Обещанието на Тъндър

Осемнадесета глава

Както всеки път, когато Грейди я докосваше, Сторм пламна и се задъха. Въздухът наоколо сякаш се сгъсти и завибрира, потъмня от страст. Грейди сръчно развърза връзките на роклята и оголи гърдите й. Устните му бавно се плъзнаха надолу, достигнаха ги — тръпнещи в очакване на следващите му действия. Дъхът му пареше и тя усещаше как кожата й настръхва от това. Макар че всъщност още не я бе докоснал, гърдите й натежаха и набъбнаха, зърната й се наляха с кръв.

— Трепериш. Да не ти е студено? — Усмивката му й подсказа, че той много добре знае какво я разтреперва.

Устните му докоснаха плътта й.

Тя издаде сподавен стон и неволно се изви напред.

Горещият му влажен език се въртеше около дясното й зърно. Бременността я правеше свръхчувствителна и усещането беше необикновено. Той се насочи към другото връхче и Сторм изстена от върховно удоволствие.

Грейди вдигна глава и дълбоко се взря в очите й.

— Тялото ти ме е чакало.

— Нямам власт над отклика, който изтръгваш от него.

Без значение колко силно или колко често Сторм се опитваше да отрича чувствата си — тялото й я предаваше.

— Сега достатъчно убедителен ли съм?

— По-добре ми кажи какво изпитваш.

— По-добре да ти покажа. Ти също ми липсваше. — Наведе глава и устата му засмука лявата й гърда.

Сторм се задъха. Силното му всмукване разпали кръвта й както преди да напусне Оклахома. Дърпаше, теглеше, зъбите му захапваха набъбналото зърно. Заливащата я горещина се събра в парещ копнеж между бедрата й. Тя се опита да стане от леглото с остатъка от чезнещите й сили. Видя бесния ритъм на пулса върху слепоочията на Грейди. Той задиша все по-учестено и хрипливо и се отдръпна от нея. За момент тя помисли, че ще я остави, но той просто я събори, но гръб и започна да се съблича.

За секунди застана пред нея гол, горд, чудовищно възбуден и тя остана като омагьосана. Можеше да го гледа такъв всеки ден, докато остарее, и никога нямаше да й омръзне. Той застана до нея в цялата си бронзова мъжественост, с мощните мускули, изпъващи бедрата му, с гладкия, стегнат корем и заоблените издутини на задните части. В сините му очи гореше тъмен пламък, устата му набъбваше от чувственост. Без да откъсва поглед от лицето й той се наведе и я съблече гола. Сторм се напрегна — разголена и изгаряща — когато погледът му се плъзна по тялото й. Стисна здраво крака, но той просто се усмихна и ги раздалечи, като се настани между тях. Пръстите му започнаха да я милват, да натискат и накрая се гмурнаха до самата й сърцевина.

Тялото й се изви нагоре и тя нададе мъчителен писък.

— Убедена ли си вече? — той дишаше накъсано, мускулите му бяха напрегнати, лицето — разгорещено, а дългите му твърди пръсти ритмично се движеха навън и навътре в нея.

Сторм вече не можеше да говори, главата й се мяташе от една страна на друга. Молеше го да прекрати изтезанието, но Грейди всъщност само се разпалваше за предстоящото удоволствие. Наведе глава и докосна с език мястото, където само преди секунди бяха пръстите му.

— Грейди!

Тя се опита да затвори крака пред това необичайно проникване, но Грейди ги раздалечи широко и се намести по-удобно в ножицата им, като устата и езикът му задълбаха още по-навътре в чувствителната сърцевина на женствеността й. Той я бичува безмилостно, докато през нея не премина тръпка на такова удоволствие, че дъхът й секна. Без да й остави време да се съвземе от изключителното удовлетворение, което я принуди да изпита, Грейди се плъзна нагоре и проникна в нея. Пълнотата му я разпъна, изпълни празнотата на изминалите без него месеци — придаде й завършеност.

Дива страст го завладя — хвърляше се и проникваше, дълго, грубо, кратко, нежно. Губеше всякакъв контрол, защото чувстваше влажната и гореща Сторм да го обгръща. Тъкмо свикнеше с един ритъм и той го сменяше с друг и всеки тласък я докарваше до ръба на лудостта.

Сторм тъкмо реши, че не издържа повече, когато Грейди прибави нещо ново в любенето — зацелува я дълбоко, езикът му бясно се движеше в устата й с ритъма на тласъците по-надолу. Той се пресегна, хвана задните й части и започна да я повдига нагоре при всеки тласък.

