Кид

20

През първите дни след пристигането им в Уиндоу Рок, Анабет не виждаше чест Джейк. Тя изпълняваше всичките задължения на Клер в ранчото. Той работеше от изгрев до залез събирайки добитъка и правейки един опис на животните в пасищата.

Кучето се беше възстановило напълно и следваше Анабет като сянка наоколо. Една нощ на вечеря, Анабет обяви:

— Измислих едно име за Кучето. Отсега нататък ще го наричам Блеки.

— Блеки?

Кучето удари по пода с опашка.

— Виждаш ли, харесва му — каза Анабет.

— Защо му трябва друго име? Аз мислех, че Куче му е съвсем достатъчно.

— Куче не е никакво име. То е един… един етикет. А Блеки не е просто всякакво старо куче. То специално. То ни принадлежи.

Джейк улови погледа на Анабет и тя се изчерви.

— Няма „нас“, Кид. Не забравяй това.

Джейк рязко стана и напусна масата, а Анабет се отпусна долу на пода до Кучето и го прегърна.

— Но аз искам да има едно „нас“, Блеки.

Кучето изскимтя и близна Анабет по лицето.

— Аз поне имам теб сега — каза тя. — Няма да съм повече сама.

Едно от първите неща, които Джейк направи, беше да посети ранчото на Уил Риърдън, за да го осведоми за положението по търсенето златото на Сам. Но управителят на Риърдън каза, че шефът му е излязъл по бизнес и не знае кога Риърдън ще се върне.

Джейк не можеше да съжалява за това. Той започваше да се привързва към Уиндоу Рок и не искаше да мисли за това, какво ще прави и къде щеше да отиде, ако загубеше ранчото заради липсата на злато за изплащане дълга към Уил Риърдън.

Джейк изпрати една телеграма до своя капитан на Рейнджърите в Тексас, обяснявайки обстоятелствата, които изискваха от него да си вземе отпуск за неопределено време. Но той знаеше, че наближава денят, когато щеше да се наложи да направи избор.

Всяка нощ след вечеря, Шъг се присъединяваше към Джейк и Анабет до кухненската маса и те разговаряха за това, какво можеше да се направи, за да се закрепи Уиндоу Рок без откраднатото злато на Сам. Анабет изпрати Джейк до долината, за да прибере малкото й ковчеже, с което внесе своята лепта за закрепването на положението в ранчото. В отсъствието на Уил Риърдън, най-важното решение, което трябваше да се вземе, бе дали да се продаде още едно стадо на пазара или да се хранят животните и през зимата.

— Аз сега имам достатъчно пари от моите и златото на Кид, за да купя храна — каза Джейк.

Нека почакаме до пролетта и тогава да изпратим повече говеждо месо на пазара в Колорадо.

Шъг се съгласи и Анабет не можа да не се почувства облекчена, тъй като това означаваше, че, Джейк няма да я остави сама за дългото пътуване на север.

Една нощ Анабет уговори Джейк да поигра с нея покер отново, само че този път тя не пушеше.

— Същите ставки като преди — каза тя.

Джейк се ухили.

— Три въпроса?

— Точно така. — Анабет се пресегна долу и прошепна на Кучето: — Да не ми издадеш картите, Блеки.

Кучешката опашка тупна по пода и Джейк се засмя.

— Тупни веднъж, ако тя блъфира и два пъти, ако има картите.

Опашката на кучето тупна веднъж и Джейк се разсмя.

— Значи ти блъфираш — каза той на Анабет.

Джейк заложи много, но без издайницата цигара, която можеше да му каже кога Анабет блъфира, Джейк не се смя дълго. Той губеше постоянно и не след дълго всички кибритени клечки лежаха на масата пред Анабет.

Анабет се ухили.

— Три въпроса — каза тя.

Джейк преплете пръсти и сложи ръцете си на кухненската маса.

— Давай.

— Първи въпрос. Защо си станал Рейнджър?

— Банката взе ранчото на баща ми, когато го обесиха за убийство. Копелето, което стана причина да го обесят, се погрижи никой да не ме взима на работа по добитъка. Аз трябваше да издържам Клер, така че станах Рейнджър.

— Шъг ми каза, че Сам и Клер са те канили да дойдеш да работиш тук. Защо не си го направил? — попита Анабет.

