Призрак от миналото

ГЛАВА 4

Той не скри нищо от положението до най-малките подробности. Както и очакваше, последва слисано мълчание.

— Вие, изглежда, се пошегувахте, адмирал Пелаеон — процеди накрая с леден глас моф Андрай.

— И аз така мисля — подкрепи го моф Бемос и завъртя масивния кодорански пръстен на ръката си. — Ние сме Империята, адмирале, а Империята не се предава.

— Значи Империята ще умре — без колебание отвърна Пелаеон. — Съжалявам, ваши превъзходителства, но това е краят. Империята е победена. С мирно споразумение можем поне…

— Достатъчно — изсъска през зъби моф Хорт, решително събра в шепа информационните си чипове от масата и бутна стола назад. — В сектора ми ме чака важна работа.

— И мен — обади се моф Куилан и също стана. — Ако ме питате, такъв човек няма работа начело на въоръжените ни сили…

— Седнете! — нареди тих глас. — И двамата.

Пелаеон погледна към човека, изрекъл тези думи. Седеше откъм противоположния край на масата. Беше нисък и слаб, с оредяваща сребриста коса и проницателни, изпъстрени с жълто сини очи; ръцете му, сухи и изпити, напомняха животински нокти и притежаваха огромна сила. На лицето му, набраздено от възрастта, бе изписана безпощадност, овладяна амбиция бе изкривила устата му.

Това беше моф Дизра — управител на сектор Браксант, владетел на новата имперска главна планета с кодово име Бастион и техен домакин в заседателната зала на двореца си. Точно от него Пелаеон най-малко бе очаквал подкрепа. Куилан и Хорт също погледнаха към Дизра и незабавно се разколебаха в намерението си да тръгват. Хорт отвори уста да каже нещо, но заедно с Куилан мълчаливо се върна на мястото си.

— Благодаря ви — Дизра отмести поглед към върховния командващ имперската флота. — Моля, продължете, адмирале.

— Благодаря, ваше превъзходителство — адмиралът огледа седящите около масата мофи. — Не обвинявам никого заради реакцията спрямо препоръката ми. На мен самия не ми е лесно да я направя, но не виждам друг изход. С мирно споразумение поне ще можем да задържим територията, която имаме в този момент. Без него със сигурност ще бъдем унищожени.

— Нима можем да задържим територията си? — попита моф Едан. — Новата република всеки ден затвърждава лъжата, че управляваме с насилие и терор. Няма ли да се стреми към унищожението ни със или без мирно споразумение?

— Не мисля — отвърна Пелаеон. — Според мен има шанс да убедим управниците й, че световете, които в момента са под властта на Империята, остават с нас по собствена воля.

— Това съвсем не важи за всички — прокънтя басовият глас на моф Сандър. — В моя сектор някои са готови да напуснат при първата възможност.

— Очевидно ще загубим някои системи — призна адмиралът. — Но и в обхвата на Новата република има системи, чиито жители ще предпочетат да живеят под управлението на имперските закони, стига да имат възможност за избор. В момента не сме в състояние нищо да направим за тях. Не разполагаме нито с човешки ресурси, нито с необходимия брой кораби, за да ги защитим. Не можем и да им осигуряваме редовни доставки. Но с преговори правото на такива системи да се върнат би могло да се извоюва.

Куилан изсумтя под нос:

— Това е нелепо. Наистина ли вярвате, че Новата република ще остави просто така системите, които примъкна от нас, да се завърнат?

— Нямат възможност да постъпят другояче, Куилан — сухо се обади моф Веред. — Нали тръбят, че условие за включване в Новата република е доброволността. Нима могат да се отметнат и да забранят на някой да се откаже от управлението им?

— Това имах предвид — кимна Пелаеон. — На фона на конфликтите, които наскоро се разгоряха в Новата република, евентуалната забрана за напускане би ни предоставила силно пропагандно оръжие. Инцидентът с Алмания е още съвсем пресен.

— Добре де, щом положението в Новата република е толкова нестабилно — обади се моф Бемос, — защо просто не изчакаме момента, когато ще се разпадне сама.

