Кид

24

Брадичката на Анабет се отпусна върху гърдите й. Тя чувстваше езика си сух и надебелял. Отчаяно страдаше от жажда.

— Защо Джейк не идва да ни спаси?

Клер нямаше слюнка, за да преглътне.

— Той вероятно чака да се стъмни.

— Вече е тъмно.

— Не съвсем. Все още се вижда малко розово горе на ръба на скалите.

Огън лумна пред каменната къща.

— И сега какво? — попита Анабет.

— Страхувам се, че ще разберем много скоро.

Уат извади пистолета си от кобура, когато дойде да развърже жените.

— Не правете внезапни движения. Движете се бавно и спокойно и няма да стрелям.

Уат не разчиташе много, че липсата на вода или връзването щеше да повлияе на двете жени. Когато развърза въжетата, Анабет се свлече на земята. Клер коленичи до нея.

— Ставайте! — заповяда Уат. — И двете!

Клер му отвърна:

— Тя не може да се изправи, глупако! Не виждаш ли, че е изтощена? Има нужда от вода.

— Вътре в къщата има вода — каза Ранкин. — Или ще я изправиш на крака, или аз ще я влача за косата. Избирай.

Клер видя, че той говори сериозно. Тя прехвърли през рамо ръката на Анабет и я изправи на крака. Почти занесе по-младата жена в къщата и постави на един стол до кухненската маса.

— Къде е водата? — попита Клер.

Ранкин посочи с дулото на пистолета си към една бъчва с вода до вратата.

— Можеш да й сипеш оттам.

Анабет изпи жадно водата и се почувства по-силна, когато тялото й попи живителната влага.

— Какво ще правиш с нас сега? — попита Анабет.

Ранкин погледна към издутия й корем и се почуди какво ли щеше да бъде да го направи с една жена, която носеше дете в кошницата. Щеше ли да почувства детето, докато тласкаше нея?

Той посочи с пистолета към спалнята и после към Анабет.

— Ти отиди там и ме чакай.

— Не.

Ранкин толкова бързо сграбчи косата й, че тя нямаше време да се отдръпне. Той й изви главата назад и опря дулото в гърлото й.

— Когато казвам да тръгваш, ще тръгнеш!

Клер скочи на крака.

— Остави я на мира!

— Само още една крачка и ще я застрелям — каза той на Клер.

— Ранкин! Аз знам, че си там! Тук е Джейк Кърни. Искам да поговорим.

Уат блъсна Анабет и тя полетя към Клер. Когато се сблъскаха и двете загубиха равновесие и паднаха в плетеница от крака и ръце.

— Не мърдайте! — заповяда Уат. — Той отиде до прозореца и огледа периферията на осветеното пространство, опитвайки се да открие Кърни.

— Покажи се, Кърни.

— Аз не съм толкова глупав, Ранкин.

— Къде е златото, Кърни?

— Пусни жените и аз ще те заведа при него.

— Аз не съм толкова глупав, Кърни — каза Уат с дрезгав смях. — Ти по-добре започни да говориш или аз просто…

Почакай! Какво ще кажеш, аз да се сменя с жените? Как ти се струва това, Ранкин?

— Излез на светло с вдигнати ръце, където мога да те виждам и може би тогава ще говорим.

— Не прави това, Джейк! — извика Анабет.

— Млъкни! — Ранкин я зашлеви с опакото на ръката си, но Анабет продължи да плюе и да се бори. Клер се присъедини към нея. Една от тях хвана Уат за косата и дръпна силно, а другата заби нокти в ръката му с пистолета. За момент изглеждаше, че ще го надвият. После пистолетът изгърмя.

Сърцето на Джейк спря, когато чу изстрела в къщата.

— Кид! Клер!

После той чу как една жена изпищя.

Джейк не помисли за собствената си безопасност, когато се втурна стремглаво към каменната къща. Ритна вратата и я отвори с насочен револвер.

Джейк замръзна на мястото си. Уат Ранкин стискаше с ръка гърлото на Анабет и държеше пистолета си опрян до главата й.

— Хвърли го — каза Ранкин.

Джейк изпусна револвера си.

— Ритни го насам — заповяда Ранкин.

Джейк направи както му казаха. Ранкин пристъпи няколко крачки с Анабет, за да изрита револвера в съседната стая.

— Къде е Клер?

Ранкин посочи с брадичка към ъгъла.

Челюстта на Джейк се стегна, когато видя лежащата там свита маса. Кръв се стичаше надолу по лицето на Клер.

— Мъртва ли е?

— Не. Просто я ударих с дръжката на пистолета. Ще я боли малко главата, но ще се оправи. Ти, от друга страна, няма да изкараш дълго на този свят. Освен ако не започнеш да говориш — бързо.

