Магьосницата

3. Пищялото

Ковън7 бе основан в края на двайсети век, макар и под друго име. Имаше по-скоро политически, отколкото религиозен характер. Повечето от преданията за първите дни на групата твърдяха, че членовете-основатели първо не са приемали насериозно доста от делата си. Малцина са вярвали във Великата Майка или в магиите. В началото магьосничеството е било просто социалната спойка на това общество.

След време, когато дилетантите взели да се отегчават, а посредствените и малодушните си плюли на петите, людете от ядрото на групата започнали да се вживяват в ритуалите си. Плъзнали слухове за човешки жертвоприношения. Мълвяло се, че жените от хълма давели новородените мъжкарчета. Интересът на околните станал причина групата да се сплоти по-здраво срещу враждебния външен свят. След нееднократни преселвания накрая се установила в затънтено кътче на Австралия. Там Ковън щял да загине, тъй като всички дали клетва да не се възпроизвеждат, докато партеногенезата, сиреч безполовото размножаване, не се превърне в реаллност. Но с появата на Пищялото дошла голямата промяна.

Пищялото бил астероид — милиони тонове чисто желязо, никел и лед с примеси като жилки на хризоберил. В една ранна майска заран огнена диря раздрала с вой южното небе. Ледът се изпарил, но желязото, никелът и всичко останало се врязало в пустинята до границата на земите, притежание на Ковън. Един от примесите бил злато. Другият — уран.

Добре, че Пищялото се сгромолясало в покройнините, защото дори от това разстояние взривът покосил шейсет процента от вярващите. Новината за състава на астероида се разпространила светкавично. За една нощ Ковън се превърнал от забравено от Бога място в религия, достатъчно богата, за да се нареди до католицизма, мормоните и сциентолозите.

Но астероидът привлякъл към групата внимание, от което тя не се нуждаела. Едва ли австралийската пустош е мястото, което би те принудило да потърсиш по-отдалечено от обществото убежище, но пустинята се оказала прекалено достъпна. Наложило се Ковън да намери нов смисъл на понятието „отдалечен“.

Това станало през трийсетте години на ХХI век и се случило така, че идеалното убежище било на разположение.

Когато две тела обикалят около общ гравитационен център, подобно на системата Земя-Луна, се образуват пет точки на гравитационна стабилност. Две от тях се намират върху орбитата на по-малкото тяло, отместени на шейсет градуса. Една има между двете тела, а друга — от обратната страна на дребосъка. Наричат се точки на Лагранж и се означават с L1 до L5.

В L4 и L5 вече се бяха разположили колонии, а се изграждаха и нови. Като че най-удачният избор беше L2. Там Луната закриваше напълно Земята.

И там изградиха Ковън — седемкилометров цилиндър с радиус два километра. Въртенето му осигуряваше изкуствена гравитация, а затварянето на прозорците — нощ.

Но времената на изолация бяха отминали още преди да започнат. Ковън бе сред първите, но не и последната неправителствена група, осъществила мащабно преселение в космическото пространство. Скоро техниката на космическата колонизация се усъвършенства, поевтиня и се стандартизира. Стоителните компании започнаха да бълват орбитални колонии така, както навремето Хенри Форд произвеждаше популярния си модел „Т“. Размерите им варираха от възголеми до гигантски.

Околността заприлича на Левиттаун8, а съседите бяха меко казано странни. Всяка достатъчно многобройна група несретници, банда сепаратисти или креслива секта можеше да си позволи да се засели в някоя от точките на Лагранж. Областта на L2 стана известна сред пилотите като „Саргасо Пойнт“ и те старателно я отбягваха. А онези, на които все пак им се беше случвало я прекосят, я сравняваха с автомат за флипер, но хич не им беше до смях.

Някои от групите не желаеха да се притесняват с поддръжка и обслужване на сложна техника. Смятаха, че могат да съществуват в чиста пасторална мизерия вътре в нещо, наподобяващо туристически термос. Конструкторите често с охота изпълняваха искането им, тъй като бяха наясно, че ако се инсталира цялото необходимо оборудване, то ще бъде малтретирано и съсипвано. На всеки няколко години някоя от тези колонии се откъсваше от орбита и изгаряше, заедно с обитателите си, в атмосферата. А доста по-често екологията нещо се объркваше и хората започваха или да гладуват, или да се задушават. Пък и винаги се намираше кой да прибере негодната станция, да я стерилизира във вакуум и да я отнесе на символична цена. На Земята никога не са липсвали отчуждени и незадоволени люде. Обединените нации нямаха нищо против да се отърват от тях и не прекаляваха с въпросите. Беше време на спекулации, на внезапен късмет и нечестни дела. Ставаха такива работи, които биха шокирали дори търговците с недвижими имоти във Флорида.

В Саргасо Пойнт се зараждаха култури, които повече приличаха на карциноми, отколкото на общности. В точките на Лагранж се бяха формирали и загинали най-репресивните режими в историята на човечеството.

Ковън не принадлежеше към тях. Въпреки че се намираха в L2 само от петдесет години, чувстваха се като основатели. Като всички стари заселници, те се ужасяваха от заобикалящата ги паплач. Вече бяха забравили за първите години. Времето, богатството и безмилостната околна среда ги бяха превърнали в улегнала, здрава и жизнеспособна група, с учудващо голяма свобода на личността. Либерализмът процъфтяваше, а едновремешните хардлайнери бяха заместени от реформистки настроени групи. Ритуалите отново бяха изтласкани на заден план и жените възприеха онова, което повечето от тях нямаше как да знаят, че всъщност е било първоначалната етика на групата: лесбийски сепаратизъм. Терминът „лесбийски“ вече не беше съвсем точен. На Земята за повечето жени лесбийството беше реакция на неправдите, причинени им от мъжкия пол. В космоса, в условията на изолация, то се бе превърнало в естествен ред, неоспорима основа на реалността. Мъжете бяха превърнати в неясна полузабравена абстракция, във великани-човекоядци, с които плашеха децата — при това не особено интересни великани.

Партеногенезата все още си оставаше мечта. За зачеването жените трябваше да получават сперма. В едно отношение евгениката9 бе улеснена: имаше начин мъжките фетуси да бъдат откривани предварително и ликвидирани още в утробата. Но със спермата, както и с всичко останало, лозунгът все още беше „caveat emptor“, сиреч „рискът е на купувача“.