— Според мен вероятността от разпадане е извънредно голяма — намеси се моф Андрай. — Това беше простата философия на Новия ред на императора. Само той от целия имперски Сенат разбираше, че такова множество от най-различни раси и култури никога няма да живее заедно без управление със силна ръка.

— Съгласен съм — каза Пелаеон. — Но не сега е време за спор. Самоунищожението на Новата република може да отнеме десетилетия. И много преди тя да се самоунищожи, останките от Империята ще са се разлетели на прах — той повдигна вежди. — Едва ли е нужно да уточнявам, че всички ние ще сме загинали в битка или екзекутирани заради представите за справедливост в Новата република.

— А преди това ще ни показват като военни трофеи на ликуващите тълпи — тихо вметна моф Сандър. — Съблечени и в ограда…

— Задръжте си описанията, Сандър — изръмжа Хорт.

— Много е важно — злъчно му отвърна мофът. — Адмиралът е прав. Сега е моментът да се започнат мирни преговори — докато още имаме възможност да изтъкваме, че републиката е особено заинтересувана от прекратяване на враждебните действия.

Дискусията продължи още един час. Накрая без ентусиазъм всички, включително самият Пелаеон, стигнаха до съгласие.

Стражът, застанал пред украсените с орнаменти двойни врати за кабинета на моф Дизра, бе висок, млад и едър. „Пълна противоположност на Дизра“ — без капчица уважение установи Пелаеон.

— Адмирал Пелаеон — представи се той. — Искам среща с моф Дизра.

— Негово превъзходителство не е казал…

— По целия коридор има наблюдателни холокамери — безцеремонно го прекъсна върховният командващ имперската флота. — Той знае, че съм тук. Отворете вратите!

Горната устна на стража потрепна.

— Тъй вярно, сър — стражът направи две крачки и застана до него. В това време големите двойни врати започнаха едва-едва да се отварят.

Подобно на вратите и кабинетът бе пищно украсен. Такъв лукс Пелаеон не бе виждал в двореца на моф от времето на разцвета на императорската власт. Дизра седеше в средата на помещението зад бюро от млечнобяло стъкло. Пред мофа стоеше изпънат млад адютант с късо подстригана тъмна коса. Имаше отличителните знаци на майор. В ръката си стискаше няколко информационни чипа. Очевидно или тъкмо бе дошъл, или се канеше да тръгва.

— А! Адмирал Пелаеон! — възкликна моф Дизра. — Мислех, че вече подготвяте дипломатическата си мисия.

— Има малко време — отвърна върховният командващ, оглеждайки обстановката. — Според разузнавателните ви доклади генерал Бел Иблис няма да се върне в базата на Моришим още две седмици.

— Разбира се — саркастично каза Дизра. — Да се предадете на Бел Иблис, е по-приятно, отколкото да се унижите пред който и да е друг от онази бунтовническа паплач.

— Вярно е, че изпитвам известно уважение към генерал Бел Иблис — призна Пелаеон и спря на метър от бюрото. По цвета му позна, че е изработено от иврийски корал. Явно датираше отпреди Войните на клонингите. Доста скъпа вещ. — Вие сякаш сте убеден противник на мирните преговори.

— Не изпитвам омраза към мира — отвърна Дизра. — Отвращава ме раболепието.

— Моля за извинение негово превъзходителство… — смутено се прокашля младият военен, остави информационните чипове и понечи да напусне кабинета.

— Останете, майоре — каза мофът и го спря с властен жест. — Искам да чуете разговора. Нали познавате адютанта ми, адмирале? Майор Гродин Тирс.

Устните на майор Тирс сякаш трепнаха или поне на Пелаеон така му се стори.

— Не помня да сме се виждали — отвърна адмиралът и учтиво кимна на майора.

— О, грешката е моя — възкликна Дизра. — Е, май обсъждахме капитулацията ни?

Пелаеон отново погледна към Тирс. След неуловимото трепване лицето на майора бе станало безизразно като восъчна маска.

— Готов съм да приема всякакви предложения, ваше превъзходителство.

— Вече знаете предложението ми, адмирале — студено отвърна мофът. — Да изпратим отреди, които да предизвикат вълна от междупланетарни и междусекторни конфликти в Новата република. Да използваме маскировъчния ви щит, за да въдворим военни части на места, където ще могат максимално да се възползват от тези сблъсъци. Да разпращаме наши хора навред при всеки удобен случай, използвайки всички възможни средства.

