Призрак от миналото

ГЛАВА 9

— И да е имало такова нещо, трябва ми време, за да се сетя — призна Мара, наблюдавайки замислено от илюминатора на мостика на „Звезден лед“ астероидния пояс отпред. — Но пък и идеята да превземеш сам пиратско свърталище надхвърля дори обичайното равнище на твоята дързост. Какво всъщност правиш там?

— Опитвам се да се измъкна — кратко отвърна Люк. — А ти какво правиш тук?

— Карде ме помоли да проверя как си — обясни тя. — Смяташе, че може да се нуждаеш от помощ.

— Нуждая се — призна Люк. — Къде си?

— В момента те наблюдавам отвън — отвърна Мара и се намръщи. — Това на главния астероид експлозия ли беше? Да не си заложил мини?

— Не, но някой го е направил… чувам взривове. Ти виждаш ли какво става?

Капитан Шърли Фаун, която седеше в съседното кресло, потупа Мара по рамото.

— Хвърли един поглед на астероида откъм щирборда — прошепна тя. — Някаква флотилия излиза в открития космос. Колко са?… Осемнайсет кораба.

— Гледай ти! — възкликна Мара. — Люк, нещо става… плъховете бягат. Фаун преброи осемнайсет кораба. Може и повече да са. Залагам десет срещу едно, че взривовете, дето ги чуваш, са от системата за самоунищожение на базата? Имаш ли някакъв транспорт?

— Дойдох с товарен кораб Y60. На борда му са скрити Арту и изтребителят ми — отговори Скайуокър. — Но нямам връзка.

— Не се притеснявай — посъветва го Мара и хвърли бърз поглед върху екраните. — Все още заглушават предавателя ти. Случайно разполагаме с оборудване за неутрализиране. На какво разстояние си от дока?

— Не знам точно…

Фаун щракна с пръсти и посочи един от екраните пред Мара.

— Чакай — прекъсна го Джейд. — Заглушаването им току-що прекъсна.

Тя погледна към комуникационната конзола от другата страна на мостика.

— Корвус!

— Вече е чисто — прозвуча отговор.

Изведнъж от предавателя на Скайуокър се стовари лавина от пиукане, свирукане и чуруликане.

— По-бавно, Арту — прозвуча гласът на Люк между насечените срички на дроидския език. — Думица не разбирам.

— Съобщава, че и той, и изтребителят са наред — обади се Мара, която четеше превода на екрана на компютъра си. — Идвали били за него, затова бил изкарал изтребителя от скривалището му… — тя направи гримаса — …и ги прогонил, взривявайки атмосферните генератори на дока.

Настъпи мълчание.

— Това означава, че в дока е вакуум — каза Люк.

— Пълен — потвърди Джейд. — Едва ли там някъде ще те очаква вакуумен костюм.

— Май не мога да се надявам — отвърна джедаят.

— И аз — съгласи се Мара. — Фаун, ти си пилотирала Y60, нали?

— Прекалено дълго и не искам да си спомням — отвърна капитан Шърли. — Да не мислиш да претича до кораба без костюм?

— Това е най-лесният начин да го измъкнем — каза Джейд. — Може ли да се справи?

— Съмнително — отговори Фаун. — Скайуокър, рампата на кораба вдигната ли е, или спусната?

— Когато я видях да последен път, беше спусната.

Арту изчурулика. Потвърждението на дроида се изписа на екрана.

— Още е спусната — обади се Мара.

— Няма шанс — поклати глава Фаун. — Рамповият механизъм на този вид кораби е пълен боклук. За затварянето и херметизирането трябват най-малко петнайсет минути.

— Множко, за да изкара без въздух.

— А с изтребителя? — попита Фаун. — Едва ли за толкова малка кабина е нужно дълго време за херметизиране.

— Обикновено кабините на изтребителите стоят херметизирани — отбеляза Мара. — Отвориш ли ги отвън, както са във вакуум, без да превключиш на ръчно управление, задействаш катапулта. Надеждна система… малко вероятно е Арту да успее да предотврати изхвърлянето на катапулта.

— Няма да може — съгласи се Люк. — Наистина остава единствено да намеря вакуумен костюм.

