Магьосницата

30. Тътенът на гръмотевицата

— Никога не съм твърдяла, че всеки път става. — Чироко сложи ръце на кръста и продължи да се взира в небето без особен резултат. Габи я наблюдаваше, чувствайки за първи път от доста години, че е обладана от нереалното желание Магьосницата да успее да стори нещо. Добре осъзнаваше, че властта на Чироко не се простира чак дотам, но въпреки всичко й се искаше да доведе дъжда.

— Тя обеща, че ще осигури облаци — отбеляза Габи.

— Каза, че ще се опита — поправи я Чироко. — Знаеш, че Гея не може да управлява всеки елемент от времето. Прекалено е сложно.

— Поне така твърди… — започна Габи, но като видя изражението на Чироко, предпочете да запази останалата част от забележката за себе си.

— Все още не сме видели никакви духове — подметна Робин. — Може би облаците са били достатъчно, за да ги изплашат.

— Или вече са дълбоко под пясъците — заприглася й Обой.

Габи не каза нищо. Вместо това порови в торбата на Кларинет и измъкна балон с размерите на бейзболна топка.

Групата се намираше в края на предпланините, водещи към източните склонове на Кралската синя верига. Недалеч на изток се издигаше централният кабел на Тетида, а зад него се мержелееше тънката нишка на Околовръстната магистрала на Гея. Последната гола скала оформяше голяма широка купа, пълна с пясък, току пред тях, а ръбът й се подаваше тук таме в простиращото се отвъд пясъчно море.

От гърба на Кларинет, вкопчена в рамото на Чироко, Габи изпрати балона във висока дъга, завършваща в центъра на купата.

Ефектът бе впечатляващ. Девет линии мигом се разбягаха от мястото на попадението. В началото си линиите се водеха от хълмчета и леки вдлъбнатини зад тях, които се пълнеха отново с пясък. Движеха се бързо, като къртичини от рисуван филм по ливада. След секунда нямаше и следа на мястото, където се бяха намирали.

Чироко бе се изправила на колене, когато снарядът се удари в пясъка. Сега отново приседна.

— Какво предлагаш? — запита тя. — Да се насочим на запад към Тея?

— Не, сигурна съм, че ще се сетиш кой би предпочел това и кой би искал да остане в къщи.

— И да пие — добави Чироко.

Габи отмина забележката.

— Би било глупаво да те уговарям да напуснем Тетида, след времето, което изгубих, за да те убедя въобще да дойдеш тук. Нека видим какво можем да сторим.

Чироко въздъхна.

— Както кажеш. Но я ме чуйте всички. Искам хората да наблюдават небето. А Титанидите ще държат под око земята. Ще видите пясъчен фонтан, преди да се появят на повърхността.

Деветгодишна, Робин прочете книга, оставила у нея незаличим спомен. За една стара рибарка, която — сама в малката си лодка — уловила на въдицата си огромна риба след неколкодневна борба с нея сред бурното море. Не толкова двубоят с рибата я бе уплашил. По скоро морето: дълбоко, студено, мрачно и безмилостно.

Стори й се странно, че не се бе сетила за книгата докато пресичаха Нокс или Морето на здрача. Още по-странно бе, че си спомни точно сега, на ярката дневна светлина, докато прекосяваха тази суха пустиня. Оприличи пясъка на море, което се плиска на широки вълни. В далечината поради някакви атмосферни ефекти блестеше като стъкло. А под повърхността му се криеха чудовища, по-страховити от рибата на старицата.

— Сетих се нещо — каза Чироко. Сега тя яздеше сама Кларинет, следвана от Робин на Обой и Крис и Габи, които яздеха Валия. — Трябваше да тръгнем на север, към пътя, а после — на запад, към кабела. Така щяхме да скъсим трасето по сухия пясък.

Робин си спомни картата, нарисувана от Чироко.

— Но прекосяването на равнината щеше да ни отнеме повече време.

— Така е. Но някак повече се притеснявам от духовете, отколкото от бръмчащите бомби.

Робин не каза нищо, но и тя чувстваше същото. Въпреки че трябваше да следи небето, непрекъснато свеждаше поглед към копитата на Обой, които подритваха ронливите пясъчници. Чудеше се как го понася Титанидата. От инстиктивен страх собствените й пръсти се свиваха в ботушите. Всеки миг можеше да зейне нечия отвратителна уста и да погълне краката на Титанидата. Нищо че Чироко бе обяснила, че те нямали усти и се се хранели, като поглъщали и смилали храната направо през кристалната си обвивка. Нямали дори лица…

— Искате ли да се върнем и да сменим маршрута? — предложи Габи.

