Нежен център

Глава осма

Джина Ланг седеше на леглото, лакираше ноктите на краката си и слушаше плоча на Франк Синатра.

Беше малко след десет и половина. Ли Харди беше казал, че ще се върне преди единайсет и после ще отидат в клуб „Корал“ за едно питие, преди да изгледат някой късен филм.

Изпълнила задачата си, Джина се изправи. Беше по сутиен и черни дантелени гащички. Тя започна да се изучава в голямото огледало с проницателни, търсещи очи. Беше на двайсет и три. Първата й история беше на четиринайсет години с мъж, когото отдавна беше забравила. Прекара последните девет години, пренасяйки се от легло в легло. При това сексуално странстване се беше сдобила с две визонови палта, диамантена огърлица, различни други бижута с по-малка стойност и петнайсет хиляди долара в банката. Разглеждайки се сега в огледалото, тя търсеше някакви следи от миналия си живот, но с удоволствие видя, че нищо не беше оставило белези върху нейната привлекателност. Тялото й беше стегнато и красиво оформено. Одобряваше лицето си и знаеше, че то очарова мъжете, но не беше много сигурна за очите си. Опита се да смекчи израза им, но не успя. „Е — помисли си тя, вдигайки рамене, — поне ще накарат Ли да не се мотае с други жени, той наистина се нуждае от предупреждение.“

Тя живееше с Ли Харди от три месеца. Запознанството им беше случайно. Бяха се срещнали на едно парти и когато разбра, че той има пари, кадилак и мансарден апартамент, тя с удоволствие си тръгна с него. Отидоха направо в луксозното му жилище.

След това се случи нещо, което тя най-малко очакваше. Откри, че той е не само завършен любовник. Неговата мъжествена красота и веселост скоро превърнаха рутинните лудории в леглото в жестока, обсебваща любов. Това никога не й се беше случвало и я извади от равновесие. Предложи му да се премести при него и след моментно колебание той се съгласи. Беше му омръзнало непрекъснато да преследва жени, да сломява съпротивата им, да им купува подаръци, да се кара с тях и накрая да се опитва да ги премахне от живота си. Той намираше Джина за интригуваща, сексуално възбуждаща жена и добра готвачка.

Това положение трая около два месеца, след което Харди по силата на навика започна да се оглежда за по-свежи развлечения, но бързо откри, че това може да е опасно. Той беше шокиран от злия нрав на Джина. Скандалът, който се разрази, след като се беше усмихнал на момиче в един нощен клуб, беше чут от всички присъстващи. Нищо не можеше да се направи. Тя беше като обезумяла дива котка. Успокои се едва когато той необмислено й обеща никога вече да не поглежда друга жена. След това се опитваше да се подготви и да й каже да напусне апартамента му, но се колебаеше, тъй като знаеше, че никога няма да намери такова интригуващо момиче, а освен това споменът за нейната ярост го плашеше.

Доволна, че засега го държи здраво, Джина обмисляше как да го накара да се ожени за нея. На нея също й беше писнало непрекъснато да се оглежда за евентуални желаещи да я издържат и след като се убеди, че Харди е достатъчно умен, за да върти добри пари, не виждаше причина да не се омъжи за него. И така, тъкмо тази вечер тя беше решила да си опита късмета.

Следващите двайсет минути Джина прекара в разкрасяване и резултатът беше впечатляващ, защото тя беше истински художник в това отношение. Когато звънецът на входната врата иззвъня, тя се бореше с ципа на роклята си от златно ламе, която прилепваше по тялото й като втора кожа.

Тя погледна часовника на нощната масичка до леглото. Беше почти единайсет. Помисли си, че Ли отново си е забравил ключа. Но поне беше точен.

Джина се втурна към входната врата и я отвори. Беше силно шокирана, когато видя Джако Смит да стои в коридора. Пот се лееше от огромното му тлъсто лице и самият той вонеше на пот.