— Побързай! — Вдигна глава и прошепна задъхано. — Не мога да чакам още много.

Лицето му изразяваше блажено страдание, ноздрите му се разшириха, а неуморните му тласъци ставаха все по-неудържими.

Внезапно напрежението свърши и той конвулсивно се изви нагоре. Извика и я притисна към себе си.

Изтощена и отпусната, Сторм лежеше неподвижно. — Грейди се надигна и потъна в леглото до нея. Все още дишаше накъсано и учестено, черната му коса бе разрошена и от това изглеждаше изненадващо млад и уязвим.

Сторм плъзна ръка по корема си — там, в утробата й растеше неговото дете. Леката подутина под пръстите й напомни, че още не е казала на Грейди. Реши, че не е съвсем готова за това и, за да не се издаде, пресегна се за чаршафа и се покри с него. Грейди все още не беше доказал, че е приключил с насилието. Доколкото го познаваше, той щеше да продължи да се стреля с всички, които идваха в Гътри да го предизвикат. Щом научеше, че Сторм носи дете от него, щеше да я принуди да се върнат заедно в Оклахома. Блейд и Шанън обещаха да не казват на Грейди за бременността й. Надяваше се да удържат думата си.

— Убедих ли те да се върнеш с мен в стопанството ни? Нуждаем се един от друг, Сторм.

— Смеещия се ручей ще дойде ли с нас в Оклахома?

— Дал съм дума. Аз лично ще я върна в резервата. Мисля, че можем първо да я отведем и после да се приберем в къщи. Няма да съм спокоен, ако я пусна сама.

— Не може ли да я заведе някой от хората на баща ти? Или Летящия орел?

— За Смеещия се ручей отговарям аз, а не баща ми. Тя ще дойде с нас.

— Тогава аз няма да дойда е теб — каза Сторм.

Грейди погледна упорито вирнатата й брадичка и ядосано въздъхна. Макар да му бе дошло до гуша от непрестанните опити на Смеещия се ручей да го прелъсти, твърдо бе решен да не отстъпва пред неоснователната ревност и капризи на Сторм. Според него Сторм трябваше да отстъпи, защото тя го беше изоставила, а не той нея.

— Когато Тим и аз си тръгнем от Мирната долина, вие двете със Смеещия се ручей ще ни придружите. Този път ще пътуваме с фургон. Пътищата са добри и времето хубаво.

Сторм преднамерено му обърна гръб. Не искаше да му достави удоволствието да види по разстроеното й лице колко много я е засегнал с упоритото си нежелание да изпълни молбата й.

— Откъде да знам, че по пътя няма да срещнеш някой, който ще поиска да докаже, че е по-добър стрелец от великия Размирник? Как да съм сигурна, че в Гътри не те чака някой, нетърпелив да потвърди, че той е по-бърз?

— Не можеш да си сигурна — тихо каза Грейди. — Нито пък аз. Ще трябва да се задоволиш с думата ми, че няма да стрелям, освен при самоотбрана. Погледни ме, Сторм. — Той я обърна към себе си. — Не се ли отбраняваш — умираш. Какво да правя, ако ме предизвикат?

Сторм го погледна и очите й отразиха мрачното усещане в душата й.

— Не мога да живея под непрекъснатата заплаха, да не би да се появи някой от миналото ти и да разруши живота ни. Заслужавам нещо по-добро. Синът Ти заслужава повече.

— Рано или късно ще се намери някой по-бърз от мен и аз ще бъда забравен. Междувременно продължаваме както сега — живеем живота си в нашата ферма с нашите деца. Нали искаш деца?

Сторм се поколеба, чудеше се дали не трябва да каже на Грейди за бебето. Мълча толкава дълго, та Грейди сметна, че мисълта да има дете от него й е непоносима. Ядът надви трезвия разсъдък и той скочи от леглото.

— Може би Смеещия се ручей ще иска дете от мен — подхвърли нехайно. — Съпругите обикновено се радват да раждат деца на съпрузите си.

Сторм рязко пое дъх.

— Аз не съм кобила за разплод. И нещо повече, не съм обикновена съпруга.

— По дяволите, Сторм! Върви по дяволите! Няма ли да е ирония на съдбата, ако точно сега съм ти направил бебе? Ако то растеше в теб едва ли щеше да приказваш толкова.

Внезапно сатанинска усмивка изкриви устните му и от студенината й Сторм потрепери.

