Кид

16

Джейк бързо разбра, че е затворен в тази забравена от Бога долина с една жена, която го дразнеше и вбесяваше — и която той желаеше толкова силно, че трябваше да държи желанието си изкъсо.

— Нека да изясним няколко неща — каза той на Анабет през тяхната първа вечер в долината. — Аз искам да ми кажеш къде да започна да търся златото, но няма да е необходимо да прекарваме много време заедно.

— Напълно съм съгласна с теб!

Джейк махна с ръка.

— Това е една голяма долина — каза той. — Не е необходимо пътищата ни да се кръстосват по-често, отколкото е необходимо.

— Това ме устройва идеално!

— Стой далеч от мен и нещата тук ще бъдат наред.

— Ще бъда невидима — увери го тя. — Ти отиди да търсиш златото на Сам в една посока, а аз ще го търся в друга.

Очите й потъмняваха при всяко негово следващо изявление, така че когато той свърши тирадата си, те станаха почти виолетови.

— Значи се разбрахме? — Той искаше тя да заспори. Не беше в характера й да се съгласява с него. И изобщо не го бе грижа за ранения поглед в очите й.

Но не я подцени в края на краищата, защото тя видимо се изправи под погледа му — с отхвърлени назад рамене, повдигната нагоре брадичка и поза, готова за битка.

Всичко, което тя каза, беше това:

— Аз нямам намерение да се мотая там, където не ме искат. — После се обърна и се отдалечи от него.

Джейк знаеше, че трябва да я държи на разстояние от себе си, но почувства загуба, когато я гледаше как се отдалечава. Разкъсваше се от контраста между опасното и разрушително чувство, за каквото смяташе любовта още от дете и собственическите, закрилнически инстинкти, които изпитваше към Анабет като мъж. Искаше му се да повярва, че е възможно да се грижи за една жена, без накрая да бъде унищожен от тази връзка. Но с Анабет нещата бяха сложни.

Анабет Калуун не беше просто обикновена жена. Тя представляваше един бандит, заклел се да отмъсти на други бандити. Тя бе от женски пол, отгледана без шанса да се държи като жена. Обаче независимо дали тя се обръщаше към него като Анабет или Кид Калуун, той се чувстваше привлечен от нея.

И така, той пое по-безопасния курс. Каза на Анабет да стои на разстояние. И наистина го имаше предвид. Като през цялото време желаеше нещо, което бе сигурен, че никога няма да има.

Анабет стоеше далеч от Джейк, както той поиска. Но тя си намери друго занимание. Отначало се опитваше да се сближи с Кучето просто защото Джейк й каза, че това няма да стане. Когато седмиците минаваха и Кучето остана предпазливо, тя започна да мисли, че ако успееше да стигне до Кучето на някакво ниво, щеше да може по някакъв начин, някой ден, да стигне и до Джейк.

Те си приличаха, кучето и мъжът, самотници, нямащи нужда от никого или нищо, за да оцелеят. Тя беше решена да докаже, че може да се сближи с Кучето, защото това щеше да означава, че каменната стена на Джейк също можеше да бъде разрушена. Анабет не бе сигурна защо това е толкова важно за нея. Само знаеше, че е така.

Тя никога не пропускаше шанс да поговори на черния звяр. Седеше далеч от него и изговаряше думи, не означаващи нищо. Кучето никога даже не я и погледна. Тя би се отчаяла, ако ушите му не щръкваха в нейната посока и то не оставаше да слуша.

Анабет започна да му дава храна. Отначало тя си стоеше недокосната, докато се развалеше — или гарваните я изяждаха. Но веднъж го хвана да души скалата, където бе оставила храната. Когато то внезапно погледна нагоре и я видя да стои наблизо, погледът на тъмните му очи остана прикован в нея цяла минута, преди да се обърне и тичайки да се отдалечи.

Джейк виждаше усилията на Анабет.

— Не искам повече да тревожиш Кучето — каза й той.

Тя измърмори нещо неразбираемо и не му обърна внимание.

Това, което той наистина искаше да каже, беше, че не иска тя да тревожи самия него. Но нямаше нищо направено открито от нея, от което той можеше да се оплаче. Тя просто присъстваше. Ухаеща като зелената трева в летен ден. С очи, които изглежда имаха цялото проклето небе в дълбините си. И плът, приличаща на мед, толкова топла, че той просто умираше да вкуси сладостта й.