— Уиндоу Рок принадлежеше на Сам. Аз имах нужда от свое място.

— Тогава защо не си имал свое място?

Джейк сви рамене.

— Аз харесвам работата си. И никога не съм имал причина да се установя на едно място. Нито жена. Нито семейство.

— Но ако имаше семейство…

— Стават четири въпроса — каза Джейк. Той се изправи и каза: — Аз ще изведа Блеки на разходка.

Той трябваше да повика Кучето, за да го накара да напусне Анабет. Джейк закъсня да се прибере тази вечер и когато се върна не говореше много. Но както обикновено, той се съблече, пъхна се в леглото до Анабет и я прегърна.

— Джейк?

— Мммм?

— Ако имаше семейство…

— Аз не искам да говоря за това, Анабет.

И двамата заспаха незадоволени.

Анабет скри от Джейк факта, че все още се чувстваше по-зле от обикновено. Сутрин я тормозеше гадене. Въпреки че не припадна отново, тя се научи да не се движи толкова бързо, за да не й се завива свят. Това невинаги беше възможно. Една сутрин се намираше в корала при животните, когато трябваше да отскочи бързо, за да не я ритне една подплашена кобила.

Шъг я подхвана точно преди да припадне.

Когато Анабет дойде в съзнание, тя лежеше върху голямото легло с четири колони в стаята на Клер. Възрастният управител седеше на стол до леглото.

— Как се чувстваш, млада пушко? — попита Шъг.

Анабет седна твърде бързо и трябваше отново да легне назад. Тя постави ръка на главата си.

— Мисля, че може да съм болна — призна Анабет. — Напоследък не се чувствам много добре.

Шъг имаше собствени подозрения какво не беше наред с момичето.

— Имаш ли сутрин гадене?

— Понякога — призна Анабет.

— Чувстваш ли се уморена?

Анабет се намръщи.

— Аз едва си държа очите отворени следобед.

— Така и предполагах.

— Какво ми е? — Анабет се тревожеше, защото Шъг избягваше погледа й. — Сериозно ли е?

— Нещо, което ще се разреши след около девет месеца — каза той с намек за усмивка.

Анабет продължаваше да изглежда озадачена и Шъг изруга под носа си.

— Един стар човек, като мен, не би трябвало да казва такива неща на едно младо момиче, като теб, Анабет.

Шъг постави ръка на рамото й.

— Нищо ти няма, Кид. Ти просто ще станеш майка.

— Какво!

Шъг ярко се изчерви.

— Да ти се гади и да се чувстваш изморена — това са неща, които една жена чувства, когато ще има бебе.

— Аз ще имам бебето на Джейк?

— Така ми се струва. Кога ще кажеш на момчето добрите новини?

— Отначало трябва самата аз да свикна с тази мисъл.

— Не чакай твърде дълго — предупреди я Шъг.

— Само ми обещай, че аз ще съм тази, която ще му каже — каза Анабет.

Шъг почеса плешивината на върха на главата си.

— Много добре, млада пушко. Ти просто му кажи скоро.

След като Шъг си отиде, Анабет поглади с ръка корема си, все още изумена от разкритието на стария човек. Едно бебе. Бебето на Джейк. Анабет сви колене до гърдите си и ги прегърна. Тя се опита да си представи реакцията на Джейк, когато научи.

Но тя нямаше представа какво щеше да мисли гой. Джейк отказа да й отговори, когато тя го попита дали едно семейство би било достатъчна причина, за да се установи на едно място. И му харесваше да е Рейнджър. Анабет отчаяно желаеше Джейк да иска детето. И отчаяно се страхуваше, че няма да го направи.

След завръщането си в Уиндоу Рок, те се любеха всяка нощ. Джейк я прегръщаше здраво и шепнеше любовни думи в ухото й. Но никога не спомена брак. Както и думата завинаги. Тя даже знаеше защо. Беше чула историята за невярната му майка и пияния му баща. Страхът на Джейк да не повтори грешките на баща си нямаше да изчезне, само защото тя беше бременна.

Тя знаеше как Джейк щеше да види нещата. Едно бебе, означаваше да се остане на едно място. Едно бебе, означаваше да се установи с една жена. Едно бебе, означаваше да се примири веднъж завинаги със случилото се с неговите родители.

