Любовна лирика

Няма я

Събуждам се…

Обръщам се…

Леглото е празно…

Защо си тръгна, защо остави ме сам,

пак болката давя, пак съм пиян…

но тя остава, за разлика от тебе, тук, при мен,

гори ме и изгарям, ранява ме днес, всеки ден…

Излизам…

Търся те…

Няма те…

Какво направих, какво стана?

завинаги май в неведение ще остана…

Тичам, диря, но отново аз оставам сам

и сам ме боли, сам нося товара голям…

Виждам те…

Искам те…

Имам те…

Защо е сега, защо не е преди?

Удар понесох, удар голям нанесе ми ти…

Ти си тук, и все пак те няма,

къде остана онази жена обичаща, вечно засмяна…

Ставам…

Излизам…

Оставям те…

Защо е така, защо толкова боли?

О, Боже, стори нещо, чудо направи…

Искам да бъдеш отново такава,

каквато бе някога и всичко да бъде както тогава…

Няма…

Няма я…

Няма я завинаги…