Малолетният Витушишников

14

Пъргаво, целият напрегнат, момчурлякът се върна при шейната, но не свари императора там.

Тогава погледна кочияша Яков, посочи почтително с пръст отворената врата на кръчмата и попита:

— Там ли се намира негово величество?

Предпазливият кочияш Яков насмалко не подръпна поводите и не каза: „Ъ“ или „Ъхъ“, но тъй като виждаше, от една страна, че обстоятелствата са изключителни, а от друга, че момчурлякът е още малолетен, му отговори:

— Там.

— Мога ли да запитам ваше благородие — попита момчурлякът — трябва ли да чакам негово величество тук, или да ида да му докладвам?

— Чакайте тук.

После, защото и на него му беше донякъде интересно, попита, без да извръща глава:

— Ами стражарят — ъ?

— Стражаря го е втресло и са изпратили да викат фелдшер — отговори момчурлякът.

— Ъхъ — каза кочияшът Яков. После полуизвърна глава към юношата, огледа го внимателно и кимна с глава.

— Разсъдлив сте. Благородство.