Родова книга

Трябва да се мисли

Вече в къщи и подготвяйки книгата за предаване в издателството, аз до последния момент не можех да реша струва ли си да включвам в ръкописа всички нейни изказвания.

Когато Анастасяи говореше за прекрасното бъдеще на Русия, което може да бъде постигнато чрез родовите имения, всичко в нейните думи беше ясно. Идеята й беше подхваната от читателите. Хората започнаха да действат.

Когато в книгата «Кои сме ние?» тя, също така развълнувано нарече Исус Христос свой по-голям брат, а аз го написах, някои читатели, основно вярващи християни, започнаха да изразяват недоволство.

В предходната книга написах, как на въпроса: Ще може ли да я разбере някой от свещенослужителите? — тя отговори, че ще й помогне римският папа Йоан Павел II. Тогава започнаха да се съмняват отделни читатели католици.

Заради подобни изкзвания не ме напускаха съмненията струва ли си да пиша в книгите за необичайните действия, думи и поведение на Анастасия. Полза ли носят те или вреда? Дали няма да поставят под съмнение някои читатели очевидни и реални идеи за устройството на обществото чрез подобряване на благосъстоянието и начина на живот на отделните семейства?

Освен това самият аз се съмнявах в думите й: може ли такова нещо да се каже: «сестра на Исус Христос», «ще помогне папа Йоан Павел II».

Ако се прегледа цялата Библия, там никъде не се споменава, че Исус Христос е имал братя или сестри.

И внезапно се случи събитие, което мога да нарека супер сензация, и във връзка с това, необикновените изказвания на Анастасия ме караха отново и отново да се замислям за величината на истинските възможности на човека. А се случи ето какво:

До мен ненадейно достигна новината за това, че Ватикана е публикувала информация, в която се говори за две сестри на Исус Христос. Не разбрах само дали бяха родни или братовчедки… Чух това кратко съобщение, когато бях сам в къщи и се занимавах с някаква домашна работа.

Работеха едновременно и радиото и телелвизора и не мога с точност на кажа откъде прозвуча тази новина. Според мен от телевизионните новини.

След това, не знам защо, всеки път когато сядах на бюрото си, аз вземах в ръце записките си с необикновените изказвания на Анастасия, които по-рано бях решил да не включвам в новата книга. Сега се замислих за правилността на своето решение. Сред тези изказвания беше и това:

«Президентът на САЩ Джордж Буш с една своя нестандартна постъпка, без сам да разбира това, ще спаси своята страна от страшна катастрофа и ще опази света от невиждана по своето разрушително въздействие върху всичко земно война».

Това изказване на Анастасия след случилите се в САЩ на 11 септември разрушителни терористични актове и военната оперция, а фактически и войната в Афганистан с непосредтвеното участие на САЩ, на пръв поглед напълно противоречеше на станалото в действителност. Обаче анализирайки информацията, съобщавана от пресата и телевизията, аз все повече се убеждавах в мнението, че събитията, случили се на 11 септември в Америка трябва да разкрият на хората сериозна тайна. Да предотвратят по-мащабни и глобални терористични актове и различни страни. И те биха били предотвратени ако тайната се разкрие. И отнво и отново препрочитах всички необичайни изказвания на Анастасия. Ето какво се получаваше.

На 11 септември 2001 г. в САЩ се извърши серия от широкомащбани терористически актове. Управлявани от някого пътнически самолети с хора на борда, излетяха от летищата в Ню Йорк и веднага измениха зададения маршрут. Самолетите един след друг се врязаха в небостъргачите на търговския център и в други стратегически важни обекти.

За това чуха хора от различни страни. Неведнъж те видяха страшната картина на разрушенията по телевизията. Скоро след това събитие беше определен главният виновник — Усама бен Ладен и неговата организация. Малко по-късно президентът и правителството на САЩ, в съгласие и при участието на редица европейски страни и Русия, започна да бомбардира Афганистан, където, според тяхната информация, се намира главния терорист и членовете на неговата организация.

Къде е тайната? Та нали кадрите с последствията от терористичните актове и хода на антитерористичната военна операция показваха непрелкъснато, и до днес ги използват в репортажите по няколко пъти на ден.

Тайната е в пълното отсъствие или скриване на причините за извършените терористични актове, в пълата липса на логика в действията не на самите изпълнители,а на техните организатори.

Тайната е и в това, че пресата дори не се опитва по какъвто и да било начин да анализира причините на случилото се, сякаш всички средства за масова информация са получили забрана да осветляват този въпрос.Ежедневно ни се показват и се говорят само фактите на случилото се. Постоянното повторение превръща извънредното в нещо обикновено, привично, като ежедневните репортажи за пътните произшествия.

Според съобщенията в средствата за масова информация се обрисува следната картина. Някой си много богат терорист, според общо приетата версия — Усама бен Ладен, е подготвил и чрез изпълнители е осъществил, серия от гръмки атентати, които са съпроводени с голям брой жертви и с невиждан по-рано ефект на въздействие върху хората от целия свят.

Какво в крайна сметка постига главният организатор на атентатите? Част от световното общество, на ниво глави на държави се обедини срещу него. Прилагат се най-съвременни технически средства и добре обучени войскови формирования за издирването и унищожението му.

Според съществуващата версия, терорист номер едно се крие в планиските пещери на Афганистан. Самолетите бомбардират тези планини, а също и войските на талибаните, които са смятани за помощници на терорист номер едно.