— Златото не е в долината — каза Джейк.

— Какви боклуци се опитваш да ми пробутваш? — сопна се Ранкин. — Това е идеалното проклето място за скривалище. Златото е тук. Мога да го почувствам в зъбите си.

— То не е тук — повтори Джейк.

— Къде е тогава?

— Буут е оставил ключ за местоположението на златото, преди да умре — каза Джейк.

— Какъв е той?

— Задна врата.

— Това ли е? Какво означава?

— Ти можеш сам да се опиташ да го разбереш. Или можеш да пуснеш жените и аз ще ти кажа.

Уат повтори на себе си думите няколко пъти, мръщейки се през цялото време. Двете думи нямаха смисъл. Освен ако имаха нещо общо със скривалището. Може би Буут е оставил златото до задната врата на бараката, преди да се появи с коня си отпред. Това трябва да е!

Освен ако „ключът“ не беше измислен от Рейнджъра, за да го отклони от следата. Уат вдигна ударника на опряния в главата на Анабет пистолет.

— Аз не ти вярвам.

— Той казва истината — каза Анабет. — Кълна се в това!

Очите на Ранкин се местеха от Джейк върху Кид и обратно.

— Ако тя знае къде е златото, няма причина да те оставя жив, нали, Рейнджър?

Само за секунда Уат обърна пистолета си от Анабет към Джейк. Анабет видя всичко сякаш забавено, докато се хвърли с цялата си тежест върху бандита. Тя усети как пада и пистолетът изгърмя.

Нещата отново се ускориха, когато Джейк се втурна през стаята. Двамата мъже се затъркаляха върху дървения под, като отначало единият, а после другият бе отгоре, извивайки се, ритайки, удряйки, така че беше трудно да се види кой печелеше битката.

Анабет лежеше там, където падна, със свити в коленете крака, за да предпази издутия си корем от раздиращата я като нож болка. Тя издаде един скимтящ звук, уплашена какво може да означава болката в корема й.

— Клер! — прошепна тя. — Клер!

Клепачите на Клер се повдигнаха. Тя вдигна ръка към окървавената си глава и внимателно докосна там отеклата плът.

— Можеш ли да се движиш? — прошепна Анабет. — Можеш ли да стигнеш до пистолета на Уат?

Анабет посочи с брадичка към пистолета, излетял от ръката на Ранкин, когато той падна на пода. Оръжието се намираше по средата на стаята.

— Мога да се опитам — каза Клер. — Тя се отблъсна с колене и лакти от пода, не изпускайки от поглед продължаващата битка между двамата мъже.

Точно когато тя стигна пистолета, Ранкин го ритна с ботуша си.

— Махни се от това, кучко.

Клер срещна ужасения поглед на Анабет и отново запълзя към пистолета на бандита.

Джейк накрая сграбчи както искаше врата на Ранкин.

— Ако имаш да казваш нещо на Създателя ги казвай го сега, копеле.

— Дяволски искам да бях взел златото, когато застрелях кучия син, който го носеше — каза Ранкин.

Джейк замръзна.

Клер гледаше с омраза жълтокосия бандит, който бе убил Сам.

— Ти си едно животно — каза тя с тих глас. — Заслужаваш да умреш заради убийството на Сам.

— И за убийството на Буут — прошепна Анабет.

Джейк прекъсна въздуха на Ранкин и двете жени гледаха с безмилостни очи как бандитът се блъскаше в хватката на Рейнджъра.

Ножът се появи, толкова внезапно и беше използван така ефективно, че Анабет и Клер не разбраха веднага какво се случи.

Щом острието се заби в предмишницата на Джейк, той пусна бандита. Зави от болка, когато Ранкин завъртя ножа и го заби отново.

Ранкин скочи на крака и от ножа в ръката му все още капеше кръвта на Джейк. Триумфиращият му поглед прескочи от студените сиви очи на Джейк към тъмносините на Анабет и оттам към златистите топазени очи на Клер.

— Ще ти прережа гърлото, Кърни. Но не преди да изнасиля твоята жена. И сестра ти. Аз ще…

Ранкин погледна изненадан гърдите си. Там, подавайки се до четвъртото ребро, стърчеше една стрела с пера. Той отново погледна нагоре и очите му се разшириха, когато видя индианеца апах да стои на прага.

— Проклет да съм. Да ме убие един индианец. — Той се разсмя, но звукът заседна в гърлото му. Кръв потече през пръстите му там, където стискаше раната си.

— Ще ми липсват тези двете жени…

Ранкин никога не можа да завърши гнусната си тирада, защото преди това Джейк му изви врата.

Внезапно и четиримата заговориха, като всеки в стаята се уверяваше, че любимите му хора са добре.

