Магьосницата

33. Подстрекателството

— Това е работа на Джен — дрезгаво прошепна Габи. — Не вярвах на очите си, но от бръмчащата бомба, преди тя да се разбие, изскочи Джен.

— Габи, успокой се — каза Крис.

— Добре. Ще поспя за минутка. Но исках първо да ви кажа това.

Робин нямаше представа от колко време четиримата са на стълбището. Нищо чудно да е минал и цял ден. Тя дори беше заспала, но се събуди от стенанията на Габи.

Робин не понасяше гледката. Разкъсали бяха всички остатъци от дрехите й и я бяха положили върху един от спалните чували. В комплекта за първа помощ на Валия имаше туба с мехлем против изгаряния, но тя свърши доста преди да обработят обгорелите участъци. Дори не можеха да отделят достатъчно вода за да отмият от нея пясъка, защото ако изпразнеха меховете, вече нямаше как да ги напълнят. Добре, че единствената газена лампа, намалена до дупка, за да пестят гориво, хвърляше толкова слаба светлина. Тялото на Габи бе покрито с болезнени изгаряния втора и трета степен. Цялата й дясна страна и повечето от гърба й бяха черни като катран. Кожата й се пукаше при всяко движение и оттам капеше бистра течност. Габи твърдеше, че не усеща нищо, което за Робин означаваше, че нервите й са разрушени. Но зачервяванията около най-засегнатите участъци я боляха ужасно. Изпадаше в несвяст за минути, след това отново си възвръщаше мъченическата яснота с разкъсващи гърлото й дрезгави стенания. Молеше за вода и получаваше по няколко глътки.

Но сега уж бе по-спокойна, с по-слаби болки и разпознаваше околните. Легнала на една страна с изтегнати нозе, отпуснала глава в скута на Валия, разказваше за минутите преди нещастието.

— Всичко е негово дело. Свързал се е с бръмчащите бомби — те са дяволски интелигентни, между другото. Както и с духовете, макар че те не съдействат на чужди елементи. Зная го, а и той го е знаел, но се опита да скрие от мен как ги е накарал да си сътрудничат. Все пак го принудих да обясни. — Тя се усмихна, една ужасна гледка поради това, че лицето й бе покрито с изгаряния.

— Трябва да му се признае нещо. Номерът с духовете наистина ме изненада. Обливал изчадията с разтопена пластмаса. Накарал ги всичките да минат през пулверизатор, който ги покривал с тънка ципа и ги пускал в битката. Но надценил нашата съобразителност и това объркало сметките му. Спомнете си, докато вървяхме към кабела Роки ни обясни, че има доста по-кратък път из дълбоките пясъци. Ако бяхме минали по него, щяхме да попаднем точно в засадата му. Джен разположил своята водоустойчива армия между пътя и кабела, а ескадрила бръмчащи бомби се криела в северните планини, за да ни бомбардира, докато сме приковани към земята. Там където се появихме имало само малък отряд, неустойчив към водата. Каза, че пластмасовата обвивка не издържала дълго, изсъхвала в пясъка, а той разполагал само с една апаратура за поставянето й. Пазел я за главните сили.

Тя се окашля. Робин й предложи още вода, но Габи отказа.

— Трябва да я пестим — бяха думите й. Изглеждаше изтощена от дългия монолог и Крис отново настоя да си почине.

— Трябва първо да ви кажа всичко — отвърна Габи. — Докъде бях стигнала? О-о. Ти беше прав, Крис. Ние се оставихме да бъдем спрени от малък отряд духове, след това се скрихме при появата на бръмчащата бомба. Това е бил Джен, който ни е издирвал. И щом ни открил, извикал по радиото основните сили да се присъединят към него. Ако бяхме тръгнали тогава, щяхме да стигнем до кабела преди пясъчните или въздушните му отряди да ни догонят. Едва ли Джен би рискувал главата си, за да ни атакува сам от въздуха, но може и да греша. Имал е твърде силен мотив…

— Преследвал е мен. — продължи Габи и отново се задави в кашлица. Когато се овладя, обобщи разказа си. — Цялата история и всичките ни беди през това пътуване идват от желанието на Джен да ме убие. Духовете и бръмчащите бомби са получили заповед първо да се доберат до мен, а после да хванат останалите, ако успеят. Чироко не бивало да бъде наранявана, но мисля, че Джен е имал други намерения.

— Какво искаш да кажеш? — запита Робин. — Че той самият е получавал заповеди?