— Ако наистина носиш дете от мен, ще ти се наложи да се върнеш в Оклахома.

Докато Сторм успее да проговори, Грейди си навлече дрехите и изхвърча от стаята. Тя остана да лежи мълчаливо, размишлявайки върху думите му и техния скрит смисъл. Понеже никога не бяха говорили за деца, тя нямаше представа колко важно е това за него. Очевидно не искаше Тим да е единственото му дете. Знаеше, че Лятното небе е била бременна, когато са я убили, но със сигурност не възнамеряваше да ражда всяка година, докато се превърне в износена сянка от жена. Майката на Грейди явно нямаше много деца и баща му изглежда нямаше нищо против.

Щом излезе от стаята на Сторм, Грейди потърси баща си. Когато пристигна, Блейд беше на пасището, а сега го чакаше в кабинета си. Влезе в малкото помещение, ухаещо на кожа и тютюн и в съзнанието му мъчително нахлуха спомени от детството. В тази стая беше прекарал много щастливи часове с баща си, учеше се да води счетоводните книги и да управлява ранчото. Щом Грейди влезе, Блейд се изправи.

Баща и син се гледаха, без да помръдват, съзнаващи различията, които ги разделят. И двамата бяха високи, със силни мускули и широки рамене. Грейди носеше мрачната красота на Блейд, имаше същата бронзова кожа, черна като нощ коса и горда осанка. Със свирепото си изражение и съвършените си черти Грейди дори повече приличаше на индианските им прадеди. Блейд заговори пръв.

— Добре дошъл у дома, сине. Отдавна чакам този ден. — Той разтвори обятия.

Грейди се поколеба за миг, после се спусна напред, прегърна баща си и го потупа по гърба. Толкова се развълнува, че можа да каже само „Извинявай“.

— Липсваше ни.

Грейди задържа Блейд в прегръдките си и като се поотдръпна на една ръка разстояние, се втренчи в очите му.

— Налагаше се да си отида, татко. Бях огорчен, обезверен и прекалено млад, за да понеса ужасния удар, който съдбата ми нанесе.

— Когато си тръгна, беше момче, Грейди, а сега си мъж. Животът може да не е бил толкова ласкав към теб, но си помъдрял много. Ако беше останал в Мирната долина, надали би научил толкова.

— Ти и мама можете ли да ми простите, задето ви пренебрегнах? И… върших недопустими неща. Животът, който водих, след като напуснах ранчото, ви позори.

— Знам всичко — или почти всичко — тихо рече Блейд. — Тук не е чак толкова затънтено място, че да не научим за индианеца размирник, който се борел срещу потисничеството из западните равнини.

— Племето ме нарече Тъндър.

— Скачащия бик ми каза. Ти прояви храброст и дързост, като се върна при племето и научи техните обичаи. То направи от тебе мъж. За другото няма да говорим, защото се надявам, че сега, след като имаш съпруга и дом, окончателно си изоставил този начин на живот.

— Подозирах, че поддържаш връзка със Скачащия бик. Не трябваше да взимам Тим със себе си, това много ви нарани.

— Сега отново е тук — рече Блейд простичко. — Гордея се с теб, че започваш живота си отново. Сторм толкова ми разказва за фермата ви. Харесва ми, макар че повече би ми харесало, ако се върнеш в ранчото и заемеш мястото, което по право ти принадлежи — до мен. Нали всичко това ще бъде твое един ден. Съпругът на Дон не иска да напуска Сан Франциско, а Спринг пише, че бъдещият й съпруг има процъфтяваща адвокатска практика в Бойз. Ако ти се върнеш в Оклахома, какво ще стане с Мирната долина?

— Татко, ти ще си тук още много години и ще управляваш ранчото със здрава ръка. Макар че много го обичам, Оклахома е моят дом. Спечелих това парче земя в оспорвано състезание и добих право да се установя там. То е само мое, както това ранчо е твое и на мама. Ако трябва да го оставиш на някого, дай го на Тим. Той ще го оцени, когато порасне, фермата ще бъде наследство за детето, което ще имаме със Сторм един ден. Ако имаме деца — добави мрачно.

Блейд го погледна в лицето. Изведнъж си даде сметка, че Сторм не му е споменала за бременността си. Знаеше, че е имала предостатъчно време да го стори, докато са били горе насаме, защото Шанън му каза, че Грейди веднага е отишъл в стаята при съпругата си. За момент се замисли над нежеланието на Сторм да съобщи на Грейди, че е бременна, но сдържа порива си сам да му каже. „По-добре — реши той, — да се оправят сами.“

— Сигурен съм, че ще имате — рече Блейд.

