Призрак от миналото

ГЛАВА 22

Реакциите им бяха, разбира се, бързи и отработени. И все пак на Шада й се сториха странно комични. Стреснат от непознатия глас зад гърба му, Калризиан подскочи половин метър във въздуха. За момент ръката му се оплете в наметалото, преди да извади бластера. Съвсем според очакванията оръжието на ногрито вече бе извадено и сочеше към нея. Хан последва след миг охранителя. Карде не подскочи като Калризиан и вместо също да извади бластера си, направи широка крачка настрани, за да даде на ногрито и на Хан възможност да стрелят. Хитър ход, който отговаряше на представата на Шада за него.

За разлика от всички други съветник Органа Соло изобщо не помръдна.

Както и Шада. Тя стоеше, спокойно отпуснала ръце край тялото си, и хладнокръвно се питаше дали небезизвестните, но може би прехвалени бойни рефлекси на ногрите нямаше да доведат нещата до голяма доза вероятност да бъде застреляна. Почти се надяваше това да стане. Може би щеше да е най-лесният изход. Но ногрито не стреля. Соло и Калризиан също. С леко съжаление Шада разбра, че няма да се отърве по лесния начин.

Лея наруши крехката тишина.

— Коя сте вие? — гласът й бе невъзмутим като лицето й.

— Името ми е Шада Дукал. Нямам за цел да нараня никого от вас.

— Знам — кимна Лея.

— Знаеш ли? — стрелна я с очи Хан.

— Усетът ми за опасност щеше да реагира другояче — отвърна жена му. — И то много преди тя да се бе появила.

— Какво направи с охранителя на покрива? — измяука ногрито.

— Дадох му урок да не бъде неразумно състрадателен — отвърна Шада. — Пострада единствено самочувствието му.

От предавателя, закрепен за яката на ногрито, се чу мяукане.

— Гарак? — попита Лея.

— Не е ранен — доложи ногрито.

Бластерът му все още бе насочен към Шада, но погледът му сякаш не беше вече толкова зъл.

В коридора зад Шада нещо прошумоля. Тя понечи да обърне глава…

— Не мърдай! — нареди ногрито зад нея. — Горе ръцете!

Шада се подчини и вдигна високо ръце, докато чуждите ръце опитно я претърсваха, а тя се питаше къде се бе крила тази друга група. Да й излязат в гръб от сляп коридор… Шада се усмихна. Разбира се, че се бяха спуснали от покрива по осигурителното й въже и бяха влезли през прозореца на детската стая. Всичко бе извършено бързо и точно като от най-добрите мистрили. Може би в крайна сметка ногрите не бяха прехвалени. След минута претърсващите я ръце се отдръпнаха, отнасяйки раницата и катераческата й екипировка.

— Седни — нареди ногрито до Лея и махна към един от столовете в стаята за разговори. — Дръж ръцете си така, че да ги виждам.

— Не вярвате ли на хората си? — попита Шада и седна на посочения й стол. — Или на господарката си? Съветник Органа Соло вече потвърди, че не възнамерявам да нараня никого.

Очите на ногрито проблеснаха…

— Защо тогава сте тук? — спокойно попита Лея, преди да каже нещо.

— Исках да говоря с вас — отвърна й Шада и отпусна ръце върху облегалките на стола. — Друг начин нямаше.

Очакваше разпалено отричане или поне подигравателно изсумтяване, но Лея само повдигна леко вежди. Затова пък реакцията на Соло я разочарова:

— Какво значи това! — възкликна той.

Бластерът му, както забеляза Шада, вече не сочеше към нея. Положен бе в скута му, но капитанът продължаваше да го държи.

— Значи, че освен за хората с връзки или с богатство коридорите на властимащите са затворени за останалите — отвърна Шада, без да я е грижа дали гласът й не звучи саркастично. — От три дни се опитвам да се свържа с вас, но не ме допускат. Илюзията за великата Нова република, загрижена за всички обикновени хора, умря.