— Ами! Та ние сме изминали почти половината път.

— Да, но знаем, че зад гърба ни няма никакви духове…

В момента, в който Габи млъкна, изострената чувствителност на Робин й подсказа, че нещо не е наред. Знаеше добре какво може да е видяла Габи и само за секунди огледа близката страна на петметровата дюна отзад и откри издайническите купчинки в пясъка с характерните следи, наподобяващи опашка на комета. Преброи десетина, а после осъзна, че има и още пет-шест групи.

Нямаше нужда да вдига тревога. Чироко се бе надигнала на гърба на Кларинет и се взираше назад. Валия ускори крачка и се изравни с Обой и Робин. Габи раздаде балони на Крис и Валия.

— Подай ми едно от тези — каза Обой и Робин се подчини, усещайки, че Титанидата ускорява крачка. За първи път откакто яздеше Титанида долови сходство с конския ход.

— Задръжте засега със стрелбата — нареди Габи. — Това е най-високата им скорост. Засега с лекота поддържаме преднината си.

— Лесно ти е да го кажеш. — обади се Валия. По шарените й жълти хълбоци бяха избили петна пот.

— Време е да се сменим — каза Обой. — Валия, дай ми Габи. Робин, мини малко напред.

Робин се подчини, съзнавайки, че ще бъде притисната като в сандвич между Обой и Габи и нямаше нищо против, макар че трудно би си го признала. Зловещите духове я плашеха много повече от всичко срещано досега на Гея.

— Само за секунда — каза Габи. И пренебрегна собствената си заповед, като се извърна и запрати един балон към приближаващата се група духове. Усетиха го още от петдесетина метра. Някои се гмурнаха по-дълбоко, за да избягнат отровната област, а други съвсем изчезнаха.

— Хубаво ги подреди — със задоволство отбеляза Габи и се настани се зад Робин. — Тези, дето изчезнаха, са се заровили по-надълбоко, което доста намалява скоростта им. Могат да се движат с максимална бързина само близо до повърхността, където пясъкът е по-рохкав. — Робин отново се обърна назад и видя, че разпръсналите се встрани отново подновяват преследването, като се движат зад челните групи.

— Какво ще кажете, приятели? — обърна се Чироко към Титанидите. — Ще удържите ли на темпото, докато стигнем до кабела?

— Не би трябвало да има проблеми — увери я Кларинет.

— Тогава всичко е наред. Не е зле на няколко минути да хвърляш по една бомба напред, Роки. Срещу евентуални засади.

— Ще го правя. Робин, Крис, стига сте гледали надолу!

Робин се насили да погледне небето, все още болезнено ясно и за щастие без бръмчащи бомби. Това се оказа едно от най-трудните неща, които бе правила през живота си. Би било още по-страшно, ако собствените й крака докосваха нагорещеното пясъчно море. Подобно на шофьор, седнал на съседната седалка и търсещ въображаема спирачка, тя усети, че повдига краката си, за да накара Обой да стъпва по-внимателно.

Групата бе прекосила една дюна и вече се спускаше от другата страна, когато Чироко извика предупредително.

— Вдясно! Задръж!

Робин обви с ръце торса на Обой, щом Титанидата заби копита в пясъка, накланяйки се почти на четиридесет и пет градуса при обръщането си. Ездата определено бе станала по-неравномерна, тъй като Обой започваше да се уморява. Робин забеляза някакво раздвижване в подножието на дюната, видя няколко от издайническите следи, които духовете оставяха след внезапното избухване на балона в близост до тях. Струя вода изникна зад гърба й, метна се наляво и със съскане се загуби в пясъка. Изригна пясъчен фонтан. За миг един призрачен израстък се сгърчи във въздуха. Там, където водата го докосна, нещото засъска и изхвърли стъклени отломки, които бавно се въртяха при слабото притегляне. Робин освободи едната си ръка и хвана приклада на водния си пистолет с другата, надничайки зад широкия гръб на Обой. Натисна спусъка и обля една уж безопасна област от пустинята.

— Пести водата — предупреди я Габи. Робин бързо кимна, ужасена, че пистолетът трепери в ръката й. Надяваше се Габи да не го е забелязала. Гласът й, спокоен и овладян, бе накарал Робин да се почувства като хлапе.