Обаче, той беше този, който наложи правилата и сега бе принуден да ги следва. Реши да се държи на разстояние от нея и за да направи това, трябваше да премахне изкушението от пътя си. Не че имаше от какво да се тревожи. Тя никога не се приближи до него, без да е абсолютно необходимо.

За нещастие, той не можеше да я изхвърли от мислите си.

Джейк я бе наблюдавал с Кучето и усети, как корените на едно по-дълбоко чувство растат в него. Паяжината на желанието оплиташе сърцето му, заплашвайки каменните стени, които го предпазваха от нараняване.

Джейк разбра, че е попаднал в беда, когато видя как Кучето взе резен бекон направо от ръката на Кид. Разбира се, то веднага се отдалечи, за да изяде бекона само, но Джейк съзнаваше, че Кучето ще се върне. Както и той самият се връщаше отново и отново, за да я види. За да усети аромата й. Заради случайното докосване на ръката й до кожата му.

Анабет започна да чувства искрица надежда, че щеше да успее в опитомяването на Кучето. Отне й цели три седмици, час след час и ден след упорит ден, преди огромният звяр да остане на място достатъчно дълго време, за да може тя да го докосне. Кучето глътна цял бекона, който тя предложи, но не избяга от нея. Остана там… чакайки.

Тя внезапно се уплаши да протегне ръка към него, страхуваше се, че въпреки търпението си, то можеше да я захапе. Ръката й трепереше, когато го погали по лъскавата черна козина.

Кучето потръпна, но остана на мястото си, гледайки я втренчено с черните си очи и напрегнало мускули за бягство.

Тя плъзна ръката си по дължината на гърба му, приглаждайки настръхналите косми. Но когато повдигна длан и се опита да докосне главата му, то подскочи и се затича.

— Никога не съм мислил, че ще доживея да видя това — каза Джейк.

Анабет се залюля, докато се изправяше на крака и Джейк протегна ръка, за да й помогне.

— Пусни ме! — извика тя.

Джейк я пусна и наблюдаваше със затаен дъх; как тя, някак си, успя да запази равновесие.

Анабет чувстваше кожата си опарена на мястото, където Джейк я докосна.

— Не ме докосвай! Нали така се разбрахме. Стой на разстояние. И аз ще те оставя на мира!

Тя почувства как той стои там отделно. Самотен.

Джейк бавно полудяваше през последните три седмици, наблюдавайки я с Кучето, как търси златото, гледайки я… докато тя даже не забелязваше, че той е жив.

Добре, той беше дяволски отвратен и уморен от всичко това! Нека тя постъпва като обидено дете. Той нямаше защо да го прави.

Тази вечер Джейк се присъедини към нея на вечеря. Не каза нищо, но и тя остана мълчалива — просто споделиха бекона и боба, който тя бе сготвила и после Анабет взе чинията му, за да я измие. Тя не му обръщаше никакво внимание. Беше толкова дяволски невидима, както обеща, че ще бъде.

Анабет усещаше повече присъствието на Джейк, отколкото той предполагаше, но нямаше намерение да му даде да го разбере. Когато той не гледаше, тя се усмихна на себе си и помисли, как могъщият беше паднал. Едно самотно куче. И един самотен мъж.

Тази вечер Джейк погледна през стъклото на прозореца от мястото навън, където разстилаше одеялата си и откри, че Анабет играе сама карти на кухненската маса. Тя имаше чаша уиски пред себе си и една цигара висеше от ъгъла на устата й. Нямаше нищо женско в позата й, но Джейк почувства как се напряга от гледката.

Той влезе вътре и попита:

— Къде държиш уискито?

— Горният рафт на шкафа. Там отдолу има чаша.

Джейк се обслужи, след това дръпна един от столовете срещу Анабет, обърна го обратно и го възседна.

— Имаш ли нещо против, ако поседя малко тук?

Анабет само изръмжа и не му обърна внимание.

Той я наблюдаваше известно време, забелязвайки как фенера върху масата хвърляше сенки върху лицето й. Той чакаше Анабет да го покани да се присъедини към гея. Но тя не го направи.

Накрая той каза:

— Какво ще кажеш за една игра на покер?

Тя изненадана вдигна глава.

— Ти искаш да играеш карти с мен?

Джейк се изправи, обърна стола си обратно и седна гледайки я през масата.

— Една игра на покер.

— С какви ставки?

— Кибритени клечки?

Анабет се разсмя.

— О, аз мисля, че трябва да играем на нещо по-сериозно.

