Обещанието на Тъндър

Двадесета глава

Сторм гледаше притъмнялото небе с нарастващ ужас. Беше чувала за скакалците, но нямаше представа, че се появяват на огромни ята с десетки хиляди, прелитащи през небето като предвестници на нещастия. Когато твърдата разрушителна маса връхлетя зрелите житни класове, Сторм разбра защо Грейди така се разстрои. Внезапно бръмченето на летящите насекоми се смени със звука от хрупането на безброй малки челюсти, поглъщащи посевите.

— Грейди, нищо ли не можем да направим? Те изяждат житото ни!

Грейди изтича до сайванта, грабна широка лопата и хукна към полето.

— Не знам дали ще помогне, но ще избия колкото мога от тия гадини.

Сторм се почувства безпомощна, но сграбчи метлата от прага и го последва. Отстъпи ужасено, когато се озова сред хиляди насекоми, безмилостно напредващи от стъбло на стъбло, методично поглъщащи всяко зрънце жито по пътя си. Грейди заразмахва лопатата си, Сторм направи същото. Скоро към тях се присъединиха Клем, Мейбъл и Тим, всеки докопал каквото му е попаднало под ръка, за да мачка ненаситните насекоми. Но колкото повече мачкаха и удряха, толкова по-бързо на тяхно място прииждаха нови. Накрая Сторм чувстваше ръцете си оловни и краката си вдървени.

Тя изпищя от ужас, когато усети сивкаво зеленикавите буболечки да пълзят по роклята й и да полепват по крайниците й. Провираха се в косата й, лазеха по кожата и дрехите й и накрая Сторм потъна в задушаващата чернота. Не можеше да си поеме дъх и се олюля като пияна. С крайчеца на окото си Грейди видя, че Сторм залита, извика и захвърли лопатата, за да й се притече на помощ. Изтръска насекомите от лицето и дрехите й, взе я на ръце и затича към къщата.

— Мейбъл! — извика през рамо. — Прибери Тим вътре!

Малкото телце на Тим беше покрито с толкова много скакалци, че почти не се разпознаваше.

— Стой вътре — рече Грейди прегракнал и остави Сторм, щом влезе. — Нищо повече не можем да сторим. Като унищожат посевите, ще се преместят на съседните ниви.

— О, Грейди, не мога да го понеса! — разрида се Сторм. — Цялата ни реколта, всичко, създадено с толкова труд. Какво ще правим?

— Не се тревожи, мила, все някак ще оцелеем — рече Грейди мрачно. Влязоха Мейбъл и Тим и Грейди се върна да продължи безнадеждната си борба със скакалците.

Сторм наблюдаваше през прозореца, кършеше ръце и се терзаеше. Как ще оцелеят след унищожаването на посевите им? Не й ставаше по-леко дори от това, че нещастието беше сполетяло и другите земевладелци в областта. Когато тази напаст си отиде, наоколо нямаше да има незасегната нива. Не е за чудене, че толкова много стопани се отчайваха и продаваха участъците си на спекуланти или напълно губеха правата над земята си, щом дойдеше време за данъци и нямаха пари да ги платят.

До вечерта всичко беше унищожено. Грейди и Клем се върнаха в къщи по тъмно. Успяха да опазят само зеленчуковата градина. Лицето на Грейди бе сурово, очите — мрачни. Вечерята премина в унило мълчание. След като разтребиха масата, семейство Мартин си тръгнаха. Сторм сложи Тим да спи, а Грейди застана на вратата и погледът му се плъзна по златистото стърнище, което доскоро беше нива с натежали класове. Сторм зави Тим и застана до Грейди.

— Как ще оцелеем? — Мислеше за бебето и за това, че то щеше да бъде още едно гърло за изхранване върху плещите на Грейди.

— Можем да продадем земята ти — предложи Грейди. — Спекулантите изкупуват големи площи. Говори се, че тук има по-богати нефтени залежи. Сондьорите предричат успех в Тексас.

— Не можеш да продадеш земята — току-що даде под наем част от нея на Мартинови. Ако напуснат, ще се разорят. Похарчиха последните си пари, за да построят хижата си.