— Майка ти спомена, че Смеещия се ручей унищожила бележката, която Сторм е оставила, преди да тръгне. Разбрахте ли се по този въпрос?

— Сторм е прекалено упорита, за да ме изслуша. — Гласът на Грейди стана дрезгав от раздразнение.

— Ние с майка ти много се привързахме към нея. Сторм изпитва ужас от насилието, и то с основание.

— Какво ти каза Сторм за първия си съпруг? — полюбопитства Грейди.

— Само, че е бил убит случайно. Вие с нея имате почти еднаква съдба.

От гърлото на Грейди излезе нещо като ръмжене.

— Мисля, че Сторм никога няма да ми прости смъртта му. Разбираш ли, аз участвах в престрелка, и заблуден куршум го уби. Бъди е голямата любов в живота й. Омъжи се за мен, защото нямаше дом, а аз се нуждаех от майка за Тим.

Блейд другояче виждаше нещата, но мъдро си замълча.

— Ами Смеещия се ручей? Защо е още с теб?

— Тя беше готова да се върне в резервата, но точно тогава ме раниха. След това, когато Сторм си отиде така внезапно, Смеещия се ручей остана да се грижи за Тим.

— Не си ли я помолил ти да си отиде? — остро запита Блейд.

На Грейди му стана неприятно.

— Тя така ли казва? Ако го бях направил, със сигурност щях да помня. Не, татко, точно обратното е. Аз я молех да остане.

— Може би никой от вас не си спомня точните думи — заключи Блейд. — Било е много мъчително. На твое място бих се постарал да заздравя брака си. Изпращането на Смеещия се ручей в резервата ще е добро начало.

— Аз нося отговорност за Смеещия се ручей. — По стиснатите челюсти на Грейди Блейд разбра, че синът му е непреклонен по отношение на индианката. — Ще направя, каквото смятам за добре. Сторм ме изостави — и сега няма право на изисквания.

На Блейд му се прииска да разтърси упорития си син така, че зъбите му да затракат. Грейди му напомняше за самия него, когато беше на същата възраст. Но, слава богу, имаше повече здрав разум, отколкото показваше буйният му син.

— Няма ли да бъде твърде тежко за Сторм, Грейди? Обичаш ли я?

— Аз… Любовта е силно чувство. След като загубих Лятното небе не мислех, че съм способен отново да обичам. Сторм е пълната противоположност на Лятното небе.

— Или обичаш Сторм, или не. Ако не я обичаш, няма надежда за брака ви.

Грейди реши да се настани в друга стая за през нощта. Знаеше, че Сторм още е ядосана и не е наясно с чувствата си към него. Освен това разбираше, че ако спи в едно легло с нея, нищо не може да го спре да я люби. Думите на Блейд се оказваха пророчески. Без любов и от двете страни за брака им почти нямаше спасение. Дали Сторм го обича колкото той нея, или пък призракът на Бъди пречи на щастието им? Обича ли го Сторм достатъчно, за да му роди дете?

Грейди знаеше, че Смеещия се ручей нарочно е скрила бележката на Сторм. Сторила ли беше още нещо, за да им причини неприятности? „Защо съм така дяволски неразумен със Смеещия се ручей?“ — питаше се той. Допускаше, че наистина трябва да я изпрати обратно в резервата с някой от хората на баща си, но бе обещал на Скачащия бик да върне единственото му оцеляло дете живо и здраво вкъщи, когато Тим вече няма да има нужда от нея. Защо Сторм не може да разбере, че честта му ще пострада, ако не удържи думата си?

През последните дни Сторм размишляваше за много неща. Като видя отново Грейди и се люби с него, тя установи недвусмислено, че животът й без него е невъзможен. Освен това вече знаеше, че Грейди не лъже за писмото. След внимателно обмисляне реши, че той има право да знае за детето. Може да не го е разбрала правилно, когато й нареди да си отиде. Беше още съсипан от операцията и едва ли е съзнавал какво говори.

Но сега, когато беше готова да каже на Грейди за бебето и да признае, че е станало недоразумение, той очевидно я отбягваше. Навярно се е настанил в друга стая в необятната къща, реши тя, тъй като не нощува при нея.

Един ден Шанън завари Сторм сама в гостната. Изглеждаше така, сякаш е настъпил краят на света.