— Тогава да играем за твоята помощ за намирането на златото — каза Джейк. — Ако аз имам повече кибритени клечки от теб до… да кажем, изгрев-слънце, тогава ти ще работиш с мен, за да намеря златото на Сам.

— А ако аз спечеля? — попита Анабет.

Джейк се усмихна с крива усмивка.

— Кажи го ти.

— Ако аз спечеля, ти ще ми разкажеш за себе си. Искам да кажа, ще отговориш на въпросите ми за живота ти.

Джейк поседя изумен за момент. Това наистина бяха високи ставки. Той изгледа Анабет и се опита да прецени дали тя можеше да играе покер. Сигурно едно такова невинно и открито лице щеше да разкрие какви карти държеше собственика му. Джейк прие риска и каза:

— Три въпроса.

— Какво?

— Ако спечелиш, аз ще отговоря на три въпроса за себе си.

Анабет се ухили.

— Дадено.

Няколко часа по-късно, Джейк започна да се съмнява. Той гледаше в едно толкова безизразно женско лице, така лишено от чувства, че би се заклел, че зад тези очи няма мозък. В действителност, момичето беше изключително умно. Повечето от клечките вече лежаха пред нея. И го бе направила с измама.

При първите няколко раздавания лицето й се оживяваше от радост или отчаяние — като никое от тези чувства нямаше нищо общо с картите, които държеше в ръце, откри той разочарован. Тя можеше да се усмихва и да има само чифт валета и да гризе нокътя си, когато имаше фул.

Щом като Джейк разбра тактиката й, той се опита да предвиди, дали Анабет лъже с лицето или с устата си. Но не беше много добър в тази работа. Губеше по-често, отколкото печелеше. Изглеждаше, че вечерта ще свърши бързо, когато той забеляза един недостатък в иначе безпогрешното блъфиране на Кид.

Когато имаше добри карти, Анабет държеше цигарата си между два пръста, докато говореше. А когато нямаше нищо, цигарата й висеше от ъгъла на устата и тя присвиваше очи срещу дима. И за срамно кратко време всичките клечки лежаха пред него.

— Аз не разбирам това нещо — измърмори Анабет. — Сякаш ти виждаш какво държа в ръката си. — Очите й се присвиха и тя се обърна назад, за да потърси някаква отразяваща повърхност, която можеше да показва картите й на Джейк. Но там нямаше нищо.

— Как по дяволите го направи?

— С по-добра игра — каза той с лукава усмивка.

Анабет издаде едно хич неподобаващо на дама възклицание.

— Много добре. Аз се предавам. Как се издавах?

— В зависимост от картите, които държеше, аз можех да разчитам на това, дали цигарата ти се намираше в ръката или в устата ти.

Анабет с отвращение загаси фаса си в пепелника на масата.

— По дяволите! Предполагам, че ще трябва да се откажа от пушенето, когато играя.

— Ти изобщо трябва да се откажеш от него. Заедно с покера. И ругатните. И пиенето също. Как може една жена да има толкова много пороци?

— Ти притежаваш всичките тези пороци — отвърна Анабет. — Аз ще се откажа от тях, когато и ти се откажеш!

— За мен е различно.

— Как?

— Аз съм мъж.

— И какво от това?

— Правилата за жените са различни от правилата за мъжете.

— Тогава аз просто ще следвам правилата за мъжете.

Джейк се разсмя.

— Няма да стане така.

— Защо не? Засега аз съм си просто екстра.

Джейк прекара всичките си десет пръста през косата, оставяйки я да стърчи.

— Досега ти си живяла живота си като мъж. Но какво ще стане, когато поискаш да го живееш като жена?

— Защо бих искала да направя това?

— Ти ми кажи — отвърна Джейк, като търпението му се изчерпваше. Ако тя не можеше да види истинската си роля в живота, той нямаше да е този, който щеше да й я посочи.

След едно дълго и неудобно мълчание, през което Анабет размесваше картите, отново и отново, тя каза:

— Аз знам само това, на което съм научена от баща ми и чичо ми. Не знам как да постъпвам като жена, Джейк. Чувствам се по-удобно каквато съм.

— Не че не съм мислила да стана една дама — продължи Анабет. — Чувствах се като истинска жена онзи първи път, когато премерих роклята, която ти ми купи. Това ме накара да се почувствам… като личността, която можех да бъда, ако не бях израснала в Скъпоценната долина. Но ми харесва да яздя по мъжки. И да пуша. И по една чаша уиски от време на време. И особено обичам една хубава игра на покер. Трябва ли наистина да се откажа от всички тези неща, за да бъда смятана за жена? Не е ли просто достатъчно да съм такава, каквато съм?