— Да — отвърна Габи. — Дяволски вярно. Той наистина не искаше да ми разправи за това. Казах му, че ако не го стори, ще се погрижа да живее поне един ден за да го режа къс по къс. Трябваше наистина да отрежа няколко парчета, за да разбере, че не се шегувам.

Робин нервно преглътна. Не смяташе, че тя самата е чужда на насилието, но мащабът на последните събития я беше разтърсил. Не се притесняваше от разкървавени носове и счупени кости, дори и от смърт, но в съзнанието й войната беше само приказка, останала от напуснатата отдавна Земя. Не знаеше дали би могла да извърши нещата, които Габи описваше. Би могла да му пререже гърлото или да го прободе в сърцето — и толкова. Изтезанията й бяха чужди, но въпреки това усещаше унищожителната вълна на омразата, предизвикана от онзи мъж на име Джен, която заливаше Габи. Още веднъж усети дълбоката пропаст между нейните деветнайсет години на Ковън и седемдесет и петте, прекарани от Габи на голямото колело.

— И кой е стоял зад гърба му? — запита Крис. — Океан? Тетида?

— Бих искала да е Океан — отвърна Габи. — Но това не съм го очаквала. Джен е получавал заповедите от онзи, когото подозирах непрекъснато. Гея е тази, която му е наредила аз да бъда убита, а Чироко пощадена. Затова след като Псалтерий умря не успях да се въздържа и изкрещях, че тя е виновна за смъртта му. Мисля, че ме е чула и е наредила на Джен да побърза. Дала му е напалм и експлозиви.

— Джен е подготвил и първата атака, така ли?

— Спомняте ли си какво стана? Крис забеляза бръмчащата бомба и ме събори от гърба на Псалтерий. Иначе и двамата да сме мъртви. След това Джен е трябвало да инсценира атака, уж насочена към всички, защото Роки не бивало да разбере, че аз съм единствената цел. — Тя отново се закашля, сетне сграбчи Крис за рамото и се повдигна с нечовешка сила.

— Непременно уведомете за това Роки, когато се добере дотук. Тя трябва да знае, че всичко това е дело на Гея. Ако аз съм заспала, когато тя дойде, това е първото, което ще й кажете. Обещайте ми, че ще го направите. Ако съм в делириум или съм прекалено слаба за да говоря, трябва вие да й го кажете.

— Ще го сторя, обещавам — увери я Крис и погледна към Робин. Мислеше, че Габи вече бълнува, и Робин кимна в знак на съгласие. Чироко вероятно бе мъртва, а дори да не беше, нямаше как да отмести планината от камъни, затрупала стълбището над главите им.

— Вие не разбирате — промълви Габи и се отпусна назад. — Добре. Ще ви разкажа с какво всъщност се занимавахме, докато се преструвахме, че ви водим на весела разходка из парка. Подготвяхме заговор за свалянето на Гея.

Всъщнист не ставаше дума за действителен заговор — Габи и Чироко по-скоро проучваха на пътищата и начините да детронират Гея. Нито една от двете не бе съвсем сигурна, че е физически възможно да свалят Гея или че биха могли да се отърват от Гея-съществото, без да пострада Гея-тялото, от което зависеше съвкупното битие на всички тук. Както и всичко на Гея, сегашното състояние имаше своите корени в отдавна отминали събития. Габи бе усетила подтика за промяна поне преди трийсет години. И сега Робин, седнала до нея в мъждеещия сумрак, я слушаше да говори за неща, които досега Габи бе доверявала единствено на Чироко.

— Дълго време Роки дори не искаше да чуе за това. Не я виня. Тя имаше много причини да бъде доволна от подредбата на нещата. И с мен беше така. Не смятах живота на Гея за ужасен. Все откривах по някоя дивотия, която не ми харесваше, но, по дяволите, на Земята бе още по-зле. Вселената съвсем не е прекрасна, нито пък честна, независимо дали се управлява от жив бог, или не. Искрено вярвам, че ако християнският Бог съществуваше, щях да го мразя повече, отколкото мразя Гея. Тя дори не му е от категорията.

И сега, само защото можеш да разговаряш с този Бог, само защото Гея наистина е там и аз съм говорила с нея и зная, че за всичко е отговорна тя, че всяка несправедливост и всяка безсмислена смърт е резултат от съзнателно решение… става много по-трудно да се примириш. Бих приела рака само ако усещам, че туморът просто съществува и си расте — и никой не го е измислил, за да накаже хората. На Земята нещата стояха точно така. След земетресение хората страдаха, облизваха раните си, събираха отломките и я караха по-старому до следващото бедствие, което запращаше отгоре им Вселената. Там не въставаха срещу Бога, поне по-голямата част от хората, които познавах.

