Любовна лирика

Ти

Заспали чувства в стих дъждовен,

написани случайно, тъй отдавна,

събуждат в мен копнеж отровен —

сърце отключено аз да открадна.

Умряла мъка, възродена в светлина,

река, разляла се във застоялата нега,

бушува, стене, разбива, влудява,

през мене минава, руши и дълбоко остава.

Отключен с ключ омайно сладък,

отключва всеки със лъжа ключаря,

и вдишан, скучен, слаб, изгаря…

Заспива всеки, от бляна чист толкоз далече,

една мисъл обаче витае, не спи —

истина, копнеж, мъка, омая — просто ти…

6.8.2003 г.