Любовна лирика

Тя е

Няма я…

Тя е…

Видях я…

Тя е…

И моя…

Как да направя я…

Моя…

Като виждам,

че нищо не ни среща —

дори на живота върховете…

Виждам я —

сега,

имам я —

пак и отново —

тя е…

Искам, обичам, отново пожелах…

Аз съм си все същия-

пияницата стар,

но вече видях я отново

и пак аз горя

и изгарям…

Поглеждам отново —

събуждам се…

Няма я…

Но чувството,

събудено отново,

не ще, не ще да умре…

От година-две

чувството не бях изпитвал,

и вече всички знаят,

че не ми трябва…

Но видях я…

Искам, желая…

Отсега и отново,

а може би пак както винаги —

завинаги…

И сигурно, както седя си

и сам си играя

и гледам я…

Търся я…

Искам, желая

и пак — сигурно литър-два днес ще изпия,

но дори алкохолът —

моят верен другар

няма да ми помогне…

И ето пак — видях я…

Нея…

Тя е…

Но не мога да я поискам,

забравил съм вече,

как става…

И пак — тя е…

И пак нея искам и имам…

И пак няма я…

Пак тя е…

Пак видях я…

Пак тя е…