— Някога да си чувала за оставяне на съобщение? — изръмжа Хан.

— Какво да кажа в това съобщение? — сряза го Шада. — Че някой си без акредитации и статут иска да говори с великия съветник Органа Соло? Щеше да бъде изтрито още на следващия ден.

— Сега говорите с мен — спокойно каза Лея. — Какво искате да ми кажете?

Шада насочи цялото си внимание към нея. Многократно преповтаряните думи заседнаха в гърлото й. Думи, с които завинаги щеше да прекъсне последните връзки с Мистрил и народа си.

— Искам да се присъединя към вас — промълви тя с глух далечен глас. — Искам да работя за Новата република.

Дълго време единственият звук в стаята сякаш бе туптенето на сърцето й. Естествено, Хан пръв наруши тишината.

— Какво? — извиси той глас.

— Искам да работя за Новата република — повтори Шада. И втория път думите не излязоха по-лесно. — Притежавам качества, които ще са ви от полза. Имам опит в оцеляването и сраженията, мога да бъда придружител и охрана…

— Защо молиш нас за това? — прекъсна я рязко Хан. — Новата република има наборни центрове из целия Корускант.

— Мисля, че не разбираш напълно, Соло — обади се Карде, преди Шада да успее да отговори. — Шада не е влязла тук от улицата, нито просто се е спуснала от покрива. Тя е главен телохранител на нашия приятел и контрабандист Мазик.

На всички лица се изписа изненада.

— Бивш… — поправи го Шада. — Подадох оставка преди три седмици.

— По собствено желание? — въпросително повдигна вежди Карде.

— Не съвсем — с пресъхнало гърло отвърна Шада.

— Не виждам какво значение има откъде е дошла — настоя Соло. — Никой от нас не се занимава с набиране на наемници.

— Хан е прав, Шада — каза съпругата му. Очите й изучаваха лицето на жената с неприятна настоятелност. Дали джедайските й умения напипваха мистрилската връзка в съзнанието й? — Наистина не можем да направим нищо за вас.

— Не искам милостиня — отвърна Шада. — Всъщност вие имате по-голяма нужда от мен, отколкото аз от вас. Особено след като Траун отново се яви на сцената…

— Какво знаеш за Траун? — веднага попита Хан.

— Преди малко бях в детската стая — отвърна тя, погледна към Карде и улови внезапното му трепване. — Калризиан заяви, че се е върнал — тя отново погледна към Лея. — Освен това знам за каамаския документ, знам, че единственият начин да се измъкнете от кашата, е да намерите документално свидетелство за събитията — с периферното си зрение тя видя, че Калризиан изгледа многозначително Карде, който на свой ред небрежно извърна глава.

— Да, със сигурност ни е нужен такъв документ — призна Лея. — Какво общо има това с вас?

— Ще ви е нужна помощ — отвърна й Шада. — Мога да ви я осигуря.

— Сама? — невярващо попита Карде.

— Да, сама — остро отвърна Шада. — Видяхте ме в действие. Знаете какво мога — тя отново погледна към Хан Соло. — И други ваши хора знаят. Преди деветнайсет години на Татуин помогнах на Новата република, като снех характеристиките на прототипен компонент на суперлазера на втората „Звезда на смъртта“.

Още една вълна на изненада премина през присъстващите. Изненада, която за леко удивление на Шада като че не засегна самия Соло.

— Сериозно? — каза той. — Разкажи ни как стана?

— С един приятел откраднахме компонента от имперска изследователска база — отвърна тя, чудейки се на изражението му. Изведнъж онзи, който най-силно я притискаше, се оказа на нейна страна. — Кодовото име беше „Хамъртонг“. Ние пилотирахме кораба, на който беше инсталиран, към Татуин…

— Какъв вид кораб беше? — прекъсна я Соло.