Тя знаеше, че Джако Смит е биячът на Харди. Виждаше го от време на време край пистите на хиподрума, но никога не беше говорила с него. Намрази го в момента, в който го видя. Фактът, че той е хомосексуалист, превърна омразата й в отвращение. Измежду извратените типове Джина най-силно ненавиждаше хомосексуалистите.

— Къде е Харди? — попита Джако, гледайки Джина с не по-малко презрение. Той смяташе всички жени за недостойни за неговото внимание.

— Няма го! — отвърна Джина грубо и понечи да затвори вратата. За нейно изумление Джако тръгна напред със силата и мощта на танк. Той я изблъска в преддверието и затвори входната врата.

— Махай се оттук! — изпищя Джина. — Как смееш насила да влизаш в този дом!

— Млъкни! — изръмжа Джако. — Идвам по работа.

— Ако си въобразяваш, че така просташки можеш да се намъкваш…

— Млъквай! — повтори Джако. — Харди е загазил и аз съм загазил. Къде е той?

Джина се вгледа в дебелия мъж. Малките му очи, които непрекъснато шареха, подгизналата от пот риза и начинът, по който устата му се свиваше и отпускаше, започваха да я плашат.

— Какво се е случило? — попита тя.

Той се заклатушка покрай нея и влезе в хола! Съзирайки барчето, той отиде до него, наля си три пръста уиски, добави малко газирана вода и жадно го изгълта.

Тя стоеше на вратата и го гледаше свирепо.

— Какво има? Нещо с полицията?

— Да — каза Джако и си наля още. — Къде е той?

— Каза, че ще се върне до единайсет. Сега е единайсет. Какво се е случило?

— Той ще ти каже, ако иска — каза Джако. — Аз ще почакам.

— Не тук… Излизай навън!

Джако я изгледа със злобно святкащи очички.

— Мамка ти! — каза той. — Искаш ли да ти обърна плоския нос наопаки?

Джина се извърна рязко, влезе в спалнята си, затвори и заключи вратата след себе си.

Неприятности! Полиция! Тя стисна юмруци с блеснали очи. Какво ли е направил Ли?

Седна на леглото и зачака завръщането му.

Той Марш се забавляваше. Най-много от всичко обичаше да организира партита за своите приятели с приготвени от него китайски ястия, а след вечерята да пуска плочи на грамофона. Компанията обикновено се забавляваше до три часа сутринта.

Това парти беше очевидно много успешно. Той Марш стоеше до отворения прозорец и наблюдаваше как момчетата танцуват, приказват си, смеят се и го поглеждат с възхищение. Съжаляваше само, че Мо Линкълн не дойде. Беше влюбен в това момче и се успокояваше, че рано или късно Мо ще остави Джако и ще дойде при него.

Фрида, млад изрусен негър, прекоси стаята със ситни крачки.

— Някой те търси по телефона, скъпи — каза той. — Не искаше да каже кой е.

Той Марш излезе в антрето и взе слушалката. Лицето му просветля от вълнение, когато позна гласа на Мо.

— Той — каза Мо, — аз съм отсреща, в дрогерията. Искам да дойдеш тук за пет минути.

— Качи се горе, скъпи — каза Той. — Ела при нас. Хайде, скъпи. Ще се забавляваш добре.

— Искам да приказвам с теб насаме — каза Мо. — Фрида там ли е?

— Да, но…

— Тогава слез тук. Не го искам да се мотае наоколо, когато говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно.

— Наистина ли? Какво е то, скъпи?

— Имахме скандал с Джако. Хайде ела, за бога, Той.

— Искаш да кажеш, че сте се скарали?

— Никому нито дума. Хайде, Той. Искам да говоря с теб. Побързай.

— Идвам — каза Той и затвори телефона. „Най-после! След цялото това чакане! Ще му дам голямата стая към улицата. Ще я ремонтирам и ще трябва да купя ново легло…“ — мислеше си той.

Фрида, който стоеше до вратата, прекъсна мислите на Той с въпроса:

— Кой беше?

