Призрак от миналото

ГЛАВА 5

Съветник Борск Фейлия вдигна поглед от електронния си бележник. Лилавите му очи бяха разширени, жълтеникавата козина плътно прилепваше към тялото му.

— Значи излезе най-сетне наяве? — попита той.

— Да — каза Лея. — И се налага да дадете някои обяснения.

— Няма нищо за обясняване — поклати Фейлия глава. — Всичко е истина.

— Ясно — кимна Лея и почувства как върху раменете й легна бреме. Досега не бе осъзнавала колко силно се бе надявала предположението на Карде, че записите за Каамас може да са фалшифицирани, да се окаже вярно. — Сигурен ли сте?

— Да — отговори Фейлия. Погледът му се премести от нея към бележника.

— Тогава знаете кои са били замесени.

— Не — отвърна Фейлия. — Това е проблемът, съветник Органа Соло. А също и причината до мълчим толкова дълго. Знаем колкото и вие: няколко ботанци са помогнали на агентите на сенатор Палпатин да получат достъп до генератора на щита. Не знаем дори от кое племе са били, да не говорим за самоличността им.

— Правили ли сте опит да я установите? — прямо попита Лея.

Козината на Фейлия настръхна.

— Разбира се. Но Палпатин изключително умело бе прикрил следите. Едва доста време след събитието, в първите дни на бунта от вождовете на племената научихме, че в унищожението на Каамас са били замесени ботанци. Потресът ни накара да включим народа в Бунтовническия съюз и да действаме за краха на Палпатин. Но следите вече бяха твърде стари.

— Разбрах — въздъхна Лея.

— Вярвате ми, нали? — попита Фейлия. — Трябва да ми вярвате.

Известно време Лея не му отговори. Взря се в очите му, присегна се със Силата и потърси някакви признаци на измама. И да ги имаше, не успя да ги намери.

— Вярвам ви, че казвате истината, доколкото ви е известна. За съжаление не само мен ще ви се наложи да убеждавате в искреността си.

Фейлия потръпна. Козината му настръхна на кичури.

— Така е — унило се съгласи той. — Мнозина ще решат, че прикривам престъпниците от ботанска солидарност.

Лея взе електронния бележник и овладя изражението на лицето си. Беше прав. Ботанското присъствие в междупланетарната политика бе язвително и дръзко и не се нравеше на мнозина в Новата република. Дори раси, свикнали да се счепкват при първа възможност, се опитваха да смекчат отношението си към другите. Ботанците или не бяха в състояние, или не желаеха да постъпят така и си бяха спечелили враждебност, която надвишаваше обичайната в дипломатическите среди зложелателност.

— Вярно е — каза тя. — Значи трябва да разрешим въпроса колкото може по-бързо.

— Как? — попита Фейлия. — Ботанците дълго и упорито издирваха имената на извършителите не само в официалните архиви на племената на Ботауи, но и във всичките ни колониални светове и анклави. Няма ги.

— Ето тук ги е имало — и Лея извади информационния чип от електронния бележник. — Сигурна съм. Да видим дали специалистите ще възстановят нещо. Не успеят ли, просто ще трябва да намерим друго копие. Поне вече знаем какво да търсим.

— Така — неуверено каза ботанският съветник. — А какво възнамерявате да предприемете междувременно?

Лея завъртя чипа в ръцете си.

— Не мога просто така да забравя тази история. Разберете това, съветник Фейлия. Длъжна съм да уведомя останалите членове от Висшия съвет, но ще направя всичко възможно, за да убедя президента Гаврисом да не се разгласява разкритието. Поне да изчакаме, докато разберем какво могат да направят специалистите с унищожените сектори на чипа.

— Да — отвърна Фейлия, целият настръхнал. — А дали специалистите ще замълчат, е, разбира се, друг въпрос. По-важното е какво ще направи контрабандистът Талон Карде. Той също знае.

— Карде даде дума да не казва нищо — успокои го Лея. — Изпрати съобщение до своите хора да се оглеждат за деваронианеца, който намери информационния чип. Може и да успеят да го заловят, преди да каже на когото и да било.

Фейлия подсмъркна.

— Наистина ли смятате, че още не е казал? След отношението, което сте проявили двамата с Карде спрямо него?