— Като няма жито за жънене, за Клем няма много работа. Благодаря на Бога за добитъка. Ходих да го нагледам — животните са добре. Утре с Клем ще ги съберем и ще преброим телетата. За щастие тази година се родиха много. Можем да продадем по-старите крави на армията и да запазим телетата и биковете. Ще преживеем някак си, скъпа, и ако си направим добре сметката, ще ни остане дори да засеем догодина. — Той се обърна и й се усмихна. — Ако не беше настоявала толкова за добитъка, сега щяхме да сме в безизходица.

— Ами семейство Мартин?

— Ще плащам на Клем малка заплата като добавка към свободния наем. Смятах да му предложа дял от печалбата към свободния наем от житото, но сега ще трябва да се справи само със заплатата. Поне ни остана зеленчуковата градина за всекидневни нужди.

— Можеш да поискаш помощ от баща си — рече Сторм. — Сигурна съм, че той с радост ще ти заеме достатъчно пари да се справим някак, докато засеем новата реколта.

— Сам ще изляза от положението — твърдо рече Грейди. — Какъв мъж съм, ако не мога да издържам семейството си? Ще поискам помощ от татко само в краен случай. Никога няма да ви оставя да гладувате. Ела в леглото, скъпа. Тази нощ се нуждая от теб. Мисля, че никога не съм имал такава нужда от теб.

Прегръдката и целувката им бяха плод на отчаянието. Грейди я вдигна и я отнесе в спалнята. Съблече я бавно и я люби с такава нежност, че накрая очите й се наляха със сълзи.

— Толкова те обичам, Грейди — рече тя задъхано.

— О, скъпа, с теб се чувствам страхотно. Знам, че не мога да се сравня с Бъди, но ми се иска никога да не изпиташ дори капчица съжаление, че се омъжи за мен.

— Бъди е само далечен спомен от миналото. Ти си моят живот, моята любов и бъдеще. — Грейди плътно я притисна.

— Надявам се никога да не ти дам повод да си промениш мнението.

След два дни върнаха комбайна. Тъй като посевите бяха унищожени, вече нямаше нужда от подобна машина. Сторм видя, че Грейди едвам се раздели с него, но ако догодина имат реколта, могат тогава да си купят нов. Грейди донесе от Гътри много новини.

— По цялата земя на Чероките не е останала нито една незасегната нива. В града спекулантите преуспяват, изкупуват стопанства от мизерстващите собственици. Може Нат Търнър вече да го няма, но мнозина като него заеха мястото му. Срамота, добри стопани да се оставят на милостта на безскрупулни хора заради нашествието на скакалци. Догодина може да е суша, или силни дъждове, или някое друго природно бедствие. Повярвай, скъпа, направо е чудо, че има и оцелели заселници.

Грейди и Клем се захванаха да събират добитъка от околните хълмове, за да го откарат на паша долу в стърнището, останало след скакалците. Грейди много се зарадва, като видя, че родените през пролетта и лятото телета са увеличили стадото почти двойно. След няколко дни той чу, че в Гътри военните изкупуват добитък за околните фортове. Каза на Сторм, че отива в града да сключи договор с началника по снабдяването за продажба на техните крави. Сторм спомена, че й трябва плат за пелени и Грейди й предложи да отиде с него. Тя прие на драго сърце и оставиха Тим при Мейбъл и Клем. Преди да тръгнат Тим ги помоли да му разрешат и да преспи при семейство Мартин.

Гътри, както обикновено, беше претъпкан. Грейди остави Сторм пред магазина и се отправи към малкия офис, където началникът по снабдяването купуваше добитък. Почака на опашка, докато му дойде редът, и когато накрая се добра до лейтенант Мърфи, сключи сделката без много пазарлъци. Мърфи насрочи идването на човек за оглед на покупката след два дни и Грейди изпита чувство на изпълнен дълг. Слава богу ще имат пари да изкарат зимата. Докато се роди бебето напролет, нивите ще бъдат засети и добитъкът ще се плоди.