Анабет взе банданата на Джейк и я стегна няколко пъти върху раната на предмишницата му.

— Тя вероятно ще трябва да се зашие — каза тя.

— По-късно — каза Джейк. — За всички бандити ли се погрижихме?

— Този, който се опита да напусне долината, Мексиканецът, той няма да те тревожи повече — каза Уолф.

— Солано — прошепна на себе си Анабет. Всички, които взеха участие в убийството на Буут, платиха с живота за предателството си. Сега накрая, Кид Калуун можеше да си отдъхне спокойно. И една млада жена на име Анабет беше свободна да мисли за бъдещето.

Уолф коленичи до Клер и докосна с един нежен пръст охлузването по лицето й.

— Аз бих искал той да е жив, за да мога да го убия отново — каза той диво.

— Уолф! О, Боже мой, Уолф! — каза Клер с глас, изпълнен с учудване и радост. Тя прегърна Уолф здраво, когато той седна долу и я взе в ръцете си.

— Малката?

— Аз помислих, че войниците са те убили! Когато Белият Орел каза, че ще ме отведе у дома, нямах причина, за да остана.

Той пипаше златната й коса, отрязана до раменете.

— Ти си ме оплаквала според обичая на апахите?

— Мъжът, който спечели сърцето ми, беше апах — отговори тя.

— Тогава ти не искаш да ме напуснеш?

— О, не! Аз… Аз те обичам, Уолф. Мислех, че никога няма да имам шанса да ти го кажа. Сега искам да го знаеш за всеки случай… просто искам да го знаеш.

Уолф взе една от дланите й в своите, разтривайки кокалчетата с палеца си.

— Когато мислех, че ти искаш да ме напуснеш, се ядосвах. Последвах те с намерението да те върна, независимо дали искаш или не. Сега…

Тъмните му очи потърсиха лицето й.

— Сега аз те моля да дойдеш с мен. Да бъдеш моя жена. Моя съпруга.

Сърцето на Клер сякаш литна с крила. Тя чувстваше усмивката върху лицето си глупава — и прекрасна.

— Сериозно ли говориш, Уолф?

— Аз никога не казвам това, което не мисля.

Тя се разсмя.

— Тогава, да. О, да!

Той я целуна силно веднъж с целувка, предназначена да запечата бъдещето им. Едно обещание завинаги, което никога не си бе представял, че ще направи.

От другата страна на стаята Анабет почувства, как сълзите парят в очите й, докато слушаше нежното признание в любов на Уолф. Острите болки в корема й не бяха престанали напълно, но се появяваха по-рядко и бяха по-слаби. Тя се отпусна обратно в ръцете на Джейк.

— Буут е отмъстен сега и Бандата Калуун не съществува повече.

— Кид Калуун е мъртъв и погребан — каза Джейк.

— Джейк? — прошепна Анабет.

— Да, Кид? — прошепна той дрезгаво.

— Ще се ожениш ли за мен?

— Какво?

Тя го блъсна по рамото.

— Ти ме чу.

— Това предложение ли е?

— Мъжът трябва да го направи — каза тя натъжена.

Джейк се ухили.

— Ще се омъжиш ли за мен, Кид?

— Защо трябва да го направя? — отвърна тя.

— Защото аз те обожавам. Защото искам да те обичам цял живот.

Анабет огледа лицето на Джейк и откри там истината в думите му.

— Много добре, Джейк. Аз ще се омъжа за теб.

Джейк преглътна буцата в гърлото си. Ръката му се повлече по пода, когато се опита да я вдигне до бузата на Анабет. Той погледна надолу и зяпна от това, което видя там.

— Кид?

— Какво?

— Не може ли това, което си чула Буут да казва, да е било „долна врата“, вместо „задна врата“?

Анабет се намръщи.

— Не знам. Защо питаш?

Пръстите на Джейк се придвижиха по дървения под, усещайки твърди ръбове. Там, където подът срещаше стената, той откри една малка метална халка. Джейк пъхна пръст в нея и дръпна. Една част от пода се повдигна и отвори.

Там лежеше коланът за пари на Сам, изцапан с кръвта му. Джейк внимателно го измъкна и го постави на пода до себе си. Той погледна към Клер.

— Ето го, Клер.

Уолф замръзна. Той знаеше като всеки от тях значението на златото. Погледна Клер, но тя вече клатеше глава.

— Задръж го ти, Джейк.

— Ако ти някога се нуждаеш от място, в което да отидеш, от едно убежище, — каза Джейк, включвайки и Уолф с погледа си. — Уиндоу Рок ще бъде това.

— Знам — каза Клер. — Може би… някой ден аз ще мога да се върна обратно тук. Но не сега. Аз…

Всички замръзнаха при звука от стъпки, които се чуха пред каменната къща.

