Призрак от миналото

ГЛАВА 24

През двайсет и четири часа шпионите претърсваха системата надлъж и нашир, за да донесат накрая доклада, който адмирал Пелаеон очакваше. Като се изключи самата „Химера“, системата Песитин беше безлюдна като пустиня.

— Сър, предложението ви, както разбирам, е отхвърлено — каза капитан Ардиф и се изправи до върховния командващ на командната пътека на звездния разрушител.

— Може би — отвърна Пелаеон и се взря в звездите отвън.

— Не е изключено предложената програма да е била малко оптимистична. По всяка вероятност генерал Бен Иблис е имал трудности да убеди лидерите на Новата република, че е в тяхна полза да говорят с мен.

— А може би е имал трудности да събере бойна част, способна да излезе срещу имперски звезден разрушител — предизвикателно добави Ардиф. — Струва ми се, че това може да е гигантска рачнидска паяжина, в чиято среда удобно се настаняваме.

— Успокойте се, капитане — каза Пелаеон. Ардиф бе с обещаващи военни способности, но имаше склонност да говори недомислици, когато бе нервен. — Бел Иблис е човек на честта. Не би постъпил с предложението ми по този начин.

— Спомням си, че някога бе и човек на крайната амбиция — възрази Ардиф. — А в момента, изглежда, се обезличава сред рояка генерали и адмирали, от които гъмжи армията на Новата република. На такъв човек лесно може да хрумне, че залавянето ви изключително ще увеличи значимостта му.

Пелаеон се усмихна.

— Ще ми се да вярвам, че след толкова години все още мога да мина за ценен трофей — каза той. — Но едва ли е така.

— Колкото и да скромничите, сър — продължи капитанът, обърнат към звездното небе, — вие сте единственият фактор, който не позволява на Империята да се разпадне.

— Или единственият й шанс за оцеляване — тихо добави Пелаеон.

— Както желаете, сър — каза Ардиф с рязка нотка в гласа. — Така или иначе обаче полковник Вермел тръгна да предаде съобщението ви и не се завърна. Защо?

— Не зная. Вие вероятно имате някакво предположение.

— Да, сър, предполагах го още преди да напуснем Яга Минор. Според мен Вермел е научил нещо казано или направо от Бел Иблис, или от някой друг. А това, което е чул, е принудило Бел Иблис да го затвори и той няма връзка с вас. В най-добрия случай това означава, че си губим времето. В най-лошия, че влизаме в капан.

— Все пак рискът си заслужава, капитане — тихо възрази адмиралът. — Ще дадем няколко дни отсрочка на Бел Иблис, за да се появи. След това…

— Адмирал Пелаеон? — обади се вахтеният офицер от щирборда. — Приближаващи кораби, сър. Засега са осем. Приближават по вектор едно шест, четири на петдесет и три.

— Идентификация? — попита Пелаеон, опитвайки се да овладее гласа си.

— Четири са корелиански крайцери — обади се друг глас.

— Големият е боен кръстосвач тип „Калот“. Като че е бил силно модифициран. Три са телгорински щурмови лодки, клас „Омиротворител“. Идентификации… неопределени.

— Как така неопределени? — попита Ардиф.

— Идентификациите им не отговарят на нищо в регистъра — поясни офицерът. — В момента правя пластова проверка. Може и да успея да ги засека.

— Дегизирани кораби — мрачно каза капитанът.

— И контрабандистите използват пластови идентификации — напомни му Пелаеон. — Както и пиратите и някои наемнически групировки.

— Знам това, сър — отвърна другият офицер. — Също така знам, че в тази система има съвършено малко неща, способни да предизвикат интереса на някоя от гореспоменатите категории.

— Имате право — призна адмиралът. — Свръзка, излъчете нашата идентификация и поискайте тяхната.

— Идентификацията е излъчена — отвърна офицерът. — Няма отговор.

— Приближаващите кораби промениха курса си — съобщи офицерът при сензорите. — Поеха курс към засичане на „Химера“.