Грейди отиде да вземе Сторм от магазина, но тя още не беше свършила и той тръгна към кръчмата. Отдавна не беше пил в мъжка компания. „Със Сторм трябва да се запознаем с околните заселници“ — реши той, влизайки в задимения Уисл Сток Салун срещу колониала. Поръча си бира и се облегна на бара, за да огледа заведението. Не се различаваше особено от всяка друга кръчма, в която бе влизал в пограничните градове на Запада.

Мъжът вдясно от него беше погълнат от разговор със съдържателя и Грейди погледна наляво. С учудване констатира, че човекът го гледа втренчено. Приличаше на скитник, същият, като всички други безименни, безлични скитници, които Грейди бе срещал из кръчмите, подобни на Уисл Сток. Беше облечен в мръсни, смачкани дрехи и от него се носеше воня. Долната половина на лицето му беше покрита с няколкодневна брада, а над тъмната му рошава коса се мъдреше сплескана широкопола шапка.

— Май те познавам отнякъде, господинчо. — Малките му очички се присвиха замислено, докато изучаваше лицето на Грейди.

Грейди повдигна рамене и не подхвана разговора. Едно време бе срещал стотици такива мъже и вече не искаше да има нищо общо с тях.

— Може — каза и се обърна настрани.

Но мъжът не се предаваше лесно.

— Не съм свършил с тебе, господинчо. — Той сложи ръка върху рамото на Грейди и го обърна към себе си.

Грейди се напрегна, почувствал тутакси, че скитникът си търси белята. Никога ли нямаше да се откъсне от насилническото си минало?

— Как те викат, господинчо? Аз съм Дарнел, Слейд Дарнел. Знам, че съм те виждал някъде.

— Казвам се Грейди Страйкър и наистина не вярвам да сме се срещали преди. Имам чифлик на десет мили западно от града.

— Хм, заселник. Това е адски интересно. Не знаех, че и индианците ставали заселници. Ти доста ми приличаш на някого, когото май познавам.

— Съжалявам, Дарнел, бъркате. Не се познаваме. — Той допи бирата си наведнъж. — Е, по-добре да вървя. Жена ми ме чака в магазина. До скоро, Дарнел.

— Да, пак ще се видим, Страйкър.

Грейди излезе от кръчмата възможно най-бързо, но така, че да не прилича на бягство. Докато Дарнел говореше, той изведнъж си спомни къде се бяха срещали. Беше в Лонг Бранч Салун в Дожд Сити, Канзас.

Грейди тъкмо бе платил за една младичка проститутка и се качваха нагоре по стълбите, когато Дарнел, пиян и търсещ свада, се развика, че вече я бил ангажирал. Проститутката твърдеше обратното, но Дарнел продължи да досажда, така че Грейди бе принуден да го изхвърли от кръчмата. Дарнел се надигна от прахоляка и стреля по Грейди. Човекът беше пил и Грейди не искаше да го убива, затова само го рани в лявата ръка. След като се позабавлява с проститутката и слезе долу, Дарнел си беше отишъл. Повече не се беше сещал за случката. Но очевидно Дарнел не го беше забравил.

Грейди забърза през улицата към магазина, където бе оставил фургона. Видя, че Сторм го чака, усмихна се и й махна. Бременността вече й личеше и всеки път, щом я погледнеше, по тялото му се разливаше топло чувство. А той я гледаше често. Не му се вярваше, че Уакантанка му е отредил такова щастие. Взе пакетите от ръцете на Сторм и ги натовари отзад във фургона. После я качи на седалката.

— Готова ли си да се връщаме в къщи, любима?

— Напълно. Взе ли добра цена за добитъка?

— Армията е притисната. Добитъкът й трябва, за да изхрани войниците през зимата. Цената, за която се уговорих, е малко по-висока, отколкото очаквах. След няколко дена ще дойде техен човек да огледа животните.