— Лоронарски звезден кръстосвам — отвърна Шада, без да се замисли. — Силно променен. Всичко бе сбутано, за да се смести прототипът. Оставихме кораба полузарит в една дюна и отидохме до кафенето в Мое Айсли, за да намерим пилот на товарния кораб, който да превози прототипа вместо нас — тя махна към Соло. — С партньора ми те видяхме как застреля Гридо. Решихме да се обърнем към теб, но Империята ни залови, преди да се доберем до теб.

— Защо? — попита Соло. — Защо ви заловиха?

— С Кароли се бяхме маскирали като Бреа и Сени Тоника. Казваха ни, че много сме приличали на тях — отговори тя. Сега не му беше времето да споменава мистрилските камуфлажни умения. — Не знаехме, че някакъв моф е издал заповед за задържането им. Симпатизант на бунтовниците ни освободи от килията и ни намери товарен кораб. Пренесохме прототипа на суперлазера и му дадохме дроид с техническите данни.

— Как се казваше този симпатизант? — попита Соло.

Шада напрегна паметта си.

— Уинуорд — каза тя. — Рийж Уинуорд.

— Значи си била ти — кимна замислен Хан.

Лея премига към него.

— Знаел си за това?

— Четох доклада на Уинуорд — отвърна съпругът й. — Беше на записа, който Мадийн ни даде, преди да тръгнем от Ендор.

— Как съм го пропуснала — поклати глава жена му.

— Има известни разминавания — сухо отбеляза Хан. — Уинуорд твърдеше, че му били обещали сегмент от суперлазера в замяна на освобождението им.

— Задаваше се пясъчна буря — възрази Шада. — Нямаше време да режем друг сегмент и да го товарим.

— И не точно са му „дали“ техническите данни — добави Соло. — Трябвало е един вид да заеме дроида им, за да ги получи.

— Да, прав си — призна Шада с пламнало лице. — Забравих за това.

— Очарователно — измърмори Калризиан под нос.

Шада го погледна кръвнишки:

— Партньорите ми смятаха, че е по-добре да го убием, вместо да оставим някой да разбере какво сме направили. Аз ги спрях.

Отново настъпи тежко мълчание. Шада гледаше Лея и се опитваше да разгадае изражението й. Като най-високопоставена тя трябваше да вземе решението…

— Имам предложение — каза Калризиан. — Тя каза, че Карде знае на какво е способна. Защо не я изпратим с него?

Шада погледна контрабандиста. Импулсивният й отказ замръзна на устата. Беше пропиляла дванайсет години от живота си с една група контрабандисти и не беше дошла в Корускант, за да се включи в друга.

Но в лицето на Карде имаше нещо…

— И къде точно отива той? — попита Хан и наклони глава към търговеца на информация.

— На специална мисия — отвърна самият Карде. Той продължаваше да гледа Шада. Лицето му бе като от камък.

— Калризиан ме помоли да я предприема.

— Може ли да ни обясните? — попита Лея с лека усмивка.

Контрабандисткият шеф не й се усмихна в отговор.

— Възможно е да съществува копие на каамаския документ, останало извън ръцете на Империята — отвърна той.

— Отивам да се опитам го взема.

Хан и Лея се спогледаха слисани.

— Защо не ни казахте по-рано? — попита Лея. Великодушната усмивка изчезна от лицето й.

— Защото досега това не беше моя работа — студено отговори Карде. — Нямам нищо общо с политическите спорове, като изключим това, че планетарните разпри и сръдни понякога имат принос за подобряване на благосъстоянието на търговците на информация — той погледна към Калризиан. — Но сега се намеси нов фактор. Фактор, който ме убеди, че не може повече да бъде пренебрегван.

Лея сви рамене, сякаш внезапен студен полъх премина през гърба й.

— Траун!

— Траун — кимна контрабандистът и погледна към Шада. — Да, за мен ще бъде голямо удоволствие да разполагам с помощта на Шада, ако тя пожелае да ми я предостави, разбира се.

