Разбий ме

ЕПИЛОГ

Все още тръпна, когато Кенджи и Уинстън нахлуват в стаята.

— И по какъв начин този костюм би трябвало да улеснява живота ми? — питам всеки един от тях, готов да ми отговори.

Само че Кенджи е замръзнал намясто и ме оглежда най-безочливо. Отваря уста. Затваря я. Пъхва ръце в джобовете си.

Уинстън взема думата.

— Целта му е да реши проблема с допира ти — обяснява той. — Вече няма нужда да покриваш всеки сантиметър от кожата си в този непредсказуем климат. Материята е създадена така, че да те разхлажда или затопля в зависимост от температурните условия. Лека е и позволява на кожата ти да диша. Няма да ти даде възможност да нараниш някого неволно, но в същото време ти дава шанс да докоснеш някого… умишлено. В случай че някога ти се наложи.

— Страхотно.

Той се усмихва. Широко.

— Пак заповядай.

Оглеждам костюма по-щателно. Едно не разбирам.

— Но ръцете и краката ми са напълно открити. Как ще…

— Ох, да му се не види — прекъсва ме Уинстън. — За малко да забравя. — Той хуква към гардероба и изважда чифт ниски черни боти и черни ръкавици до лакътя. Подава ми ги. Опипвам меката кожа на аксесоарите и се дивя на пружиниращата гъвкава подметка на ботите. Имам чувството, че с тях мога да танцувам балет и да пробягам цял километър. — Би трябвало да са ти по мярка. Част са от екипа ти.

Нахлузвам си ръкавиците и свивам юмруци, обувам ботите и се надигам на пръсти, блаженствам в новия си тоалет. Чувствам се непобедима. За пръв път в живота си си мечтая за огледало. Погледът ми отскача от Кенджи към Адам, сетне към Уинстън.

— Е, какво ще кажете? Добре ли ми стои?

Кенджи издава странен звук.

Уинстън изглежда отегчен.

Адам не може да свали усмивката от лицето си.

Запътваме се към коридора след Кенджи и Уинстън, но Адам ме спира и сваля лявата ми ръкавица. Хваща ръката ми. Преплита пръсти с моите. Огрява ме с усмивка, която съумява да целуне сърцето ми.

Оглеждам се наоколо.

Свивам ръката си в юмрук.

Докосвам материята, обгърнала кожата ми.

Чувствам се прекрасно. Усещам костите си подмладени, кожата си — изпълнена с живот и енергия. Поемам големи глътки въздух и се наслаждавам на вкуса му.

Настъпват промени, но този път не се страхувам. Този път знам коя съм. Този път съм взела правилното решение, избрала съм правилната страна. Чувствам се в безопасност. Самоуверена.

Развълнувана дори.

Защото този път…

съм готова.