Магьосницата

41. Шествието на гладиаторите

Танцьорът ги посрещна отново веднага щом излязоха от асансьора. Беше точно толкова елегантен и загадъчен, колкото и последния път, с лице в сянка, с ослепително лъснати обувки с бели кожени гети, бастун, цилиндър и фрак. Робин и Крис мълчаливо го наблюдаваха, без да смеят да го прекъснат. След като изпълни поредица от стъпки с лек апломб, той премина към пируети, при което главата му изглеждаше замръзнала на място, докато с едно-единствено движение не я завърташе на цял оборот.

— Е, не ми е ясна и ролята на катедралите — въздъхна Крис след неговото изчезване.

Робин не отвърна нищо. Припомни си песните и танците от последното си идване тук. Гея манипулираше хората за собствено удоволствие, като всеки детайл явно бе премислен, но Робин вече нямаше желание да вниква в смисъла на всяко безумие. Танцът я бе оставил равнодушна — оставаше да чуе песента.

— Продължавам да сънувам този сън — каза тя. — Сядам до Гея и първото нещо, което ми казва, е: „А сега, за втората част от твоето изпитание…“

Крис я изгледа накриво.

— Поне си си запазила чувството си за хумор. Как са краката ти? Нужна ли ти е помощ?

— Справям се, благодаря. — Вече бе разбрала, че патериците не са й необходими тук, в главината. Краката й все още бяха бинтовани, но придвижването при ниска гравитация не й причиняваше болка. Двамата с Крис се провираха през лабиринта от каменни сгради, този път без водач.

Божествените селения бяха същите, каквито ги помнеше Робин. Същият чудовищен килим, разпръснати тук-таме дивани и гигантски възглавници, ниски маси, отрупани с лакомства. Същата безметежност, същото вегетиране в празно отчаяние. И Богинята, седнала в средата, даваща вечния прием на свитата от видиотени ангели.

— Войните се връщат от бойното поле — подхвърли тя, вместо поздрав. — Леко сломени и опърпани, но общо взето невредими.

— Не съвсем — каза Крис. — На Робин й липсват няколко пръста на краката.

— А, да. Е, тя ще види, че всичко е наред като свали превръзките.

Робин осъзна на какво се дължеше странното усещане по пътя насам. Опипа превръзките. Пръстите си бяха там — и десетте.

— Не, не ми благодари. Не заслужавам благодарност, защото никога не би ги загубила, ако не бях се намесила в живота ти. Позволих си волността да коригирам нещо, което сметнах за грешка на татуиращия, когато реставрирах парчето от змията, което преди украсяваше единия липсващ пръст. Надявам се, не възразяваш.

Робин имаше куп възражения, но не каза нищо. Тя щеше да открие промяната и се закле да я изгори с лазер, и да я възстанови в предишния й вид. Гея имаше право да твърди, че Робин е сломена — при първото си посещение тук тя би я застреляла за подобно предположение.

— Седнете — предложи Гея. — Вземете си нещо за хапване и пийване. Седнете и разправяйте.

— Предпочитаме да стоим прави — каза Крис.

— Надяваме се, че няма да се бавим — добави Робин.

Гея погледна единия, после другия и се начумери. Взе чашата си от масата и я запрати на земята. Един от блюдолизците побърза да постави нова в мокрия кръг, останал на мястото на предишното питие.

— Така значи. Трябваше да го очаквам, но всеки път съм леко изненадана. Не отричам, че поехте извънредни рискове. Смятам, че донякъде разбирам вашето недоволство, от факта, че се наложи да се самодоказвате, преди да получите моите дарове. Но поставете се на мое място. Ако раздавам всичко безплатно, скоро ще бъда обсадена от всички просяци, измамници, факири, магьосници, паразити и обикновени безделници от Меркурий до Плутон.

— Не разбирам какъв е проблемът — не се сдържа Робин. — Разполагате с доста свободно място, а и вече сте поставили добро начало. Защо не заформите кордебалет и хор?

— Все още имаш остър език. Е, ако бях човек, щеше да ме жилнеш съвсем на място. Няма значение, аз съм безразлична към вашето презрение, така че не се хабете! Пазете го за слабаците, за онези, които изоставят приятелите си в нужда, които циврят и се въргалят в дебрите на страха си. Накратко, за тези, които не са доказали какво струват, като вас.

Робин усети кръвта да се отдръпва от лицето й.

— Казвал ли ти е някой някога — бързо се намеси Крис, — че говориш като негодник от евтино криминале?

— Ако ти ми го казваш, знай че си дванайсетият за тази година. — Гея сви рамене. — Харесвам старите филми. Но този разговор ми дотегна. Вторият номер за вечерта започва след минути, така че…

— Какво бе предназначението на танцьора? — попита Робин. — Изуми се от себе си още докато задаваше въпроса, но неизвестно защо чувстваше, че това е важно.