Грейди изчака Сторм да се настани удобно на седалката и тръгна да заобикаля към мястото на водача. Направи няколко крачки и видя, че през улицата към него тича Дарнел. Грейди тихичко изруга под нос. Искаше да скочи във фургона и да пришпори конете с пълна сила, докато се запенят, но закъсня. Точно когато си го помисли, Дарнел застана пред него.

— Сетих се кой си ти, Размирнико. Ти си оня омбре, дет’ ме рани преди няколко месеца. Лежах две седмици и трябваше да плащам на доктор, за да ме оправи. Заклех се, че ако пътищата ни се пресекат, ще те накарам да си платиш. Избери времето и мястото, Размирнико. Ако е веднага, най ме урежда.

— Грейди! — Гласът на Сторм изтъня от ужас. Не биваше да се случва отново. Колко пъти още Грейди ще бъде принуден да се защитава, преди да го оставят на мира? — Моля те, кажи на човека да си върви.

Лицето на Грейди се напрегна, докато се бореше с вътрешната необходимост да отвърне на Дарнел. Но бе дал обещание на Сторм и смяташе да удържи на думата си.

— Чу какво каза жена ми, Дарнел. Върви си по пътя. Не искам да се стрелям с теб.

— Много кофти! — Дарнел предизвикателно огледа издутия корем на Сторм. — Да не би малката женичка да ти е свила сърмите?

— Махай се, Дарнел, преди да съм забравил, че се отказах от насилието.

— Ти май напълни гащите — подло подхвърли Дарнел, който явно намери точните думи да вбеси Грейди.

Грейди сви юмруци и лицето му почервеня толкова, че Сторм се уплаши. Ръцете му бавно пропълзяха напред и спряха на сантиметри от кобура.

— Хайде, Размирнико, даже ще те оставя да стреляш пръв. Тоя път не съм пиян, пък и напоследък се поупражнявах. За малко бях с бандата на Далтон.

— Грейди! — Гласът на Сторм рязко го отрезви. Не беше лесно да оставиш такъв жалък подлец като Дарнел да те нарича страхливец и нищо да не му направиш. Той вдигна към Сторм поглед, изпълнен със съжаление и извинение и пак се обърна към натрапника.

— Не му е нито времето, нито мястото, Дарнел. Жена ми е бременна и няма да й е приятно да гледа как те застрелвам.

При тези думи земята се разтвори под краката на Сторм. Нищо ли назначи за Грейди дадената дума? Защо не може просто да се обърне и да отмине? И какво, че са го нарекли страхливец? И двамата знаеха, че Грейди не е страхливец и само това имаше значение. Дарнел няма да смее да извърши хладнокръвно предумишлено убийства. Шерифът на Гътри много държеше на спокойствието и Дарнел със сигурност щеше да увисне на въжето за убийство.

— Значи ще ставаш татко, а, колко трогателно — подигра се Дарнел, явно безразличен към думите на Грейди. — Назови мястото и часа, Размирнико.

Грейди се замисли за малко и каза:

— По залез, зад кръчмата. Искам първо да откарам жена си у дома.

— О, боже! — Сторм се хвана за корема, тъй като бебето вътре се размърда. Защо трябваше да се случи това сега, когато са толкова близо до щастието?

— По залез — съгласи се Дарнел. — И не закъснявай, че ще дойда да те търся. — Той се ухили цинично на Сторм и се отдалечи.

Грейди се покачи на седалката.

— Добре ли си, скъпа?

— Как можа! — изпищя Сторм съвсем разстроена. — Нищо ли не значи думата ти? Ти обеща! Мразя те, Грейди Страйкър! Ненавиждам те заради това, което причиняваш на мен, на Тим и на нероденото си дете!

Преди да отговори на гневния изблик на Сторм, Грейди хвана поводите и подкара конете.

— Не смятам да си нарушавам обещанието.

— Как можеш да го кажеш, след като току-що се уговори да се срещнеш с тоя бандит зад кръчмата? Не биваше да се връщам в Оклахома с теб. За всички ни щеше да е по-добре да изчезна от живота ти. Не зная дали ще издържа ужасната болка, ако те загубя.

— Няма да ме загубиш, скъпа.

— Ти не си Господ, та да знаеш.