— Опитай — Мара издиша през зъби, докато измерваше на око разстоянието до астероида. Вероятността пиратите да са оставили вакуумен костюм за улеснение на потенциални бегълци беше нищожна. — Идваме, ако не успееш.

С крайчеца на окото Мара долови стреснатия поглед, който й хвърли капитанът на „Звезден лед“.

— Джейд, не знаем безопасния маршрут до базата — тихо каза Фаун.

— Обаче астромеханичният дроид на Скайуокър го знае — отвърна Мара. — Дроид, склонен ли си да дадеш малко информация?

Арту изпиука утвърдително и на екрана се появи курсът.

— Ето — каза Мара. — Газ!

Фаун се обърна към руля, ясно показвайки с цялото си изражение, че не изпитва никакъв ентусиазъм. „Звезден лед“ се разтресе от рязкото ускорение, хвърляйки се напред.

— Маршрутът не изглежда особено труден — каза Мара, разглеждайки екрана.

— Не изглеждаше — поправи я капитанът и чукна по навигационния си екран. — Появи се малък проблем. Астероидите вече са с променена относителна позиция един спрямо друг.

— По дяволите, разбъркали са ги! — изруга Мара, стана от креслото и тръгна към вратата. — Ще трябва да си пробием път. Аз съм на първото оръдие. Кажи на Елкин и Торв да поемат останалите.

Вече закопчаваше предпазните колани в турболазерната станция, когато Фаун се обади по интеркома:

— Току-що пресякохме лъч, който активира автоматично съобщение. Предупреждават ни да се омитаме. Всеки момент ще започнат проблемите.

— Разбрано — отвърна Мара, включи турболазера на аварийно загряване и съжали за двайсети път, задето „Огънят на Джейд“ остана на Дурон за ремонт на навигационната система.

Карде бе свършил добра работа с въоръжението на товарните си кораби, но „Огънят“ разполагаше с не по-малка огнева мощ от „Звезден лед“, а бе много по-маневрен. Но корабът й не беше тук и тя не можеше да направи нищо. Тя отри длани в костюма си, стисна здраво дръжките на турболазерното оръдие и се присегна със Силата. Може и да не беше толкова славен и могъщ джедай както великият Люк Скайуокър, но отдавна чакаше случай да премери проницателния си усет за опасност с неговия. Ала сега опасността можеше да дойде от твърде много посоки.

— Идваме, Люк — обяви Мара в говорителя на слушалките. — Ти само махни с ръка, за да отстраниш капаните от пътя ни.

Съжали в мига, в който изрече думите. Скайуокър бе твърде далеч, за да можеше пълно да докосне съзнанието му, и все пак усети как то трепна от забележката й. Тя отвори съзнанието си, за да се извини…

И изведнъж чувството й за опасност трепна. Един прелитащ наблизо астероид погълна цялото й внимание. Мара забеляза неестествено гладък кръг… с матовия блясък на метал.

Турболазерът й блесна и превърна подозрителния астероид в скални отломъци и камъчета. От разнасящия се облак прах дойде един-единствен ответен турболазерен изстрел: твърде маломощен, твърде закъснял и твърде встрани от целта.

— Добър изстрел, Мара! — обади се Елкин в слушалката в ухото й.

Джейд кимна, погълната от съжалението за злобната си забележка. Беше гузна и раздразнена заради тази гузност. Та нима неведнъж Скайуокър и учениците му джедаи не бяха прилагали лекомислено и недобросъвестно уменията и мощта си! Значи това, че някой му го бе посочил, би трябвало да притесни него, не нея.

Появи се ново предусещане, но още преди да успее да определи източника на опасността, турболазерното оръдие на Торв избълва канонада и яко едри скални късове се превърнаха в рояци от остри като бръснач шрапнели. Мара потръпна, когато няколко от тях се удариха точно пред нея в дефлекторния щит на „Звезден лед“. С това корабът подмина първия капан и се устреми към следващия. Джейд постави пръсти върху бутоните на турболазера и се присегна със Силата.

„Звезден лед“ стигна до главната база на пиратите, след като тримата унищожиха още осем капана.

— Пристигнахме — съобщи гласът на Фаун в ухото на Мара. — Скайуокър? Къде си?