Гея въздъхна.

— Нали хората си падат по мистериите? Трябва ли всичко да бъде просто и ясно? Какво лошо има в няколко малки загадки, които да подсолят леко живота ти?

— Мразя мистериите — каза Крис.

— Добре. Танцьорът е кръстоска между Фред Астер и Айседора Дънкан, с допълнителни елементи от Нижински, Баришников, Дрюмон и Грей. Не самите хора, напомням ви — въпреки че не бих се отказала да разровя няколко гроба и да потърся в костите генетичен материал, подходящ за клониране — а техни копия, изградени от записите им на живо, които искрено вашата програмира в нуклеинови вериги и после им вдъхна живот. Танцьорът е само умел продукт на моето съзнание, както това тяло тук — Гея поспря, за да докосне гърдите си, — но и двамата си ги бива. В смисъл, че и двамата танцуват в мозъка ми: този — за да общува с ефемерни създания като вас, онзи — с една цел, която ще засегна за малко. Но най-напред, смятам, че независимо от вашето неудоволствие, вие жадувате да узнаете отговора на някои въпроси, а именно: дали сте уловили птицата на щастието? Как ще ви върна у дома: каквито дойдохте, или излекувани? — Гея повдигна вежди и се вгледа последователно в двамата.

Робин, въпреки че я болеше да си признае, бе наострила уши. Част от нея бе доволна, че не се беше втурнала да играе по свирката на Гея, а щом пътьом е направила нещо, за да спечели наградата, то би било велика глупост да се откаже от нея. Но нещо друго дълбоко в нея предателски й нашепваше: „Ти не се противи много когато те поканиха в тази авантюра. Винаги си желала наградата.“ Но не искаше да покаже нетърпението си пред Гея.

— Винаги ми е било приятно да чуя вашите мнения, преди да съобщя решението си — каза Гея. Облегна се назад и сключи тлъсти пръсти върху корема си. — Робин, ти си първа.

— Нямам мнение — избъбра Робин. — Не зная доколко познаваш нещата, които направих или не успях да направя. Приемам, че знаеш всичко, дори и най-съкровените тайни на сърцето ми. Това е интересен обрат, предполагам. В началото аз презирах правилата ти, а Крис бе очарован от тях — поне аз смятах, че ги харесва. Сега вече не зная. Доста мислих за случилото се. Срамувам се от повечето неща, които станаха, включително и от моята неспособност при пристигането ми тук да призная своите човешки слабости. Каквото и да направиш, или да не направиш с мен, аз вече съм спечелила нещо. Бих искала да зная точно какво е то и се надявам притежанието му да не ми причини голяма болка, но аз няма да се върна такава, каквато дойдох.

— Звучи тъжно.

— Така е.

— Обикновено нещата са по-прости, ако престанеш непрекъснато да се самонаблюдаваш. Но подобно отношение не ти допада.

— Предполагам.

— Предстоят ти големи дела, които ще ти донесат повече удовлетворение.

— Откъде да знам.

Гея сви рамене.

— Може пък и да греша. Никога не съм се смятала за непогрешима, когато предсказвам бъдещето на същества със свободна воля. Но имам богат и усещам, че както сама казваш, независимо дали ще спечелиш, благодарение на преживяното ти си укрепнала.

— Вероятно.

— Моето решение тогава е, че си спечелила изцелението си.

Робин вдигна глава. Нямаше намерение да благодари, но това, че Гея не очакваше благодарност, леко я натъжи.

— Вече си излекувана и си свободна да си вървиш по всяко време. Желая ти щастие, въпреки че се чудя…

— Почакай за миг. Как е възможно вече да съм здрава?

— Ти се излекува докато наблюдаваше танца. Когато двамата с Крис се качихте долу в асансьора, аз ви приспах, също както и при първото ви идване. Тогава целта ми бе да определя същността на заболяването ти и средствата за лечение. Някои неща озадачават дори и мен. Без подобни изследвания не бих ви предложила договор. А този път ви приспах по-скоро заради мен самата. Трябваше да науча какви сте ги вършили, откакто се видяхме за последен път. Прегледах преживяванията ви, изследвах ги обстойно и взех своето решение. Вие не усетихте нищо. Не забелязахте събуждането, защото аз изкопирах пътуването ви с асансьора и ви върнах в съзнание, като слях танцуващия в моето съзнание човек с истинския танцьор, който ви посрещна на входа. Може и да сте почувствали нещо странно, но вече съм доста веща в тези неща и макар да не мога да ви обясня методите си, ви уверявам, че те са научни и позволени. Ако възразявате, трябва…

— Почакай малко — намеси се Крис. — Щом ти…

— Не ме прекъсвай — вдигна пръст Гея. — Ще дойде и твоят ред… както казах, помнете старото предупреждение: не пътувайте с непознати. Най-вече тук.