— Постъпихме, както сметнахме за нужно в момента — отвърна Лея, овладявайки внезапния си изблик на раздразнение от ботанеца. — По-добре ли щеше да бъде да си тръгне с чипа?

— Честно казано, да — сковано отговори ботанецът. — Явно е възнамерявал да го предложи на нас. Щеше да поиска колосална сума пари, ние щяхме да му платим и всичко щеше да приключи.

— Нямаше да приключи, съветник — въздъхна Лея. — Няма да приключи, докато не стане известна цялата истина и виновниците не бъдат наказани.

— Вярно, това трябва да направим — съгласи се събеседникът й и се изправи. — Благодаря ви за любезността да поговорите насаме с мен, съветник Органа Соло. Сега си тръгвам, за да подготвя защитата си.

— Не се намирате пред съд, съветник — уточни Лея.

Козината на Фейлия прилепна за тялото му.

— И това ще стане — тихо отвърна той. — Заедно с целия ботански народ. Ще видите.

Шада Дукал никога не бе виждала кафенето „Дона Лаза“ толкова претъпкано. Представители на десетки различни раси със социален статут, започващ от средната класа и стигащ до самото дъно на обществените прослойки, бяха буквално натъпкани от стена до стена.

— Голямо посещение тази вечер — подметна тя на шефа си, който седеше плътно притиснат до нея на масата.

— Днес гастролиращият турнир „Бога Минаук“ се провежда тук — обясни Мазик, галейки разсеяно дланта й. — Направо са полудели по играта.

— Според теб това ли е причината да избере именно това кафене? — попита Шада. — Тълпата?

— Не се притеснявай, Кромф ще го доведе — успокои я Мазик. — Дадеш ли му пари, можеш да му имаш вяра. Особено когато втората половина на плащането става след доставката.

Шада погледна към съществата, които се притискаха към масата им.

— Повече се безпокоя дали ще можем да го изведем спокойно от тук сред тази тълпа.

— Не е нужно да бързаме — каза Мазик. — Като се имат предвид всички главоболия, които си докарахме заради него, трябва да чуя страшната тайна, която има да ни каже. После може и да пуснем преследвачите по дирите му.

Шада го погледна с крайчеца на окото си.

— Карде едва ли ще одобри това — предупреди го тя. — Ясно нареди Лак Джит да не говори с никого.

— Талон Карде не ни е работодател — язвително й напомни шефът й. — С онова, което ще плати Кромф за издирването, горе-долу няма да сме на червено. Ако малката тайна има някаква пазарна стойност, заслужаваме да получим част от нея.

Шада извърна лице. Някакво лошо предчувствие се притури към бездруго тревожното й усещане. В света на контрабандата нещата се свеждаха до печалба, възможно най-висока, с цената на всякакви интриги, измами и изнудвания. Понятия като лоялност и чест нямаха особена стойност…

— Хайде, хайде — сгълча я Мазик и отново погали дланта й. — Стига с тези самообвинения. Играта ни е такава и ти го знаеш.

— Да — тихо отвърна тя. Знаеше го, разбира се. От дванайсет години бе доброволна участничка в тази игра, при това доста талантлива. Понякога късно нощем се питаше какво става с галактиката. Или може би със самата нея.

Сред тълпата се запровира млад гарусец с претрупан поднос в ръце. Успя да мине, без да разлее нищо, между двама ишорци, които крещяха и ръкомахаха разгорещено, и седна на стола срещу Мазик.

— Уф! — подсвирна той и взе една от четирите чаши върху подноса. Обагрените му в лилаво хриле ритмично се повдигаха и отпускаха в такт с дишането. — Не мислел, че успях.

— Не само че успя, но и свърши добра работа, Кромф — увери го Мазик, избра две от останалите три чаши и постави едната пред Шада. — Да се е мярнал нашият човек?

— Не видял — отвърна Кромф, внимателно отпи и се огледа. Някой дрезгаво се разсмя до тях и един от ушните гроздове на гарусеца щръкна и отново се отпусна. — Не ми харесва, Мазик. Много хора гледа.

— Не се притеснявай — успокой го Мазик. — Ти само го доведи на масата. Ние ще свършим останалото.

Една от декоративните лакирани игли, забити в косата на Шада до лявото й ухо, тихичко изщрака два пъти.

