Малолетният Витушишников

6

Щом излезе от двореца, граф Клайнмихел се качи на шейната си и викна с отчаян глас на опитния кочияш:

— Бързай, говедо! Към управлението! Пух и прах!

Трима офицери, които си вървяха по Невския проспект, застанаха мирно и му изкозируваха. Чиновниците от чуждите ведомства сваляха фуражки. По скоростта на шейната всички се досетиха, че хвърчи граф Клайнмихел по спешна работа.

Той се завтече към кабинета си, без да погледне никого.

— Да дойде говедото Игнатов — каза той.

Говедото Игнатов, статски съветник, се яви.

— Стълбовете! Къде е Еремеев? Пожарникаря! Пожарникаря! — викаше генералът.

„Пожарникаря“ беше прякорът на статски съветник Еремеев, надзорника на уличното благоустройство, лепнат му по неизвестни причини.

Работата се обясняваше така: генерал-адютант Клайнмихел беше забравил да даде нареждане за стълбовете.

Усещайки в устата си сладък вкус — предвестие за повдигането, — генерал Клайнмихел се разпореждаше. Оказа се, че стълбовете са готови, но още не били сложени. След пет минути рота строително-инженерни войници отиде да ги слага. През пет минути пристигаха да рапортуват лица от външното отделение на полицията. Те рапортуваха, че всичко е наред; на мястото, където се извършва работата, нищо особено не е станало. Отмалявайки, генералът ходеше из кабинета си и все по-рядко викаше с прегракнал глас:

— Ще им заповядам да станат честни! След четвърт час стълбовете бяха сложени според установения ред, а следите от неотдавнашното им побиване — затулени с чакъл, доколкото това бе възможно. Императорът не бил забелязан на местоизвършването на работата.

Генерал Клайнмихел се отпусна на едно кресло.

— Пух и прах — каза той.