Най-развитите държави, начело със САЩ, заедно възнамеряват да се справят и с всички лагери на терористичните организации, независимо в коя страна се намират те.

Може ли да не предвиди подобен ход на събитията човекът, явяващ се организатор на атентатите? Пълна глупост! Разбира се, че той е разбирал, че точно така ще се случи. На него, който е способен токова дълго време да се укрива от специалните служби, да подготвя и осъществява атентати, изискващи сериозен анализ и разчети, едва ли е било трудно да предвиди и подобен ход на развитие на събитията.

Тогава какво се получава — от една страна, той е хитроумен стратег и тактик, съвършен аналитик, а от друга — е пълен глупак. Излиза, че със своите терористични действия той е навлякъл гибел не само на себе си, на своята организация, но и на всички терористични организции, които дори не са свързани с него.

Ситуацията е нелогична, а следователно и действията на световното общество за борба с тероризма могат да бъдат неефективни, в голяма вероятност — дори опасни. Логиката говори за това, че главният организатор на атентатите остава извън подозрение.

Каквото и да е това, едно е ясно: От фактите, поднасяни от средствата за масова информация, се обрисува именно такава — алогична — картина на случилото се.

Разбира се, както много други хора, и аз отначало не обърнах внимание на това. Случилото се в САЩ възкреси в паметта ми едновременно няколко изказвания на Анастасия. Тях, също, поради необикновеността и странността им, аз не исках да публикувам. Но сега след американските събития, именно те много неща ми обясниха. Макар и далеч не всичко. Ето, например, едно от тях:

«Ръководителите на големите и малки държави още от времето на египетските фараони — са най-несвободните хора на Земята.Голямата част от времето си те прекарват в изкуствено информационно поле, принудени да се подчиняват на общоприети ритуали на поведение. Към нях непрекъснато постъпва огромен обем от типична, еднообразна информация, но факторът време не им позволява дори нея да анализират. Преминаването на ръководителя на една държава от изкуствения свят в естствения, дори за три дни, е опасно за жреците от различни нива. В това число е опасно дори за светските конкуренти на ръководителя. Опасността се заключава в това, че ръководителят може да започне самостоятелно да анализира много процеси, и да се осовбоди сам от властта на окултните въздействия и да освободи от тях народа си.

Естествено информационно поле е естествената природа, нейния вид, ароматите и звуците. Напълно да предпази човека от окултни въздействия може природата в собственото имение — мястото в което флората и фауната с любов се отнасят към човека».

Сега, когато седях зад бюрото си от кедър, подарено ми от Анастасия, и си спомнях това изказване, то не ми се стори така странно както преди.

Действително погледнете, какво става дори и с нашия Президент. Постоянни срещи ту с глави на други държави, чу с чиновници от нашата страна. Всички те искат не да пият чай, а идват с различни проблеми, и изискват за тях незабавни решения. А пресата? Само да стане някакво по — необичайно събитие и пресата веднага — «каква е реакцията на Президента?» Или още по-нахално — «защо на мястото ан събитието не отиде Президентът?» Одобрява се ако той отиде в района, където се е случило наводнение или нещо друго. Добре ли е това?

Кога би могъл той да помисли спокойно, да анализира постъпващата информация? «Дайте ни Президента!» — щом се случи нещо, иска народа. Така се е случило. Така е прието. Ами ако се приеме другояче? Не е длъжен Президентът да хуква нанякъде като пожарникар. Не е длъжен да приема чиновници и да хаби време за съвещания.

Необходимо е да му се даде възможмност да поседи в собствената си градина, и оттам да наблюдава събитията в страната и да анализира постъпващата информация. Понякога да взема някакви решения. Може би тогава и народът ще започне да живее по-добре. «Що за глупост?» — ще си помислят мнозина сигурно, мнозина, както в началото мислех и аз. Глупост ли? А това, че не дават на човека да помисли, нормално ли е? Някому това е много изгодно, президентите на различните страни да мислят колкото може по-малко. Какво ще се случи с нашата страна, ако се даде на нашия Президент време спокойно да мисли? Да не се разкъсва? Да му се даде възможност поне за известно време да излиза от изкуственото информационно поле?

И изведнъж! При тази мисъл сякаш ток протече през тялото ми, а бюрютю ми се сгря.Невероятна догадка… От вълнение не знам защо аз грабнах телефонната слушалка и без да набирам номер, защото тя няма телефон, изкрещях: «Анастасия!».

Обичайният сигнал не се чуваше в телефона. И след миг аз ясно чух познатият и различен от всички други гласове на света, чистият и спокоен глас на Анастасия: «Здравей Владимир. Опитай се да не се вълнуваш толкова силно. Сам виждаш, какви неестествени действия предизвиква излишното вълнение. Няма да говоря с теб по телефона. Моля те успокой се. Стани от бюрото и излез на чист въздух в горичката до дома ти».

В слушалката се чу сугнал. Аз я положих върху поставката на телефона.

«Ама че работа, — помислих аз, — така се разълнувах. Интересно дали наистина Анастасия ми говореше или от вълнение ми се пристори? Наистина трябва да изляза на чист въздух и да се успокоя».

След малко се облякох и отидох в гората, която се намираше край дома ми, навлязох в нея и видях… Анастасия стоеше под един бор, леко встрани от пътечката и се усмихваше. Без дори да обърна внимание на необичайната й поява веднага заговорих.