Джейк трудно преглътна. Трудно беше да се откаже на молбата в гласа на Анабет.

— Разбира се, Кид. Ти си екстра така.

„Какво и е толкова женско, че ме побърква“ помисли той.

— Благодаря ти, Джейк. Имах нужда да чуя това. — Тя сложи картите настрана и каза: — По кое време сутринта, искаш да започнем да търсим златото?

— Какво? — Търсенето на златото беше последното нещо в ума на Джейк.

— Аз не лъжа на карти и държа на думата си. Ще стана утре сутринта в колкото часа искаш да тръгнем да търсим златото.

— Рано — каза Джейк. Той и така нямаше да спи много, мислейки за нея, така че можеха да започнат рано.

— Много добре. Ще се срещнем отпред утро сутринта. Лека нощ, Джейк.

Джейк разбра, че го пъдят. Както една дама можеше да се отърве от джентълмен в гостната си. Само че него го пращаха навън да спи под звездите. Той стана и се протегна, но очите му не оставяха Анабет.

Наблюдаваше я как взима чашите им от уиски от масата и ги поставя на шкафа. След това прибра картите в една кутия и ги постави в чекмеджето на шкафа.

Анабет се обърна внезапно и осъзна, че Джейк все още е в стаята.

— Джейк? Искаш ли нещо, преди да отидеш да си легнеш?

Тя не трябваше да пита, помисли Джейк. За щото той знаеше, че няма да хареса отговора му.

— Теб — каза той.

Анабет нервно се засмя.

— Не разбирам.

— Аз те искам.

Джейк направи една крачка напред и Анабет отстъпи назад.

— Почакай малко — каза тя с протегната напред длан, сякаш така можеше да го спре. — Ти ми каза да стоя далеч от теб. Искаш да кажеш, че си променил решението си?

— Да.

— Аз просто искам да съм сигурна, че съм разбрала това правилно. Означава ли то, че ме обичаш?

Джейк се стресна от думите, които тя прикачи на чувствата, които той предпочиташе да смята за чисто физически.

— Не, не мисля, че казвам това.

— Значи това, което искаш от мен е същото, което можеш да получиш от една жена като Сиера Стар, нали? — изясни Анабет.

Джейк можеше да види капана и все пак влезе в него.

— Да, предполагам, че е така.

— Аз не съм заинтересована. Лека нощ, Джейк. — Анабет се обърна и се отдалечи от него към вратата на спалнята си. Спря до вратата и каза: — Аз мисля, че може би ще е по-добре да се придържаме към правилата ти, отсега нататък — освен когато търсим златото на Сам. Ще те видя утре сутринта.

Наложи се Джейк да си спомня с копнеж времето, което прекараха заедно през дните, които последваха. Те претърсиха къщата и той намери колекцията от дървени животни, която Буут беше издялал за Анабет, включително едно малко магаренце, което Анабет каза, че й било любимото. После претърсиха пещерата зад къщата и той намери една колекция от красиви камъни, които Анабет беше скрила там като дете. Те претърсиха леглото на потока и цялата околност на езерото и Джейк намери набедреника на Анабет. Анабет го грабна и каза:

— Това е мое!

— То ми изглежда индианско.

— Това е един апахски набедреник. Уолф ми го даде.

Веждите на Джейк се вдигнаха почти до косата му, когато той видя колко миниатюрна бе дрехата.

— Какво прави това тук до езерото?

— Аз го нося, когато плувам.

— Когато си сама?

— Понякога и Уолф е тук.

— А къде е ризата, която върви с него? — попита той.

— Скрита в къщата.

Джейк помисли върху това за момент и стигна до заключение, което намръщи лицето му.

— Ти си носила това — той разклати набедреника към нея — и само това — когато си отивала да плуваш с онзи апахски бик?

Анабет кимна.

— Той те е виждал полугола? — Джейк трудно можеше да приеме такава степен на интимност между Анабет и който и да е друг мъж — още повече един апах.

Анабет постави ръце на кръста си и потропваше с крак, сякаш имаше работа с едно не особено умно дете.

— Когато за пръв път срещнах Уолф, аз бях на шест години и плувах полугола в това езеро. Какво имаше за криене по-късно?

