Последно разсъмване

ЧЕТИРИНАЙСЕТА ГЛАВА

На другия ден още рано сутринта Роман се качи в мотрисата и замина за селището, където се намираше вилата на Григорий Дубинюк. В местната управа бързо получи списъка на всички хора, които притежаваха вили на една и съща улица с вилата на Дубинюк, след което се върна в Москва и започна методично да обикаля всички съседи на Григорий. За съжаление, сезонът не беше благоприятен за постоянно живеене на вилите, затова всички, които бяха ги обитавали през почивните дни, през работната седмица обикновено живееха в Москва.

Привечер, вече с безчувствени крака и умирайки от глад, тръгна за уговорената среща със Сташис. Антон беше предложил Роман да дойде на „Петровка“, но понеже не беше забравил вчерашния си разговор със Зарубин и неговите крясъци, Дзюба помоли:

— А не може ли на друго място? Струва ми се, че Сергей Кузмич вече не може да ме гледа. Пък и умирам от глад, от сутринта тичам като псе, не съм слагал троха в устата си.

— Ами да — отговори в слушалката Антон, — Кузмич ми каза сутринта как ти е крещял вчера. Изглежда, изпитвате взаимна неприязън. Добре, тогава да се засечем някъде, ще поседим в колата. Сега къде се намираш? Има ли наблизо заведение за хранене?

Роман завъртя глава и видя табела „Шоколадчета“.

— Е, значи, хапни, докато дойда — каза Сташис, — после ще излезеш при мен, ще обменим впечатления.

Пътят отне на Антон малко повече от час, това време бе напълно достатъчно на Дзюба да утоли глада си и когато телефонът иззвъня с командата „излез и се строй“, той отново беше бодър и изпълнен със сили.

— Хайде, докладвай, какво става с виладжиите — поиска Сташис.

— Алибито на Дубинюк е паянтово — докладва Роман, — ето, виж: той казва, че в събота е заминал за вилата и е останал там до обяд в понеделник, нали така?

— Май беше така.

— Разпитах съседите. Да, видели го, дошъл в събота към 17 часа, видели и колата му в двора, и лампите били запалени, и той се отбил у някого там към 21 часа, и на сутринта в неделя бил налице, със сигурност. Но през останалото време, в частност в неделя вечерта, никой не го е виждал. Вярно, Дубинюк каза, че се е напарвал в банята си през това време, но за това няма никакви потвърждения. Обаче в понеделник до обяд определено е бил налице, защото се намери съсед, който видял колата на Григорий край къщата и влязъл при него да попита кога смята да тръгва за Москва и дали няма да го закара. Григорий отговорил, че ще го закара, но малко по-късно, смятал да тръгне към един-два часа, не по-рано.

— Значи вечерта в събота е бил, сутринта в неделя е бил, в понеделник сутринта — също, но няма никакви показания за нощта в неделя срещу понеделник — констатира Антон. — Прието.

— А при тебе нещо? Късно снощи Риженко ми звънна, постави ми задачата за вилата на Дубинюк, но нищо не ми обясни както трябва. Пък и аз не бях съвсем адекватен… Нали разбираш, след погребението — измънка Дзюба.

Антон се принуди да му разкаже подробно за разпита на Волко, за срещата с Михальов и за показанията на Григорий Дубинюк.

— Та затова днес проверявах показанията на Дубинюк около гаражите. Намерих няколко свидетели, които видели как той наистина отишъл там по обяд в събота. Почивни дни — автомобилисти много, кой поправя нещо, кой заминава за някъде, кой пристига… Виж, обаче в неделя никой не е виждал Дубинюк. Във всеки случай не се намери такъв свидетел. Но, разбира се, това нищо не доказва, защото той може да е идвал и късно вечерта, когато вече е пусто и тъмно. Тоест със сигурност е потвърдено, че е идвал в събота, както каза, но за неделята няма доказателства — нито за, нито против. Така че е рано да изключваме Дубинюк от заподозрените в убийството, не всичко е гладко там… Рома, ти какво? Да не ти е лошо? Защо тръскаш глава?

