Любовна лирика

Бъди

Детето май отдавна е умряло —

във сън на тленна земност е заспало,

намерило е вече майка си — тъгата,

а баща си олицетворило е с лъжата…

Не майка, не баща, за друго е на път —

за сроден ум, миг споделен, спокоен кът,

надежда глупава, наивен детски блян

прераджащ се от кръв и болка обруган.

Бъди мечта, бъди живот, бъди крила

на този феникс — подари за миг врата,

прозорец на детето във омразните стени…

Бъди… това, което си… бъди!

26.04.2004 г.