Титанидите направиха широк кръг около гнездото на духовете, открито от Чироко — сега отново се бяха насочили към кабела на Тетида. Робин си спомни, че трябва да гледа към небето, не видя нищо и отново сведе поглед към пясъците, после още веднъж си наложи да вдигне глава. Струваше й се, че това продължава вече час, а основата на кабела все не се приближаваше. Накрая запита Габи от колко време препускат.

— Около десет минути — отвърна тя и пак погледна назад. Когато отново се обърна лицето й беше смръщено. На билото на една дюна, пет-шестстотин метра по-назад, Робин май зърна следа от дух, успоредна на отпечатъците от копитата на Титанидите.

— Все още са там отзад, Роки.

Магьосницата се огледа, намръщи се и сви рамене.

— Е, и? Не могат да ни хванат, ако продължаваме с това темпо.

— Зная. Но и те би трябвало да го знаят. Защо тогава упорито ни преследват?

Чироко отново сви вежди, а това никак не се хареса на Робин. Внезапно Габи съобщи, че вече не вижда преследвачите. Въпреки че Титанидите бяха изморени, решиха да не забавят скоростта, докато не достигнат до кабела.

Обой изкачи върха на последната гигантска дюна преди кабела. Пред очите на Робин се простираше полегата равнина. Прецени, че разстоянието до мамещия мрак сред нишките на кабела е около километър.

— Бръмчаща бомба отдясно — извика Крис. — Не залягайте! Още е далече. — Робин я съзря да завива от източната страна на кабела, на около километър височина.

— Залягайте върху дюната — нареди Чироко. — Май още не ни е забелязала.

Обой коленичи и за секунди седмината се бяха изтегнали зад дюната.

Всички, с изключение на Робин.

— Лягай, глупачка такава! Какво ти става?

Тя стоеше на колене, приведена напред, дланите й почти докосваха пясъка.

Не можеше да ги накара да се раздвижат. Пясъкът сякаш се гърчеше пред погледа й. Не можеше да си наложи да се пресегне към отвратителната му топлина, нито да притисне към него утробата си в очакване на духовете.

Изпищя, когато върху й се стовари някаква огромна тежест. Продължи да пищи, усещайки допира на пясъка, и в следващия миг заповръща.

— Това е добре — каза Обой и позволи на Робин да извърне глава. — Не се бях сетила. Всичката тая влага ще ги държи настрана.

Влага, влага… В съзнанието на Робин отекваше единствено тази дума. Пясъкът бе влажен. Влагата щеше да държи настрана тези чудовища. Потене, плач, плюене, повръщане… внезапно всички те се оказват много полезни неща. Тя се притисна към пясъка и си каза колко приятно влажен е той.

— Какво й става? Да не би да има пристъп? — извика Чироко.

— Така ми се струва — отвърна Обой. — Ще се погрижа за нея.

— Просто я дръж легнала. Онази горе може още да не ни е видяла.

Робин чу звука от бръмчащата бомба високо и надалеч. Извърна достатъчно глава, за да я види как се появява зад билото на дюната, все още доста встрани. Внезапно бръмчащата бомба се превъртя, проблесна с ужасяващото си крило и се насочи към тях.

— Спокойно. Никой да не става — нареди Чироко. — Посоката й не е подходяща, за да ни нарани.

Наблюдаваха бръмчащата бомба с нарастващо подозрение, докато не стана ясно, че съществото няма намерение да ги връхлита. Кръжеше над тях на височина пет-шестстотин метра, като се движеше много по-бавно от последния път, доколкото можеше да си спомни Робин.

— Това изглежда доста странно — отбеляза Габи, която се осмели да се привдигне.

— Не й обръщай внимание — обади се Чироко, като оглеждаше небето. — Ще се върне отново. Габи, ти следи за други, а останалите да започват да копаят. Трябва ми широк трап с дълбочина два, а в най-лошия случай и един метър. Няма да е лесно в този сух пясък. Преди първата копка пръснете малко вода наоколо. О, а ако на някой му се пикае, макар и малко, да започва без да се срамува. Безполезно е да задържате течности. — Чироко млъкна, щом видя изражението на Робин, и разбра, че състоянието на панталоните й съвсем не е постигнато съзнателно.

Робин се беше омазала. Благодареше на Великата майка, че наблизо няма никоя от сестрите й, но това бе слабо успокоение. Другите шест вече бяха станали нейни сестри — сега, по време на пътуването, а може би и по-рано.

Но нещата не бяха толкова зле, че да не могат да се влошат още повече. Робин осъзна истината в този принцип, когато се опита да се помръдне и откри, че не може. Думите на Обой, очевидно подхвърлени, за да спасят престижа на Робин, се оказаха истина — тя беше се парализирала.

