Родова книга

Мама си обикнал, но не си познал любовта

В съзнанието ми се мярна страшна догадка. «Ако синът ми е прочел всички мои книги, то той прекрасно е осведомен за моето отношение към Анастасия в първите дни на запознанството ми с нея… Знае за това как я ругаех и дори исках да я ударя с пръчка. А кое дете, което обича майка си ще може да прости такова просташко поведение към нея? Без съмнение, всеки път като си спомня прочетеното, синът ми ще си мисли с неприязън за мен. Защо му е дала да прочете написаните от мен книги? По-добре изобщо да не можеше да чете. Или пък може да се е сетила да извади от книгите страниците, в които се говори за моето неблаговидно поведение?» Хванал се за тази надежда, аз внимателно попитах Володя:

— Ти, значи, Володоя, всички книжки, които написах си прочел?

— Да, татко, прочетох ги.

— И всичко ли което там е написано разбра?

— Не всичко разбрах, но мама Анастасия ми обясни как да разбирам неясното и аз разбрах.

— Какво ти обясни тя? Един пример от неразбраното можеш ли да приведеш?

— Мога. Аз не разбрах веднага, защо ти си се сърдил на мама Анастасия и си искал да я удариш. Тя е добра и красива. Тя те обича. А ти изобщо не си я обичал щом си я ругаел. Но после мама ми разказа всичко.

— Какво? Какво ти разказа тя?

— Мама Анастасия ми обясни, колко силно си обикнал ти, но не си познал любовта си. Но въпреки всичко, макар и с непозната любов, когато си се върнал там, където на хората им е трудно да живеят, си започнал да правиш това, за което те е помолила мама. Тя казва, че ти татко, всичко си правил по своему, както сам си смятал, че ще бъде по-добре. Но когато си си спомнил за мама си написал книжка, която хората са харесали. Хората започнали да пишат стихове и песни. Започнали да мислят хората как да направят доброто. Те стават все повече и повече хората, които мислят за доброто и хубавото. Значи ще бъде добро на цялата Земя. А теб също са те ругаели заради книжката, и са ти завиждали. Но ти тако си написал още една, после още и още. Някои хора започнали още повече да те ругаят. Но други, когато си отивал при тях са ти ръкопляскали и са разбирали написаното в книжките. Тя чувствали: такива книжки ти помага да напишеш все още неразпознатата от теб енергия на Любовта. И аз съм се родил защото ти много си искал да ме видиш, а и Любовта е искала. Ти си писал книжките татко, защото си искал да подготвиш хубав свеят за моето раждане. Само че не си успял съвсем да го подготвиш, когато съм се родил. Защото светът е много голям. Мама Анастасия каза, че трябва да бъда достоен за теб и за света. Трябва да порасна и всичко да разбера. И още мама каза, че никога не ти се е сърдила. Тя познала веднага енергията на Любовта. После мама ти прочела книжката, която е написана с не тъжни букви. Тя не ти е прочела цялата книга. Но това, което ти е рпочела ти си могал да го напишеш с разбираеми за много хора букви. И почти всичко се е получило правилно.

— Каква книжка? За коя казваш, че мама ти е прочела? Как се казва?

— Тя се казва «Сътворение».

— «Сътворение?»