Пелаеон усети как устата му се изкривява. Вече неведнъж бе водил този разговор с Дизра.

— Ние сме имперска флота — твърдо напомни той на мофа. — Не използваме наемници и пиратски шайки, които да воюват вместо нас.

— Предлагам ви да препрочетете историята, адмирале — отвърна през зъби Дизра. — Империята винаги е използвала подобни отрепки. Мофите са ги наемали. Върховните мофи също. Дори Дарт Вейдър ги наемаше, стига да можеше да постигне с тяхна помощ целите си. Същото са правили командирите на почитаемата ни флота. Не бъдете прекален светец! — той нетърпеливо забарабани с пръсти по бюрото си. — Доста съм натоварен, адмирале, а вие трябва да се подготвяте. Имате ли конкретен въпрос?

— Мислех за едно-две неща — Палеаеон направи върховно усилие да се овладее. — Исках да говоря с вас за изтребителите клас „Хищна птица“, които доставяте на Империята.

— Да — каза Дизра и се облегна назад в стола си. — Чудни изтребителчета, нали? Може би нямат същото психологическо въздействие както онези от клас „Примка“, но все пак ги бива.

— Тъкмо затова се запитах защо години наред не разполагаме с повече бройки — отвърна върховният командващ. — Направих и някои проучвания. Излиза, че на СороСуб изобщо не се произвеждат „Хищна птица“ и производствената линия е закрита след пускането на няколко бройки. Това ме накара да се запитам откъде ги вземате.

— Какво значение има източникът! — отвърна мофът. — Докато изтребителите имат традиционното за СороСуб качество…

— Искам да знам с кого има работа Империята — прекъсна го Пелаеон. — С кого имам работа аз?

Очите на Дизра за миг заискриха изпод сребристите му вежди.

— Група частни инвеститори купиха и задействаха производствените линии на „Хищна птица“ — тихо отвърна той. — Имам делово споразумение с тях.

— Ще назовете ли имената и системите им?

— Групата се състои от частни инвеститори — изрече мофът бавно и отчетливо, сякаш говореше на малко дете.

— Няма значение — настоя Пелаеон със същия тон. — Искам да зная техните имена, системи и корпоративни връзки. И средствата, с които финансирате сделките.

Дизра се наведе напред в стола си:

— Да не би да намеквате, че има нещо нередно?

— Не, разбира се — адмиралът многозначително огледа кабинета. — Очевидно човек с вашите средства разполага с достатъчно финансови източници — той отново погледна мофа. — Просто искам да съм сигурен, че сделката е изгодна за цялата Империя.

Пелаеон очакваше Дизра да се засегне от тези думи. Но мофът се усмихна и каза тихо:

— Бъдете уверен, адмирале. Наистина цялата Империя има изгода.

Нещо в бръчките, покрили внезапно челото на мофа, не се хареса на Пелаеон. Върховният адмирал долови в тях нещо прикрито и зловещо.

— Искам имената на членовете на инвестиционната ви групировка — повтори той.

— Ще изпратя списъка на „Химера“ — обеща Дизра. — А сега моля за извинение, но с майор Тирс имаме работа.

— Разбира се — каза Пелаеон, като се опита в гласа му да прозвучи нотка на високомерно благоволение. Върховният командващ не биваше да оставя впечатлението, че той можеше да бъде набързо отпращай дори от моф. Просто си тръгваше по собствена воля. — Приятен ден, ваше превъзходителство.

Адмиралът се обърна и тръгна към двойните врати. Веднага щеше да възложи на капитан Дрейф и отряда му да научат имената в списъка на частната инвестиционна групировка на Дизра, както и да проверят личните финанси на мофа. Току-виж излезли на бял свят някои интересни връзки. Но преди това трябваше да се подготви за дипломатическа мисия. И с малко късмет да сложи край на войната.