— Сигнал от Грив — каза тя на шефа си. — Вероятно е успял.

— Добре — каза той. — Иди да го доведеш, Кромф. Пред страничния вход. Мисли за втората половина, която имаш да получаваш.

Гарусецът стана с нещо като подсвирване и изчезна в тълпата. Шада си пое дълбоко дъх, стегна се вътрешно и се огледа за последен път. Ако деваронианецът надушеше неприятности и понечеше да бяга, сигурно щеше да се насочи наляво…

Кромф се върна, следван от рогатия деваронианец.

— Оф! — подсвирна гарусецът, докато сядаше на масата до Мазик. — Тълпа много. Това Лак Джит. Това контрабандис Мазик.

— Приятно ми е да се запознаем, Лак Джит — каза Мазик и му предложи четвъртата чаша от подноса. — Надявам се, че пиеш вристулийски брандал.

— Щом плаща друг… — отвърна деваронианецът и седна срещу контрабандиста. — Първо да ти обясня, Мазик, че макар това, което ще ти кажа, да е истина, наясно съм, че не мога да искам пари в замяна. Вече не разполагам с веществено доказателство. Имам само това, което видяха очите ми.

— Ясно — каза Мазик и отпусна длан на масата. После я отдръпна и на нейно място се показа купчинка монети. — Все пак редно е един джентълмен да плати за получената информация.

Устните на Лак Джит се разтегнаха в тънка деваронианска усмивка и той посегна към монетите. В същия миг Мазик здраво сграбчи дланта му.

— За получената информация — студено повтори контрабандисткият водач. С другата ръка премести купчинката монети към своя край на масата. — Да чуем сега какво имаш да ни кажеш — и Мазик пусна ръката на деваронианеца.

Лак Джит се приведе напред и се подпря на масата.

— Онова, което ще ви кажа, е едновременно поверително и невероятно — прошепна той. — Никой извън парламента на Новата република не го знае — деваронианецът се огледа и се приведе още малко. — Става дума за Каамас — продължи той. — Има доказателства, че опустошението на планетата е било извършено от агенти на тогавашния сенатор Палпатин, който е замислил и самото унищожение.

Шада стисна юмрук под масата. Каамас. Отдавна не си бе спомняла за онзи свят, отдавна се опитваше да прогони от мислите си името му и спомените, които събуждаше за собственото й детство, прекарано на родната й планета Емберлене. Сега изведнъж всичко оживя. Шефът й далеч не беше толкова развълнуван.

— Това едва ли може да се нарече сензация — сви той рамене. — Всъщност това е най-разпространеното предположение, откакто е угаснал последният пожар на Каамас.

— Но има доказателство — настоя Лак Джит. — Запис, намерен в личното императорско хранилище на Уейланд.

— Документ, който ти не притежаваш.

— Има и друго — просъска деваронианецът и се наведе напред, така че рогата му почти докоснаха челото на Мазик. — Сега вече знаем как планетата е била унищожена толкова лесно. Генераторите на щита са били умишлено повредени — той забучи пръст в масата, за да подчертае думите си. — От група ботанци.

Мазик хвърли поглед към Шада.

— Така ли? — в гласа му, все така равен, прозвучаха нотки на интерес. — Знаеш ли имената им?

— Не, за жалост — отвърна Лак Джит. — Тази част от записа бе силно повредена и електронният ми бележник не можа да я разчете — той се облегна назад. — Но това едва ли има значение. И в двата случая на ботанците им предстоят много трудности. Всеки ловък бизнесмен ще направи печалба от сведения за толкова голям предстоящ трус — той махна към купчинката монети пред Мазик. — Не сте ли съгласен?

— Съгласен съм — отговори контрабандистът. Погледна към Шада и вдигна вежда. — Много добре. Шада, ще помогнеш ли на приятеля ни?

— Няма нужда — намеси се Лак Джит, наведе се отново и протегна ръка към монетите…

Шада се привдигна от стола и стовари кокалчетата на дясната си ръка в основата на левия му рог. Деваронианецът се свлече без звук и заби лице в масата. Левият му рог замалко не разля питието на Мазик. Един барабелец и двама дуросци погледнаха към тях и бързо извърнаха очи. Очевидно припадналите посетители не бяха рядкост в „Дона Лаза“.