Бившата телохранителка на Мазик направи кисела физиономия. След деветнайсет години най-сетне взе болезненото решение да промени обекта на верността си, прехвърляйки го от собствения си народ на Новата република… колкото да установи, че Новата република не я иска. Пожелаха я такива като нея — отхвърлените от великото прекрасно общество.

— Разбира се, защо не — кимна тя на търговеца на информация.

— Повярвай ми, Шада, Карде наема най-добрите си хора по този начин — сухо отбеляза Калризиан. — Когато се качиш на борда на „Волният Карде“, попитай Мара Джейд как взе нея.

Сянка премина през лицето на Карде:

— Мара няма да е с нас. Това е една от причините, заради които исках да говоря тази вечер с теб, Лея. Мара претърпя нещо като… злополука.

Закачливата усмивка на Ландо изчезна. Останалите напрегнато се изпънаха в столовете си.

— Каква злополука? — попита Лея.

— Доста неясна — намръщи се контрабандистът. — Заедно с екипажа на „Звезден лед“ тя проследи един от неидентифицираните кораби, които брат ти бе засякъл в системата Каурон…

— Момент — прекъсна го Хан. — Какви са тези неидентифицирани кораби?

— Люк и Мара са ги забелязали да се навъртат около базата на пиратите Каврилу — отвърна Карде. — Не ви ли е изпратил съобщение?

— Много кратко — отговори Лея. — Казва само, че не е научил нищо при пиратите и ще ни разкаже всичко, когато се върне на Корускант. Нямаше дума за неидентифицирани кораби.

— Сигурно не е искал да съобщава нищо по открит канал — предположи Карде. — Разполагам със записите на Люк и Мара, когато са ги видели, плюс данните от „Странстваща авантюра“, когато един от корабите прелетял покрай нея. Ще ви ги изпратя, преди да тръгна.

— Забравете за момент корабите — нетърпеливо се намеси Калризиан. — Какво е станало с Мара?

— „Звезден лед“ я откарал до малък свят в сектора Градилис — продължи Карде. — Мара излетяла с изтребител да разгледа по-подробно и открила някаква крепост. Влязла в една пещера, говорила с някакви неизвестни същества. Споменала името на Скайуокър в отговор на нещо, което я попитали или направили, и… повече нищо.

Лицето на Калризиан се вкамени.

— Искаш да кажеш, че е…

— Не! — побърза да го успокои Карде. — Поне не тогава. Дишането й се чува на записа, който е бил импулсно предаден на „Звезден лед“.

— И онези същества са познавали Люк? — попита Лея и челото й се набръчка. От размисъл или от уплаха, Шада не можеше да разбере.

— Познавали са го или са знаели за него — каза Карде. — Контекстът не е достатъчен, за да разберем кое от двете.

— Трябва незабавно да го намерим — обърна се Хан към жена си.

Карде се прокашля.

— Всъщност аз вече говорих с него. И той не може да каже нещо особено по въпроса…

— И какво? — подкани го настойчиво Лея.

— Това беше другото, което исках да ти кажа — продължи Карде. — Тръгна да я търси.

Изражението на съветник Органа Соло остана същото, но температурата в тази част на помещението сякаш изведнъж спадна с няколко градуса.

— Какво е направил? — извиси тя застрашително глас.

— Тя е в опасност, Лея — каза контрабандистът. — Единствен Люк може да стигне дотам бързо, а това може да е много важно за Мара. Само той е в състояние да се справи със съществата, на които се е натъкнала. И с другите, в крепостта. Това не засяга само Мара. Засяга цялата Нова република.

— Да не би ботанската каша да не я засяга? — изръмжа Хан, който бе станал и гледаше ядосан Карде. — Стотици малки войни кипят около нас. Половината от световете използват проблема с Каамас като повод да възобновят старите си вражди. Вече опразнихме дипломатическия корпус на Новата република и джедайската академия, за да изпратим посредници за преговори, и пак не стигат. Люк ни е нужен тук.

— Не съм го карал да тръгва — възрази Карде, гледайки настрани. — Той сам прецени и сам взе решение да замине.

