, викайки го по име.

— Ти ще се оправиш, Куче. Аз ще се грижа за теб, за да е сигурно, че ще оздравееш.

Кучето я награди с едно тихо скимтене и удар по пода с опашката си.

Анабет внимателно разви импровизираните превръзки на Джейк.

— Ще трябва да го зашием. Мислиш ли, че ще лежи кротко, докато го направя?

— Аз ще го държа през това време, ако се наложи.

Анабет изтича до спалнята си и намери кошницата с принадлежностите за шиене. Тя трепереше толкова силно, че се наложи да опита два пъти, преди да вдене конеца. После изтича обратно другата стая и седна на пода до Кучето.

Джейк се присъедини там към нея, коленичи до главата на Кучето. Той нежно положи длан върху врата му. Беше готов, ако е необходимо, да приложи повече натиск, за да задържи животното неподвижно.

— Карай — каза той на Анабет. Анабет видя доверието в окуражителния поглед на Джейк, но все още се страхуваше да започне.

— Щом можа да извадиш куршум от тялото ми, ще можеш и да зашиеш Кучето както трябва — каза той.

Анабет се усмихна.

— То поне няма да може да се оплаче по-късно от работата ми. — Тя пое дълбоко въздух и заби иглата в едно парче разкъсана плът.

Кучето трепна, но Джейк здраво го държеше долу и му говореше успокоително.

— Ти ще се оправиш, момче. Анабет ще те изправи на крака за нула време.

Ръцете на Анабет станаха хлъзгави от пот, когато привърши зашиването на по-дълбоката от двете рани на Кучето.

— Мисля, че другата рана ще зарасне, ако само я превържа стегнато. — Тя пожертва остатъка от ризата на Джейк и скоро Кучето бе превързано. — Ето. Свърших.

— То изглежда като мумия — измърмори Джейк.

— Аз се тревожа да не започне да кърви отново, докато пътуваме.

Изплетоха заедно една малка носилка и я прикрепиха върху един от конете на Анабет. После Джейк внимателно вдигна раненото животно и го отнесе навън. Анабет стоеше готова с друго одеяло, за да завие Кучето.

Преминаха за последен път пеша тревистата долина по дължина, водейки конете покрай мястото, където Анабет беше отглеждала зеленчуци, покрай езерото и нагоре по еленовата пътека, която ги изведе накрая върху скалите и отново надолу по застиналите потоци лава на вулканичната пустош, заобикаляща долината.

— Къде отиваме? — попита Анабет.

— На юг — каза Джейк. — Към Уиндоу Рок.

Анабет въздъхна тайно с облекчение. Тя получаваше още една отсрочка от затвора. И от примката на палача.

Очите на Джейк постоянно оглеждаха хълмовете, търсейки евентуална засада. Очевидно Уат Ранкин не разчиташе много на шанса си, когато неговият противник беше въоръжен и нащрек, защото те не видяха никаква следа от бандита по целия път до Уиндоу Рок.

Когато Джейк се появи с Анабет в ранчото, посрещна ги голяма суматоха.

— Клер е изчезнала! — каза Шъг веднага, щом забеляза Джейк.

— Знам — каза Джейк.

— Ти знаеш? Знаеш ли къде е тя? Добре ли е?

— Нека да оставя Кучето вътре и ще ти обясня всичко. — Джейк се изуми колко пуста изглеждаш къщата. Той премина бързо през гостната до спалнята на Джеф и остави Кучето на килима до леглото.

— Аз просто искам да съм сигурна, че е настанено удобно — каза Анабет. — После ще дойда при теб.

Джейк се запъти обратно през къщата към кухнята, където завари Шъг да налива три чаши кафе.

Шъг връчи едната чаша на Джейк, после сам взе друга и каза:

— Целият съм слух. Къде е тя?

Преди Джейк да може да отговори, Анабет се присъедини към тях. Джейк й посочи един стол до масата. Той отпи от кафето, преглътна и каза:

— Открадна я един апах.

Лицето на Шъг побеля.

— Милостивите небеса да й помагат. Ние трябва да я намерим, Джейк. Не можем да я оставим на тези безбожни диваци.

— Тя не беше открадната от дивак — каза Анабет.

— Какво?

— Анабет познава мъжът, който е откраднал Клер — каза Джейк. — Той е неин приятел.

— Ти си първият, когото познавам, който нарича един апах — приятел, — каза Шъг. — Аз предлагам, да оседлаем конете и да вървим да я търсим.

Анабет обърна уплашения си поглед към Джейк.

— Не се бъркай, Шъг — предупреди го Джейк. — Аз ще си получа Клер обратно по свой собствен начин. Не искам сума невинни хора да загинат.

— Това не ми харесва — каза Шъг.

— Аз правя това, което мисля, че е най-добро за безопасността на Клер — каза Джейк. — Остави тази работа на мен.

Устата на Шъг се изкриви от отвращение, но той не продължи да спори.

— Аз имам да върша работа. Просто ми съобщи каквото решиш, — и излезе от задната врата.

В последвалата тишина Анабет попита:

— Какво ще правим сега?

— Аз отивам да търся Клер. Сам.

Очите на Анабет бяха тревожни.

— Ти няма да я намериш.

— Не и ако не се опитам.

— Аз идвам с теб.

— Не! Ти ще стоиш тук, докато се върна. Шъг ще ти даде всичко, от което имаш нужда.

— Аз не мога да остана тук, Джейк. Забрави ли, че законът ме търси?

Джейк се почувства така, сякаш го удариха в корема. Тя току-що отмъстително му напомни, че той е влюбен в една престъпница, която се беше заклел да изпрати в затвора. На която бе писано да увисне на бесилката. Даже, ако той искаше да претендира, че нещата са различни, тя не го правеше.

— Много добре — каза той. — Ще тръгнем, когато поспим малко и си приготвим провизии.

Анабет плъзна ръка зад тила на Джейк, за да привлече надолу устата му и да го целуне. Устните й бяха меки като крила на пеперуда срещу неговите.

Джейк откъсна уста от нейната.

— Това за какво беше?

— Защото ме взимаш с теб.

Очите му бяха празни, а гласът груб.

— Ти не ми даде никакъв дяволски шанс за избор.

Джейк я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята. Щом те щяха да бъдат свързани с тази безбожна връзка, тогава той щеше дяволски сигурно да вземе каквото искаше — каквото имаше нужда — от нея, докато можеше.