— На дока — отвърна Люк. — Арту, пусни няколко бластерни изстрела, за да видят мястото.

Дроидът избипка и между два скални хребета просветна лазерен огън.

— Видяхме те — каза Фаун. — Идваме.

В същия момент неприятно близо до дока се видя експлозия.

— Още един взрив — отбеляза Мара.

— Пропуснахте голямата част от представлението — отвърна Люк. — На всеки десет секунди по една експлозия. Приближават към мен.

Светна още един взрив, този път още по-близо до дока.

— Съвсем близо, ако питате мен — изсумтя капитан Фаун.

— Сигурна ли си, че искаш да рискуваш със спускане, Джейд?

— Не особено — отвърна Мара, — но нямам избор. Ще ни дължиш голяма услуга за това, Люк.

— Ще го запиша в тефтера си — обеща джедаят. — По-добре побързайте. Не… изтеглете се!

— Защо? — попита Фаун.

— Чу го — рязко отвърна Мара Джейд. Собственото й чувство за опасност трепна. — Изтегляй се!

„Звезден лед“ се дръпна назад. В същия момент сред серия от експлозии, напомнящи фойерверките в Деня на Ендор, започна да се свлича едно от възвишенията, ограждащи дока.

— Джейд, това е безумие — каза Фаун. — Не мога да кацна. Всеки миг ще избухне.

— Права е — съгласи се Люк и Мара долови непоколебимост в гласа му. — Май остана само един изход.

„Махни с ръка, за да отстраниш капаните от пътя ни!“

— Какъв? — попита тя на глас.

— Ще се срещнем на половината път — отвърна Скайуокър. — Имате ли док, който да побере изтребителя ми?

— Имаме два полудока с прехващащи устройства — отвърна Фаун. — Въздушен балон около кабината можем да ти осигурим.

— Арту, излитай веднага и прехвани курса им…

— Почакай! — прекъсна го Мара. Нещо в гласа и мислите на джедая й подсказа, че се готви да извърши нещо много глупаво. — Нали не възнамеряваш да потеглиш към нас без вакуумен костюм? Не можем да се доближим достатъчно до целта.

— Знам — каза Люк. — Щом мина през вратата, ще изпадна в джедайски зимен транс.

Правилно бе усетила намеренията му: Скайуокър се канеше да извърши голяма глупост.

— И как възнамеряваш да го постигнеш? — попита тя. — Ще трябва да изпаднеш в транс веднага след като взривиш вратата. Няма да имаш никакъв запас от въздух.

— Ако срежа вратата, както трябва, с мен ще излети вълна въздух — обясни Люк. — Трябва да ми стигне, за да започна зазимяването и да ме тласне във вашата посока.

— Шансът е много малък.

— Ако продължим да го обсъждаме, съвсем ще се изчерпа.

— Все едно слушам Хан Соло — каза Мара. Но всъщност Скайуокър беше прав и сякаш за да подчертае думите му, другото възвишение също започна да се срутва. — Печелиш. Да действаме.

— Арту, тръгвай! — нареди Люк.

Дроидът изпиука злочесто, но се подчини, изведе изтребителя от дока и го насочи към „Звезден лед“.

— Фаун? — повика Мара.

— Спомагателното прехващане е подготвено в полудока — отговори капитанът. — Външната врата на щирбордовата барокамера е отворена, атмосферната бариера е активирана и Крикъл чака с комплекта за първа помощ. Готови сме.

— Чу ли, Люк?

— Да — отвърна Скайуокър. — Ще ме извадите от транса с фразата „Добре дошъл на борда“.

— „Добре дошъл на борда“ — повтори Джейд.

— Започваме. Не ме изпускайте!

Мара се усмихна. „Не ме изпускайте.“ Някога тези думи имаха съвсем различен смисъл за нея — Люк Скайуокър в мерника на бластера й, кънтящата в мислите й заповед на умиращия император да убие новоизлюпения джедай… Тази драма се бе разиграла преди десет години в планината Тантис. Сега гласът на императора бе само далечен и блед спомен.

Но сега своя драма изживяваше Скайуокър… Откъм него долетя някакво трепване. Мара се съсредоточи и видя зеления лъч на лазерния меч, който разрязваше дебелия метал на вратата. Изведнъж джедаят изчезна.

