Призрачно видение за миг съзрях —
жената от сънищата си реална видях,
красива, но не съвършена и с това прекрасна,
срещу мене стоеше — истинска, кристално ясна.
Тя беше точно каквато във съня ми се явява —
малко добра, малко зла, но излъчваща нежност,
видях как и в нейните очи учудване изгрява,
че и тя е срещнала онзи, когото търси цяла вечност.
Видях, че в погледа и за друго място няма,
освен за любов — безгранична, всеотдайна, голяма.
Мигът обаче много бързо отмина,
а с него и тя — истинската също си замина.
Пред мене стоеше просто някакво момиче,
а не бленуваната жена, която обичам.
То ме гледаше учудено, странно,
уплашено от погледа ми от любов пламнал.
Сега тя си отиде, но зная,
че ще я срещна някой ден и най-накрая
ще бъдем заедно истински някога,
въпросът, изглежда, е само кога…