Той би трябвало да е разбрал досега, че аз съм различна от майка му. И че той е различен от баща си. Че нашата връзка е различна, мислеше ядосано Анабет.

Тя трябваше да му каже за бебето. Но не веднага. Не докато нямаше да може повече да го пази в тайна. Защото Анабет беше сигурна, че това щеше да промени всичко.

Междувременно, трябваше да намери начин да го убеди, че те можеха да успеят там, където бяха се провалили неговите родители.

Джейк беше толкова зает с ранчото, че не обръщаше много внимание на Анабет. Той знаеше, че тя работи в къщата и че обикновено има какво да каже в разговорите с Шъг за това, как да се направи ранчото процъфтяващо. В края на всеки де Джейк се чувстваше изтощен. Но не чак толкова, че да не прави любов с Анабет.

Джейк винаги се учудваше, че в момента, когато Анабет притискаше голото си тяло до неговото в леглото, цялото му същество се събуждаше за живот. Чак напоследък той започна да забелязва промени в нея. Една чувствителност на гърдите й и напрегнатата закръгленост на корема й, които ги нямаше преди. Но той отказваше да осъзнае какво означаваха тези признаци.

Днес той хвана Анабет да спи по средата на следобеда. Когато направи забележка на Шъг, че кара момичето да работи твърде много, управителят загуби самообладание.

— Кога ще направиш една почтена жена от това момиче и ще се ожениш за него? — поиска да знае Шъг.

Джейк беше хванат натясно.

— Да се оженя за нея?

— Защо не?

— Тя е една престъпница.

— Глупости.

— Аз… аз съм един пътуващ човек.

— Не и откакто наследи това ранчо — сопна му се Шъг.

— Клер…

— Ти сам ми каза, че Клер си има своя апах. Тя няма да се върне обратно тук. Уиндоу Рок сега е твое, Джейк. Скитническите ти дни свършиха.

Джейк разтри с ръка наболата си брада. Той не се обръсна предишната вечер, защото Анабет искаше да усеща брадата му до кожата си. По-късно той намери една студена кърпа и облекчи червенината по гърдите и корема, шията и брадичката й. Тя само се разсмя и го прикани да остави още от тези същите следи от вътрешната страна на бедрата й. Само като помислеше затова и слабините му се напълваха.

— Това момиче заслужава да знае, че ти няма да избягаш от нея — каза Шъг, все още ядосан.

— Никоя жена няма да ме върже — отвърна Джейк.

— Това беше неговата клетва пред Сам, но той осъзна, докато я изричаше, че вече бе станало твърде късно. Той беше вече вързан хубаво и здраво.

Анабет нямаше намерение да подслушва, сега съжаляваше, че дочу този разговор. Тя се опита да се убеди, че поради нейната обич към Джей и той щеше да се научи да я обича. Но той току-що доказа съвсем ясно, че никога няма да се отърве от миналото.

Джейк чу едно тихо възклицание зад себе си като се обърна, намери Анабет да стои там с побледняло лице и очи като две дълбоки езера, пълни с болка.

— Не се тревожи, Джейк — каза тя горчиво. — Няма да те вържа. Когато дойде пролетта, ти няма защо да се тревожиш от присъствието ми тук. Ще си отида.

— Ти не можеш да отнемеш това бебе от баща му! — каза Шъг.

— Шъг, ти обеща да не казваш! — разтревожените очи на Анабет потърсиха Джейк, за да видят реакцията му при новината, че щеше да стане баща.

Той изглеждаше ужасен.

Джейк обърна пронизващия си поглед към управителя.

— За какво, по дяволите, говорите вие двамата?

— Това момиче скоро ще има твоето бебе, ето за какво!

— Не неговото — моето! — каза Анабет.

Погледът на Джейк се върна към Анабет, като сгащена мечка между двама нападатели, несигурна срещу кого първо да се защитава. Той се почувства притиснат от обстоятелствата. Защото Шъг го накара да види истината за нещо, което сам подозираше, но избягваше да признае. Защото беше наранил Анабет, отказвайки да признае дълбочината на чувствата си към нея. И защото тя беше престъпника, търсена от закона за убийство, а той се закле да я изправи пред съда. Какво по дяволите трябваше да направи той сега?

Джейк сграбчи Анабет за раменете и я разклати силно.