— Ти, със сигурност, си дяволски скромна с мен — изрева Джейк.

— Аз не те познавам по начина, по който познавам Уолф!

— И чия е вината? — попита Джейк.

— Твоя — отвърна Анабет. — Ти поиска да те оставя сам. И аз го направих.

— Може би аз просто ще променя решението си.

— Само го направи! — извика Анабет.

Джейк хвърли набедреника долу и се отдалечи кипнал. Но той не можа да забрави какво каза Анабет. Може би беше време да признае — поне на себе си — че я обичаше. Защото, по дяволите, наистина бе така.

Скоро след спора им за набедреника, Анабет го хвана да плува гол в езерото.

— Виждам, че плуваш даже без набедреник! — извика тя, като избяга с всичките му дрехи, включително ботушите.

Изненадан да го хванат със свалени гащи, така да се каже, Джейк се запъти обратно напълно гол към другата страна на долината, за да поиска от Анабет връщането на дрехите си.

Той има удоволствието да я види как се изчервява до корените на косата й, преди да му хвърли дрехите в лицето.

Но дотогава, тялото му й показа, по недвусмислен начин, колко много той я желаеше.

Два дни по-късно, тя постави една змия в постелките му. Той почти получи инфаркт, когато докосна с пръста на крака си рептилията. Вече беше изскочил от одеялата си, когато разбра, че това беше само една тревна змия, а не някоя отровна. Когато погледна нагоре, намери Анабет да стои прага на къщата и да се смее като хиена.

— Ти си мислиш, че е смешно сега, Кид. Но само почакай. И твоето време ще дойде.

— Лека нощ, Джейк. Спи здраво. Не давай на дървениците да те хапят.

На другата сутрин тя спеше дълбоко, когато той вдигна завивките й пусна същата змия върху корема й. После се облегна назад върху каменната стена, скръсти ръце и зачака веселбата да започне.

Това му отне около двадесет секунди.

Очите на Анабет бързо се отвориха и тя издаде писък, на който можеше да завиди всеки апах. Първо от леглото излетя змията и Анабет скоро последва.

Само, че този път тя беше голата.

— Не прави номера, Кид — предупреди я Джейк, докато очите му се напиха до насита. — Защото винаги печеля тези игри.

Предупреждението му бе напразно. Една седмица по-късно той хапна малко боб и почувства как устата му се запалва. Люти чушки!

— Вода! — успя да извика той.

Тя разтвори широко ръце и сви рамене.

— Свърши се — каза Анабет с усмивка.

— Тогава може би е по-добре да донесем малко — каза той със зловещ глас.

Джейк издърпа Анабет от стола й и я влачи по целия път до езерото. Изобщо не се поколеба, а я вдигна и хвърли във водата.

— Как се чувстваш изстудена? — извика й той надолу.

Анабет излезе плюейки и викайки, но той беше този, който страдаше. Мократа й риза бе залепнала за нея като втора кожа, очертавайки закръглените гърди и зърната, превърнати в твърди върхове от ледената вода.

Той се обърна и я остави да се изкачи сама, защото нямаше доверие в самоконтрола си.

Джейк спря да спи близо до къщата, неспособен да понася да е толкова близо и все пак не можейки, да рискува, да я докосне. Нямаше съмнение, че той се намираше на ръба на въздържането. И накрая дойде мига, когато тя го бутна отвъд него.

Джейк се обръщаше неспокойно в постелята си. Той се тревожеше напоследък за Клер. Къде беше тя? Как се чувстваше? Защо Уолф не се върна в долината, както Анабет обеща, че ще направи?

Но когато и да помислеше да остави Анабет тук сама, за да тръгне да търси Клер, той знаеше, че даже ако намереше път, за да излезе от долината, сега нямаше да си тръгне. Кид не се намираше в безопасност тук. Беше само въпрос на време бандитите да открият начин, за да влязат. Но той се разкъсваше между нуждата да замине и тази да остане.

Накрая, той стана от постелята и се насочи към езерото в далечния край на долината.

Сега вече, почти от месец, той и Кид кръстосваха долината надлъж и нашир, търсейки златото на Сам. И без успех. Това беше един от последните дни на индианското лято и Джейк знаеше, че времето им изтича. Ако бандитите не ги намереха скоро, зимата щеше да го направи. Той нямаше намерение да прекара зимата сам в тази забравена от Бога долина с една жена, чиито вътрешности се обръщаха всеки път, когато той я погледнеше.