— Фаун — повика Мара капитана на „Звезден лед“, затвори очи и с пълна съсредоточеност се присегна със Силата. Но не успя да улови присъствието на Люк. Или бе изпаднал в зазимен транс, или бе умрял.

— Ето го — каза Фаун.

Мара отвори очи. Подобен на чучело, Скайуокър се носеше бързо към тях през пространството. Крайниците му се размахваха безжизнени, тялото му се въртеше през глава, а заревото от продължаващите на астероида експлозии придаваха на цялата сцена фантастичен вид.

„Звезден лед“ се гмурна рязко, стресвайки Мара. Фаун насочи кораба така, че да пресече траекторията на Люк. Джейд се намръщи и се опита да изчисли траекторията и скоростта в момента на пресичането. С помощта на компютъра капитан Фаун първа стигна до отговора.

— Имаме проблем — сериозно каза тя. — Със скоростта, с която трябва да се движа, за да го уловя, или ще отскочи от корпуса, или така ще се блъсне в стената на барокамерата, че ще си строши врата.

— Улови го — отвърна Мара, натисна бутона за бързо разкопчаване на предпазните колани и скочи. — Аз ще се погрижа да оцелее.

Мара стигна до барокамерата миг преди Скайуокър да пристигне, въртейки се опасно.

— Според компютъра сме в час — съобщи Фаун, докато Мара се взираше през атмосферната бариера. — Сблъсък след десет секунди.

Джейд пое дълбоко въздух, хвана се за преградата на барокамерата и се присегна със Силата.

Императорът й бе дал първоначалните знания за придвижването на предмети, впоследствие Скайуокър ги бе развил по време на прехода им през горите на Уейланд и още веднъж — през краткия й престой в академията му на Йовин. После тя продължи да се упражнява сама и според нея бе станала доста изкусна.

Но раздвижването на малки предмети, като лазерен меч, беше едно, а улавянето на падащия Скайуокър — съвсем различно нещо. Все едно да се опиташе да спре „Звезден лед“ със зъби. Тя вложи изцяло себе си. Смътно осъзна, че тялото й се сковава от напрежение. Целта беше поне да забави движението на Люк, преди да профучи край нея през атмосферната бариера. Ето че усети как тялото му се забавя… не беше достатъчно… В последния миг направи крачка встрани от преградата и се изпречи на пътя на Люк.

Тялото му се блъсна с пълна сила в нея. Ударът отпрати и двамата надалеч…

— Добре дошъл на борда — останала без дъх каза Мара миг преди двамата да се строполят на палубата.

Е, не беше чак толкова болезнено, колкото очакваше. Тя премига, опитвайки се да прогони танцуващите пред очите й звездички…

— Благодаря — пресипнало пошепна Люк в ухото й.

Звездите се разбягаха от очите й и Джейд съзря нечие непознато лице… на джедая, но променено до неузнаваемост. Той стоеше на ръце и колене над нея, очевидно излязъл от транса навреме, за да поеме част от удара, вместо да й се стовари с цялата си тежест.

— Няма защо — отвърна тя. — Добра дегизировка.

— Благодаря — каза Люк. — Почти свърши работа.

— „Почти“ не означава достатъчно, нали? — отбеляза Мара. — Защо не използва Силата, за да ги заблудиш?

— Опитвам се да използвам Силата само когато е съвършено наложително — отговори джедаят. — В този случай не ми се стори съвършено наложително.

— О! — възкликна Джейд. Много интересно. — Ще станеш ли от мен, или ти хареса?

— Извинявай — смути се Люк. Част от притеснението на някогашното фермерско момче премина през лицето му, докато се надигаше. — Извинявай!

— Няма нищо — успокои го Мара, изправи се и го огледа критично. Дрехите му бяха разкъсани от шрапнели. Значи бе получил доста опасни наранявания. — Май не е зле да минеш през медицинското отделение.

— Няма време — каза той и поклати глава. — Засега съм добре. Трябва да се махнем от тук. Изтребителят ми на борда ли е?

— Не зная — отвърна тя и натисна копчето за затваряне на външната врата на барокамерата. — Фаун!

