Малолетният Витушишников

8

Той забеляза как се олюля дебелият портиер и как из един път избеляха и помръкнаха очите му в мига преди тялото му да се пречупи напред в поклон. И той встъпи в сградата.

Той обичаше внезапното спадане на шума, отчаяното шепнене на някого си и след това, отведнъж, тишината. И се появява — той.

Окото му забелязваше всичко — писарят до масичката изведнъж се прекръсти така, като че ли опипваше едно от копчетата си.

Високо отдаде заповед:

— Продължавай да работиш!

Правеше се обичаен оглед на вещи и колкото по-обикновени бяха вещите, толкова по-ясно се чувствуваше значението на събитието. Неговото присъствие придаваше смисъл на всички оглеждани вещи, дори на нищожните; произнасяха се наименованията. Той застана до теглилката.

— … златен дамски, с хоризонтален ход, женевски…

— Водевил-Канонес — пури — сандъчета: две; Дос-Амигос-Трабуко — сандъчета: едно; Водевил-Роял…

— Рококо супени лъжици: дванайсет; ренесанс чиренчета: дванайсет…

— Книги немски, за книжарницата на Андрей Иванов.

— Да се разпечата.

Книгите му се сториха долнопробни. Отдели от тях две неприлични. „Кацениямер“ — сборник мръсни вицове с изображения на жени, изпод полите на които се виждаха чорапите, и „Картеншпил“ — ръководство за печелене. Картоиграчеството напоследък много се беше разпространило и това сериозно го тревожеше. Преводът на съчинението на Александър Дюма „Графиня Берта“ бе отделен заради непотребността му.

Неусетно огледът на вещите го увлече. Отнапред му беше ясно, че във всяка пристигаща партида стоки има злонамерени вещи. И той ги причакваше. Но едновременно с това съществуваше и пълна неизвестност: ами ако за проклетия нищо такова не изскочи?

— Свещници кабинетни за пътешествие, броя: два.

— Свещници големи…

— Кутии за пури, бръснарски несесери различна големина, броя: десет…

— Машинка за език…

Той стоеше.

Огледът продължаваше; разковаваха се сандъци, вещите се измъкваха.

Останаха само два сандъка, големи и хубави на вид.

— Експедицион официел [Expédition officielle (фр.) — служебна пратка; експедиция — пощенско отделение.] — тихо каза митничарят.

Сандъците с такъв надпис се изпращаха за министерствата и посолствата и не подлежеха на отваряне.

Той погледна над главите на длъжностните лица, безстрастно.

— Expédition сте вие, аз съм officielle. Да се отворят.

През залата премина лека въздишка. Започна се отварянето на пратка, която дълги години се пропущаше безмълвно от лицата от митническото ведомство, понеже те нямаха право да се интересуват от съдържанието.

— Да се огледа и изброи.

И взе, че стана събитие, непредвидено дори и от императора.

— Долни ризи женски, копринени, броя: двайсет — каза чиновникът.

— Юргани памучни, с копринено лице, с ресни, броя: пет…

— Платно батистено, манифактур Жирард, топа: десет…

— Огледала филигранни…

Втурнаха се към сандъка да проверят адреса — излезе редовен: товарът е държавен, expédition officielle. И още нещо, което преди това в бързината не бяха прочели: за шефа на самостоятелния жандармски корпус граф Орлов.

— Чорапи женски копринени, чифта: двайсет…

Императорът стоеше, донякъде сащисан. Внезапно прекъсна изброяването с махване на ръка.

— Да му се закарат в къщи — каза той. На застаналия най-близо до него чиновник май му се счу и: „Гадина!“ — но чиновникът не посмя да чуе както трябва и чак до смъртта си пази спомена, че императорът е казал съвсем не „гадина“, а „роднини“, искайки по този начин да обясни съдържанието на официалната пратка със семейните обстоятелства на шефа на жандармите граф Орлов.

И с големи крачки, издавайки звън с големите си шпори, още по-извисен на ръст, императорът се оттегли негодуващ, след като огледа всички.