— Оф! — подсвирна Кромф и опулено зяпна отпуснатото тяло. — Той нали не…

— Разбира се, че не е — каза Мазик и три пъти докосна иглата предавател в косата на Шада. — Никой не ни плаща, за да убиваме когото и да било.

Пробивайки си път през тълпата, Грив се появи на масата.

— Готови ли сте? — попита той.

— Готови сме — кимна Мазик и събра в шепата си купчината монети. Взе четири от тях и ги подаде на Кромф, останалите пусна във вътрешния си джоб. — Отнеси го в плъзгача.

Грив метна деваронианеца на рамо и отново си запробива път през тълпата.

— Само си губихме времето — отбеляза контрабандисткият водач, докато се изправяше. След това учтиво подаде ръка на Шада. — Може би пък Карде ще даде нещо, колкото да излезем на нула.

— Нищо ли няма да направим за това, което научихме? — попита Шада.

— Не ставай глупава — смъмри я той, стисна ръката й и я поведе през тълпата. — Кой се интересува от планета, унищожена почти преди половин век?

Стомахът на Шада се сви. Каамас… и Емберлене…

— Никой — горчиво се съгласи тя. — Абсолютно никой.

Поне по два пъти трябва да се прочете, мислеше Дизра, докато крачеше бавно зад млечнобялото си коралово бюро и се опитваше да изглежда нетърпелив, а не обезпокоен. Най-сетне и последният от четиримата имперски капитани приключи и вдигна очи от електронния си бележник.

— С цялото полагаемо се уважение, ваше превъзходителство, намирам предложението за невероятно — каза капитан Тразен от „Заличител“ с мек глас, несъответстващ на славата му на зъл човек. — Със сигурност си давате сметка, че не е възможно да се изтеглят четири имперски звездни разрушителя от сектора, без отбраната му да пострада.

— Съгласен съм — намеси се капитан Налгол на „Тиран“, въртейки пръстена със семейния куатски герб, който неизменно носеше. — Освен това, с цялото ми уважение, бих поставил под въпрос правомощията ви да наредите изпълнението на тези две операции. Всяко навлизане в космическото пространство на Новата република трябва да се извършва с пряка заповед на върховния командващ флотата адмирал Пелаеон.

— Може би — отвърна Дизра. — Засега няма да се занимаваме с това. Други въпроси има ли?

— Аз искам да попитам за тази мисия на Моришим — обади се капитан Дория от „Неумолим“. — Какъв е куриерският кораб, който ме молите да засека?

Дизра вдигна вежди.

— „Молите“ ли, капитане?

— Да, ваше превъзходителство — твърдо отвърна Дория. — Капитан Налгол е прав. Вие сте главнокомандващ флотата на сектора Браксант. Можете да нареждате операции в границите на сектора. Правомощията ви не включват изпращането на кораби с мисии до Ботауи и Моришим.

— Разбрах — Дизра погледна четвъртия капитан. — Доста сте мълчалив, капитан Аргона.

— „Желязна ръка“ е, разбира се, под ваше командване, ваше превъзходителство, и ще отидем, където ни изпратите — тихо каза Аргона. — В същото време трябва да се съглася с оценката на капитан Тразен. Не бива с лека ръка да се оголва секторът с четири от общо тринайсетте звездни разрушителя.

— Особено ако три от тях се изпращат на дългосрочна мисия до системата Ботауи — вметна Тразен. — Самото естество на мисията изключва всякаква възможност за бързо завръщане.

— Вярно е — съгласи се Аргона. — Хубаво ще е физически да изпращате куриери за връзка с нас. Може няколко допълнителни дни да се окажат фатални.

— Без риск не може да се постигне нищо добро — хладно изрече мофът. — Започвам да мисля, че избирането ви за тази мисия може и да е било неправилно. Ако предпочитате да се оттеглите от една историческа кампания…

— Не — отсече някой и прекъсна думите му.

Гласът дойде от тайния коридор на Дизра. Капитаните се обърнаха… И видяха в кабинета да влиза върховният адмирал Траун. Сред втрещеното мълчание някой ахна сподавено.

— Извинете, сър, какво имахте предвид? — почтително попита мофът.

