Магьосницата

27. Огнен вихър

— Това може да се окаже най-опасната част от нашето пътешествие — обяви Чироко.

— Не съм съгласна — възрази Габи. — Япет ще е най-калпавият участък.

— Мислех, че ще е Океан — намеси се Крис.

Габи поклати глава.

— Океан е костелив орех, но с него никога не съм имала особени ядове. Все още подло лъже и кове разни планове. Дано не съм жива да видя резултатите. Тези създания мислят с измеренията на хилядолетия. Япет е най-враждебният район. Повярвайте ми, че ще ни забележи, и ще се опита да ни направи мръсно.

Групата се бе събрала при основата на централния кабел на Феба, който, подобно на този в Хиперион, достигаше земята до един широк завой на реката. Всъщност, по-правилно би било да се каже, че кабелът е причина за появата на този речен завой чрез процес, наричан от Чироко хилядолетно провисване. Геялогическите формации наоколо потвърждаваха, че някога Офион е текъл сред нишките на кабела. При разтягането на пръстена земята под мястото на свързването е била издърпана и реката си е намерила ново корито.

— Права си за Япет и Океан — потвърди Чироко. — Но се съмнявам, че Океан ще мирува още дълго. Само тук обаче имат обща граница два силни регионални мозъка, които се противопоставят на правилата на Гея. Рея е прекалено смахната, за да се брои за враг. Отвъд Тетида е Тея, която все още е лоялна към Гея, после идва ред на Метида — враг, но страхлив. Диона е мъртва, а отвъд нея …

— Един от регионалните мозъци е мъртъв? — запита Робин. — Как влияе това върху развоя на нещата?

— Слабо, както и ти подозираш — отвърна й Чироко. — Поради лошия си късмет Диона се оказа притисната между Метида и Япет при започването на войната. Бе прекалено лоялна, за да се обедини с тях, или поне да остане неутрална, така че те я нападнаха и смъртно я раниха. Мъртва е от три или четири века, Но зоната се справя добре. Япет се опита да я покори, но без успех. Мисля, че Гея се справя с повечето от належащите неща.

— Имах доста работа там — изтъкна Габи. — Нещата на Диона се скапват по-бързо. Но инак е спокойно място.

— Проблемът е — продължи Чироко, — че точно тук, при Феба и Тетида, сме в лагера на двама силни врагове на Гея, разположени един до друг. Предпочитам да прелитам по възможност с цепелин оттук и смятам, че вие двамата е редно да знаете, че ако искате, сега можете да се отделите от нас. Ние ще пресечем Феба и Тетида максимално бързо, но ще се придвижим по суша, защото сега никой цепелин няма да ни заведе от центъра на Феба до центъра на Тетида — нещо, което аз задължително трябва да сторя. — Тя погледна Крис, след това — Робин.

— Аз ще издържа — каза Робин. — Но бих искала да се измъкна оттук. Притеснявам се, че Конг може… е, знаеш. Остават ми още два дни до края на цикъла.

— При тази посока на вятъра няма страшно — успокои я Габи. — Ако се промени, ще ускорим ход, обещавам. А ти, Крис?

Крис също продължаваше да мисли за Конг, но не онова, което подозираше Робин. Не изгаряше от нетърпение да става герой, жив или мъртъв, но мисълта, че изпуска първата реална възможност, го притесняваше.

— Идвам с вас — отговори той.

Титанидите не харесваха Феба. Бяха готови да скочат при всеки неочакван шум. По едно време Валия насмалко не стъпка краката на Робин. Стояха близо до огъня, недалеч от външните нишки на кабела, и пееха песните си, които звучаха на Крис като свирукане в тъмнината.

Той не ги упрекваше. Той усещаше същото.