След като двойните врати се затвориха, Дизра си позволи върху лицето му за миг да се изпише малка част от презрението, което изпитваше към адмирала. То се разпростираше и върху човека, и върху военачалника заради неспособността му да победи една сбирщина бунтовници, заради безличното му примирение. Мигът отмина. Имаше твърде много проблеми, за чието разрешаване се изискваше ясен ум. Освен това, ако нещата вървяха по план, твърде скоро Пелаеон щеше да бъде незначителна фигура. Дизра завъртя стола си към майор Тирс и го погледна.

— Интересен разговор, нали, майоре? — миролюбиво попита той. — Какви са впечатленията ви?

С явно усилие Тирс откъсна очи от вратата, през която бе излязъл Пелаеон.

— Съжалявам, ваше превъзходителство, но не е моя работа да давам мнение — отговори той. Плещите му бяха сведени, изобразявайки скромност. На лицето му бяха изписани искреност и добросъвестност. — Аз съм обикновен флотски адютант. От политика не разбирам.

Дизра не можеше да не признае, че човекът бе добър актьор, успешно подвеждал през последните петнайсет години десетки военни и цивилни, включително самия моф. Но сега вече знаеше… и предстоеше внезапен край на представлението.

— Добре — каза той, — да оставим политическата страна на нещата и да чуем мнението на един офицер по военен въпрос. Чухте предложението ми за начина, по който Империята би могла да избегне така желаната от адмирала капитулация. Какъв е коментарът ви?

— Ваше превъзходителство, адмирал Пелаеон е върховният командващ флотата — неохотно започна Тирс. Безстрастното изражение оставаше на лицето му, но около очите му Дизра различи напрежение. Дали подозираше, че мофът знае? Едва ли. Не че имаше някакво значение…

— Значи познава по-добре стратегическото ни положение — продължи Тирс. — Пак ще кажа, че за съжаление познанията ми са много ограничени и по отношение на глобалната стратегия.

— Аха! — Дизра поклати глава и натисна едно копче на бюрото. Чу се щракване и скритото под плота чекмедже се отвори. — Разочаровате ме, майоре — каза той, докато ровеше из десетината информационни чипа. Не изпускаше от очи лицето на адютанта. — Вярвах, че императорът е избрал само най-добрите.

Този път нямаше съмнение, очите на Тирс трепнаха. Но още не бе готов да се откаже от комедиантството.

— Императорът ли, ваше превъзходителство? — премига той смутено.

— Само най-добрите — повтори Дизра, взе един от чиповете и го подаде на майора — за служба в гвардията.

Мофът очакваше адютантът да извади от актьорския си репертоар пристъп на смущение, но Тирс просто стоеше срещу него, приковал очи в двойния му турболазерен бластер. Дизра потисна внезапния пристъп на съмнение. А ако бъркаше? Ако Тирс решеше, че запазването на анонимността му си струваше убийството на един имперски моф…

Майорът тихо въздъхна. Звукът напомняше съскането на змия.

— Едва ли има смисъл от шумни протести, нали? — каза той и изпъна необичайно рамене…

Дизра неволно се притисна към облегалката на стола. Изведнъж неувереният и смирен майор Тирс, който от осем месеца бе негов адютант, изчезна. На негово място стоеше воин. Дизра бе чувал, че проницателното око винаги ще разпознае имперски щурмовак или гвардеец, все едно дали е в бойно снаряжение или на смъртно легло. Винаги бе смятал такива обобщения за празни приказки. Никога повече нямаше да допуска такава грешка.

— Как ме разкрихте? — наруши Тирс настъпилото мълчание.

Мина един дълъг миг преди Дизра да отговори.

— Направих справка в главната имперска библиотека с досиетата, след като я преместиха тук. Там се съхраняват и копия от частния архив на императора. Успях да проникна в тях.

Тирс вдигна вежда.

— Така ли! Тези досиета би трябвало да са абсолютно недостъпни.

— Няма абсолютна недостъпност — каза Дизра.

— Очевидно — съгласи се майорът. — Е, какво ще правим?

— Не онова, което очаквате — увери го мофът. — Нямам намерение да ви изобличавам като дезертьор, дори да се намери пред кого да го направя. Империята не може да си позволи да разхищава елита си — той повдигна една вежда. — Щом стана дума, да ви попитам, как се спасихте при гибелта на втората „Звезда на смъртта“?

Тирс сви рамене.