— Само че не е знаел, че Траун се е върнал — отсече Соло.

— Стига, Хан — тихо каза Лея и хвана ръката на мъжа си. — Станалото станало. Карде е прав. На Люк му се е наложило да решава. Решил е и сега ни се налага да се оправяме без него, докато се върне.

— Ако мога да ви бъда от полза, приемете моите услуги вместо неговите — предложи Карде. — Съжалявам, че донесох толкова лоши новини. Мислех, че ще проявите повече разбиране.

Соло си пое дълбоко дъх и го изпусна на пресекулки.

— Кога тръгваш? — попита той.

— Веднага — отвърна търговецът, приближи се до Шада и й подаде ръка. — Предполагам, че новата ми помощничка няма наложителни основания да остава тук.

— Готова съм — отвърна Шада, пренебрегна предложената й ръка и стана сама от стола. — Предполагам, че охраната на съветник Органа Соло свърши с огледа на раницата и катераческата ми екипировка.

— На излизане можеш да се ги вземеш — дрезгаво отвърна ногрито, изправено до Лея.

— Благодаря за гостоприемството, Лея — наклони глава Карде. — Ще се обадя, щом открия нещо.

— Още две неща за теб, Карде, преди да тръгнеш — спря го Лея. — Всъщност три. Ще ти трябва ли дроид преводач за пътуването?

— Навременно предложение — призна той. — Организацията ми, разбира се, разполага с няколко, но в момента нито един не е на борда на „Волният Карде“. Мога пътьом да взема някой.

— Ще ти отнеме допълнително време — отбеляза Лея. — Ако не възразяваш, можем да ти предоставим Трипио.

— Това е много мило предложение — едната вежда на Карде се повдигна. — То няма нищо общо, разбира се, с възможността да получите независим доклад от него, когато се върнем от пътуването си, нали така?

— Разбира се — каза Органа Соло и също повдигна вежди. — Готова съм да се засегна от това предположение.

— Моля за извинение, приемам с благодарност.

— Както Хан предложи, първо искаме да поговорим с него — продължи Лея. — Ще го доведем на космодрума, след като вземем записите от корабите. Второ, не можах да ти кажа по-рано, но може би е добре да го знаеш. На един от другите информационни чипове, които деваронианецът намери в планината Тантис, имаше надпис „Ръката на Траун“.

— Да, чух — кимна Карде.

— Откъде?… — въпросително погледна Лея. — Е, няма значение. Не искам да знам.

— Чрез мой източник и ти благодаря за дискретността — отвърна той. — И аз имам да ти казвам нещо. Преди Мара да потегли по дирите на онзи незнаен кораб, уловихме съобщение от него, явно отправено за „Странстваща авантюра“. Не успяхме да го дешифрираме, но в него ясно се съдържаше името на Траун. Пълното му име, не само онова, с което го знаят всички.

— Дори не знаех, че е имал още имена — свъси вежди Хан.

— Повечето не знаят — съгласи се Карде. — Но Мара знаеше. И онези на борда на кораба знаеха.

— Какво според теб означава това? — попита Лея.

— Не знам — отвърна контрабандистът. — Може би ще получим по-ясни отговори, когато брат ти и Мара се върнат. Във всеки случай ще направя едно копие от този запис. Каза, че имаш да ми казваш три неща?

Лея се усмихна, макар и напрегнато.

— Нека Силата бъде с теб — тихо каза тя.

— И с теб — отвърна търговецът на информация. Погледът му се премести на Хан и Калризиан. — И с вас — добави той. — Довиждане.

— Добра реч произнесе — каза Шада, докато Карде издигаше въздушния плъзгач от площадката за кацане на Горската кула и обръщаше носа към Западен шампион, където чакаше „Волният Карде“. — Малко театрална, но въпреки това добра.

