Спи още градът, небето чернее,
потропва навънка първи трамвай,
на изток планините розовеят,
а времето сякаш застива — безкрай.
Буден в леглото стоя неподвижно
и гледам как бавно се буди светът,
свещта ме огрява със пламъче тъжно,
покоят руши се, започва денят.
Косите — разпръснати, изражение — мило,
ръцете прегръщат ме, сърцето тупти,
ти будиш се, сякаш нов свят открила.
И аз го откривам… във твойте очи…