— Има ли нещо? — Загрижеността й сгря Сторм. Тя бе обикнала силно Блейд и Шанън. — Нали не си болна?

Сторм поклати глава.

— Не, не съм болна, просто съм объркана. С Грейди май все повече се отдалечаваме един от друг. Не съм говорила с него откакто… от деня, в който пристигна.

— В такъв случай не си му казала за бебето?

— Не, смятах да му кажа, а той изчезна. Мисля, че вече не ме иска. Дори не съм сигурна, че някога ме е искал.

Шанън топло се усмихна.

— Повярвай ми, скъпа, Грейди те иска. Аз съм му майка и най-добре знам. Бъдещите майки често се чувстват пренебрегнати. Все още ли ти става лошо сутрин?

— Не, мина ми още преди Грейди да дойде.

— Искаш ли днес да ми помагаш в кухнята? Смятам да приготвя любимото ядене на Грейди и любимия десерт на Тим.

— С удоволствие.

Двете се отдалечиха, хванати под ръка, без да забележат Смеещия се ручей. Стоеше скрита в коридора между кухнята и гостната. Пристигна точно навреме, за да чуе думите на Шанън за бъдещото майчинство на Сторм.

Побесняла от яд, Смеещия се ручей изскочи от къщата. Видя Грейди да влиза в обора и бързо го последва. Трябваше да разбере как приема факта, че отново ще става баща. Доколкото го познаваше, щеше да се зарадва, но й се искаше да чуе от собствените му уста, че са се сдобрили със Сторм. Ако не се радваше на бебето, за нея все още имаше някаква надежда.

Грейди не издържаше вече. Искаше да изкрещи на целия свят, че обича Сторм, но не беше сигурен, че тя е готова да го чуе. През последните няколко дни съвсем не я беше пренебрегвал, просто й даде време да подреди чувствата си. Истината беше, че обичаше Сторм и не можеше да живее без нея. Би направил всичко, на което е способен, за да я накара да го обикне, както е обичала Бъди. Така беше потънал в мислите си, че не чу Смеещия се ручей да влиза в обора. Забеляза я едва когато мокасините й проскърцаха в прясното сено. Смеещият се ручей го докосна по лакътя и той се обърна към нея.

— Смеещ се ручей! Какво правиш тук? Летящия орел ли търсиш? — Грейди знаеше за нежните чувства на Летящия орел към нея и се питаше защо младият му приятел не е по-настоятелен към нея. Тя се нуждаеше от здрава ръка, която да я обуздае.

— С тебе искам да говоря, Тъндър. Откакто дойдохме в Мирната долина, не сме оставали насаме.

Грейди рязко пое дъх. Искрено се надяваше, че Смеещия се ручей няма пак да се опитва да го съблазнява. Беше дяволски уморен от това.

— Зает съм, Смеещ се ручей. Какво искаш?

Очите й заблестяха и тя отчаяно се вкопчи в ръката му.

— Не искам да се върна в резервата. Искам да остана с теб и Тим.

— Невъзможно — каза Грейди. — В къщата ми има място само за една жена и това е Сторм. Тя ми е съпруга.

Смеещия се ручей съвсем се обезсърчи.

— Аз ще ти бъда втора съпруга.

— Нуждая се само от една. — Ако й го повтаряше достатъчно често, може би щеше да го проумее.

— Защото Сторм ще има дете от теб? Затова ли искаш да я отведеш?

Грейди застина.

— Какво каза?

— Сторм ще ти роди хилави деца. Аз мога да те даря със силни синове и дъщери като Малкия бизон, в чиито вени ще тече кръвта на племето.

Грейди разярено я разтърси.

— Какво каза за Сторм? Защо мислиш, че очаква дете от мен?

Смеещия се ручей тутакси осъзна грешката си. Разбра, че Грейди не е знаел за детето. Той стисна ръцете й толкова силно, че тя се разтрепери, уплашена, че няма да я пусне, преди да е отговорила на въпроса му.

— Чуваш ли, Смеещ се ручей? Кой ти каза, че Сторм е бременна?

— Чух ги да говорят с майка ти — отвърна индианката с явна неохота.

— Сигурна ли си? Съвсем сигурна ли си? — пръстите му свирепо се впиваха в ръката й над лакътя.

— Да! Чух го съвсем ясно!

От устата на Грейди изригна поток ругатни. Без да каже и дума я отблъсна настрани и закрачи навън. Стиснатите челюсти и отсечените бързи стъпки издаваха силния му гняв. Когато разбра, че не тя е предизвикала гнева му, както отначало си помисли, Смеещия се ручей въздъхна облекчено и се отпусна в купчината сено. Тя направо подскочи, когато от сенките изникна Летящия орел.