Той се намръщи. Фрида започваше вече да му досажда.

— Не го познаваш — отвърна Той. — Върни се при гостите. Не обичам да ме шпионират.

Фрида го погледна обидено и се върна в апартамента, но щом чу, че Той заслиза по стълбите, тихо се надвеси над перилата.

Фрида видя как бръснарят мина по слабо осветения коридор към входната врата, след което се чу едно кратко изпъшкване и Той се строполи на колене. От тъмнината след няколко кратки, ужасяващи мига се появи Мо, намушка още два пъти Той в дебелия врат и после изчезна като сянка. Фрида чу как една кола запали и потегли и с крясъци се върна в претъпкания апартамент.

Новината за убийството на Той Марш стигна до полицейското управление тъкмо когато Теръл влизаше в оперативната стая. Двама цивилни полицаи водеха Фрида. Подсмърчайки и хлипайки, той избъбри на Теръл това, което беше видял.

— Отведете го и го заключете — каза Теръл. — Пратете камионетка и докарайте останалите. Извикайте Хес с неговите хора тук. Обявете тревога за Линкълн в целия щат.

Докато другите започнаха да изпълняват нарежданията му, той дръпна настрана Бейглър.

— Какво, по дяволите, става в този град? — каза той. — Три убийства за два дни! Знаеш ли какво? Страхувам се за това момиченце, Ейнджъл Прескът. Тя е единственият свидетел, който може да свърже убийството на Хенеки с тези двамата. Сигурно съм си загубил ума. Трябваше да й осигуря полицейска охрана.

— Ще се обадя на най-близкия полицейски патрул да отиде в мотела — каза Бейглър, пресягайки се към микрофона. — Не мислиш ли, че е по-добре да докарат нея и майка й тук?

Теръл се поколеба, след това завъртя глава.

— Кажи им да ги заведат у нас. Кари ще се грижи за тях няколко дни, докато намерим двамата гангстери. Прати някого да пази къщата. Още ли няма новини за Джако?

— Не, изглежда, че се е измъкнал от града — каза Бейглър и започна да вика патрулните коли по радиото. След минута се обърна към Теръл: — Колата ще бъде там след пет минути. Ще ги закарат направо у вас, шефе.

Когато Мо стигна до парк-мотела, той завари Хопи да го чака.

— Няколко ченгета отведоха детето и жената преди около двайсет минути — докладва Хопи. — Те бяха в ей това бунгало — посочи той.

Мо беше вече сигурен, че детето е видяло Джако. Той изпсува, каза на Хопи да изчезва и бързо отиде с колата до най-близкия магазин, за да се обади в апартамента на Харди.

Телефонът иззвъня, когато Харди отключваше входната врата на жилището си. Влизайки в големия хол, той се сепна при вида на Джако Смит, пльоснат в един фотьойл с телефонната слушалка, притисната до тлъстото му ухо.

Джако казваше:

— Върни се тук, Мо. Зарежи колата и ела с автобус. Те познават колата ми — и затвори.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — каза Харди вбесен.

Джако го погледна.

— Загазихме — каза той меко. — Ти, аз и Мо. Ченгетата ни търсят.

Джина се показа на вратата.

— Кажи на тази дебела въшка да се разкара оттук! — изкрещя тя. — Той се намъкна…

— Млъкни — изръмжа Джако. Той гледаше към Харди. — Заради Хенеки е.

Харди пребледня и се обърна към Джина:

— Виж, Пеки, хайде почакай в спалнята. Аз ще се оправя с него.

— Аз излизам — каза Джина. — Ако си въобразяваш, че ще дишам един и същ въздух с този тлъст гол охлюв, лъжеш се! Ти се оправяй с него, аз отивам на кино!

— Стой тук! — каза Джако злобно, когато тя тръгна към вратата.