— Почакай, Антоне — замижа Дзюба. — Гаражите. Ти разбираш ли? Гаражите!

— Добре де, гаражите. И какво?

— Ами в джоба на Гена е имало бележка с нещо за гаражите!

— Че малко ли са гаражите в Москва, на всяка крачка има — невъзмутимо отвърна Сташис.

— Почакай, Антоне — горещеше се Дзюба, — чуй само! За тази бележка изобщо никой не си спомняше, защото първо са отработили нея, убедили са се, че тя няма нищо общо и изобщо не е ясно какви са тия гаражи. Там е бил посочен номерът на бокса, гаражът с този номер е на собственик със съвсем друго име. И тогава са решили, че става дума за други гаражи. Нали трупът му е бил намерен на друго място.

— Добре, да допуснем. Впрочем…

Но вече нищо не можеше да спре Дзюба. Той извади от чантата си бележника и го отвори на страницата, на която грижливо бе преписал текста на намерената у Колосенцев бележка.

— Виж, тук е описан и маршрутът, как да се стигне от мястото, където се е провело състезанието. Няма адрес, но има подробно описание накъде да се завива. Хайде още веднъж да проверим по картата. Представи си, че става дума за същите гаражи, където са държали Курмишов! Твоят навигатор включен ли е?

— Някак се придвижвам и без него — позасмя се Антон и извади в компютъра картата. — Добре, да видим. Къде, казваш, е било състезанието?

Дзюба каза адреса, Антон намери мястото и започна методично, под диктовката на Роман, който поглеждаше в бележника си, да води стрелката. Ето и последния завой, после около 700 метра направо и наклон…

— Слушай — вдигна глава Антон и учудено погледна Дзюба, — как изобщо се сети? Излиза, че си прав. Това са същите гаражи, при които вчера ни закара Дубинюк. Рома, ами че ти си гений! Да, но това е…

— Какво? — напрегнато попита Дзюба, който моментално разцъфна от похвалата. — Какво сега не е наред?

— Ами някак… — Антон със съмнение поклати глава. — Аз съм шофьор отдавна, добре познавам Москва. Защо маршрутът е толкова странен?

— Какво му е странното?

— Ами неудобен е — обясни Сташис, — минава през няколко много гадни места, където вечно стават задръствания, дори в неделя вечер, и после, изобщо, е някак крив, два пъти по-дълъг, отколкото можеше да е, ако човек кара така — и с помощта на стрелката той посочи по-кратък и удобен маршрут, — по широко шосе и без задръствания. Защо е бил избран такъв странен вариант за пътуване?

— Може би го е обяснявал човек, който изобщо не познава Москва? — предположи Роман. — Някой го е закарал веднъж-дваж именно по този маршрут и той е запомнил него, а друг не знае. Нали може да се случи такова нещо?

— Може — съгласи се Антон. — Но може да е било и другояче.

— Изпратили са Гена да обикаля, та да спечелят време — убедено каза Роман. — Но защо?

— Ясно е защо — позасмя се Антон. — И фактът, че в бележката няма адрес, а има само схема на маршрута, говори в полза на версията, че той е бил удължен умишлено, защото ако кажат точния адрес, винаги има риск човекът да включи навигатора, да вкара адреса и да получи кратък и лесен маршрут.

Дзюба мълчеше и усилено обмисляше нещо.

— Значи излиза, че непознатият младеж, когото играчите са видели след състезанието, е подмамил Гена при мястото на убийството, дал му е дълъг маршрут, който със сигурност ще му отнеме много време, а самият той е отишъл там по по-кратък и бърз път — каза той най-сетне. — Защо му е трябвало това?

— За да го убие — кратко отвърна Антон. — За какво друго? Убил го е и е преместил трупа му в друга част на града, при общежитието.