Луната изгря и той можеше да вижда както през деня. Съблече се бързо, когато стигна езерото, и влезе тихо във водата. Когато осъзна, че не е сам.

— Кид? Ти ли си?

Чувствата на Джейк оживяха, когато не получи отговор. Той бе станал невнимателен през последните месеци на изолация в долината. Нямаше оръжие със себе си при езерото. Един бърз поглед върху повърхността на водата не му разкри нищо. Погледът му се премести върху район около езерото, но и там не намери нищо заплашително.

Космите върху тила на Джейк настръхнаха, давайки му второ предупреждение, преди буря да избухне зад него. Водата закипя навсякъде, когато; две ръце го стиснаха за раменете и го потопиха под водата.

Реакцията на Джейк бе моментална и инстинктивна. Той се пресегна под водата и хвана нападателя си, който и да бе той. Огромните му длани сграбчиха гърлото на…

Джейк ритна силно, за да стигне повърхността на водата, изваждайки нападателя си със себе си. Разкъса повърхността със скок, който ги изнесе и двамата високо във въздуха.

— Проклет да си, Кид! — изрева той.

Преди Анабет да може да каже нещо, те отново потънаха във водата. Джейк я грабна за кръста и заплува към брега на езерото. Той се измъкна върху скалата и я издърпа след себе си.

Анабет кашляше и се задавяше и отново кашляше, опитвайки да се освободи от погълнатата вода. Тя поемаше дълбоко въздух, за да напълни гладните си дробове.

— Ти малка идиотка! Глупаво дете! Какво по дяволите мислеше, че правиш?

Анабет сложи ръка върху охлузената си шия.

— Играех си — изграчи тя.

— Играеше си? Аз почти те убих! — изрева той. — Можех да ти счупя врата!

Тя успя да се усмихне.

— Много смешно, а?

— Като погребение — сопна й се той.

Анабет не се опита да се измъкне под Джейк. Тя просто лежеше, където беше. Очите му не напускаха неговото лице, така че тя видя момента, в който той усети, че гола плът среща гола плът на всички места, където телата им се докосваха.

Той прибра навътре корема си, но това само причини гръдният му кош да се притисне към нейните гърди. Космите върху гърдите му се допираха срещу зърната й, което ги караше да се втвърдят. Анабет чу гърления стон на Джейк, когато тялото му реагира на промените в нейното тяло.

Ръцете на Джейк бяха подпрени от двете страни на Анабет. Устните й бяха разтворени и дъхът й излизаше бърз и задъхан. Тялото на Джейк се напрегна, когато езикът й се протегна, за да хване една капка вода върху долната й устна. Сякаш привлечен от някаква невидима сила, той се наведе надолу и потърси устните й със своите, пиейки и вкусвайки устата й.

Той харесваше усещането си за нея, сладкият й вкус. Но това бе твърде много. Джейк разпозна опасността. И се помъчи да се спаси. Започна да се надига от нея, но тя го сграбчи за ръцете и го задържа на място.

— Почакай! — прошепна тя. — Премахни болката, Джейк. Тук! — Тя докосна гърдите си. Върховете им се бяха втвърдили в твърди розови пъпки. — И тук, — върховете на пръстите й се плъзнаха по корема й, плосък и напрегнат. — И тук, — пръстите й се плъзнаха надолу до гнездото от въгленочерни къдри между краката й.

Сините й очи бяха тъмни от едно страстно желание, което Джейк се почувства безпомощен да не удовлетвори.

— Искаш ръката ми тук ли, Кид? — Джейк хвана гърдата й и задърпа ритмично подутото зърно.

Анабет се извиваше под него, докато удоволствието се плъзна от гърдите към корема й. Тя потръпна неволно, когато ръцете му слязоха надолу, за да потърсят ханшовете й.

— И ме искаш тук?

Анабет си пое дълбоко въздух, когато една вълна от удоволствие премина през нея.

Джейк издаде гърлен звук с гърлото си, когато тя се изви нагоре под ръката му.

Главата й се отметна назад, когато се предложи за неговото нежно мъчение.

— Какво чувстваш, Кид?

— То… боли — прошепна тя с накъсан глас.

— Да го целуна ли, за да стане по-добре?

— Да, Джейк. Да! — Тя издаде един малък, див вик, когато устните му потърсиха плътта й.

