Бурното спокойствие, завладяло морето,
обхваща и мойта душа бледно-ярка,
изпълва ми празната гледка ума и сърцето,
ям си горещия сладолед с неизвестна марка…
В ушите ми бучи тих, галещ грохот,
изпълнена с движение е пустотата и ме завладява,
отнасям се с плътта си с някаква нежна жестокост,
топлината на слънцето съзнанието ми вледенява…
Виждам те тук, до мен — ефирна и бледна,
поглеждам пак — не, няма те в този истински свят,
търся те, викам те за една целувка последна,
в истината не вярващ, сам оставам пак…