— Но защо е трябвало да го убива при гаражите, а после да го кара при общежитието? Можел е да остави трупа там, където го е убил, и толкоз. Не, Антоне, тук нещо не е наред. Излиза, че Гена е тръгнал за гаражите с някаква цел, а после към общежитието — със съвсем друга. Но работата, заради която е тръгнал към тези проклети гаражи, също намирисва — убедено каза Дзюба. — Иначе нямаше да го изпратят по толкова странен маршрут.

— Или ти си бил прав още от самото начало — забеляза Антон, — когато каза, че маршрута е описвал човек, който зле познава Москва. И не там са убили Гена. Но, виж, той спокойно може да е освободил нашия Курмишов. Всичко пасва. Чул е глас, който е викал за помощ, разбил е вратата, тя е паянтова, за нищо не става, разрязал е веригата на белезниците, извел е бижутера на чист въздух, сложил го е да седне на касетката и е тръгнал по своите си работи.

— И не се е обадил на никого? — не повярва на ушите си Роман. — Нито на дежурните, нито на Бърза помощ? Не може да бъде! Все пак Генадий е полицай, не е могъл така да…

— Рома — меко каза Сташис, — не се пали толкова. За мъртвите не се говори лошо, но ти трябва да признаеш, че за Гена интересите на службата и работата винаги са били на последно място. И като нищо може да е постъпил така. Може. Повярвай ми.

Дзюба наведе глава и през следващия четвърт час не продума повече. Антон го закара до метрото и на сбогуване каза:

— Ти дори не си представяш колко ти се възхищавам, Рома!

И в отговор улови слабичката и някак печална усмивка на младия оперативен работник.

Колкото леко се ориентираше Роман Дзюба при издирването на всякаква информация в безграничната мрежа, толкова малко разбираше от програми, затова вкъщи, след като отвори на своя компютър първия диск, получен от Зарубин, изпадна в пълно униние. Вторият диск му направи още по-потискащо впечатление. Тогава премина към флашките, на които, както беше казал подполковникът, намери само три текстови файла. Първият се наричаше „Текст“, вторият бе озаглавен „Таблица“, а третият беше назован „Калдерон“. Роман написа името в търсачката и научи, че Калдерон е испански поет и драматург от седемнайсети век. Интересно, защо ли Гена е дал на файла това название? Нима е знаел кой е Калдерон? Дзюба отвори файла и зачете:

Калдерон е човек, който грижливо крие истинското си име. В реала не обича да се запознава с хора, предпочита социалните мрежи, в които прекарва много време и осъществява контакти. На всички разказва различни неща за себе си. Събира група от хора, които никога не са се виждали, и им предлага да прекарат два-три дни сред природата, в Псковска област имал къщичка, била в гората, на затънтено място…

Газея е момиче на двайсет и три — двайсет и пет години, търси богат съпруг, искрена е до глупост, на всички веднага казва истината за себе си…

Какво е това? И с такъв текст наистина е изпълнена страница и половина. Особено подразниха Роман думите „искрена до глупост“: нима Гена наистина е можел да мисли за някого по този начин? Нима е смятал искреността за признак на плитък ум? Или просто Гена е бил лош човек и не е обичал хората?

Кой е този Калдерон? Коя е Гизея? А също и Ноорс и Илендра, за които става дума по-нататък? Всичко на всичко осем души. На всеки от тези хора е дадена определена характеристика, но без подробности и без каквато и да било възможност да се разкрият техните истински имена. Ясно е само едно: всички тези хора активно са контактували в социалните мрежи.

Добре, да видим втория файл.

Невъзможно е да се определи кой всъщност е дошъл. Хората в мрежите почти винаги лъжат кои са и качват незнайно чии снимки. Може да са техни собствени, може да са на съседа, може и да са свалени отнякъде. И ето, идва такъв един човек и казва: аз съм Тумар, а че не съм бил приличал на себе си — да не ти дреме, сложил съм си чужда снимка, всички правят така. Или изобщо контактува без каквато и да било снимка, такива случаи колкото щеш. И какво може да се направи?