— Просто не бях там. Гвардейците периодично бяха пращани в редови щурмови отряди, за да поддържат бойната си форма. По това време бях на Магагран, на Външния ръб, и помагах за разбиването на една бунтовническа група.

— И всички други от отряда ви загинаха, нали?

— Избити от една бунтовническа група! — изсумтя презрително Тирс. — Трудно би могло да стане. Не, просто си изпълнихме задачата и получихме заповед да се върнем. По това време вече се носеха всякакви слухове, включително че императорът не бил загинал на „Звездата на смъртта“ при Ендор, така че, щом наближихме Корускант I, се метнах на един кораб и се отправих да помагам.

— Помня тези месеци — каза Дизра с изкривена уста. — Пълен хаос. Бунтовниците събираха пармчета, които така или иначе им бяха поднесени на тепсия.

— Вярно — съгласи се Тирс с измъчен глас. — Сякаш цялата Империя се разпадаше.

— Може би наистина беше така — каза мофът. — Пелаеон намекна веднъж, че върховният адмирал Траун имал теория за това.

— Да, че императорът бил използвал Силата, за да направлява бойните части — каза майорът. — Помня един такъв разговор на борда на „Химера“. Може и да е бил прав.

Дизра се свъси.

— Били сте на „Химера“?

— Разбира се. Има ли нещо по-добро за един гвардеец от това да се намира до върховния адмирал? Около месец след като той се върна от Непознатите райони, успях да си уредя да ме прехвърлят в щурмовите отряди на „Химера“.

— Но тогава… — запъна се мофът.

— Защо умря ли? — Тирс стисна челюсти. — Защото направих грешно предположение. Очаквах нападение срещу върховния адмирал, когато се сблъскахме неочаквано с числено превъзхождащ ни враг при корабостроителниците на Билбринджи. Само че очаквах екип командоси, които да вземат на абордаж „Химера“ в суматохата на сражението. Люк Скайуокър бе прониквал вече на кораба, за да спаси Талон Карде, и аз реших, че може да опитат отново, затова разположих щурмоваците си около хангара.

— Аха — кимна Дизра. Един къс от историята си дойде на мястото. — Значи вашият отряд е заловил и ликвидирал предателя ногри Рък, след като той уби върховния адмирал?

— Да. Доколкото това може да бъде някаква утеха — сви рамене гвардеецът.

Дизра го изгледа:

— Траун знаеше ли за вас?

Майорът отново сви рамене.

— Кой може да каже какво знаеше и какво не знаеше върховният адмирал? Знам само, че никога не съм му се представял и той никога не е говорил лично с мен.

— Защо никога не сте му се представяли? Мислех, че към гвардейците отношението е… специално.

— Никога повече не изричайте на глас подобно нещо, Дизра — с нисък заплашителен глас каза Тирс. — Не си го и помисляйте! Кралският гвар деец не желае никакви привилегии. Единствената цел в живота му е да служи на императора и на Новия ред, който той изгради. Това е целта в живота му, заради която е готов да умре.

— Да, да… — стреснато промълви мофът. Ставаше все по-очевидно, че славата на Кралската гвардия, която винаги бе смятал за продукт на имперската пропаганда, всъщност е съвсем реална. — Извинявайте, гвардеец.

— Майор — коригира го Тирс. — Само майор. Кралската гвардия вече не съществува.

— Извинявайте, майор — поправи се Дизра с доловимо раздразнение. Бе започнал разговора с намерението той да го води, а все повече губеше контрол над него. — А към мен трябва да се обръщате с „ваше превъзходителство“.

Тирс се намръщи и за миг мофът затаи дъх. После бившият кралски гвардеец изкриви уста в иронична усмивка:

— Разбира се, ваше превъзходителство. Доволен ли сте от отговора ми, ваше превъзходителство?

— Да — кимна мофът. — Да оставим сега миналото, майоре, и да помислим за бъдещето. Чухте предложенията ми към адмирал Пелаеон. Какво смятате?

Тирс поклати глава:

— Адмиралът е прав. Нещата не се развиват в наша полза.

— Дори и с тези многобройни вътрешни конфликти в Новата република ли?