— Изтребителят е в док В — отговори капитанът. — Скайуокър, знаеш ли безопасен маршрут за излизане от този капан?

— Знаех — каза Люк, докато отключваше вътрешната врата. — Но сега сигурно не е по-безопасен от всички останали.

— Да следваме пиратите — подхвърли Мара и махна на Крикъл да дойде по-бързо с комплекта за първа помощ. Тя поведе Скайуокър към полудоковете на „Звезден лед“. — Сигурно ще стрелят по нас, но не може пътят ни да е постлан с рози.

— Имаме проблем. Изглежда, сме останали без пирата, които да следваме — обади се Фаун. — През последните две минути никой не е напускал астероида.

Мара усети как стомахът й се сви.

— Което с голяма вероятност значи, че системата им за самоунищожение отброява последни секунди.

— Нищо чудно — съгласи се капитанът. — Какво ще правим. Ще си изберем посока и ще пришпорим ли?

— Горе-долу — отвърна й Мара. — Започни да се изтегляш от главната база, но немного бързо. Искам да стигна до турболазера си, преди да налетим на нещо опасно.

— Нека да изляза навън — обади се Люк. — Мога да мина отпред и да активирам капаните.

— Ще имаш ли време да ги усетиш? — изгледа го предизвикателно Мара. — Аз имам по-добър усет за опасностите от теб. Май е по-добре аз да изляза с изтребителя ти.

— Ще се справя — твърдо отвърна джедаят. — Отговорността е моя… тук сте заради мен.

— Щом настояваш — съгласи се Мара и махна към коридора. — Дясната врата и веднага вляво. Побързай!

Преди да стигна до турболазерното си оръдие, изтребителят летеше отпред.

— Готова съм — каза Джейд, закопчавайки предпазните колани. — Успех, Люк!

— Нека Силата бъде с теб — отвърна той и добави нещо, което тя прие като лек укор: — Бъди нащрек.

Колкото трудно бе влизането в астероидното поле, толкова лесно се оказа излизането за изненада на Мара. Изтребителят променяше курса си и стреляше, възпламенявайки отдалеч мини, групирани на гроздове, по-малки бомби или автоматични турболазерни гнезда, обикновено доста преди чувството за опасност на Мара да реагира. Действията бързо се превърнаха в схема:

изтребителят правеше маневра, стреляше, гмурваше се, а „Звезден лед“ лениво следваше пътя му. За екипажа в огневите турболазерни гнезда остана само инцидентна довършителна работа. Случайно или нарочно Люк летеше малко над товарния кораб в обхвата на оръдието на Мара. Така по-голямата част от довършителната работа остана за Торв и Елкин. Мара трябваше само да помага, озъртайки се за оставени от пиратите капани, търпеливо изчаквайки другите да разчистят астероидното поле. През цялото време тя се питаше дали Люк нарочно не се държеше толкова покровителствено само за да я ядоса.

Беше на път сериозно да се ядоса, когато зърна в космоса отпред кораб. Отначало й заприлича по размер и силует на имперски изтребител. Когато понечи да предупреди, машината рязко зави…

— Имаме си компания — съобщи тя. — В края на астероидното поле. Двайсет на петдесет.

— Прието — отвърна Фаун. — Прилича на… на какво прилича?

— И аз се чудя — каза Мара. — Отначало помислих, че е имперски изтребител, но те нямат такива слънчеви панели отстрани.

— След него идват още два — обърна им внимание Елкин.

— Това не значи непременно, че не са имперски — каза Фаун. — Скайуокър? Запознат ли си с последните модели имперски изтребители?

— Не особено — отвърна Люк. Заради раздвояването на вниманието му между натрапниците и по-належащата задача по прочистването в гласа му прозвуча известно напрежение. — Такива не съм виждал.

Мара погледна към далечния изтребител. Очевидно ги наблюдаваше. Дали знаеше, че го бяха забелязали?

— Май някой трябва да излети, за да го разгледа по-отблизо — предложи тя.

— Нека да не го правим — каза Фаун. — Не са ни нужни повече неприятности. Стигат ни досегашните.

— А и с нашия късмет ще се окаже някоя от онези безполезни машини Кела — презрително добави Корвус. — От онези, дето Ландо Калризиан веднъж преследва из цялата галактика.

