Рони най-после идва да ме види в сутерена с думите:
— Имам само няколко минути, трябва да се прибирам.
Подсмихвам се, докато правя последните коремни преси, защото съм наясно какво значи това. Дошъл е да ме види без знанието на Вероника, затова трябва да бърза, ако не иска жена му да го хване, че прави нещо без позволението й — като например да поздрави най-добрия си приятел, когото отдавна не е виждал.
Изправям се и той възкликва:
— Какво ти има на лицето?
Докосвам челото си.
— Щангата ми се изплъзна от ръцете.
— От нея ли ти се поду бузата?
Свивам рамене — не искам да му призная, че баща ми ме е ударил.
— Човече, здраво си се напомпал. Харесва ми фитнес салона ти — той оглежда лежанката и „Стомах мастър 6000“ и ми подава ръка:
— Може ли да идвам да тренираме заедно?
Ставам, поемам ръката му и отговарям:
— Разбира се — защото съм убеден, че това просто е поредното празно обещание на Рони.
— Слушай, съжалявам, задето така и не ти дойдох на гости в Балтимор, но Емили се роди и знаеш как е. Но писмата, мисля, ни поддържаха близки. А щом сега си вкъщи, може постоянно да сме заедно, нали?
— Стига да… — сепвам се и си прибирам езика зад зъбите.
— Стига да какво?
— Нищо.
— Още ли смяташ, че Вероника те мрази?
Мълча си.
Той се усмихва и продължава:
— Ако те мрази, защо й е да те кани на вечеря утре?
Поглеждам Рони в опит да преценя дали говори сериозно.
— Вероника организира голяма вечеря в чест на завръщането ти. Нали ще дойдеш?
— Естествено — потвърждавам, макар все още да не мога да повярвам на ушите си, защото обещанията на Рони рядко идват с конкретни думи като „утре“.
— Супер. Заповядай в седем часа да пийнем. Вечерята е в осем. Ще бъде от официалните вечери на жена ми със свещи и три ястия, така че облечи нещо хубаво. Знаеш колко държи Вероника на тези неща — добавя той и после ме прегръща, както съм целият потен. Изтърпявам това само защото още съм в шок от поканата на Вероника.
Сложил ръка на рамото ми, Рони ме поглежда в очите:
— Радвам се, че се върна, Пат.
Гледам го как тича нагоре по стълбите и си мисля какви гадости щяхме да си говорим с Ники по адрес на Рони и Вероника, ако изпитателният срок беше приключил и Ники беше поканена на официалната вечеря.
— Официална вечеря! — щеше да каже Ники. — Да не сме в детската градина?
Боже, Ники така мрази Вероника.