— Щом се приберем, ще ти обясня какво имам наум. Сега си прекалено разстроена, за да мислиш логично.

Сторм потъна в унило мълчание. Питаше се колко ли пъти още ще трябва да преживява все същото мъчение, ако остане с Грейди. Когато пристигна, скочи от мястото си, без да почака помощта му и влезе в къщата. Той се позабави, за да разпрегне конете и да внесе покупките.

— Готова съм да те изслушам — пришпори го предизвикателно, все още ядосана.

— Седни, скъпа — рече кротко той, хвана я за ръка и я отведе до кушетката. — Няма много време, защото вече трябва да се връщам в града, но все пак ще ти обясня какво смятам да направя. Категорично няма да стрелям срещу Дарнел.

— Но ти се уговори с него.

— Трябваше да кажа нещо. Ако бях замълчал, той щеше да ускори развръзката и щях да съм принуден да го убия. Не ми се ще да ставаш свидетел на такова нещо. Не и в твоето състояние, във всеки случай.

— Но… Не разбирам. Ще се срещнеш с него и ще откажеш да стреляш ли? Или въобще няма да се появиш?

— Ще се срещна с него, но няма да съм въоръжен — тихо рече Грейди.

Сторм изохка високо.

— Ще го направиш заради мен?

— Заради нас и децата ни.

— Ами ако за него няма значение? Ако все пак те убие? Дарнел няма вид на почтен човек. Той ти има зъб.

— Просто ще си опитам късмета и ще се уповавам на Господ. Разчитам, че Дарнел ще разбере, че наистина съм се отказал от насилието, ще си тръгне и ще разнесе вестта.

— Той те нарече страхливец — тихо каза Сторм. Знаеше, че Грейди не приема леко обидите.

— Наричали са ме и с по-лоши имена.

— Обичам те, Грейди Страйкър. — Тя леко се плъзна в ръцете му, и той здраво я притисна до гърдите си. Наведе глава и пламенно я целуна. Взе я в скута си и тя щастливо се сгуши в него.

— Ще ми се да имах време да те любя, мила.

— Целият живот е пред нас — прошепна Сторм до устните му. Дъхът й беше горещ и ароматен и толкова възбуждащ, че Грейди усети как се втвърдява.

— Съпругата на моето сърце — промърмори ниско. — Знаеш ли, че индианските символи, гравирани на брачната ти халка означават точно това? Там пише: „съпругата на моето сърце“. Още тогава знаех, че ти си невероятна.

Сторм ококори очи.

— Как е възможно? Ти дори не ме харесваше особено, когато се запознахме.

— Винаги съм те обичал, любима. — Прегърна я през шията и я притегли до себе си, за да я целува отново и отново по устните, по бузите, по брадичката, докато накрая разкопча роклята й и целуна връхчетата на гърдите й, натежали като зрели плодове. — Обичам гърдите ти — рече Грейди, разголи ги и пое в устата си набъбналото зърно. — О, скъпа, искам да вляза в теб.

От устните на Сторм се откъсна кратко стенание. Ръката му се плъзна под роклята й и намери нежното влажно място, което му доставяше, такова удоволствие. Потърка го леко и Сторм се загърчи и заизвива в скута му. После пъхна двата си пръста в нея и тя бурно се дръпна.

— Грейди — задъха се тя, — май каза, че нямаме време за това?

— Достатъчно е за онова, което съм намислил — рече Грейди пресипнало. — Отпусни се, мила, искам да те направя щастлива. Като се прибера довечера, можеш да ми върнеш услугата.

И пак я зацелува, облиза ъгълчетата на съблазнителната й уста, преди да пъхне езика си между плътните й устни. Пръстите му навлизаха все по-дълбоко, галеха я отвътре и отвън, палецът дразнеше чувствителната пъпчица, от която идваше удоволствието.

— О, мила, отвътре си като коприна — задъха се Грейди, докато умелите му пръсти я възбуждаха все повече и повече.