— Чуй ме добре, Кид. И слушай внимателно. Ти няма да отидеш никъде.

— Аз ще отида, където, по дяволите, си реша! И ти можеш да си сигурен, че това ще бъде място, където законът никога няма да ме намери.

Джейк видя сълзите, пълнещи очите й. Това го разкъсваше отвътре.

— Върни се обратно в къщата — каза той с глас, в който имаше гняв към себе си и разочарование от нея. — Ще говорим повече за това по-късно, когато отново мога да мисля трезво.

— Аз няма да си променя решението, Джейк.

Когато тя си отиде, Джейк подпря лакти върху вратата на корала и отпусна глава върху ръцете си.

— Как по дяволите се случи това?

— А какво си правил всяка нощ в онова голямо легло? — попита Шъг.

Джейк изстена.

— Аз трябваше да внимавам и да не се увличам от жена, която е преследвана от закона.

— Какво приказваш ти? — попита Шъг. — Това момиче те обича до смърт. Тя би преминала през огъня заради теб. Не тя е тази, която те отблъсква. — Струва ми се, че обратното е истина.

— Как мога да я накарам да остане?

— Кажи й, че я обичаш — каза просто Шъг.

— Аз не мога да направя това.

— Защо не?

Защото той се страхуваше да признае колко много всъщност я обичаше. Защото тя го бе вързала на възли. Защото той я обичаше достатъчно, за да направи компромис с всичко, в което преди вярваше и да направи една престъпница своя жена. Но да бъде проклет, ако я остави да го напусне!

Само защото Джейк й беше заповядал да го направи, Анабет нарочно не се прибра в къщата.

— Ела, Блеки — каза тя. — Хайде да се разходим.

Тя се запъти към гигантската топола, растяща над потока в долния край на долината. Тя беше открила, че това място е едно мирно убежище в нейния трескав напоследък живот. Почти всички листа бяха опадали и скоро дървото щеше да стане съвсем голо. Но засега, все още имаше малко сянка, шумоленето на листата отгоре, пукането на сухите листа под краката и шуртенето на водата наблизо.

Анабет придърпа колене до гърдите си — колкото можа с изпъкналия си корем — после постави буза върху коленете и се загледа в нищото. Сълзите течаха странично по лицето и капеха от върха на носа й. Кучето изскимтя и близна солената влага от лицето й.

Анабет скри лице в полата си. Тя даже не можеше повече да носи своите Левис, защото те не й ставаха в кръста.

— Какво да правя, Блеки? — попита тя. — Какво да правя?

Тя чу как Кучето изръмжа и когато протегна ръка, усети как космите по врата му настръхнаха. Вдигна глава и се намери очи в очи с Уат Ранкин. Под прицела на един Колт 45.

— Какво правиш тук? — поиска да знае тя.

— Наблюдавах това място. Къде е Клер Чандлър?

— Не е твоя работа.

— Ти говориш доста смело за една престъпница с обявена награда за главата й.

Очите на Анабет се разшириха, когато Ранкин извади един афиш „ТЪРСИ СЕ“ от джоба си и го размаха пред нея.

— Аз мисля, че ако ти не ме заведеш при онова злато, винаги мога да те застрелям и да получа за теб тази награда от хиляда долара.

Анабет пребледня. — Виждам, че сега ме слушаш внимателно.

— Аз не отивам никъде с теб.

Кучето изръмжа и оголи зъбите си.

— Успокой си кучето или този път ще го застрелям — предупреди Уат.

— Твоят пистолет го изнервя — каза Анабет.

Ранкин го прибра обрат в кожения кобур.

— Аз нямам нужда от пистолет, нали Кид? — Той сгъна афиша и го прибра обратно в джоба си.

— Всичко е наред, Блеки — Каза Анабет.

Кучето седна на земята до нея, но не сваляше поглед от Ранкин.

— Аз наистина се изненадах, когато ти не каза на онзи Рейнджър къде да намери златото — каза Ранкин.

— Не му казах, защото не знам къде се намира то.

— Аз не вярвам и за секунда, че чичо ти не ти е казал къде е скрил златото — отвърна Уат. — Сега ти ще дойдеш с мен…

— Къде възнамеряваш да отведеш Анабет, господин Риърдън? — попита Джейк.