Чироко беше казала, че няма да се бави. Не стана въпрос никой, дори и Габи, да я придружи при посещението й при Феба. Магьосницата знаеше, че Феба най-много да я посрещне с пълен киселинен басейн, за да я държи на стъпалата и така да общува с нея. Нямаше основания визитата да надвиши броени минути. Чироко щеше да призове Феба да върне на Гея оръжията и да се радва на плодовете на нейната любов, сиреч по-скоро да избегне последиците от нейния гняв, тъй като Гея едва ли щеше да направи много, за да подобри нещата, но можеше да стори доста, за да нарани Феба. Разбира се, щеше да последва отказ от страна на Феба, която щеше да отпрати Чироко да си върви по пътя, вероятно съпроводен от демонстрация на сила, предназначена не толкова да я нарани сериозно, колкото да я сплаши. Феба не беше глупачка. Тя знаеше силата на спицата, насочена към нея подобно на обсадно космическо оръдие, беше наясно и с Голямото Изстискване.

Чироко беше разказвала на Крис за Изстискването — последното оръжие на Гея във Въстанието на Океан. Вътрешността на всяка от шестте спици бе покрита с дебел слой растителност — дървета от така наречената вертикална гора. Вертикална всъщност бе почвата, а дърветата растяха хоризонтално от стените на спиците и пред тях секвоите изглеждаха като джуджета.

За да се получи Голямото Изстискване, Гея първо лишила гората от влага със седмици. Превърнала я в най-внушителната купчина от дърва за огрев. Не й се наложило да стиска с все сила, за да се откъснат милионите дървета и да се изсипят като дъжд над нощта отдолу. Ето така постъпила Гея с непокорния Океан:първо запалила дърветата, а после затворила долната клапа на спицата. Огнената буря обгорила Океан до дъно. Той очевидно бил потресен, защото изминали десет хилядолетия, преди да се осмели отново да предизвика Гея.

Часовете едва се точеха, а Чироко все не идваше. Неведнъж бе кръстосвала по стълбищата към регионалните мозъци и знаеше с точност до минута колко дълъг ще е пътят. Едва ли би прекарала повече от час с Феба, но необходимото време бе изтекло, отмерено от бавното движение на жироскопичния часовник, а Чироко още я нямаше. След поредния шейсет и една минутен рот, Крис се присъедини към обсъждането дали да разпъват палатките. Идеята не срещна особена подкрепа, въпреки че Робин и Крис умираха за сън. Габи нехаеше за това — на всички бе ясно, макар и неизказано с думи, че не след дълго тя ще последва старата си приятелка.

Крис се отдалечи от групата и полегна на сухата земя. Опъна се в посока север-юг и постави върху корема си гея-часовника, като ориентира оста му на изток-запад в равнината на ротация. Различаваше движението му също толкова добре, колкото виждаше процеса на замръзването на водата например, но щом отместеше поглед и пак го погледнеше, преместването ставаше видимо. Имаха и механичен часовник, който бе доста по-полезен, защото работеше непрекъснато, независимо от ориентацията, но този бе по-забавен. Струваше му се, че усеща въртенето на Гея. Спомни си за подобно усещане, при ясна нощ на Земята, и внезапно му се прииска да се прибере у дома, без значение излекуван или не. Не беше едно и също да си очарован от безкрая на звездната нощ и да се взираш в мрака на извисяващата се спица, в невидимото, но осезаемо небе.

— Стягайте си багажа, квартет от четирикраки шарлатани!

— Какво ще кажеш този път аз да те яздя, Капитане? — извика Кларинет.

— Хей, Роки, как запазваш равновесие на два крака толкова дълго?

Пристигането й върна Крис от ръба на съня. Групата се превърна във вихрушка от енергия, насочвана от Чироко към задачата да се вдигне бивакаа и да се качат отново на канутата. Но накрая Габи зададе въпроса, чийто отговор интересуваше всички.

— Как премина посещението, Роки?

— Не зле, не зле, мисля. Тя беше по… по-разговорлива от обикновено. Почти останах с впечатлението, че тя е тази, която… — Чироко вдигна глава, срещна очите на Крис и присви устни. — Ще ти кажа по-късно. Но съм притеснена. Не от нещо конкретно, но имам усещането, че ни се готви изненада. Колкото по-скоро се махнем оттук, толкова ще съм по-спокойна.

— Аз също — допълни Габи. — Хайде да тръгваме.