Ардиф напрегнато издиша.

— Спокойно, капитане — посъветва го Пелаеон. — Лейтенант, дайте ми пълно сензорно сканиране на приближаващите кораби. Огневи възможности и преди всичко корпусни обозначения.

— Слушам, сър…

— Сър! — прекъсна го друг глас. — Приближаващите кораби се престроиха в боен строй.

— Според мен, сър… — остро започна Ардиф, — получихме отговора на Бел Иблис.

Пелаеон сви ръка в юмрук.

— Лейтенант, корпусни обозначения! — повтори той.

— Излизат, сър… да, сър, готови са. Крайцерът е с отличителните знаци на корелианските отбранителни сили. Останалите… също, сър.

— Благодаря — промърмори върховният командващ. Чувстваше погледа на Ардиф върху себе си. Чувстваше гнева му и парещото обвинение. — Капитане, подгответе „Химера“ за битка.

— Тъй вярно, сър — Ардиф се извърна към бакбордовия трап. — Всички пилоти по изтребителите! — нареди той. — Готови за излитане по моя заповед. Дефлекторните щитове в готовност. Всички турболазерни оръдия заредени и в готовност.

— И прехващащите лъчи — тихо добави Пелаеон.

Ардиф му хвърли объркан поглед.

— Сър?

— Може да поискаме да изтеглим на борда един или повече кораби — обясни адмиралът. — Или останките им.

— Тъй вярно, сър. Всички прехващащи лъчи да се активират.

Пелаеон се приближи няколко крачки към предната наблюдателница. Наистина ли онзи, който летеше срещу „Химера“ в боен строй, беше Бел Иблис?

Абсурд! Пелаеон никога не се бе срещал лично с генерала, но всичко, което бе прочел за него, издаваше силно чувство за чест и достойнство. Такъв човек нямаше да атакува като страхливец в отговор на почтена молба за преговори. Дори в битките, които беше губил от върховния адмирал Траун, Бел Иблис бе запазвал достойнството си. Битките му срещу Траун… Върховният командващ се поусмихна.

Дали наистина Бел Иблис предвождаше сбирщината, която се канеше да ги атакува?

Въздухът до него се раздвижи.

— Възможно е просто да е предпазлив — чу се гласът на Ардиф, говорещ с явна неохота. — Покриващият щит, който използва тази формация, може да бъде и отбранителен. Може да не иска да излъчи идентификацията си, докато не се приближи още.

Пелаеон изгледа младия офицер.

— Изненадвате ме, капитане — каза той. — Една от най-важните черти на добрия командир е да мисли извън рамките на собствените си очаквания.

— Искам да бъда безпристрастен, сър — сковано добави Ардиф. — Но не с цената на корабите. Да дам ли заповед изтребителите да излетят?

— Още не — отвърна адмиралът и отново погледна през илюминатора на наблюдателницата. Приближаващите кораби вече се виждаха като малки, бързо нарастващи точки. — Каквото и да се случи тук, искам да се разбере, че не сме направили нищо, с което да предизвикаме враждебни действия.

Дълго време двамата офицери стояха мълчаливо на мостика. Приближаващите кораби нарастваха на екрана…

После изведнъж рязко намалиха скоростта си и се престроиха, смитайки предния ръб на звездния разрушител с канонада от турболазарен огън. После се насочиха право към мостика. Някой от екипажа в траповете зад Пелаеон извика от изненада или от страх…

— Вече не може да има никакво съмнение за намеренията им, сър — каза Ардиф. Предишната му нервност бе изчезнала, заменена от леден професионализъм. — Искам разрешение за атака.

— Разрешавам — отвърна върховният командващ. — Но само с турболазерните оръдия.

Ардиф го изгледа остро.

— Без изтребители?

— Още не — каза Пелаеон и затърси нападателите из космоса. Сигурно още завиваха след атаката. — Имам други планове за „Хищни птици“.