Но ако правителството се опиташе да прокара непопулярен закон, се вдигаше врява до небесата. Тогава или правеха опити да свалят негодниците на следващите избори, или организираха това с други средства. Тъй като в подобни случаи несправедливостта идва от хората, а не от някаква безразлична Вселена, човек чувства, че може нещо да се направи.

Трябваше ми доста време, за да проумея, че нещата тук стоят по същия начин. Проблемът беше във факта, че мислех за Гея като за Бог, и, вярвате или не, това продължи дълго. Имат толкова общи черти. Но тя не действа чрез магия. Всичко, което прави, теоретически е по силите и на същества като нас самите. Така че аз постепенно се разделих с представата за бог и започнах да гледам на Гея като на градска управа. И, по дяволите, сметнах, че не мога да се въздържа и да не се опълча срещу това кметство. — Наложи се Габи да спре разказа си, тъй като отново получи пристъп на кашлица. Робин поднесе към устните й меха с водата, Габи отпи и погледна тялото си със сълзи в очите — И ето какво постигнах.

Валия нежно я погали по челото.

— Сега си почивай, Габи. Трябва да събереш сили.

— Ще го направя. Но първо трябва да ви разкажа всичко. — Дишането й стана тежко и Робин видя как зениците й се разширяват. Направи опит да се повдигне, но Валия я спря, като внимаваше да не докосва обгорялата кожа. Робин усети, че Габи започва да се досеща, като гледа ту едната, ту другата. Когато заговори отново, гласът й беше като на дете. — Ще умра, нали?

— Не, само трябва…

— Да — отвърна Валия с прямотата на Титанида по отношение на смъртта. — Има нищожна надежда.

Габи си пое дъх с измъчено стенание.

— Не искам да умирам — изхълца. Отново се опита да седне. Бореше се срещу опитите да я задържат с истерична сила. — Още не съм готова. Моля ви, не ме оставяйте да умра, не искам да умирам, аз… не искам… не ме оставяйте да умра! — Внезапно престана да се противи и се задави. Плака горчиво и дълго, толкова дълго, че когато се опита да заговори отново, думите й бяха съвсем накъсани и неразбираеми. Робин се наведе и доближи ухо до устните й.

— Не искам… да умирам. — стенеше Габи. Доста по-късно, когато Робин смяташе, че вече е заспала, продължи: — Не знаех, че може толкова да боли.

Накрая наистина заспа.

Изминали бяха почти осем часа, преди да заговори отново. А може да бяха и шестнайсет — Робин нямаше как да разбере. Никой не бе очаквал, че Габи изобщо ще се събуди.

През следващите часове им доразказа историята. Силите й обезпокоително отпадаха — едва успяваше да повдигне глава и да глътне малко вода, от която все по-често имаше нужда, за да може да говори. Бе вдишала пламъците. Дробовете й се издуваха, а дъхът й гъргореше. Губеше представа за действителността, бълнуваше, разговаряше с майка си и с хора, отдавна мъртви, често викаше Чироко. Но винаги се връщаше към разказа за своята ерес, за своя бунт, към своята донкихотовска и в същността си фатална мисия да свали върховната власт, господстваща над нейния живот и над живота на скъпите за нея същества.

Разправи им за неправдите, големи и малки, за несправедливостта към отделната личност, която имаше по-голямо значение от големите неправди. Осведоми ги за следствената институция, как ставаше все по-отвратителна с всяка изминала година, тъй като нещастниците биваха насилвани да се бият и да умират, за да осигурят забавления за един Бог, отегчен от дребните вълнения. Описа в подробности просташката шега с Магьосницата и Титанидите, стигна до списъка от страховити играчки на Гея: дълъг и ужасяващ списък, чиято кулминация бяха бръмчащите бомби.

В един момент Габи се осмелила да се запита дали така трябва да бъде. Достигнала до този въпрос, тя започнала да търси алтернатива. Отначало не споделяля мислите си с никого, дори с Чироко. По-късно, когато Чироко открила причина да възнегодува срещу машинациите на богинята, Габи предпазливо пристъпила към целта си, получила отказ и оставила въпроса да отлежи пет години. Но постепенно Чироко започнала да проявява интерес. Най-напред проблемът бил чисто теоретичен: може ли някой или нещо да замести Гея? И ако може, какво е то? При обсъждането отхвърлили земните компютри — нямало достатъчно голям и сложен. Хумнали им още няколко други налудничави идеи. Накрая стеснили кръга от възможните кандидати за божествени наследници на Бога до единайсет — живите регионални мозъци на Гея.