Треперещите ръце на Анабет стискаха косата на Джейк, докато тя се подчини на неговото бавно, дразнещо докосване. Тялото й се затресе под ръката му. С треперещ от желание глас, тя помоли:

— Моля те, Джейк.

Тя не знаеше какво искаше, но Джейк го знаеше.

— Искаш ме тук ли, скъпа? — Той улови с уста нейния стон от удоволствие и захапа устните, подпухнали вече от страст. — Ти си толкова сладка, момиче. — Той направи един хлипащ звук, когато хвана с устни устата й.

Анабет си пое въздух, докато езикът му проникваше дълбоко в устата й, точно както пръстът му проникваше в нея отдолу.

Тя извика от чувствена изненада и Джейк потисна звука с устата си. Анабет трепереше неудържимо и ханшовете й търсеха люлката на бедрата му.

Джейк рязко си пое въздух, когато тя се пресегна долу, за да го докосне, твърд и пулсиращ в ръката й.

Анабет тихо изстена, когато осъзна огромното му желание. Ханшовете й се движеха нагоре и Джейк издаде един силен звук на удоволствие.

— Недей, скъпа. Спри.

— Защо, Джейк? Аз те желая. Аз…

Анабет се усети, преди да изрече думите. Джейк не искаше да чуе, че тя го обича. Нямаше нищо по-сигурно от това, за да го накара да я напусне.

— Имам нужда от теб — каза тя вместо това.

Един груб стон сякаш се откъсна от гърлото на Джейк. Сивите му очи блестяха на лунната светлина. Той премести мускулестото си тяло така, че да може да я докосва, а тя не, прехвърляйки едно тежко бедро върху краката й, за да я задържи за гладната си уста и бавните си, обичливи ръце.

Той изпи внезапния й стон, когато плъзна два пръста в нея.

— Боже, скъпа, ти си толкова тясна! — Но тя беше плъзгава и влажна и готова за него. Джейк потърси с палеца си малката пъпка на удоволствието.

Анабет издаде един звук на протест, останала без дъх, който потъна в устата на Джейк, когато покри нейната със своята уста.

— Точно така, Кид — прошепна Джейк. — Свърши заедно с мен.

Анабет се изви диво на дъга под тормозещите му ръце. Тя сграбчи могъщата сила на неговите рамене и тихо застена, докато устата му се движеше от ухото надолу по шията й.

— Джейк, аз искам… аз имам нужда…

Тъмни като дим очи намериха нейните в лунната светлина.

— От какво имаш нужда, Кид? Кажи ми.

— Аз искам… теб… тук.

Тя се пресегна надолу между тях и покри мощната му длан с треперещи пръсти.

Джейк си пое трудно въздух. Нейната чувствена откровеност накара пулса му да подскочи опасно.

— Моля те, Джейк.

Един дълбок, животински звук излезе от гърлото на Джейк. Той измъкна пръсти от нея и се надигна над тялото й, притискайки срещу нейната женственост върха на стеблото си.

Анабет възкликна, когато той навлезе в нея.

Джейк изпи внезапния й вик от болка, когато разкъса девствената й ципа. Щом веднъж се настани напълно и дълбоко в нея, той замря напълно неподвижен.

— Добре ли си? — прошепна дрезгаво той.

Анабет се чувстваше изпълнена, но болката все още бе там неутолена. Тя пъхна ръце в косата му и придърпа устата му надолу, за да я целуне. Намери там белега отстрани и леко го проследи с език. После пъхна езика си между устните му и навътре в устата му. В момента, в който езикът й докосна неговия, тялото й се изви в дъга под неговото.

Джейк издаде силен звук от удоволствие и сграбчи бедрата й, за да я задържи на място.

— Не се движи, Кид.

Но тялото на Анабет се извиваше под неговото, докато топлата му плът се триеше срещу нейния хълм, създавайки такова интензивно удоволствие, че то почти болеше. Ноктите й се впиха в раменете му, докато тялото й се притисна нагоре търсейки удоволствието, което бе отвъд разума й.

Чувствените движения на Анабет накараха пулса на Джейк да заподскача. Той намери едното зърно и го засмука силно, чувствайки как тялото й се огъваше от желание. Започна бавно и ритмично да се движи напред-назад, държейки извиващата се жена под себе си, вкусвайки плътта й с жадна уста, попивайки животинските й викове и връщайки се за още.

Тялото на Анабет се напрегна, докато търсеше отчаяно освобождението, което й се изплъзваше.

— Джейк… аз имам нужда…

— От какво имаш нужда, Кид? — попита той.