— Вземи пистолета! — каза Анабет на Клер, която се намираше най-близо до него.

Паниката секна внезапно, когато те разбраха, че това беше само Пакостникът, който се появи на прага.

— Ако имам късмет, Сивият ще дойде с кошницата някоя нощ, за да те вземе — каза Уолф със строг глас.

— Трябваше да дойда — каза момчето. Очите му бяха широко разтворени и уплашени, но то държеше в едната си ръка нож. — Разтревожих се, когато ти не се върна. — И се уплаши. Но Пакостникът не каза това. Той искаше баща му да се гордее с него. Струваше си да понесе караницата, за да узнае, че родителите му са оцелели и че нямаше отново да бъде сирак.

Клер разтвори ръце и момчето се сгуши в тях.

— Аз съм щастлив да те видя, майко.

— И аз съм щастлива да те видя — каза Клер, приглаждайки черната коса на индианчето настрани от лицето му.

— Къде е Белият Орел? — попита Уолф.

— Той чака отвън.

Уолф извика името на момчето и Джефри се появи на прага.

— Аз не исках да не ти се подчиня, — каза Белият Орел, — но Пакостникът щеше да дойде сам, ако не бях тръгнал с него.

— Той може да бъде много убедителен — съгласи се Уолф.

Кучето подаде носа си през вратата. То седна на пода и удари по него веднъж с опашка.

— Блеки — извика Анабет. Кучето отиде до нея и я близна по лицето. — Аз го изпратих, за да те намери — каза Анабет на Джейк.

— И той го направи — каза Джейк.

Джефри продължаваше да стои до вратата. Уолф му извика:

— Влез вътре и поздрави майка си, Бял Орел.

Очите на Клер се разшириха от факта, че Уолф я нарече негова майка. И омекнаха, когато Джефри пристъпи в стаята.

— Здравей, Бял Орел — каза тя.

— Щастлив съм, че ти си невредима — каза Белият Орел. — Той стоеше пред нея и пристъпваше от крак на крак. — Счупеният Крак каза, че трябва да дойда при теб.

Челото на Клер се набръчка.

— Кога? Защо?

— Белите войници го убиха заедно със Силния Плач. С последния си дъх Счупеният Крак каза, че аз ще трябва да живея със сина на леля ми.

— Твоят братовчед? — попита объркана Клер.

— Уолф.

— Уолф е твой братовчед? И сега твой баща?

Белият Орел кимна, но погледът му остана сведен.

— И аз ще бъда твоята майка? — Клер се опита да запази гласа си спокоен, но той трепереше от вълнение.

Белият Орел кимна отново.

— Аз съм поласкана — каза тя тихо. — И ще се опитам да бъда една добра индианска майка.

Зелените очи на Джефри проблеснаха към нея.

— И аз ще се опитам да бъда един добър син.

— Тогава ела и ме прегърни, както един син трябва да поздрави майка си — каза тя с треперещ глас.

Анабет почувства как очите й се напълват със сълзи, когато Джефри пресече стаята. Тя погледна нагоре към Джейк, за да сподели този момент с него. Сивите му очи бяха топли от обич и влажни от вълнение.

Когато Клер получи обратно в ръцете си своя син за пръв път от близо четири години, тя погледна нагоре към Уолф. И той можа да види в погледа й всичко, което тя чувстваше.

Индианецът притисна здраво Пакостника до себе си. Той не се отвърна от Клер, когато една сълза се изплъзна от окото му. Не искаше да крие радостта си.

Анабет изпищя, когато нещо лигаво падна върху ръката й.

Джейк и Уолф моментално се огледаха.

— Какво става? Какво не е наред?

— Това е… това е… — Анабет погледна надолу и се разсмя.

— Какво? — попита Джейк, ядосан, че не разбира шегата — особено след като сърцето му все още се намираше в гърлото.

— Това е моята жаба — намеси се Пакостникът. — Аз се чудех къде ли е отишла. Държах я в ръка, докато чаках отвън, но тя избяга. — Той се приближи и си взе жабата, като я вдигна, за да я видят всички. — Виждате ли?

Една усмивка се появи върху устните на Клер. Джейк поклати глава и се засмя. Уолф се опита да не се смее, но не можа да се въздържи.

Четиримата възрастни се спогледаха. Те не бяха повече четирима души, изправени всеки поотделно срещу света. Те сега представляваха едно семейство, свързани с връзки, които щяха да траят цял живот.

Уолф хвана Клер за ръка.

— Хайде да си вървим у дома — каза той. Джейк коленичи до Анабет.

— Ти какво ще кажеш, Кид?

Анабет погледна в топлите сиви очи на Джейк и се усмихна.

— О, да, Джейк. Нека си вървим вкъщи.