За момент си помисли, че наистина губи разсъдъка си. Беше се проснала безчувствена, с лице към земята, върху омразните пясъци на Тетида, от които толкова се боеше, че навярно бе изложила на опасност цялата група с неспособността си да ги докосне. Но вместо безумие, тя бе споходена от фаталистично равнодушие. Извън съзнанието си, потънала в странно спокойствие, тя долавяше звуците на трескава активност, които не разбираше. Вече не беше важно дали някой дух ще се появи под нея, за да я разкъса. В устата си усещаше вкуса на бълвоч, примесен с песъчинки. По носа й се стичаше вадичка пот. Виждаше само няколко метра пясък и собствените си ръце, прострени отгоре му. Слушаше.

Чироко: „Тъй като не могат да се доближат достатъчно, ще използват дистанционно оръжие. Навремето мятаха камъни, но от десет години използват нещо като копиехвъргачка или лък със стрели.“

Крис: „Звучи ми зле. Не можем да намерим сигурно прикритие в този пясък.“

Чироко: „И добре, и зле. Имаше и ужасни попадения с тези камъни. Те са… е, не си ги виждал, а е трудно се опишат, но ги биваше в замерването. Но по принцип са си страхливи, а за да хвърлят камъни, трябва доста да се приближат. Когато използват стрели, могат да стоят и по-далеч.“

Обой: „Кажи ни лошата новина, Роки.“

Чироко: „Вече я казах. Добрата новина е, че не са съвсем точни със стрелите. Не умеят да ги насочват. Но ще стоят наоколо и ще стрелят наслуки.“

Габи: „Те си решават проблема, като изстрелват много стрели.“

Обой: „Знаех си, че ще има нещо.“

Недалеч от тях проехтя познатият накъсан рев на бръмчащата бомба.

Габи: „Все още твърдя, че това същество е някак странно. Сякаш има подутина на гърба си.“

Обой: „Аз също я виждам.“

Чироко: „Очите ви са по-силни от моите.“

Известно време се чуваше само дишането им и понякога шум от пълзене по пясъка. Изведнъж Робин усети нечие докосване до крака си. След това Кларинет извика предупредително. Нещо падна на пясъка така, че Робин успя да го види. Втренчена в нокътя на палеца си, сега тя вдигна очи и се взря в предмета.Тънка стъклена стрела с дължина половин метър. Единият й край бе заострен, а другият се криеше в пясъка.

— Някой улучен ли е? — това бе гласът на Чироко. Чуха се няколко отрицателни отговора. — Изстреляха ги наслуки зад тази дюна. Скоро ще им се прииска да надникнат зад дюната и ще станат малко по-прецизни. Пригответе прашките.

Малко по-късно Робин дочу звука от пуснатите в действие бойни средства на Титанидите.

Крис: „Мисля, че го улучи, Валия. О-хо-о! Тези бяха по-близо.“

Чироко: „По дяволите, погледнете Робин. Не можем ли да направим нещо? Сигурно страда ужасно.“

Робин бе чула свистенето на посипалите се отгоре им стрели, усети и няколко капки влага в краката си. Това нямаше значение. Нещо се плъзна по пясъка, една ръка хвана стрелата, в която Робин се беше вторачила, извади я и я захвърли настрана. Лицето на Габи се появи на сантиметри от нейното.

— Как се справяш, хлапе? — Тя хвана ръката й, стисна я, после плесна Робин по бузата. — Щеше ли да ти олекне, ако можеше по-добре да виждаш? Не се сещам за някакъв начин да те предпазя, иначе бих го използвала, за да защитя всички нас.

— Не — отвърна Робин някъде отдалече.

— Иска ми се… по дяволите. — Габи удари с юмрук в пясъка. — Чувствам се безпомощна. Не мога да си представя как се чувстваш. — Когато Робин не отвърна, тя отново се наведе над нея.

— Слушай, имаш ли нещо против да взема пистолета ти?

— Нямам.

— Остана ли ти някоя от онези ракети? С експлозив на върха?

— Три парчета.

— Ще ми свършат работа. Ще целя бръмчащата бомба, ако се спусне достатъчно ниско. Ти просто стой и не мисли за нищо. Съвсем скоро ще се втурнем към кабела.

— Добре съм — отвърна Робин, но Габи вече си беше отишла.

— Ще те взема — каза Обой някъде отзад. Усети ръката на Титанидата да я обгръща и леко да докосва мократа й буза. — Не спирай сълзите си, малката. Не само, че е добре за почвата, но и всяка капка ни предпазва.