— Дори с тях — махна гвардеецът към бюрото на мофа. — Дори и с любопитния доклад на третия информационен чип с надпис „Лак Джит“.

— О! — Дизра направи физиономия и извади от купчината споменатия чип. Всички чипове трябваше да са секретни, кодирани със специалния имперски шифър, достъпни само за висшите офицери от разузнаването и за самите мофи. Явно не само Дизра беше провеждал издирване на високо ниво. Той пъхна чипа в четящото устройство и набра кода за дешифриране. Това беше разузнавателен отчет, купен от свободно практикуващия деваронианец Лак Джит, за открит в планината Тантис частично запазен доклад за унищожаването на Каамас. — Отлично! — каза той на Тирс, докато очите му пробягваха по отчета. — Точно от това се нуждаем.

Майорът поклати глава:

— Полезно е наистина, но не е достатъчно.

— Достатъчно е — възрази мофът и лека усмивка разтегна устните му, докато препрочиташе важни части от отчета. — Според мен недооценявате политическата ситуация, в която Новата република изпада напоследък. Каамас, особено с ботанското участие, може да хвърли искрата на раздора. Особено ако и ние я раздухаме.

— Проблемът не е в затрудненията на бунтовниците — охлади ентусиазма му Тирс. — Вие, изглежда, не разбирате положението на Империята. Дори разпадането на Бунтовническия съюз няма да възстанови Новия ред на императора. Трябва ни водач, около когото да се съберат силите на Империята. Адмирал Пелаеон е сякаш най-подходящата фигура, но, изглежда, е изгубил желание за борба.

— Оставете Пелаеон! Да речем, че ви посоча водач. Ще се присъедините ли към нас?

— За кои „нас“ говорите?

— Ако се присъедините към нас, ще станем трима — отговори мофът. — Трима, споделящи тайната, която ще привлече цялата флота на наша страна.

Майорът се усмихна цинично:

— Ще ми простите, ваше превъзходителство, но се съмнявам, че сте в състояние да вдъхнете привързаност дори у пияна банда.

Вълна от гняв се надигна у Дизра. Как се осмелява този прост войник…

— Вярно — процеди той през зъби. Вярно, че Тирс май не можеше да бъде наречен прост войник. А и мофът отчаяно се нуждаеше от човек с неговите качества и умения. — Аз ще бъда само политическата сила зад трона. Освен това ще осигурявам бойците и снаряжението.

— От флотата на сектора Браксант ли?

— И от други източници — отвърна Дизра. — Ако решите да се присъедините към нас, ще служите като архитект на общата ни стратегия.

— Ясно — и да бе обезпокоен от думата „служа“, майорът не го показа. — Кой е третият човек?

— С нас ли сте?

— Кажете ми нещо повече — изпитателно гледаше мофа бившият гвардеец.

— Ще направя нещо повече — Дизра бутна стола назад и стана. — Ще ви покажа.

Ако се съдеше от липсата на изненада у Тирс, тайният коридор между кабинета на мофа и покоите му не бе нещо ново за него. Очевидно новост обаче беше замаскираната врата по средата на коридора.

— Пробил я е предишният собственик на двореца — обясни Дизра, докато двамата крачеха по тесния коридор към не по-обширната кабина на турболифта. — Ще се спуснем петдесет метра под земята. От там може или да се отиде в залата за изтезания под централната кула, или да се излезе по тайния тунел на хълмовете на север. Понякога се питам къде е ходил по-често.

— Ние къде ще отидем? — попита Тирс, когато кабината на турболифта потегли надолу.

— Към залата за изтезания — отговори Дизра. — Това е най-тайното място в двореца. Всъщност и в целия Бастион. Третият ни чака там.

Кабината спря, вратата се плъзна встрани. Два тесни, грубо изсечени коридора потеглиха в противоположни посоки. Дизра разчисти с ръка част от паяжините и тръгна по десния. Стигнаха до прашна метална врата с колело в средата. Мофът го завъртя, вратата се отвори със зловещо скърцане.

