Родова книга

Живот без разбойничество и кражби

Помежду хората от цивилизацията Ведическа, през нейното съществувание хилядолетно не е извършено нито едно разбойничество, кражба или просто сбиване. Дори обидни думи нямало е в речника. А при това е нямало закони, които да наказват за подобни деяния.

Не могат никога законите от злодеянията да предпазят. Но знанията у културата на ведите не са допускали конфликти на хората във взаимоотношенията.

Сам отсъди Владимир, всяко семейство живеещо в имението свое знаело, че ако се случи неприятност с някой дори страничен човек на територията на имението или край него или извън слеището, то ще пострада цялото пространство.

Вселенската енергия на агресията ще повлияе върху растящото там и върху всички живеещи в него. Балансът на енергиите ще се наруши. Енергията на агресията може да расте, на възрастните да се отрази и на децата, и с недъг да порази потомството.

Обратно, ако пътник преминаващ чувство остави радостно, пространството ще засияе с още по-голяма красота.

Освен това, човек дошъл в селището, физически не можел да изяде плодът откъснат самоволно или вдигнат от земята в градина, която е била на друг.

Чувствителност висока имали хората в културата ведическа. Значителната разлика веднага можел да усети организмът им, щом вкусел плод, откъснат самоволно или поднесен от добра ръка. Само днес, в съвременните магазини храната често няма аромата и вкуса на първоначалния продукт. Тя е бездушна, равнодушна към човека. Тя е ничия и предана е никому. Тя е продажна.

Ако могъл би да опита опита днешния човек и да сравни храната от Ведическия период, не могъл би повече да яде продуктите съвременни.

Дори да си помисли не можел пришелецът, без молба от чуждото да вземе. Всеки предмет, дори и камъка, съдържа в себе си информация, като единствено семейството, живеещо в имението е знаело каква е тя.

Всяко имение във Ведическата цивилизация било е непристъпна крепост за злото във всяка негова проява. В същото време за семейството, което го е населявало било то като майчина утроба.

Стени високи крепостни никой не строял, зелено живо ограждение опасвало земите на именията. Тази ограда, всичко растящо в нея, пазели семействата от всякакви негативни проявления за човешката плът и за душата.

Вече ти разказах, че само в своята градина или горичка на имението свое, родните погребвали на мъртвите телата.

Онези хора имали познания: човешката душа е вечна, но и материалните тела не могат без следа да чезнат. Всеки предмет, дори бездушен външно, в себе си носи не малко информация вселенска.

Нищо не изчезва никъде в природата Божествена. Само променя своето състояние и плът.

На мъртвите телата с плочи от камък никой не затискал, дори местата на гробовете не отбелязвали но никакъв начин. За паметник велик им служело прстранството, от тях сътворено с ръка и с душа.

И сменяйки своето състояние, вече бездушните тела изхранвали със себе си дървета, треви и цветя. Сред тях деца вървели. О, колко всичко околно обичало децата! Над това пространство духът на техните предци витал… Пазел децата и ги обичал.

Към пространството на своята родина децата се отнасяли с любов. И мисълта не създавала илюзия на крайност на живота. Животът е безкраен (Жизнь бесконечна веда.)

Душата излетяла, прелита през всички измерения вселенски и постояла на битието в планове различни, отново в човешки облик се превъплъщава.

В градина родна ще се събуди и усмихне като дете отново. Цялото пространство ще му отвърне с усмивка. И на слънцето лъча, и вятъра в листата шумолящ, цветчето и звезда далечна с възторг ще въздъхнат: «Едно сме ние, с тебе въплътени, на битие Божествено дете».

И днес се смятат за необясними молбите на хора възрастни, живели по чужбина: «Като умра в родината ме погребете».

Усещат тези хора интуитивно, че да ги върне на земята в райската градина способна е само родината. Отхвърля душата им чужбина.

В родината стремят се да погребват хората своите тела. Така душите молят от хилядолетия. Но може ли родина да се назове гробището, в която и да е страна?

Съвсем неотдавна са се появили гробищата с цел да разтерзаят с ад човешките души, и да ги унизят, да ги поробят и заставят да се преклонят.

Приличат гробищата на… Те сякаш са места отходни, където се стремят боклук ненужен да отнасят хората. Над гробищата мъчат се душите на починалите. Живите се боят от тях.

Сега си представи именията от онези времена. В тях са погребани тела от много поколения. Всяка тревичка се стреми да облакскае живеещите там и за плътта да бъде на човек полезна.

За този, който е дошъл с агресия, всяка тревичка и плод в градината ще бъдат отровни. Ето затова никой дори не си помислял нещо от там да вземе самоволно.

Имение със сила да се завладее също е невъзможно. И за никакви пари не може да се купи. Кой ще посяга на това, което е способно посегналия да унищожи?

И всеки се стремял сам да създава прекрасен свой оазис. Планетата ставал по — хубава с всяка година.

Когато днес огледа съвременен град отвисоко някой човек, какво ще види? Изкуствените каменни грамади покриват земята. Къщите растат и на височина и в ширина. Ту тук, ту там, все повече простори покрива каменен пейзаж. И няма в него нито чиста вода, и мръсен въздухът е. Колко ли живеят сред тези каменни грамади щастливи семейства?

Ако сравним тях със семействата от времето Ведическо — то нито едно. И още може да се каже: между грамадите изкуствени и каменни човешките семейства не живеят, а спят.

И все пак в хипнотичния им сън, мъничка клетка като зрънце, блуждае по телата им. Ту замира, а ту се мята, докосвайки другите хиляди, и се опитва да ги разбуди, живата клетчица, нарича се Мечта. Тя ще ги събуди! И тогава отново ще създават прекрасни оазиси човешките семейства на Земята.

Ще бъде както е било преди. И ако се погледне на Земята от височина, картини живи множество ще очароват взора. И прекрасната градина всяка ще означава — докоснала е тук земята ръката на събуден веда. Отново в своята родина ще заживее семейство от щастливи хора, познали Бога, на живота смисъла и своята цел.

Знаели ведите за какво са звездите в небето. Множество поети и художници велики сред тях е имало. Вражди не съществували между именията. Не е имало причини за кражби и рабойничество. Отсъствали чиновнически структури. На площите на днешните страни в Европа, Индия, Египет и Китай Ведруската култура процъфтявала и нямало граници между различни територии. И нито големи, нито малки управници не съществували. Управлявана била от празници велики и естествени.

Хората от периода на Ведизма в неизмеримо по-голяма степен имали знания за мироустройството отколкото днешния човек. Тяхната вътрешна енергия им позоволява да ускорят растежа на едни растения и да забавят други. Домашните животни се стремяли да изпълняват командите на човека не за да получат храна, която имало в насита, а искали като награда от човека да получат излъчващата се от него благодат.

И днес похвалата човешка е приятна всекиму: и на човек и на животно и растение.

Но преди била неизмеримо по-голяма човешката енергия и като към слънцето към нея се стремяло всичко живо.