— Спомням си едно твърде дълго пътуване — внезапно се ядоса Робин. — Едно дълго пътуване надолу. Сега откривам, че пътуването нагоре също е измама.

— Не ти дължа извинение за това. Излишно е, пък и не искам. Всички изминават дългия път надолу. Обикновено ги впечатлява фактът, че и те са смъртни. Крис, смятам, че засега ти си единственият човек, който не ще помни Голямото падане до последния си час.

— Искам да кажа нещо…

— Не още. Робин, ти щеше да казваш нещо.

Робин я погледна твърдо.

— Добре. Откъде да знам, че съм излекувана? Да не би да очакваш да ти вярвам след всичко, което ми причини след последното ми идване тук?

Гея се засмя.

— Не, естествено, не. Тук няма закони за защита правата на потребителите. А аз признавам, че си падам по триковете. Но моята репутация в това отношение е безукорна. Сега се заклевам — изключая евентуални бъдещи наранявания на главата ти, с твоите припадъци е свършено. Крис, дойде и твоят ред. Какво мислиш за…

— Искам да кажа нещо. Не зная дали си ме излекувала, но ако си го сторила, не е трябвало. Нямаш право.

Този път и двете вежди на Гея подскочиха от изненада.

— Не говори така. Тъкмо се канех да те питам дали според теб си заслужил изцеление, но като те гледам колко си станал наперен, отговорът сто на сто ще е да.

— Моят отговор не е отговор. Но все пак имам мнение. Ти ме изпрати, за да стана герой, и аз оцелях. Дори само това струва нещо. Но вече не вярвам в героите. Вярвам само в хора, които умеят да изтрампят живота си по-най-добрия начин. Правиш това, което си длъжен, и така донякъде имаш право на избор колкото един камък, който се откъртва от скалата, за да се търколи надолу. Прекарах първата част от пътешествието си в учене на всичко — като се почне от преодоляването на бързеите и се свърши с четкането на зъбите, като се чудех дали това е прословутия героизъм. После направих няколко неща, които съм съвсем сигурен, че издържат на теста, и проумях, че изпитанието е само измама. Ти взимаш своите образци от книжките с комикси и след това караш хората се гърчат и подскачат като тях. Мразя те.

— Сериозно? Твърде много си позволяваш. Тъй като няма да отговориш на въпроса ми, ще ти кажа, че ти също си излекуван. Как ще разбереш сега дали го правя защото спаси живота на Габи във Феба или благодарение на това, че изтърпя отегчението да останеш с Валия?

— Ти… — Робин видя как у Крис се надигна гневът и как той успя да го овладее. Сигурна бе, че и той е стигнал до мисълта, която внезапно я смрази при споменаването на името на Габи: какво е известно на Гея?

— Не желая да бъда излекуван — каза Крис. — Няма да се връщам обратно на Земята, а тук моите проблеми нямат съществено значение. И не желая да приемам изцеление от теб.

— Защото ме мразиш — допълни Гея отегчено. — Вече го каза. Гарантирано е, че не можеш да нараниш Титанидите, но какво ще кажеш за човеците, които живеят тук? Кой ще ги предпази?

— Ще стоя далеч от тях. Между другото, започнах да се подобрявам от само себе си. Откакто съм се върнал в Титантаун, пристъпите ми са по-предвидими и не толкова буйни. Слушай, аз … Ще ти призная. Въпреки гордостта си, бих приел нещо от теб. Мислех си, че ако ми предложиш излекуване, бих поискал нещо друго в замяна. Имам предвид… ти спомена че съм заслужил да оздравея, независимо от това какво смятам аз. Рекох си, че може да разглеждаш нещата като че ми дължиш нещо.

Сега Гея се усмихваше а на лицето на Робин се изписа съчувствие, тъй като тя знаеше защо се унижава Крис.

— Ние се споразумяхме устно — каза Гея. — По доста специфичен начин. Признавам, че аз бях най-облагодетелствана и диктувах всички условия, а те не подлежаха на обсъждане, но все пак аз съм тази, която управлява това място, не го забравяйте. Но умирам да чуя на какво според теб трябва да се съглася. — Тя премигна няколко пъти срещу него в очакване.

— Направила си го за Чироко и за Габи — тихо отвърна Крис, без да я поглежда. — Ако очакваш да се моля, няма да го сторя.

— Съвсем не. Зная, че няма да го направиш — имам известна представа какво ти коства и това в момента след цялата високопарна проза — и бих била ужасена, ако го удариш на молби. Никога не съм бъркала чак толкова дори и при хората. Просто чакам да ми кажеш. Конкретно. Какво точно искаш?

— Способността да пея.