Ранкин обърна изумения си поглед към Рейнджъра, който се появи без предупреждение. Уат нямаше представа колко много от разговора Джейк Кърни е чул, но пое риска, че не е било много. Той хвърли един предупредителен поглед Анабет и каза:

— Аз просто поканих госпожица Калуун да поязди с мен.

— Анабет няма да язди много. Тя очаква дете. Моето дете.

— Моите поздравления — каза Ранкин.

— Ако сте дошъл за заема…

— Какъв заем? — попита Анабет.

— Господин Риърдън е заел на Сам малко пари. Клер не беше в състояние да ги върне, защото, златото на Сам беше откраднато от Бандата Калуун.

— Къде е госпожа Чандлър? — попита Ранкин.

— Тя е на гости при приятели в Тексас — отговори гладко Джейк.

Ранкин се намръщи.

— Разбирам, че има известно забавяне при намирането на златото. Предполагам, че като сме съседи, мога да почакам до пролетта.

— Това е много щедро от ваша страна, господин Риърдън — каза Джейк.

— Наричайте ме Уил, моля. Аз няма да бъда много наоколо дотогава — до пролетта, искам да кажа. Ще си тръгвам сега. — Той се обърна към Анабет и каза: — Вярвам, че ще ви видя скоро пак.

Анабет не каза нищо, докато Ранкин не се отдалечи. Иначе щеше да провокира една конфронтация, в която Уат Ранкин познаваше врага си, а Джейк Кърни — не.

Веднага, щом Ранкин си отиде, Анабет скочи на крака и се хвърли в ръцете на Джейк.

— Това беше той!

— Кой?

— Ранкин. Уат Ранкин. Това беше той.

Джейк грабна Анабет за раменете и я придърпа на лакът разстояние, за да може да разгледа лицето й.

— Уил Риърдън…

— Е Уат Ранкин!

— Кучи син! — каза Джейк.

— Точно така мисля и аз — каза горещо Анабет.

— Защо не каза нещо? Защо го остави да си отиде?

— Докато думите излязат от устата ми, той щеше да извади пистолета си и да те убие.

Джейк я хвана за китката и се запъти бързо към къщата.

— Ти няма повече да напускаш къщата, без аз да знам къде се намираш — каза Джейк. — И ще държиш Блеки при себе си през цялото време, чуваш ли? — Той я бутна през входната врата, целуна я силно и се обърна назад.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Отивам след това копеле, Ранкин.

— Ами аз?

— Ти ще чакаш тук, докато се върна.

— Искам да дойда с теб.

Джейк се върна, дръпна я в прегръдката си и я стисна здраво.

— Ти не можеш, Кид. Не разбираш ли? Сега трябва да мислиш за някого другиго. — Той погали с длан закръгления й корем. — Обещай ми, че ще седиш тук и ще чакаш, докато аз се върна.

— Ти ще повярваш на думата на един бандит? — попита Анабет.

— Аз ще повярвам на теб.

Сърцето на Анабет заби силно.

— Много добре, Джейк. Аз ще бъда тук. Но ти бъди внимателен.

— Ще си пазя гърба, Кид. Ти просто се грижи за себе си и за бебето. — Той я целуна силно още веднъж и тръгна.

Джейк проследи Уат Ранкин/Уил Риърдън чак до Санта Фе. Там следата изчезна. Той спря в Градския салон да зададе някои въпроси и видя Сиера Стар. Когато тя го покани горе, той отклони предложението й.

— Значи тя те е вързала — каза Сиера със смях. — Беше ли толкова лошо, колкото ти предполагаше?

Джейк едвам успя да се усмихне.

— Изобщо не е лошо — призна той. — Аз ще ставам баща.

— Моите поздравления — каза Сиера. Тя го целуна по устата, след това се облегна назад и го погледна. — Ясно е, че си вързан. Слушай, ние няма да намерим Ранкин, преди зимата да дойде. Защо не се върнеш в къщи, където ти е мястото?

Предложението на Сиера беше много разумно. Анабет липсваше на Джейк. И Ранкин нямаше да отиде далеч. Той щеше да стои там, където можеше да наблюдава Кид Калуун. Което беше още една сериозна причина за Джейк да стои близо до вкъщи.

— Довиждане, Сиера — каза Джейк.

— Ти си тръгваш сега?

— Да. Отивам си вкъщи.