Родова книга

Ведизъм

Хората живеят на Земята от милиарди години. Всичко изначално е сътворено съвършено на Земята. Дърветата, пчелите и тревите и целият свят на животните.

Всичко съществуващо има връзка помежду си и с цялата Вселена. Върхът на всичките творения е Човекът. И той в хармония велика изначално хармоничен бил е сътворен.

Предназначението на човека е да познае всичко обкръжаващо и да твори прекрасно в цялата Вселена. Подобия на земния свят в други галактики да сътворява. И във всяко свое ново сътворение да внася най-прекрасното от Земята.

Открити ще са пътищата на човека за сътворение към другите планети, когато той успее съблазните да преодолее. Когато великите енергии вселенски, които в него са, успее да удържи в единство човекът. На никоя от тях да не даде възможност да преобладава над останалите.

Денят, в който Земята се превърне цяла в райска градина, сигнал ще бъде за това, че пътят е отворен за творене във Вселената. Човекът, хармонията цяла на Земята осъзнал, свое прекрасно ново нещо ще успее да прибави.

Равносметка за своите деяния човекът сам си дава един път за милион изминали години. И ако е допуснал грешка, ако от множеството в него енергии допуснал е единствено на една преобладаване, принизявайки при това останалите, ставала катастрофа на Земята. После започвало е всичко отначало. Така било е многократно.

Един човешки период, продължаващ милион години, вътре в себе си се е делял на три: Първи — Ведически. Втори — Образен. Трети — Окултен.

Първият период в живота на човешкото съобщество на Земята — Ведическият — продължава деветстотин деветдесет и девет хиляди години. В този период човекът в рай живее, като дете щастливо, растящо под родителска опека.

През Ведическия период Бог бил познат от човека. Всички чувства на Бога присъстват у човека и чрез тях всеки един съвет способен е да чуе човекът от Бога. А ако внезапно, човекът е извършел грешка, Бог е бил свободен да я поправи, хармонията без да нарушава, свободата на човека без да намалява, а само като му подсказва.

У човека от Ведическия период не възниквали въпроси кой и как е създал света, Вселената, галактиките, и тяхната Земя — планетата прекрасна. Знаели всички хора; всичко наоколо, и видимо и нематериално е сътворено от техния Отец — от Бога.

Отецът е навсякъде! Растящото, живящото край нас — са Неговите мисли и програма. И на Отеца с мислите да се общува може със собствената мисъл. Дори да се усъвършенства може програмата Му, като преди това е нужно само, тя в детайли се разбере.

Пред Бог човек не се прекланял, множество религии, възникнали впоследвие, тогава не е имало. Имало е култура на живот. Божествен начин на живот са водели онези хора.

Болестите на плътта не същестували. Използвайки Божествени храна и облекло, човек не мислел за храна и дрехи. С други неща била заета мисълта. От възхищението на откритията се увличала тогава мисълта. И нямало управници в това съобщество на хора, нямало и граници, които определят днешните държави.

Съобществото на човеците се сътояло от щастливи семейства. На различни континенти живеели семействата. Обединявал ги всички стремежът към съзидание на прекрасно пространство.

Извършвали се множество открития, и всяко семейство, прекрасно нещо щом откриело усещало потребност да го сподели с другите.

На Любовта енергията формирала семействата. И знаел всеки: новото семейство ще създаде оазис нов прекрасен на родната планета.

Обряди, празници и карнавали имало множество при хората от Ведическия период. Всеки от тях напълнен бил с велик смисъл, чувственост и осъзнаване на земното реално Божествено битие.

Всеки от обредите бил школа велика и изпит велик за човека, взел участие в него. Изпитът пред хора е изпит пред себе си, а значи и пред Бога.

Ще ти разкажа и покажа един от тях. Обрядът на венчаването или по-точно, признаването на съюза на двама в любов — погледни. Опитай да сравниш нивото на знания и на култура със съвременните.