Тя се изви към ръката му, сладкото мъчение от нежните му ласки напираше в нея и Сторм се задвижи насреща му вкопчена в него и шепнеща името му. Той засмука едната й гърда и леко захапа връхчето със зъби, после я облиза с мокрия си грапав език и тя достигна върховното удоволствие.

— Задръж така, мила — каза Грейди, повдигна я и леко я отмести. — Като се върна довечера, ще продължим оттам, докъдето спряхме. — Той се изправи, откопча си кобура и го остави на масата.

— Грейди, пази се! — провикна се Сторм подире му.

Тя застана на вратата и го проследи как се отдалечава.

Не минаха и пет минути от заминаването на Грейди и я обзе сковаващ страх. Разтърсващото предчувствие, че Грейди отива на сигурна смърт, размърда бебето в утробата й. Такъв като Дарнел не би се замислил дали да стреля по невъоръжен човек. Дали не го изпрати за пушечно месо? Това ужасяващо предположение я съживи. Грабна решително пушката от ъгъла зад вратата и излезе. Впрягането на конете във фургона й отне няколко скъпоценни минути, но когато накрая пое към града, изоставаше с петнадесет минути, а той яздеше Светкавица и се придвижваше по-бързо от нея.

Сторм пристигна в Гътри по залез. Спря фургона до кръчмата, дръпна спирачката и тромаво скочи на земята. Огледа се боязливо, задъхана от тревога. Не се бе насъбрала тълпа и нямаше признаци на суматоха. Това леко я обнадежди. Може би напразно се притесняваше и всичко щеше да се развие според предвижданията на Грейди. Тя вдигна пушката и се промъкна по тясната уличка между кръчмата и банката, най-краткият път до мястото, където трябваше да се срещнат Грейди и Дарнел.

Дочу гласовете и спря предпазливо, заслуша се и накрая се втурна на открито. Неразумната намеса в предполагаща опасност ситуация едва ли щеше да помогне на Грейди. Въпреки страха за живота му, тя трябваше да мисли и за детето си.

Сторм чу как Дарнел рече:

— Да ти кажа, Размирнико, май си по куражлия, отколкото си мислех… Трябва да си смел, за да дойдеш без оръжие, обаче това няма да ти помогне. Сега си ми паднал и няма да си отидеш жив от тук.

— В такъв случай ще извършиш предумишлено убийство — каза Грейди невероятно спокойно.

— Правил съм го и преди. Между другото, никак не си тъп. Едва ли ще дойдеш невъоръжен. Сигурно имаш скрит пистолет.

— Вече ти казах, Дарнел, приключих с насилието. Няма да стрелям по тебе. Няма какво да доказвам, нито пък ще си защитавам името. Впрочем, това е незаконно.

— И преди съм нарушавал закона — ухили се Дарнел подигравателно. Той сграбчи дръжката на пистолета си и бавно го измъкна от кобура. — Кажи си молитвата, Размирнико.

— Слушай, Дарнел — рече Грейди сериозно. Говореше спокойно, но вътрешно се проклинаше. Как може да е такъв глупак и да повярва, че Дарнел ще си продължи по пътя, щом откаже да стреля по него! — Ще си навлечеш само неприятности, ако застреляш невъоръжен човек. Можех просто да си остана в къщи и да не си показвам носа, но реших да докажа на теб и приятелите ти, че вече не се занимавам с насилие и няма да защитавам славата си на бърз стрелец. Приключих с всичко това. Надявах се ти да разпространиш вестта, че Размирника вече не съществува. Превърнал се е в мирен фермер със семейство, за което се грижи.

Дарнел се поколеба за малко, докато обмисляше думите на Грейди. После изражението му се ожесточи, решително вдигна пистолета и се прицели.

Все още скрита в сенките на уличката, Сторм пое дъх на пресекулки. Обичаше Грейди прекалено много, за да гледа как го застрелва някакъв подъл и безскрупулен тип. Видя как пръстът на Дарнел бавно натисна спусъка и в този миг реагира инстинктивно, подтикната от всепоглъщащата любов, която не различава добро от зло. Все пак нали точно заради нея Грейди се изправи невъоръжен срещу разбойник като Дарнел. Ако не го беше накарала да спазва онова глупаво обещание, сега нямаше да е обречен на сигурна смърт.