— Не знам! — извика тя.

Но Джейк знаеше. Бавно, горещо, гладно тялото му се движеше в нейното. Ръцете му галеха жената, тресяща се диво под него. Той пъхна езика си в устата й в ритъм с движещите им с тела.

Джейк почувства как тялото й се свива под неговото, почувства нарастващото й напрежение докато накрая то експлодира в серия от вулканични потръпвания и викове на удоволствие от гърлото й.

Тялото на Джейк се движеше мощно в нейно то, докато накрая той изля семето си, обявявайки я по този начин за своя.

Джейк чу накъсаната въздишка на Анабет, когато свитите й мускули се отпуснаха, напълно изтощени от бурната любов.

Той се плъзна долу до нея и я придърпа по-близо, за да чувства топлината й. Целуна тъмните ресници върху бузите й, което изтръгна от нея един тих, шепнещ звук на удоволствие. Гърлото му беше задавено от чувства и той трябваше да го изчисти, за да заговори.

— Аз… — На Джейк не му се искаше да изрече любовните думи, които можеха да опишат чувствата му. Но не можеше да си откаже удоволствието да я докосва, да я прегръща, да се съединява с нея — за колкото и дълго да останеха заедно.

Ръката на Анабет се плъзна по потното тяло на Джейк до бедрото му.

— Това беше… — Тя въздъхна. — Аз не мога да го опиша. Прекрасно. Изумително. Невероятно. Не е за вярване.

— Хареса ти, а?

Дъхът на Анабет облъхна Джейк, когато тя се засмя с гърлен смях.

Възглавничката на палеца на Джейк се плъзна по подутата й долна устна.

— Един мъж не иска да говори в момент като този — каза той с дрезгав глас.

— А какво иска да направи? — попита Анабет със същия дрезгав глас.

— Той иска да… — Но сънят изобщо не бе това, което Джейк искаше да прави точно сега.

Устните му потърсиха нейните. Едно нежно вкусване, едно леко и страстно притежание. Анабет тихо прошепна:

— Джейк.

Името му прозвуча като молитва. Той си пое трудно въздух.

— Ще те боли — каза направо той. — Трябва да спрем това веднага.

— Не ме боли, Джейк. Но аз боля. Тук. — Тя хвана ръката му и я постави ниско върху корема си.

Джейк изстена и плъзна един пръст в нея. Тя беше влажна и готова. Той почувства как всеки удар на сърцето му напомпваше кръв към крайниците, карайки го да пулсира от желание.

Анабет се пресегна, за да докосне колебливо и невинно Джейк. Той подскочи, докато треперещите й пръсти го галеха.

— Толкова гладък — каза тя почти без глас. — И толкова твърд.

Гърлото на Джейк издаде един нисък, типично мъжки смях.

— Ти си луда, Кид.

Тя му се ухили дяволито.

— Луда съм за теб — подразни го тя.

Той видя тревожния поглед в очите й, сякаш тя каза твърде много. Притегли я в ръцете си и я прегърна здраво.

— Ние и двамата сме луди — каза той. — Но някак си, не ми се ще да съм нормален, точно сега.

Устата му намери нейната отново. Той почувства как тялото й трепери от желание, почувства и могъщия отговор на собственото си тяло.

Този път той съедини бързо телата им. Тялото му се движеше в нейното силно, бързо и дълбоко. Устата му пое едно вече подпухнало зърно и той го захапа, а после успокои раната, като го засмука силно с цялата си нужда да я погълне цялата, да я направи част от себе си, за да не може никога да си отиде и да го остави сам.

Той издаде див звук, когато тялото му се освободи заедно с нейното. Внезапно осъзна, че краката й обвиваха бедрата му, че петите й се впиваха в бутовете му, притискайки го по-здраво към нея и държащи помпащото му тяло заровено в нея, докато тя се извиваше нагоре.

Той хвана с устата си нейния силен вик на удоволствие, докато тялото му се изпразни дълбоко в нейното.

Никой от тях не притежаваше енергия, за да се помръдне, но Джейк знаеше, че студеният нощен въздух щеше да ги смрази, ако не потърсеха подслон, Той я вдигна и я пренесе през цялата долина.

Когато пристигнаха в каменната къща, той се присъедини към нея в голямото месингово легло, което досега бе само нейно.

Със своята жена в прегръдките си, без да мисли за Клер, златото или опасните бандити, Джейк бързо заспа дълбоко.