От време на време Чироко решавала да зареже всичко. Изглеждало осъщиствимо някой от регионалните мозъци, сам или в група, да поеме евентуално функциите на Гея, ако тя умре. Всяка от възможностите щяла да създаде безброй проблеми, но поне обозрими. Чироко успяла да стигне само дотук. Габи не го отдаваше на страх, макар това да съвпадало по време с най-лошия й период на алкохолизъм. А просто защото втората част на проблема изглеждала незначителна в сравнение с първата. Всичките им разсъждения се основавали на допускането, че Гея я няма. Но кой би поел риска? Габи можела да преодолее този проблем, защото знаела от опит, че светът е пълен с не особено умни храбреци и тя самата е една от тях. Чироко също щяла да го направи, при подходящ стимул. Двете с Чироко били способни да отстранят Гея.

Но тогава стигнали до въпроса, на който и до ден-днешен не бяха открили отговор.

По кой начин?

— Това напълно ме обърка — призна Габи. — И зарязахме нещата за цели седем или осем години. Роки с радост забрави за всичко, но не и аз. Съзнанието ми не спря да работи, непрекъснато ми напомняше, че трябва да предприема нещо. Имаше само едно, за което можех да мисля… нека си призная, сега май е моментът за изповед. Никога не съм смятала, че сама ще успея да открия верния отговор. Знаех обаче, че е по силите на Роки, стига да реши. Така че моята задача бе да събудя интереса й. Трябваше да го направя така, че решението да изглежда възможно. Започнах да я подтиквам да мисли по въпроса. Притеснявах я с години, до момента, в който тя почти престана да ми говори, като ме обяви за досадна натрапница. Но аз работех върху нейното съзнание — защото и тя не харесваше нещата, за които ви споменах — просто Роки е по-инертна от мен. Накрая се предаде.

Използвахме вас за претекст. Казах ви, че се изповядвам, нали? Повярвайте, не сме предполагали, че заради нашата компания ще ви изложим на по-големи опасности, отколкото ако действахте сами. Но сбъркахме. По добре да бяхте тръгнали без нас. Защото на Гея й е щукнало нещо или просто й е писнало вече сама да си бъде господарка. Може би не е понесла мисълта, че съществува някой, над когото тя няма власт. Държеше ме само с необходимостта да ми възвръща младостта и — ако щете, вярвайте — аз пък бях готова всеки момент да се откажа от този неин дар, ако условията станеха неприемливи и се наложеше да плащам прекалено висока цена. Мисля, че бих се оставила да остарея и да умра почтено. Никога не съм била сигурна, но смятам, че старостта не ме плашеше.

И така, задачата на Роки бе да разговаря с регионалните мозъци, но без да споменава за революция. Ако смятате, че Роки е имала намерение да отиде по-далеч и да им предлага върховната божествена власт на сребърен поднос, значи се лъжете. Тя просто сондираше почвата за евентуално, скрито негодувание. Отхвърлихме половината кандидатури още преди старта, но сметнахме за най-добре да се видим с всичките. По този начин имахме очи да твърдим пред Гея, че правим рутинна проверка, един вид събеседване с дадена зона… или зони. — Габи направи опит да се усмихне, но се разкашля. — Гея е единственото място, където това може да се направи в буквалния смисъл… Не зная каква щеше да е следващата ни стъпка. Досега нямахме късмет. Рея е привидение, а Крий — подлизурко. Той наистина направи няколко неочаквани забележки… но каква полза? Начинанието пропадна, а ние сме победени. Защо, по дяволите, не й позволих да пропуснем Тетида?

Тя облиза устните си, но отказа предложената вода.

— Неко остане за вас. Разбирате ли защо е жизненоважно да разкажете това на Роки? За Джен, че той стои зад всичко това и че нему е заповядвала Гея? Ако тя знае с какво сме се захванали, значи Роки е в голяма опасност. Трябва да й съобщите, за да реши какво да предприеме. Нали обещавате?

— Обещаваме, Габи — отвърна Валия.

Габи изтощено кимна и притвори очи. Когато ги отвори отново, гласът й едвам се долавяше.

— Истински съжалявам само за едно: че Роки не е тук, с мен. Крис, би ли… Не. — Отмести поглед от него и потърси очите на Робин, която взе ръката й. — Моля те, Робин, целуни я от мен.

— Ще го сторя.

Габи отново кимна и се предаде на съня. Не след дълго дишането й стана накъсано, а после спря. Валия се опита да напипа пулса й, но безуспешно.