— Сър, при цялото ми уважение настоявам да премислите — каза Ардиф. Гласът му беше толкова тих, че Пелаеон едва чу думите му. — Бойният кръстосвач има доста сериозно въоръжение. Този път мина твърде бързо, за да нанесе сериозни поражения, но такъв род заиграване не трае дълго. Ако не задържим противника на разстояние с изтребителите, сами ще си изпросим неприятности.

— Разбирам загрижеността ви, капитане — спокойно отвърна Пелаеон. Нападателите бяха завършили завоя си и вече се виждаха като далечни точици, които мързеливо се поклащаха, подготвяйки се за новата си атака. — Но имам нещо предвид. Наредете турболазерните батареи да са в готовност.

Адамовата ябълка на Ардиф се раздвижи, но капитанът само кимна отсечено.

— Турболазерните оръдия за бой! — извика дрезгаво той.

— Повярвайте ми, капитане — прошепна върховният командващ и положи усилия да не се усмихне, когато мислите му се върнаха десет години назад.

Тогава той беше добросъвестният капитан, застанал на същата тази палуба, и се опитваше по възможно най-дипломатичния начин да накара командира си да се вразуми по средата на напрегната бойна ситуация. Той бе с много повече опит от Ардиф сега, разбира се, но това само бе спомогнало отчаянието му да се засили повече, докато безпомощно стоеше и гледаше как „Химера“ се устремява към несъмнена катастрофа. А Траун нито веднъж не го порица за нахалството или липсата му на разбиране. Просто невъзмутимо изпълняваше намисленото и оставяше резултатите да говорят сами за себе си. Пелаеон можеше само да се надява резултатите от това, което бе намислил, да са наполовина така красноречиви.

Нападателите приключиха захождането и се обърнаха към „Химера“.

— Идват — извика офицерът при сензорите. — Изглежда, този път ще направят кръстосано преминаване.

— Страхуват се да не налетят на командната надстройка — кратко каза Пелаеон. — Това значи по всяка вероятност, че някой от корабите им не е могъл да се изтегли навреме предишния път. А може би не само един.

— Или че просто търсят разнообразие — допълни Ардиф. Отчаянието ясно звучеше в думите му.

Спомените отново оживяха и Пелаеон отново потисна усмивката си, която капитанът би сметнал за крайно неуместна в разгара на сражението.

— Турболазери за бой! — каза той. — Огън по преценка.

Нападателите се понесоха към тях. Дулата на оръдията им просветваха от изстрелите. Турболазерите на „Химера“ отвърнаха на огъня и за няколко секунди космосът от другата страна на мостика засия в ослепителната игра на зеления и червения огън.

И тогава нападателите изчезнаха отново, скривайки се на безопасно разстояние, а страховитата огнева мощ на звездния разрушител замлъкна.

— Поражения? — попита Пелаеон.

— Незначителни — доложиха от щирбордовия трап. — Три проследяващи турболазерни системи са избити в квадрант едно. Има минимални корпусни пробиви по протежение на предния ръб. Всички са запечатани.

— Опитват се да избият всички турболазери в квадрант едно — промърмори Ардиф. — Щом го направят, бойният кръстосвам може просто да се настани на носа ни и да подпали с изстрелите си целия корпус.

— Изглежда, това са намеренията им — съгласи се Пелаеон. — Противникови поражения?

— Неизвестни, но вероятно минимални — доложи офицерът при сензорите. — Конфигурацията на припокриващия щит е доста мощна. Не е лесно да се пробие.

— Но това са основно лъчеви щитове, нали? — попита Пелаеон.

— Да, сър. Поне на бойния кръстосван — потвърди офицерът. — Крайцерите също имат някакви щитове.

— Няма да имаме много възможност да ги ударим с протонни торпеда, ако това е намерението ви — предупреди капитанът. — В близост ъгловата им скорост е твърде висока, за да могат торпедата да ги проследят, а при по-голямо разстояние ще разполагат с достатъчно време, за да се прицелят и да ги унищожат.