Предишният собственик едва ли би познал залата за изтезания. Стените и подът бяха почистени и тапицирани, на мястото на ужасяващите инструменти за причиняване на болка бе внесена модерна функционална мебелировка на съвременно жилище. Цялото внимание на Дизра бе насочено към бившия гвардеец, когато влезе в помещението. Тирс пристъпи и замръзна от изненада, когато видя човек по средата, седнал в копие на командно кресло на звезден разрушител. Очите на майора се разшириха от изненада. Тялото му се изпъна, сякаш го разтърси мощен електрически ток. Погледът му прескочи към Дизра и пак се върна към командното кресло. После бързо обходи залата, сякаш търсеше доказателства за капан, за халюцинация или дори за собствената си лудост. Дизра стаи дъх… После Тирс се изпъна уставно и отдаде чест.

— Върховен адмирал Траун — образцово доложи той. — Щурмовак TR-889 се явява по служба.

Дизра прехвърли вниманието си към обитателя на помещението, който бавно стана от креслото. Мофът внимателно наблюдаваше светлосинята кожа, синьо-черната коса, блестящите червени очи, бялата униформа на върховен адмирал. Погледът на Траун срещна за миг очите на Дизра, след това се премести към Тирс.

— Добре дошъл отново на служба, щурмовак — дрезгаво отвърна той. — Но съм длъжен да ви кажа — той отново погледна към Дизра, — че не съм онзи, за когото ме смятате.

Бърза тръпка мина през лицето на бившия гвардеец:

— Сър?

— Позволете на мен — намеси се мофът. Той отиде до върховния адмирал, хвана белия ръкав на униформата му и го придърпа към Тирс. — Майор Тирс, позволете да ви представя моя съдружник Флим. Изключително талантлив актьор.

За миг в стаята се възцари тишина. Гвардеецът гледаше облечения в бяла адмиралска униформа самозванец. Върху лицето на майора се изписаха разочарование и неверие, впоследствие се намесиха гняв и отдръпване. Мофът наблюдаваше смяната на чувствата му. Сърцето му се беше качило в гърлото. Ако гордостта на Тирс вземеше връх, ако се обидеше от измамата, която току-що му бяха представили, нито Дизра, нито Флим щяха да излязат от стаята живи.

Майорът обърна поглед към мофа. Бурята от чувства по лицето му се скри зад каменна маска.

— Обяснете ми — лаконично каза той.

— Сам казахте, че Империята се нуждае от водач — напомни му Дизра. — Може ли да има по-добър водач от върховния адмирал Траун?

Бавно и неохотно Тирс погледна към фалшивия върховен адмирал:

— Кой сте вие?

— Както негово превъзходителство ви каза, името ми е Флим — отвърна човекът.

Сега гласът му звучеше другояче. Изоставил бе властната, почти царствена осанка на върховния адмирал. Изведнъж Дизра осъзна, че преди малко в кабинета му Тирс бе минал през съвършено същата промяна, само че в обратен ред. Може би някогашният гвардеец също го осъзна.

— Интересно… — каза той, пристъпи по-близо и се взря в лицето на Флим. — Изцяло приличате на него.

— Трябва да прилича — отвърна Дизра. — Почти осем години минаха, докато открия подходящия изпълнител. Отдавна го планирам.

— Разбирам — каза Тирс. — С очите как се справихте?

— Повърхностни имплантации — обясни мофът. — Самозахранващи се, за да блестят в червено. Останалото са грим и боя за коса плюс удивителен контрол на гласа и актьорски талант.

— Имал съм не едно въплъщения — обясни Флим. — Това е поредното. Но пък удовлетворението може би ще е много по-голямо.

— Забележително — отбеляза Тирс и погледна към Дизра. — Има само един проблем. Траун е покойник и всички го знаят.

Мофът вдигна вежда:

— Нима? Да, съобщено беше, че е починал, но може само да е изпаднал в кома от намушкването на Рък. Може би са го отнесли в някое тайно място, където е прекарал дълги години, възстановявайки се. А може на „Химера“ да е загинал негов двойник. Нали казахте, че сте очаквали нападение срещу него при Билбринджи. Нищо чудно и той да го е очаквал и да е взел съответни мерки.

Тирс изсумтя:

— Много личат белите конци.

— Така е — съгласи се мофът. — Но няма значение. Ние трябва само да представим Траун. Самозалъгването ще свърши останалата работа. Имцерията ще се занадпреварва кой пръв да повярва в него. Начело с Пелаеон.