Крис имаше свои собствени притеснения, когато яхна Валия. Дланите на ръцете му бяха влажни, усещаше нещо странно в стомаха, обливаха го горещи вълни. Тези признаци заедно с предчувствието, което го завладя, му даваха небивала увереност, че е на косъм отследващия пристъп.

И какво от това? Щеше да се държи твърдо, да става каквото ще — тези приятели могат и сами да се пазят. Ако някой бъде наранен, едва ли ще е той, все още не. Не за пръв път мислеше да осведоми някого, че пристъпът наближава. Както и преди, и сега реши да мълчи, подвоуми се и отново предпочете мълчанието.

Не! Стига вече. Той се извърна към Габи, която яздеше на метър вдясно от него. И в този миг видя с крайчето на окото си, че Валия е извърнала глава към него, а с другото съзря едва доловимо движение.

Видя го част от секундата преди Валия. Зейнала паст, пълна с остри шипове, връхлитаща безмълвно, кръг, прорязан от тънка хоризонтална линия. Беше далеч, а изведнъж се озова над тях. Всичко стана за миг.

Скочи и блъсна Габи достатъчно силно, за да я свали от гърба на Псалтерий.

— Долу! Слизай долу! — извика той, а Валия изкрещя вика за тревога на езика на Титанидите.

Звукът ги блъсна като лавина — бръмчащата бомба възпламени двигателя си и ускори ход на не повече от метър над земята. Въздухът затрептя в ритъма на двигателя — Крис бе ослепен от нещо като светкавица, избухнала в очите му, а ревът се превърна в отдалечаващ се вой. Сложи ръката на тила си и усети, че косата му е обгоряла и завита на фитилчета.

Габи се измъкна под него, като се мъчеше да си поеме дъх. Робин се беше проснала по очи на десетина метра от него с протегнати напред ръце. Тънък синьо-бял лъч израсна изпод дланите й, последван от още един. Малките куршуми избухнаха като ракети, недалеч от целта.

— Дойде от кабела — извика Чироко. — Всички стойте долу!

Крис я послуша, само се претърколи и се озова с лице към ниско хълмче на фона на издигащите се пясъци на Тетида. Разбра, че това го е спасило: беше видял движението на бръмчащата бомба преди атаката, при последната фаза от падането от укритието й в кабела.

— Идва още една! — предупреди Чироко. Крис се опита да глъне корема си. Втората атакуваща бомба изрева вдясно от него, последвана в ешелон от още две, само с секунда по-късно.

— Това не ми харесва! — изкрещя Габи съвсем близо до лявото ухо на Крис. — Титанидите са прекалено големи, а теренът е доста равен. — Крис се извърна и я погледна в лицето, на сантиметри от неговото, оплескано с мръсотия. Усети, че някой силно стисна ръката му. — Благодаря ти — прошепна Габи.

— И на менне ми харесва! — изкрещя в отговор Чироко. — Но все още не бива да ставаме.

— Тогава да пропълзим на най-ниското — предложи Габи. — Хайде при Псалтерий — прошепна, — той е на най-ниско.

Кафявокожата Титанида се намираше на два метра зад тях насред трап, чиято дълбочина и при най-добро желание не можеше да се определи като надвишаваща четирийсет сантиметра. Габи потупа Псалтерий по хълбока, докато Крис минаваше покрай тях.

— Не ставай и не се оглеждай, стари приятелю — увещаваше го Габи.

— Няма. А ти дръж главата наведена, шефе, — след тези думи Псалтерий се изкашля, непознат и странен звук.

— Добре ли си? — запита Габи.

— Доста силно се ударих в земята — беше всичко което той каза.

— Ще помоля Обой да те прегледа, когато се измъкнем оттук. По дяволите! — Тя избърса длан в панталона си. — Защо трябваше да се пльоснем в единственото кално място на този вонящ хълм?

— От северозапад — извика Валия отнякъде. Крис дорине се опита да търси приближаваща се бръмчаща бомба, но успя да стане по-дребен и по-плосък, отколкото би могъл да си представи. Чудовището изрева наблизо, отново последвано от още две. Интересно, защо първото бе само?