— Имах предвид, че няма да бъдат извинени за неучастието си в тази мисия, ваше превъзходителство — отговори Траун. Гласът му бе спокоен и хладен. Той пристъпи до бюрото и седна в креслото на Дизра. — Избрах тъкмо тези звездни разрушители и капитаните им, воден от съображения, които не са се променили.

Погледът му се спря за миг на всеки от офицерите, които не можеха да откъснат очи от него. След това се облегна назад в стола си и се позасмя.

— Забележете, ваше превъзходителство — махна с ръка към капитаните Траун, — че въпреки слисването от неочакваната ми поява тези офицери успяха да се поокопитят. Притежават бързи и гъвкави умове, съчетани с изключителна преданост към Империята. Това е комбинацията, от която се нуждая, и ще я имам.

— Разбира се, сър — съгласи се Дизра.

Върховният адмирал отново се извърна с лице към офицерите.

— Навярно искате да ми зададете въпроси — каза той. — За съжаление на онзи, който най-много ви вълнува, не мога да отговоря в момента. Понеже се готвя отново да поема командването, начинът, който ми позволи да оцелея след опита за покушение преди десет години, трябва да остане в тайна. Ще помоля и връщането ми засега също да остане тайна. Можете да я споделите само с висшия команден състав, и то след като напуснете имперското космическо пространство. С тези изключения… — той сведе леко глава на една страна, — предполагам, ще имате въпроси за правомощията на командващите?

— Няма въпроси, сър — каза Тразен. Гласът му бе почти благоговеен. — Вече не.

— Добре — Траун вдигна синьо-черната си вежда към капитана на „Тиран“. — От изражението ви, капитан Налгол, разбирам, че не сте съвсем съгласен с колегата си?

Капитанът смутено се изкашля. Ръката му стискаше семейния пръстен, сякаш се опитваше да извлече увереност от гравирания герб.

— Не подлагам на съмнение правомощията ви, адмирал Траун — каза той. — Но много ми се иска да внесете малко яснота. Познавам системата Ботауи и не мога да се сетя за нито една причина тя да се окаже със сериозно военно значение за Империята. Поне не ми се струва наложително присъствието на три звездни разрушителя.

— Оценката ви е доста точна — съгласи се Траун. — Не ме интересува самата система, а събитията, които в близко бъдеще ще се разиграят там. Събития, които смятам да обърна в полза на Империята.

— Да, сър — каза Налгол. — Но…

— Всичко ще се изясни с времето — прекъсна го върховният адмирал. — Засега ще ви помоля да се доверите на преценката ми.

Капитанът на „Тиран“ скочи и се изпъна:

— Тъй вярно, сър — той направи три крачки към бюрото и протегна ръка на мъжа, седнал зад него. — Позволете ми да ви поздравя с добре дошъл. Водачеството ви липсваше на цялата Империя.

— И на мен ми липсваше привилегията да командвам — отвърна Траун, стана от стола и стисна протегнатата ръка. — Ремонтът на трите ви звездни разрушителя трябва да приключи до два дни — той насочи вниманието си към капитана на „Неумолим“. — Що се отнася до вашата мисия, капитан Дория, имперският куриер, който трябва да прехванете при Моришим, ще потегли след двайсет часа. Ще имате ли време да се върнете на кораба си и да стигнете навреме?

— Несъмнено, сър — устните на Дория се разтегнаха в сдържаната му усмивка от последните дни. — Ако позволите, сър, бих искал да повторя мнението на капитан Налгол. За мен е чест отново да служа под ваше командване.

Дизра погледна капитана. Изведнъж сърцето му се стегна. Дория не беше ли служил под непосредственото командване на Траун?

— За мен е удоволствие отново да ви водя, капитане — дрезгаво отвърна върховният адмирал. — Когато бях на „Химера“, често усещах, че имате no-голям командирски потенциал, отколкото обстоятелствата ви позволяваха да изявите. Вероятно сега всички ще имат възможност да се уверят в това.

Лицето на Дория засия.

— Ще се постарая да оправдая доверието ви, сър.

— Очаквам да се справите отлично — отвърна Траун. — Заповедите ви са дадени. Свободни сте.

— Слушам, сър — извика Тразен от името на всичките.

Четиримата офицери се обърнаха и напуснаха кабинета на Дизра. Според мофа излязоха със значително по-бойка стъпка, отколкото когато влязоха в кабинета половин час преди това. Двойните врати тежко се затвориха…

— Истински джентълмени — обяви Флим и разхлаби яката на бялата си адмиралска униформа. — Може би малко лековерни, но все пак джентълмени.