— Разбирам тактиката — спокойно отвърна върховният командващ. — Да видим дали не можем да променим малко сценария. Полковник Бас, наредете една ескадрила „Хищни птици“ да излети по моя заповед. Векторът им на атака… — той замълча и потърси нападателите с очи. Те бяха достигнали най-далечната точка на кривата си и вече завиваха към имперския флагман. — Вектор на атака две, три, седем — реши той. — Да останат на този вектор в неразгърнат боен строй до второ нареждане.

— Неразгърнат строй, сър? — капитанът очевидно не вярваше на ушите си.

— Припокриването на щитовете ще им помогне да се предпазят от вражеския огън — обясни адмиралът.

— Но не достатъчно добре — контрира Ардиф. — Няма да ги защити от близкия огън на боен кръстосвач „Калот“.

— С малко късмет няма да имат нужда да стигат толкова близо — отвърна адмиралът. Точно както при последните им две прелитания нападателите летяха право към тях. Идеално. — Полковник, ескадрилата изтребители да излети.

— Тъй вярно — отвърна полковник Бас. — Ескадрила, излитай!

Пелаеон отново се обърна към наблюдателницата. Няколко секунди по-късно „Хищните птици“ се появиха зад ръба на корпуса. Скупчените им на грозд светлини се насочваха право срещу приближаващите нападатели.

— Протонни торпеда готови! — нареди Пелаеон. — Всичките петнайсет торпеда да бъдат изстреляни в залпове по три по вектор две, три, седем.

Фоновият шум на мостика като че изведнъж утихна.

— Сър? — попита колебливо офицерът по контрол на стрелбата. — Това е векторът…

— Като на „Хищните птици“ — довърши върховният командващ. — Зная, лейтенант. Чухте заповедта!

— Тъй вярно, сър.

— Изстрелване на торпедата само по моя заповед — продължи адмиралът, докато наблюдаваше как изтребителите се носеха към противника. Почти бяха стигнали… — Полковник Бас, наредете на „Хищните птици“ да изпълнят при пълна скорост маневра „цвете на ковчеже“ по моя заповед. Лейтенант, изстреляйте торпедата.

— Торпедата изстреляни — потвърди лейтенантът.

Под корпуса на „Химера“ се появи стегната колона от торпедни опашки. Пет групи от по три торпеда се насочиха към вече далечните следи на „Хищните птици“. Изведнъж Ардиф изсумтя одобрително.

— А! Разбира се!

— Нима! — Пелаеон не обърна глава, вторачен в екраните. Съвсем наближаваха… — Полковник Бас… сега!

За миг не се случи нищо. След това изведнъж, изпълнявайки съвършено маневрата, „Хищните птици“ се пръснаха на всички страни. Завивайки рязко, те се събраха в цвят и полетяха обратно към „Химера“. Вражеският турболазерен огън, който отскачаше от припокритите им щитове, се разедини в отговор на маневрата и се насочи навън, за да проследи отделните изтребители…

С взрив ярка светлина първите три протонни торпеда се врязаха в незащитената централна част на противниковото формирование, прелетяха между двата предни крайцера и се забиха точно в носа на бойния кръстосвач.

Дори от разстоянието, на което се намираше „Химеpa“, парализата, която обзе нападащите я кораби, веднага пролича. Още докато скупчените неприятелски кораби отчаяно се опитваха да се раздалечат, за да остане повече празно пространство помежду им, втората група торпеда достигна целта, пръсвайки във всички посоки парчета от корпусите им. Третата група сигурно налетя на отломките от втората. И трите торпеда се взривиха преждевременно и един от бягащите крайцери се завъртя в бясна спирала и се изгуби в тъмнината с разкъсан корпус.

Когато последните три торпеда стовариха смъртоносния си товар, битката приключи. Бойният кръстосвач бе превърнат в отломки, а другите кораби се спасяваха с паническо бягство.