Когато рискува да погледне, видя как друго се откъсва от кабела. Досущ като точица, на около три километра височина. Прилепено с носа надолу, то бе дебнало своя шанс. Изглежда ги е забелязало още когато се приближаваха към кабела, но е имало достатъчно разум за да съобрази, че щом групата отмине, може да напада в гръб.

И то май бе разбрало, че вече е безполезно да предприема опити да убива. Мина на петдесет метра над тях, ревейки с безочливо предизвикателство. Друго се възпламени малко след като се спусна от кабела и не устоя на изкушението пикира на почти същата височина. Това беше грешка, тъй като осигури на Робин идеална мишена в обсега на оръжието й, достатъчно време, за да я проследи и възможност за три изстрела. Вторият и третият бяха точни. Сега Крис видя най-ясно как прелитащата фигура срещна, уловена, двата проблясъка на избухналите куршуми. Представляваше изострен цилиндър с прибрани назад твърди криле и двойна опашка. Под крилото бе закътано око. Бръмчащата бомба бе огромна черна на цвят небесна акула, цялата само една уста и ненаситна лакомия, гарнирана с потресаващи звукови ефекти.

За миг изглеждаше, като че съществото не е наранено от изстрелите на Робин. След това избълва огън, който се разстла по небето и заля цялата околност с бледооранжева светлина. Крис вдигна очи тъкмо навреме, за да види експлозията, но едва я чу, заглушена от победоносния вик на Робин, Деветопръстата.

— Прати ми още бръмчащи бомби! — крещеше тя.

Всички видяха как съществото се изви високо и се прекатури в смъртоносно падане. Малко преди да се разбие на земята от другата страна на Офион, проехтя свръхзвуков крясък.

След десетина минути без нови атаки, Чироко пропълзя до Габи и предложи да притичат до лодките. Крис изцяло подкрепяше идеята — вярно, притесняваше се от плаването по реката, но всичко друго бе за предпочитане пред прегръдката на това малко парче земя.

— Добре звучи — съгласи се Габи. — Ето плана ми, приятели. Не губете време. По мой сигнал, хората яхват Титанидите и препускат към лодките. Ще яздите с лице назад и ще си отваряте очите. Трябва да се пазим от всички посоки и да сме готови да моментално да залегнем, защото може да нямаме и две-три секунди. Има ли въпроси?

— Мисля, че трябва да си намериш друг ездитен кон — тихо каза Псалтерий.

— Какво? Толкова ли си зле? Какво, крака ли?

— Мисля, че е по-лошо.

— Подай ми лампата, Роки. Благодаря, сега… — Габи се втрещи, изкрещя от ужас и изпусна лампата. На бледата светлина Крис видя ръцете й — бяха омазани в тъмночервена кръв.

— Какво ти е направила? — простена Габи. Хвърли се към проснатото тяло и се опита да го обърне. Чироко извика на Обой да дойде, после нареди на Робин и Валия да останат на пост. Едва когато обърнаха ранената Титанида, Крис разбра, че лепкавата кал по неговото собствено лице и гърди е примесена с изтеклата кръв на Псалтерий. Отмести се ужасен, все още седнал в калта. Титанидата лежеше сред локва от кръв, която продължаваше да се лее като река.

— Оставете ме — помоли Псалтерий, когато Габи и Обой се опитаха да го обърнат. Обой се спря, но Габи й кресна да продължава. Вместо това Титанидата-лечител доближи ухо до главата на Псалтерий и се заслуша за момент.

— Няма смисъл — каза тя. — Смъртта е дошла.

— Не може да е мъртъв.

— Още живее. Хайде, изпей му сбогом докато все още чува.

Крис се дръпна настрана и коленичи до Робин, която не каза нищо, само му хвърли бегъл поглед и поднови наблюдението на нощното небе. Той трескаво си припомни минутите, когато се чудеше дали приближава атаката на болестта му. Всъщност атака бе имало, но не такава каквато бе очаквал.