— Да, чудесни са — изръмжа Дизра, вперил поглед към вратата на тайния коридор, откъдето актьорът се бе появил в кабинета. — Освен това са изключително опасни. Тирс? Къде сте?

— Тук — отвърна бившият гвардеец и влезе през тайната врата. — Какво има?

— Какво има ли!? — изръмжа мофът. — Трима от тези четирима капитани, които избрахте за мисиите, не са особено лоялни към мен. Ами онзи, който е служил под непосредственото командване на Траун? Да не сте си загубили ума?

— Не се обиждайте — студено отвърна Тирс и пристъпи към бюрото. — Трябваше да привлека някого като Дория. Всеки кадет, който е учил тактика, също би го посочил.

— Аз не мисля тактически — процеди Дизра. — Поне не по вашите представи. Затова и експертизата ви е толкова наложителна, забравихте ли?

— Успокойте се, ваше превъзходителство — намеси се Флим и внимателно извади самозахранващата се светеща леща от лявото си око.

— Все някога щях да се срещна с някого, който лично е познавал Траун. Какво по-добро място и каква по-добра възможност без много шум да се справим и с четиримата.

— Вярно — каза майорът. — А върху командирите, които не са ви прекомерно верни, най-силно ще въздейства магията на Флим.

— А мислили ли сте на какво ще са способни, когато магията му престане да им действа? — отвърна му с въпрос Дизра. — А ако решат въпреки всичко да направят проверки?

— О, със сигурност ще решат — увери го бившият гвардеец. — Затова исках в тази първа група да бъде Налгол. Той произхожда от потомствена благородническа фамилия от Куат и знаех, че ще носи пръстена си с отрова.

Флим, който изваждаше другата си червена леща, застина посред движението.

— Пръстена си с какво?

— С отрова — повтори Тирс. — Отравянето на врага е вековна традиция в родината му. Успокойте се! Налгол от години не носи отрова в пръстена си.

— Радвам се, че е така — раздразнено се сопна Флим и внимателно заразглежда ръката си. — Той с вас не се ръкува…

— Казах ви да се успокоите — повтори майорът. Този път в гласа му прозвуча леко раздразнение. — Вой не сложи нищо в нея, обратно, взе.

— Проба от кожата, за да бъдем точни — каза Дизра, най-сетне схванал случката. — Очевидно ще я отнесе в архивите, за да сравни генетичния профил с данните в личното досие на Траун.

— Точно така — съгласи се Тирс. — И щом сам се убеди, а и разгласи откритието си, няма да има нещо, което да ни откажат.

— Чудех се защо снощи толкова настоявахте да променим тези данни в личното досие на Траун — промърмори мофът. — Тогава не го схванах като условие за успеха на операцията.

— Ние двамата поемаме целия риск — обади се докачено Флим. — Вас дори ви нямаше в стаята.

— Успокойте се — смъмри ги презрително Тирс. — Предстои ни още много работа. Не си изпускайте отсега нервите.

— Нямайте грижа за нашите нерви, майоре — злобно отвърна Дизра. — По-добре се тревожете дали стратегията ви ще е успешна.

— Ще бъде — увери го Тирс. — Вярвайте ми. Където и да са първоначалните престрелки, първата битка от фаталната за бунта гражданска война ще се проведе в космическото пространство около Ботауи. Документът от Каамас ще я осигури. Целта ни е да направляваме всичко до най-малките подробности. Освен това трябва да осигурим имперско присъствие, за да сме сигурни, че двете страни ще понесат възможно най-големи поражения.

— Каквото и да правим, трябва да бързаме — предупреди Дизра. — Пелаеон е на път изцяло да разкрие връзките ми с пиратите Каврилу и съюзниците им. Ако разбере, че от сектора ми липсват четири звездни разрушителя, ще се спусне като хрътка по петите ми.

— Не можем много да съкратим сроковете — напомни му Тирс. — Трите кораба, които заминават за Ботауи, няма да могат да заемат позиции за атака поне още три седмици.

— Тогава може би ще трябва да променим мястото на схватката — предложи мофът. — Да изберем друг сборен пункт.