— Това ли е планът ви? — попита майорът. — Да представите върховния адмирал на Пелаеон, да му върнете поста на борда на „Химера“ и да го превърнете в спойка за Империята?

— В основни линии, да — отвърна мофът и се намръщи. — Защо?

Известно време Тирс не отговори.

— Казахте, че имате и други източници на въоръжение и бойци освен от флотата на сектора Браксант — каза той. — Кои са?

Дизра погледна Флим, но актьорът се задоволяваше да наблюдава с интерес бившия гвардеец.

— Имам уговорки с пиратите от Каврилу — отговори мофът. — Те са голяма и опитна команда, която действа извън…

— Познавам командата на капитан Зотип — прекъсна го Тирс. — По мое мнение не е особено опитна, но определено е голяма. Какви уговорки имате?

— От взаимен интерес — отвърна мофът. — Използвам докладите на имперското разузнаване, за да посочвам на Зотип интересни товари на Новата република. Той плячкосва каквото може, а ние дестабилизираме противника.

— И част от „Хищните птици“ на СороСуб слизат от поточната линия на Зотип? — предположи майорът.

Дизра сви устни. Или Тирс знаеше твърде много за тайните на мофа, или бе много по-умен, отколкото Дизра бе допускал. Нито една от двете възможности не му се нравеше.

— Всъщност получаваме всичките си изтребители оттам — каза той. — Зотип разполага с достатъчно машини за командата си.

— С какво плащате самолетите?

— С експертна помощ, която той не може да получи отникъде другаде — отвърна Дизра и удостои бившия гвардеец с лукава усмивка. — Давам му на заем много специални войници консултанти: групи от клонингите на Траун от планината Тантис.

За мофа беше удоволствие да види как Тирс зяпна.

— Има останали клонинги?

— При това немалко — раздразнено каза Дизра. — Нашият умен дребен велик адмирал е пръснал групи под прикритие из цялата Нова република. Не знам какви са му били намеренията. В архивите не открих нищо за…

— Намерили сте архивите на Траун? — прекъсна го майорът. — Имам предвид личния му архив?

— Разбира се — каза Дизра и леко се намръщи. За момент в изражението на бившия кралски гвардеец се прокрадна възбуда. — Откъде иначе щях да зная къде да намеря клонингите?

Краткият проблясък на интерес изчезна зад непроницаемата маска на Тирс.

— Разбира се — спокойно се съгласи той. — Какво друго имаше там?

— Схема на дългосрочна стратегия — отвърна Дизра, като внимателно го наблюдаваше. Но онова, което преди малко бе предизвикало интереса на майора, сега бе погребано зад безизразното му изражение. — Плановете му за кампаниите срещу Новата република за следващите пет години. В невероятни подробности. За съжаление към днешна дата съвършено безполезни…

— Аз бих бил много предпазлив, когато определям като съвършено безполезно нещо, направено от Траун — меко възрази Тирс. — Нещо друго?

Дизра сви рамене:

— Лични мемоари, разни такива неща. Нищо интересно от военна гледна точка. Можете да ги прегледате по-късно, ако желаете.

— Благодаря ви — каза гвардеецът. — Ще се възползвам от разрешението ви.

— Може би ще запланувате нещо по-амбициозно — намеси се Флим — от простото използване на моя Траун за притегателна сила?

Майорът сведе глава към актьора:

— Голяма проницателност проявявате, адмирале — каза той. — Да, струва ми се, че можем да направим нещо по-добро. Доста по-добро. Тук има ли компютърен терминал? — Дизра кимна утвърдително. — Чудесно. Ще ми трябват информационните чипове, които оставихме на бюрото ви, ваше превъзходителство. Имате ли нещо против да ги вземете?

— Отивам — отвърна мофът. Вече съсредоточен в компютъра, Тирс не си направи труда да отговори. За миг мофът се взря в тила му, питайки се дали пак не бе сгрешил в преценката си. Майор Тирс, бивш кралски гвардеец, беше полезен изпълнител. Господар не би могъл да бъде. За момента двамата се нуждаеха един от друг. Преглъщайки думите и гордостта си, Дизра се насочи по коридора към турболифта.