Не се чуваше нищо освен песента на Обой и Габи. Гласът на Обой бе сладостен и мелодичен, а не изпълнен с печал. Крис би искал да разбира думите. Габи не ставаше за певец, но това нямаше значение. Задавяше се, но продължаваше. Накрая остана само звукът на риданието й.

Чироко настоя да обърнат тялото. Трябваше да изследват смъртоносната рана, да разберат как се е случило и да научат повече за бръмчащите бомби. Габи не се противопостави, но се махна оттам.

Когато вдигнаха краката му и започнаха да го обръщат, в калта се изсипа цяла кофа безформена слуз. Крис побърза да се отдалечи и падна на колене и длани. Стомахът му продължаваше да се гърчи в спазми дълго след като бе напълно изпразнен.

По-късно разбра, че раната на Псалтерий е била от край до край, като почти е преполовила тялото му. Решиха, че съществото е замахнало с дългото си дясно крило части от секундата след като Крис бе изблъскал Габи на земята. Срезът бе така добре очертан, че ръбът на крилото сигурно е бил остър като бръснач.

Занесоха Псалтерий до брега на реката, до едно защитено от няколко дървета място. Крис, който изостана заедно с Робин, видя как Габи коленичи и отряза яркооранжевата коса, сетне се изправи и здраво я върза. Титанидите без много церемонии изтърколиха тялото във водата и го избутаха в течението с дълги пръти. Псалтерий приличаше на поклащащ се сред вълните тъмен вързоп. Крис го проследи, докато не изчезна от погледа му.

Останаха там десет рота, защото не искаха да настигнат тялото. Нищо не им се правеше, а и не им се говореше. Титанидите прекараха времето, като се поклащаха и пееха тихо. Когато Крис помоли Чироко да му преведе песните, тя каза, че всичките са за Псалтерий.

— Не са точно тъжни песни — поясни Чироко. — Никоя от трите Титаниди не бе твърде близка с Псалтерий. Но дори най-добрите му приятели не биха жалили като нас. Запомни, за тях той си е отишъл. Той повече не съществува. Но е съществувал и ако трябва да оживее, то ще е в песен. Ето защо те пеят за онова, което е бил за тях. Пеят за делата му и за нещата, които са го направили добър. Не е много по-различно от онова, което ние правим, само че при тях няма живот след смъртта. Мисля, че по тази причина за тях това е дваж по-важно.

— Аз самият съм атеист — каза Крис.

— Аз също. Но е по-различно. Ние и двамата можем да отхвърляме идеята за живот след смъртта, дори и да не сме отгледани с вяра в нея, защото всички човешки култури са се докоснали до тази идея. Сблъскваш се с нея накъдето и да се обърнеш. И затова ми се струва, че в дебрите на подсъзнанието, и на твоето, и на моето — както и да го отричаме — има една частица, която се надява, че грешим, или дори е сигурна, че разумното съзнание не е право. Това е заложено дълбоко в човешката душа, а в техните души просто не съществува. Онова, което ме смайва, е, че са толкова жизнерадостна раса пред лицето на смъртта. Чудя се дали е заложено от Гея, или е тяхна собствена придобивка. Не бих я попитала, защото не искам наистина да узная — бих предпочела да вярвам, че техният добър дух се е издигнал над безсмислието, за да обича толкова живота и да не иска нищо повече от него.

Крис никога не се бе замислял за предимствата на „благоприличното погребение“. Не можеше, поради своята човешка природа, да престане да мисли за тялото като за същество. Това бе причината хората да затварят мъртвите в ковчези, за да ги предпазят от червеи, или да ги изгарят и да премахнат всякаква възможност за бъдещо оскверняване.

В речното погребение се криеше някаква груба поетичност, но Офион не го беше грижа за благоприличието на мъртвия. Реката бе изхвърлила Псалтерий върху кална плитчина на три километра надолу по течението. Когато преминаха покрай разкъсаното му тяло, Титанидите дори не го погледнаха, но Крис не можа да отмести очи. Трупът, нападнат от мършояди, го навестяваше в сънищата още дълго.