Джина спря и тъкмо се готвеше да го залее с поток от обиди, когато видя в ръката му автоматичния пистолет 38-и калибър, насочен към нея. Тя беше попадала в много трудни ситуации през краткия си живот, но никой досега не беше насочвал пистолет към нея с такива свирепи, убийствени очи.

Харди каза:

— Разкарай тоя пистолет! — но в гласа му липсваше острота и той изглеждаше като болен.

— Тя остава тук! — каза Джако.

Харди се поколеба, след това се обърна към Джина:

— По-добре върви в стаята си, Пеки.

— Какво ти става? — изписка Джина. — Няма да се оставиш на тоя тлъст гол охлюв да те командва, нали?

— Изчезвай! — каза Джако и се надигна от фотьойла.

Тъй като Харди не направи нищо повече, за да я защити, тя се обърна и избяга в стаята си, затръшвайки вратата след себе си. Харди отиде до барчето и си наля едно голямо уиски.

— Да не си откачил, Джако? — попита той, стараейки се гласът му да не трепери. — Махни тоя проклет пистолет.

Джако се отпусна във фотьойла. Сложи пистолета на широката облегалка и почна да наблюдава как пие Харди.

— Ченгетата знаят, че сме пречукали Хенеки — каза той. — Имат свидетел.

— Дяволите да те вземат! — възкликна Харди с почервеняло от ярост лице. — Защо не внимавахте? Кой е свидетелят?

— Едно момиченце. Мо отиде в мотела да се погрижи за него, но ченгетата са го изпреварили. Той Марш го видял как ме посочва, тъй че Мо трябваше да го порне. И сега сме до ушите в лайна.

Харди избърса студената пот от лицето си. Борейки се с надигащата се паника, той каза:

— Слушай сега, Джако, трябва да се махнеш оттук. От сега нататък ти и Мо ще се оправяте сами. Няма да ме накисвате в тази работа. Хайде, изчезвай!

Джако си направи вятър с мръсната си носна кърпа.

— Щом хванат нас… хващат и тебе. Мо ще дойде тук. Ще седнем и ще го почакаме.

Харди си спомни за пистолета, който държеше в чекмеджето на бюрото си. Ако можеше да убие този тлъст педал, би могъл да каже на полицията, че е било при самозащита. Беше сигурен, че Джина ще застане на негова страна, и ченгетата нямаше да могат да му припишат нищо, ако Джако… и Мо, разбира се, бъдат отстранени.

— Е, щом мислиш така… — каза той и разсеяно се приближи до бюрото. — Ще почакаме Мо.

Той започна да отваря чекмеджето на бюрото, когато Джако каза:

— Искаш да умреш ли, скъпи? Ще те очистя за една секунда. Разкарай се от бюрото!

Харди погледна големия патлак, насочен към него, и като сви рамене, отдалечи се от бюрото и седна в един фотьойл.

Мо слезе от автобуса на автогарата в Маями. Беше разтревожен. Ако не можеше да намери и да ликвидира това хлапе, двамата с Джако със сигурност пътуваха към електрическия стол. Но къде да го намери? Къде ли са го закарали ченгетата?

Той бързо си проби път през тълпата, която се мотаеше около автогарата, и стигна до стоянката на такситата. Шофьорът на първото такси изглеждаше да е от Ямайка: той кимна на Мо, когато той отвори вратата на колата. Мо му каза да го остави в началото на Бей Шор Драйв. Когато таксито потегли, Мо запали цигара и се опита да се успокои. Имаше десет минути път и той съсредоточи мислите си върху следващия си ход.

Шофьорът премести станцията на танцова музика. Когато наближиха Бей Шор Драйв, музиката спря и говорителят каза: „Прекъсваме програмата с едно съобщение на полицията. Полицията иска да разпита Мо Линкълн от Ямайка във връзка с разследването на убийството на Той Марш, намушкан преди половин час, след като е имал мистериозен телефонен разговор. Линкълн е на двайсет и три години, висок, слаб, с белег от дясното ухо до брадичката. Когато е видян за последен път, е бил облечен със синьо-бял пуловер и тъмносини джинси. Ако някой е виждал този човек, нека да се обади в полицейското управление. Линкълн е опасен. В никакъв случай не трябва да се правят опити да бъде задържан. Сега се връщаме към Пит Джаксън и неговата музика, предавана на живо от Флорида Клъб.“

Шофьорът изключи рязко радиото.