— Блестящо изпълнение, сър! — каза Ардиф. В гласа му се смесваха възхищение и смущение. — Аз съм… извинете, ако съм прозвучал…

— Спокойно, капитане — увери го Пелаеон. — Може и да не вярвате, но аз самият съм бил на вашето място.

— Благодаря ви, сър — Ардиф махна към блестящия облак горящи отломки. — Да изпратя ли отряд да прибере част от останките? Може да разберем кой е бил.

— Изпратете отряд — отвърна върховният командващ. — Но отсега мога да ви кажа, че не беше генерал Бел Иблис.

— Наистина ли? — възкликна младият офицер, без да откъсва очи от Пелаеон, докато предаваше заповедите към трапа. Този път в гласа му нямаше никакво недоверие. — Откъде знаете?

— Едно по едно — каза адмиралът. — Докато отрядът прибира отломките, искам да пуснете запис на битката, направен от „Пророк“. Още е включен, нали?

— Да, сър — отговори капитанът и леко се усмихна с разбиране. — Затова ги оставихте да минат втори път над нас, нали? За да може да има достатъчно данни за анализ от „Пророк“…

— Точно така — отвърна Пелаеон. — Не се оказа майстор в разгадаването на тактиката на известен противник. Да видим дали ще успее по обратния път да отгатне противника по тактиката му. Ако имаме късмет, може да ни насочи поне приблизително към онзи, който е избрал този боен стил.

— И сте сигурен, че не беше Бел Иблис?

Върховният командващ погледна към горящия облак.

— Чували ли сте за разсек, капитане?

— Не мисля, сър.

— Това е бойна техника на Новата република — каза адмиралът и се обърна с лице към Ардиф. — Тя изисква изключително точен синхрон, поради което се използва рядко. Група изтребители се насочват право към отбранителната линия, охранявайки кръстосвача. В последната секунда изтребителите излизат от боя със завой навън.

— Доста напомня това, което направиха нашите „Хищни птици“.

— Точно това направиха — кимна Пелаеон. — Естествената реакция на защитниците е да предположат, че нападателите се опитват да минат по фланга и да се обърнат, за да ги задържат на мушка и да открият огън. Но онова, което разбират едва когато вече е твърде късно, е, че друга група изтребители е летяла точно зад първата, скрита от предните машини. Докато я забележат, вече нямат възможност да реагират и втората група изтребители стига безпрепятствено до незащитения кораб.

— Хитро — каза Ардиф. — Разбирам защо не искате да я използвате много често, но все пак замяната на втората група изтребители с протонни торпеда беше доста сполучлива. Какво общо има с това Бел Иблис?

Пелаеон се усмихна.

— Участвах в битката, по време на която той го изобрети.

Капитанът премига от изненада. След това той също се усмихна.

— С други думи, не би могъл да бъде изигран с такава тактика?

— Никакъв шанс — отвърна адмиралът. — Но явно с тези корелиански отличителни знаци някой много се е старал да ни накара да мислим, че е той.

Ардиф го погледна сериозно.

— От Империята ли е?

— Или от Новата република — каза Пелаеон. — Знаем, че от наша страна има фракции, които не желаят мир. Те си имат ешовете от другата страна.

— Сигурно — отвърна капитанът. — Тогава какво ще правим?

— Онзи, който е дал заповед за атаката, е целял аз да помисля, че Бел Иблис стои зад нея — каза върховният командващ. — Малкият размер на частта плюс бързият и безсрамен отбой ме навеждат на мисълта, че всъщност изобщо не се интересува дали ще нанесе поражения. Следователно целта му вероятно е била да ни пропъди от мястото, на което се предполага, че ще пристигне Бел Иблис.

— Значи оставаме?

— Оставаме — съгласи се Пелаеон. — Поне още малко.

— Да, сър — Ардиф сви устни. — Вие, разбира се, знаете, че неизвестният ни противник може да ке се откаже толкова лесно и да атакува отново.

Върховният командващ имперската флота се обърна към илюминатора и отново погледна горящите отломки.

— Нека опита.