— Защо се срамиш с Тъндър? Честта ти страда, когато се предлагаш на мъж, който не те иска.

— Откъде изскочи? Шпионираш ли ме?

— Не те шпионирам. Често имам работа в обора.

— Чул си всичко, предполагам.

— Достатъчно, за да разбера, че Тъндър не се поддава на съблазни. И за глупаците е ясно, че той обича жена си. Защо продължаваш да му досаждаш? Когато се съберем, аз ще съм единственият мъж в живота ти.

— Няма да се омъжа за друг, освен за Тъндър.

— Сторм носи дете от него. — Гъста червенина плъзна по лицето на Смеещия се ручей. — Време е да разбереш, че аз ще съм ти съпруг. Позволих ти да си живееш живота, като се надявах, че ще превъзмогнеш увлечението по Тъндър. Баща ти вече ми позволи да се събера с теб. Аз ще те върна в резервата и там ще живеем заедно според законите на племето.

— Дрънкаш глупости — присмя се Смеещия се ручей и се извърна.

Лицето на Летящия орел потъмня и той я дръпна към себе си.

— Говоря истината. Семейството ти те е разглезило безсрамно и трябва да те направлява здрава ръка. Суифт Блейд ми предложи да остана за постоянно в ранчото и аз приех. Харесва му, че съм работлив и умело се справям с конете. Ще живеем добре, Смеещ се ручей. Мирната долина е подходящо място да отгледаме децата си.

— Няма да имам деца от теб.

Тя плахо надзърна към Летящия орел през завесата на дългите си черни мигли. Настоятелността му едновременно я изненада и възбуди. Наистина е красив, може би дори колкото Тъндър, но никога не е бил особено напорист. Внезапно го видя в нова светлина. Висок и здраво сложен, ястребовите му черти и високи скули показваха благородния му произход. Беше безпощаден воин, въпреки че бе избрал различен живот от този на Тъндър.

— Прекалено съм снизходителен — рече Летящия орел и се изправи пред нея. Хвана я за ръцете и грубо я вдигна на крака. — Ти си моя — рече свирепо. — Ако не знаех, че Тъндър е човек на честта, никога не бих ти позволил да го придружиш до фермата му.

Черните му очи проблеснаха, той наведе глава и бавно и с наслада допря устни в основата на шията й.

Тя опита да се дръпне. Летящия орел чувстваше напрежението й, усещаше туптенето на пулса й върху устните си, трескавия плам на кожата й и сърцето му се разтопи. Хареса му откритието, че Смеещия се ручей не е толкова безразлична към него, колкото се преструва.

— Харесва ли ти, малката ми?

— Не! Не и с теб! — отвърна Смеещия се ручей не съвсем уверено.

Летящия орел се засмя.

— Ами това?

Устните му пропълзяха нагоре, преминаха по шията и бузата й и накрая се притиснаха твърдо и настоятелно към устата й.

Това бе първата целувка на Смеещия се ручей и тя простена в отговор на вълшебното докосване на горещите му устни. Във вените й потече огън и за момент тя забрави, че не Тъндър, а Летящия орел я целува. Целувката сякаш щеше да продължи вечно. Смеещия се ручей се замая и главата й се завъртя. Той я пусна и тя падна обратно върху него. Гледаше го учудено, без да се опитва да се отдръпне.

— Смеещ се ручей — простена Летящия орел, — не можеш да си представиш откога чакам този миг. Обичам те от много години. Беше мъчително да те чакам да пораснеш.

Смеещия се ручей преглътна конвулсивно, защото почувства ръцете му да докосват гърдите й, както никой мъж не ги бе докосвал преди. А когато се плъзнаха надолу да обхванат задните й части и да я притиснат по-плътно, тя усети твърдия натиск на мъжествеността му да допира нежно заобления й стомах.

— Ти ми принадлежиш, малка моя. Отсега нататък ще забравиш Тъндър. И ако пак се влюбиш в някой друг, ще те набия! Добре го запомни!

Смеещия се ручей мълчаливо кимна, стресната и очарована от промяната в Летящия орел. Очите й се ококориха, когато я грабна на ръце и я занесе зад една преграда, където не можеха да ги видят. Тя силно въздъхна. Той я постави върху купчината прясно сено, донесено сутринта и коленичи до нея.