— Ченгета! — каза той подигравателно. — Само неприятности могат да ти донесат.

Мо извади ножа от калъфа. Сърцето му блъскаше в гърдите. Как толкова бързо го бяха надушили полицаите? Дали не го е видял някой? Беше се втренчил в тила на шофьора, който изведнъж се беше вдървил. Мо беше сигурен, че той го е разпознал по описанието по радиото. Какво да прави сега?

Шофьорът каза презрително:

— Той Марш… ликвидирали са го. Миналия месец ми навлече неприятности. Който го е убил, е направил услуга на обществото.

Мо се отпусна малко.

— Да… — каза той. — И аз го познавах.

— Искаш ли да промениш решението си и да отидеш другаде? — попита шофьорът, без да извръща глава. — Мога да те изкарам от града… до Ки Уест. Може да вземеш лодка. Ки Уест е добро място за наемане на лодка.

Мо прибра ножа.

— Не… остави ме тук, приятелю — каза той. — Тук е добре.

Шофьорът спря до тротоара и преди да излезе, Мо огледа улицата в двете посоки. Той мушна десет долара на шофьора, който все още не поглеждаше към него, след това бързо се шмугна в най-близката пресечка и изчезна в тъмнината.

Шофьорът избърса потта от лицето си, включи на скорост и потегли като снаряд. Трябваха му три минути, за да намери дежурен полицай. Спря до него и му каза къде беше оставил Мо.

— Сигурен ли си, че беше Линкълн? — попита ченгето.

— Познавам го — каза шофьорът със святкащи очи. — Преди време намушка баща ми. Човече, мислех, че ще намушка и мен, но го изиграх добре.

Ченгето се качи в таксито.

— Закарай ме до някой телефон.

Пет минути по-късно две полицейски коли спряха до пресечката, в която беше изчезнал Мо. Полицаите се разпръснаха с пистолети в ръце, но беше твърде късно. Макар че претърсиха целия квартал, от Мо нямаше и следа.

Тихото подраскване по входната врата на Ли Харди извести на Джако, че Мо е пристигнал. Той кимна на Харди.

— Пусни го вътре — каза той и насочи пистолета си към Харди, който стана и излезе в антрето. Щом Харди се скри от погледа му, Джако отиде до бюрото и взе пистолета от чекмеджето. Мушна го в джоба на сакото си и се върна при фотьойла тъкмо когато Мо влезе в стаята, следван от Харди.

— Работата се размириса — каза Мо, като отиде до барчето и си наля голямо уиски със сода. — Съобщиха по радиото. Даже знаят, че аз съм пречукал Той.

Харди каза дрезгаво:

— Вие двамата по-добре да изчезнете от тук. Това е първото място, където ще се сетят да проверят.

— Млъкни! — озъби му се Джако. — Какво ще правим, скъпи?

— Ако се доберем до Ки Уест, можем да вземем лодка — каза Мо. — Но ще ни трябват пари.

— Той има пари — каза Джако, кимвайки към Харди. — Колко имаш тук?

— Сто и петдесет — каза Харди. — Можете да ги вземете.

Мо го изгледа подигравателно.

— Ще ни трябват пет бона. Без тях сме заникъде.

— Нямам толкова пари.

— Ще намериш, ако не искаш да отпътуваш.

Харди се поколеба, после каза:

— Мога да ги изтегля от банката утре сутринта.

Джако и Мо се спогледаха.

— Бихме могли да останем тук през нощта — каза Джако.

Мо кимна.

— Да, но е рисковано.