Решително вдигна пушката на рамо и внимателно се прицели. Опасяваше се, че дори ако извика за предупреждение, Дарнел ще има време да стреля. Макар да се здрачаваше, тя виждаше достатъчно добре своята мишена и натисна спусъка. Изстрелът отекна в ушите й и я оглуши. Заради това не чу как Дарнел стреля почти в същия миг. Грейди се приведе настрани достатъчно бързо, за да избегне куршума, който все пак отнесе едно сравнително голямо парче от ухото му. Дарнел не извади такъв късмет. Сторм се беше прицелила добре и му насоли задника с едри сачми.

Дарнел извика на умряло, пистолетът падна от ръката му и той заподскача от крак на крак като опарен. Грейди се държеше за кървящото ухо и потресен се взираше в Сторм, която пристъпи от сенките на уличката и се затича към него.

— Къде си ранен? — извика тя уплашена, че е закъсняла и Грейди сериозно е пострадал.

— Нищо ми няма — най-сетне успя да проговори той. — Какво правиш тук, по дяволите? Никога ли не изпълняваш каквото ти кажа?

— Не и ако мога да помогна — нахално отвърна Сторм. Отмести ръката му от ухото и видя, че раната наистина е незначителна. Изглеждаше съвсем цял, ако не се смята месестата част от ухото му. Тя отпра ивица от фустата си и я притисна към раната.

С крайчеца на окото Грейди забеляза, че Дарнел се пресяга за пистолета си, който бе захвърлил, когато сачмите го улучиха. Грейди протегна крака си, стъпи с ботуша върху ръката на Дарнел и я натисна в прахта. После спокойно взе оръжието му и го сложи в колана си.

Дарнел изпищя от болка.

— Копеле! Давай, убий ме!

— Никога няма да убия, Дарнел. Може би сега ще повярваш, че това, което ти казвам, е истина. Ще те пусна да си вървиш. Но само ако разпространиш вестта, че Размирника е сложил оръжие. Сега изчезвай, преди да си променя решението.

— По дяволите, как ще си седна на коня с тоя пълен със сачми задник? — оплака се Дарнел.

— Хич не ме интересува, само го направи, защото иначе пак ще те оставя на жена си.

Обидата засегна Дарнел и той хвърли на Сторм унищожителен поглед. Грейди сграбчи Сторм за раменете и леко я разтърси.

— По дяволите, Сторм, какво си мислиш? Що за глупост, да пристигнеш тук? Нали носиш моето дете, за бога!

— Зная — рече Сторм с удивително спокойствие, — именно затова дойдох. Внезапно осъзнах, че бащата на детето ми може да загази. Глупаво беше да се изправиш невъоръжен срещу Дарнел. Дойде ми наум, че на Дарнел хич няма да му пука дали си въоръжен, или не. Мислех само как да му попреча да те убие.

Грейди я прегърна през раменете и я поведе към улицата.

— Къде отиде жената, която не можеше да понася насилие? Всъщност го направих заради тебе. Дойдох невъоръжен, защото искрено вярвах, че мога да убедя Дарнел да си отиде мирно, и тихо.

— Сбърках, Грейди, ужасно сбърках. Нищо не може да направиш, ако насилието само те предизвика.

— Мисля, че приключих с това, скъпа. Сигурен съм, че Дарнел ще разнесе мълвата и ще ме оставят на мира. Да си вървим у дома. Ако добре си спомням, остана ни нещо да довършим.

— Ей това ти харесвам, Грейди. Никога не си оставяш работата несвършена — рече Сторм с блеснали очи.

— Когато ти си замесена в недовършената работа, скъпа, то си е чисто удоволствие. — Той вдигна вежди и се ухили толкова безсрамно, че сърцето й заби учестено. — А и винаги е приятно човек да си има работа с тебе, мила.

— Отведи ме вкъщи, Грейди — въздъхна щастливо Сторм. — Крайно време е да заживеем живота си.