— Не може да има друг сборен пункт — търпеливо отвърна Тирс. — Няма друго безопасно място. Ще трябва да използвате вродения си чар, за да задържите Пелаеон.

— Ще се постарая — саркастично отвърна мофът. — А какъв чар да приложа спрямо капитан Зотип?

— Какво му е на капитан Зотип? — попита Флим.

— Майор Тирс му се обади и му каза, че прекратяваме доставките на клонинги — ниско отговори Дизра. — Зотип е доста обезпокоен.

— Вече говорихме по този въпрос — с изчерпващо се търпение каза бившият гвардеец. — Сега от клонинги се нуждаем ние. Зотип няма защо да се оплаква. Достатъчно дълго се е облагодетелствал с тях на борда на корабите си. За какво се притеснявате? Че ще дойде тук да иска компенсации?

— Не познавате Зотип — тежко отвърна Дизра.

— Той е отрепка — отсече Тирс и пропъди мисълта за пирата. — Купете го или го успокойте, все едно.

— Вашето поведение ме тревожи много повече, отколкото Зотип — отвърна мофът. — Отсега нататък такива важни решения ще се вземат от трима ни. Няма да ви позволя да разрушите съграденото от мен, за да ми подхвърляте след това парчета за ново строителство.

Няколко дълги минути Тирс гледа мълчаливо мофа.

— Хайде отсега да изясним едно нещо, Дизра — накрая каза той с леден глас. — Аз отговарям за военната страна на операцията. От край до край. Вие ми го предложихте и аз приех. Единствената ви задача в момента е да осигурите хората и корабите, от които се нуждая, и да се справите с всички политически въпроси, които биха могли да възникнат.

Мофът остро се взря в адютанта си. Що за чудовище бе създал?

— Само това ли съм за вас? — тихо попита той. — Доставчик?

Тирс се усмихна, ъгълчетата на устните му студено се повдигнаха:

— Страхувате се, че сте загубили контрол върху замисъла ли? Не се бойте. Едничката ми цел е да отмъстя за смъртта на императора и да излича бунтовниците от лицето на галактиката. С това задачата ми ще е приключена. Управлението на бъдещата нова Империя ще принадлежи изцяло на вас.

Мофът изгледа бившия гвардеец, опитвайки се да прочете мислите зад каменното изражение на лицето му, като се стараеше самозалъгването да не замъгли преценката му. Ако лъжеше… Не. Тирс бе войник. Необикновено добър, но все пак войник. Нямаше политическите умения и опит на Дизра. И да му се усладеше властта, щеше да се нуждае от Дизра след края на сраженията.

— Обикновено триумвиратите не са устойчиви, ваше превъзходителство — обади се Флим. — Знам го от опит. Видял съм много триумвирати да се провалят при пиратите и контрабандистите по Външния ръб. Този обаче е различен. Никой от нас няма да успее без другите двама.

— Той е прав — съгласи се Тирс, обръщайки се към мофа. — Затова стига сте хленчили и си вършете работата. Иначе и тримата може да се озовем в наказателните колонии.

— Добре — неохотно се съгласи Дизра. — Извинете ме, майоре. Няма да се повтори.

— Да се хващаме за работа — сухо отвърна бившият гвардеец. — Трябва ми дешифриращият алгоритъм, с който сте проникнали в личните архиви на императора и Траун.

— Защо? — намръщи се Дизра.

— За да изтегля списъка на законсервираните агенти, които върховният адмирал е внедрил сред бунтовниците — обясни Тирс. — Ще имаме нужда от всички обучени имперски пилоти и войници, които намерим.

Звучеше логично.

— Аз ще тегля обаче списъка — съгласи се мофът.

— По-добре ще е при нужда да имам личен достъп до тези сведения — отбеляза гвардеецът.

— Ще е добре и аз да знам някои неизвестни за вас неща — парира Дизра. — За равновесие.

— Играйте си игричките — поклати глава Тирс, — само ми донесете списъка.

Мофът се поклони иронично:

— Незабавно, майоре.

Никакви избухвания повече — категорично реши Дизра, докато крачеше към вратата на тайния коридор. Но това не значеше да не държи под око партньорите си от триумвирата. Можеше да дойде време, когато нямаше да има нужда от тях. Заслужаваше си да помисли.