Явно Гена бе размишлявал върху някакво престъпление, извършено в кръга на любителите на „чатаджийските“ сайтове. А може би не на „чатаджийските“, а на „фенските“, създадени за обединяване на почитателите на някоя звезда. Или на привържениците на някакви хобита и интереси. Върви, че разбери сега… Какво ли е било това престъпление? Кога ли е извършено? Къде? Роман не беше чувал за нищо такова, значи не е било на тяхната територия. Може би някой е помолил Гена да разследва нещо на частно? Например нещо се е случило в тази група хора и те са се обърнали към Колосенцев с молба да поработи като „частен детектив“? Като нищо може да е така. И всичко, което се е случило с Гена, да има отношение не към престъпленията, с които той се занимаваше като офицер от полицията, а тъкмо към това, което не е било регистрирано никъде.

Роман отвори „Таблицата“, в която намери осем колонки. Над всяка колонка се виждаше едно от имената, които повече приличаха на прякори и бяха посочени в първия файл, наречен „Калдерон“. Калдерон, Ноорс, Газея, Илендра, Баскак… По хоризонтала бяха написани часове и минути, а във вертикалните колонки, съответстващи на всяко име — какво е правил този човек в един или друг момент. Прилича на реконструкция на събития.

Роман внимателно прегледа таблицата, която се оказа съвсем кратка: само пет реда, пет посочени часа. И какво, това всичко ли е? Нищо друго ли не се е случило там? Или Гена не е успял да довърши таблицата, а някой от тази осморка го е убил?

Роман не беше голям специалист по интернет, за да установи спрямо наличните дискове в какви сайтове е влизал Генадий напоследък, а той със сигурност е влизал в сайта, на който са общували тези хора. Можеше да опита… Шансовете са малки и все пак един човек може да бъде намерен само в случай че всичките тези Газеи и Илендри не са никове, а измислени имена, под които хората се регистрират в сайтовете. Виж, ако са регистрирани като например Петя Иванов или Маша Петрова, ще ги намериш, ама друг път. Във всеки случай, не и със знанията и възможностите на Роман.

Търсачката не намери никакви Газеи и Илендри, вместо Газеи предложи на Роман най-различни вестници, а вместо за Илендри го посъветва да почете за цилиндрите. Виж, Баскак се оказа „чиновник на монголския хан, началник по събирането на данъци и преброяването на населението в завоюваните земи“. Баскаките, както гласеше Укипедия, имали военни отряди, с чиято помощ смазвали бунтовете на покореното население. А, това вече е нещо! Баскак може да се окаже не ник, а истински прякор, даден на някой бияч от престъпна групировка, на когото е възложено да следи спазването на дисциплината, за своевременното изплащане на „данъка“ и бързо и жестоко да се разправя с онези, които не искат да плащат този данък.

Не му провървя и с търсенето на Ноорс: търсачката не намери точно такова изписване, но пък му предложи НОРС — Националната организация на руските скаути. Дзюба не знаеше почти нищо за скаутите освен това, което бе чел някога като дете. Че ходят на някакви походи и се подготвят да защитят своята страна в случай на военни действия. Или не беше така? Наложи се отново да потърси информация. Намери Устава на НОРС, бързо прегледа раздела „Цели и задачи на организацията“ и с досада затвори уебстраницата: не, не е това, изобщо не е това… Какво отношение може да има възпитанието в патриотизъм и развиването на вътрешна потребност за самоусъвършенстване към престъпление, над което си е блъскал главата Гена Колосенцев? Никакво. И изобщо, търсим не НОРС, а Ноорс, съвсем друга дума. Чието значение така и не можа да намери.

Опитите му да изясни нещо, като набира в търсачката всички останали имена, също се провалиха. Накрая остана само Баскак.

И какво да прави с това? Все пак Сергей Кузмич Зарубин е бил прав, Рома Дзюба не е най-умният на този свят. Момчетата са проверили всичко. И не са стигнали до каквото и да било. А той, Дзюба, е смешен рижав клоун, както неведнъж го бе наричал Гена Колосенцев.

Всички наоколо са прави. Само той не е. Види се, такава е съдбата му.