— И все пак предлагам да хвърлим един поглед — настоя Мара, влагайки в гласа си твърдост, която превърна думите й в заповед. — Скайуокър, ти си най-бърз. Ще се опиташ ли да го догониш?

— Мога да опитам — отвърна Люк. Тонът на гласа му бе странен. И той ли като нея бе уловил особеното излъчване от този кораб? — Ще се справиш ли без мен?

— Мисля, че да — каза Мара. — Сигурно съвсем наближаваме края на защитната система на пиратите.

— Добре, Арту, активирай всички сензори и рекордери. Нали ще искаме пълен запис.

Дроидът избипка утвърдително. Изненадвайки дори Мара с рязко движение, изтребителят промени курса и се стрелна към натрапника. Люк избягна сблъсъка с астероидите, но се пъхна сред тях за прикритие. Мара взе на прицел неизвестния изтребител, в случай че решеше да се сражава.

Люк приближаваше, а непознатият по никакъв начин не реагираше. Нима натрапникът се бе разсеял? Абсурд! Тогава какво ставаше?

Люк почти достигна бойно разстояние. Зад него един странстващ астероид лениво се носеше между натрапника и мерника на Мара…

Единственото предупреждение за нея бе внезапното трепване в чувствата на Люк. Миг по-късно тя зърна неизвестния кораб, който се стрелна с невероятна скорост към края на астероидното поле.

— Ето го! — извика Торв.

Мара се опита да завърти турболазера си, за да го вземе отново на мушка, но беше късно. Друг астероид се изпречи отпреде й. Отвъд скалния къс трепна псевдодвижение и изтребителят изчезна в хиперпространството. Някой изруга тихо в интеркома.

— Предавам се — каза Фаун. — Какво беше това, по дяволите?

— И аз се чудя — отвърна Мара. — Люк, още ли си там?

— Тук съм — отговори джедаят. — Видя ли какво стана?

— Донякъде — каза Мара. — Изчака, докато един астероид застана между нас, и направи скок.

— Интересно — отбеляза Люк. — Корабът излъчи много странна отметка, когато се задвижи… записах каквото можах, но едва ли сензорите ми са засекли много.

— Може би затова е изчакал, докато се скри от погледа ни.

— Нищо чудно — съгласи се Скайуокър. — Сигурно е решил, че кораб като вашия има по-добри сензори от моя.

Мара потърка долната си устна.

— Без да го последваш в хиперпространството, не можеш да направиш много. Искаш ли да ни прехвърлиш данните от сензорите си?

Астромеханичният дроид издаде груб звук.

— Спокойно, Арту — успокои го Люк. — Можем да го приемем като такса за спасяването ми.

— Част от таксата — поправи го Мара. — После ще уговаряме останалата.

— Добре — съгласи се Скайуокър. — Пращам ви данните.

— Благодаря — отвърна Мара. — Имаш ли нужда от още нещо, Люк?

— Големи сте кожодери — сухо отговори той. — Сериозно, благодаря за всичко!

— Радвам се, че успяхме да ти помогнем — каза Джейд. — Не забравяй, че си ранен.

— Няма — увери я той. — Арту вече изтегли списък на най-близките медицински фрегати на Новата република. Довиждане.

— Довиждане. Пази се.

Предавателят изпука и трепвайки от псевдодвижението, изтребителят скочи в светлинна скорост. Мара се загледа замислено след него. Усети странна смесица от чувства. Докладите за славните изпълнения на Люк, които бе чела… представляваха бледо подобие на онова, което направи пред очите й днес. Какво се бе случило с него? Или най-сетне идваше на себе си?

— Джейд — прозвуча гласът на Фаун. — А сега какво?

Мара въздъхна тихо и пропъди Люк от мислите си.

— Ще изпратим доклад до Карде — каза тя и набързо пресметна времето. — Не зная дали ще ни повика за срещата на Носкен, или ще ни изпрати да проследим пиратите.

— Добре — отвърна капитанът. — Между другото, Джейд, ако никой не ти го е казвал досега, двамата със Скайуокър сте нелош екип.

Мара се загледа в носещите се насреща й астероиди.

— Дръж си езика, Фаун — тихо каза тя.