— Много мило от твоя страна — отвърна той и я погледна с крайчеца на окото си. Тя гледаше право напред към нощния корускантски пейзаж. Лицето й бе едва осветено от бледата светлина на уредите от контролното табло. И на по-добро осветление — помисли си той — изражението на лицето й пак ще е неразгадаемо. — Мога ли да попитам коя част от разговора ти заприлича на реч?

— Онази, в която съобщи, че Скайуокър е потеглил да спасява Мара Джейд — отговори тя. — Нали не очакваше да зацвилят от радост при тази вест?

— Не съм очаквал да бъдат и особено разтревожени от нея — отбеляза той. — Ако трябва да бъда откровен, тази вечер научих за Траун.

— Трудно е да се повярва, че е оживял — поклати глава Шада.

— Така си е — съгласи се контрабандистът. — Но е и трудно да се повярва, че Империята ще инсценира такова нещо. Или Траун наистина се е върнал, или някой е извадил чисто прибиране от ръкава си.

Шада се замисли над думите му.

— Да предположим, че този Траун е клонинг — каза тя.

— Би ли могъл да замести истинския Траун?

— Сигурно зависи каква част от тактическия му гений е била вродена и каква част — придобита — отвърна Карде.

— И дали са приложили скоростно обучение, извлечено от съзнанието на върховния адмирал, и колко добър е бил образецът. Наистина не знам.

— Добре, ако са направили един клонинг на Траун, защо да не направят петдесет? — продължи разсъжденията си Шада. — И ако имат петдесет клонинги на Траун, защо да нямат сто от онзи побъркан джедай Хоръс Кбаот?

Карде потръпна. Не се бе сещал за това.

— Защо не, наистина?

Шада не отговори на реторичния му въпрос и в плъзгача настана тишина. Карде пилотираше механично, без да вижда разкошната панорама на светлините на Корускант, които изпълваха всичко до хоризонта, накъдето и да обърнеше очи. Или по-точно — виждаше тези светлини да гаснат. Траун ги бе заплашил с пълно унищожение, когато бе нападнал планетата. Този път можеше да го осъществи. Вече се снижаваха към корпуса на „Волният Карде“, когато Шада отново проговори.

— Кой е този Джори Кардас, когото търсим?

С известно усилие Карде прогони представата за безброй звездни разрушители, които го обграждат.

— Един, който беше в същия бранш като мен — отвърна той. — Май още е.

— И не сте били конкуренти? — попита тя.

— Внимавала си — похвали Карде. — Между другото от чисто любопитство ще те попитам къде се беше скрила в спалнята? Не видях място, където би могло да се свре нещо по-едро от ногри.

— Вмъкнах се между едното от леглата и стената — отвърна Шада. — Такава пролука винаги изглежда по-малка, отколкото е всъщност. Ако Кардас не е бил конкурент, какъв е бил?

— И упорита! Харесвам тази черта у много хора.

— Радвам се да го чуя — каза тя. — Ако не е бил конкурент, какъв е бил?

Пред тях вратата на хангара на „Волният Карде“ се вдигна нагоре, за да ги пропусне.

— Попитай ме, когато наближим системата Ексокрон — отговори й той. — Ако стигнем дотам.

— Защо ще залагам живота си само заради думата ти — изсумтя Шада?

— Не е задължително да идваш — спокойно отвърна Карде. — Ако желаеш, можеш да си тръгнеш веднага.

— Благодаря за разрешението. Ще остана.

Въздушният плъзгач се приземи почти безшумно на мястото си в хангара на „Волният Карде“.

— Както искаш — каза той, докато изключваше двигателите. — Пак от чисто любопитство ще попитам: защо напусна Мазик?

Шада разкопча предпазните колани.

— Попитай ме, когато потеглим обратно от системата Ексокрон — язвително отвърна тя. — Ако потеглим — и скочи на палубата, без да дочака отговор.

— Сигурен съм, че някой от нас ще се завърне от там — измърмори Карде, докато я гледаше как се промушва между грамадите в хангара.

Въпросът беше кой.