Смехът на Гея раздра празния мрак на главината и продължи да се лее. Само миг по-късно всички участници в кинопанорамата се заливаха от смях, спазвайки прословутия принцип, че онова, което разсмива шефа, наистина е смешно. Робин го гледаше и си мислеше, че Крис ще се нахвърли върху гадното и сбръчкано, подобно на картоф същество, но той някак успя да се въздържи. Постепенно смехът първо на Гея, а сетне и на останалите замря.

Тя подпря глава и се позамисли.

— Не. Не и на двете молби. Няма да те оставя неизлекуван и няма да те науча да пееш. Трябва да си чел напечатаното с дребен шрифт в молбата и да си наясно със собствените си желания преди да дойдеш тук. Аз диктувам условията на договора. Може да звучи грубо, но ще откриеш, че нещата не са толкова лоши, колкото си мислиш. Когато те излекувах, отдадох известно предпочитание на някои от твоите превъплъщения. Ще откриеш че си малко по-предразположен към буйствата, които така впечатлиха твоята Титанида. Това, заедно с малко по-вещо използване на пениса ти, евентуално ще държи онова добиче кротко и вярно поне за …

Крис замахна към нея. Робин се опита да го подкрепи, но трябваше да се справя с тълпи от гостите на Гея, които — макар и с не най-добрата колекция от мишци, която бе срещала Робин — бяха невероятно навити да блеснат в очите на Гея, ако всичко можеше да се размине само с един счупен нос. Робин се справи с няколко от тях. Повечето щяха още дълго да се търкалят, но поради численото превъзходство тя не след дълго се озова прикована към земята. Видя, че и Крис е повален, а Гея — отведена отново до стола си.

— Пуснете ги да станат — заповяда и седна. От устната й капеше кръв, но въпреки това се усмихваше. А може би точно поради тази причина — това остана загадка за Робин. Изправи се и застана до Крис. Беше си порязала ръката и засмука раничката.

— Разбираш ли сега за какво говоря? — продължи Гея, като че нищо не се бе случило. — Мъжът, който дойде тук преди време, никога не би постъпил така. И това ми харесва, макар че ти наистина попрекали. Но ще сключа с теб една сделка. Не мисля, че ще останеш дълго при мен. Познавам нещата много по-добре от теб, зная нещо и за любовта на Титанидите, наясно съм по какво се различава тази раса от човещката. Твоята приятелка скоро ще започне да разтваря хубавите си крака и за други — моля те, не е нужно отново да минаваме през същата неразбория. — Тя почака, докато Крис се успокои. — Твоята реакция може би доказва правотата ми. Не отричам, че тя те обича, но тя ще обича и други. А ти няма да го понесеш. Ще останеш дълбоко наскърбен.

— Би ли се обзаложила?

— Това е сделка. Върни се след… да речем петдесет хиляди рота. Не, ще бъда по-благосклонна. Нека са четирийсет. Сиреч след около четири години и половина. Ако все още искаш да останеш болен и да пееш като Титанида, ще изпълня и двете ти желания. Съгласен ли си?

— Да. Ще се върна.

Робин не помнеше дали той каза още нещо. Накрая бе осъзнала й какво точно смучеше. Втренчи се в ръката си, обзета от нарастващ ужас, изкрещя и скочи. Гея още веднъж се озова прекатурена на земята, а по-нататъшните събития се губеха от паметта на Робин до мига, в който се освести, седнала на пода, с болка в кутрето, това, дето би трябвало да липсва. Тя го хапеше, а Крис се опитваше да го измъкне от устата й. Всъщност напъните й бяха безсмислени. Робин го разбра и се вгледа тъпо в отпечатъците от зъбите си.

— Не мога да го направя — изплака.

— Никога не ти се е и удавало — подсети я Гея. — Отряза го с нож, да не си забравила? Историята с отхапването беше за пред хората. Толкова добре ти се удаваше преди — за да повдигнеш имиджа си, бе готова да се изкормиш. Мисля, че беше трън в очите на всички, зло което само собствената му майка можеше да обича. — Тя леко изхриптя. — Такава си и сега. Наистина, деца, време е да престанете. Два пъти в един и същи ден? Нима трябва да понасям насилие и бой? Кой Бог би се примирил с това, питам ви?

На Робин вече не й пукаше какво плещи Гея. Тъжният факт, който бе длъжна да приеме, както бе приела и доста други, беше, че богинята е поне отчасти права. Тя вече не бе Робин Деветопръстата.

— Не си правете труда да се сбогувате. Просто вървете.

Крис помогна на Робин да се изправи. През целия път до асансьора, който предстоеше да ги спусне през спицата на Рея, Робин се чудеше дали татуировката на корема й е непокътната и знаеше, че дълго не ще се осмели да я погледне.