— Трябва да рискуваме — каза Джако и продължи към Харди: — Ти изтегляш мангизите утре сутринта… а ние ще се грижим за приятелката ти, докато се върнеш. Само опитай да се правиш на умен и Мо ще я порне.

Джина, която подслушваше на вратата, се отдръпна и тихо превъртя ключа в ключалката.

Вал лежеше в леглото. Лунната светлина влизаше през отворения прозорец и очертаваше квадратно сребърно петно върху килима.

През последните три часа тя се беше борила с проблема на мъжа си. Това, което беше казал този следобед, я ужасяваше. Не можеше да повярва, че той е виновен за смъртта на тази жена. Отказваше да повярва. На пода до леглото й лежаха куп вестници, описващи убийството на Сю Парнъл. Беше прочела всички публикации за убийството. На масичката до леглото й лежеше бележник, в който беше записала имената на няколко души, свързани с убийството и споменати в печата.

Налице бяха ужасяващите доказателства: изцапаното с кръв сако и запалката. Налице беше и онова отвратително нещо, което Крис беше казал: „Никога не трябва да се плаща при изнудване. Ще кажа на полицията, че съм го направил, и това е.“ После беше добавил: „Снощи сънувах, че убивам една жена.“

Вал не можеше повече да понася тъмнината, изправи се в леглото с бледо лице и студени, влажни ръце и запали нощната лампа.

Тя си мислеше: „Той не го е направил. Знам, че не е. Трябва да е чул за убийството, докато е скитал насам-натам. Трябва някак да си е втълпил, че е убил тази жена, но аз знам, че не е. Крис не би могъл да направи такова нещо! Даже и с тези мозъчни увреждания не би могъл да го направи! Не е в неговата природа да намушка жената по начина, по който е била намушкана.“

След това отново си спомни за окървавеното сако. Но дали това наистина беше кръв? Дали този ужасен стар човек не измъкваше пари от нея с хитър трик? Как можеше да е сигурна, че петната са от кръвта на жената? Какво да направи? Тя не посмя да се обади в полицията, в случай че… Овладя се.

Помисли си: „Ако наистина смяташ, че Крис не го е направил, тогава трябва да отидеш в полицията. Ако наистина смяташ, че той не е способен да направи такова ужасно нещо, тогава върви при Теръл (така ли се казваше?), кажи му за този Хеър и го остави той да се разправя с него.“

Тогава тих, тревожен глас зазвъня в съзнанието й: „Но ако предположиш, че Крис го е направил? Представи си за момент, че в пристъп на лудост той е убил жената? Ще го предадеш ли на полицията? Предположи, че благодарение на теб те докажат, че той го е направил. Представи си, че го затворят до живот в някоя ужасна лудница?“

— Но той не го е направил! — каза Вал почти на глас, стискайки юмруци и дишайки учестено. — Знам, че не е! Тук има някакъв номер. Сигурна съм, че е номер, но как да разбера? Какво да направя?

Тя удари юмруците си един в друг от отчаяние: „Трябва да направя нещо!“

Тя отметна завивките, слезе от леглото и започна да се разхожда неспокойно из стаята.

Това, че беше дъщеря на Чарлз Травърс, не беше без значение. Тя притежаваше същата решителност, същия борбен дух като баща си. Разхождайки се из стаята, тя постепенно се успокои. Ако иска да помогне на Крис, трябва да се справи сама с проблема, реши тя накрая. Утре ще даде парите на Хеър. Това ще го задържи две седмици. През това време трябва да разбере някак си какво е правил Крис през времето, за което няма спомени. Ако можеше да намери жената, която е срещнал… която го е накарала да се сеща за слонове (защо слонове?)… би могла да докаже, че той изобщо не се е приближавал до мотела, в който Сю Парнъл е била убита. Ако може да направи това, Крис ще бъде спасен, но къде да намери тази жена?

Тя продължаваше да кръстосва стаята, обмисляйки нещата и набирайки все повече решителност, докато луната избледня в просветляващото небе и червеният диск на слънцето започна бавно да се издига.