Родова книга

Изхранване на плътския живот

Хората от времето Ведическо болест не познавали на човешката плът. Дори на възраст сто и петдесет години или двеста, те били бодри духом и жизнерадостни и абсолютно здрави. Те нямали лекари или лечители, каквито много съществуват днес. Болестите на плътта били невъзможи защото, начинът им на живот в имението собствено и изграденото от тях естествено пространсвто на Любов, напълно регулирали процесът им на хранене. Организмът на човека се обезпечавал с всичко необходимо в нужното количество и в най-благоприятното за употреба на продукта време, при най-благоприятно за приемането на храната разположение на планетите.

Обърни внимание Владимир, в природата устроено е не случайно тъй, че през пролетно-летния и есенния период, в последователност определена съзряват и донасят плод растения различни.

Първо тревичките се появяват, глухарче примерно, те също вкусни и приятни биват, особено когато се смесят със храната зимна.

Узряват ранен касис, ягода, ранна малина на слънчице и късната — ня сянка, череша, после вишна и много други плодове, треви и ягоди, точно избирайки срока си, и ще се постараят да привлекат вниманието на човека с необичайна форма, цвят и аромат.

Наука за храненето тогава не е имало. Какво и колко нужно е да яде и в кое време, никой дори не мислел за това. И все пак човек употребявал за храна всичко, което е необходимо на организма с точност до грам.

Всяка ягодка, плод и тревичка в годината си има свой ден, час и минута когато може на организма на човека най-голяма полза да донесе. Когато израствайки завърши процеса на връзка със планетите вселенски. Когато отчете характера на почвата и обкръжаващите го растения, и на човека, с поглед който го е дарил, и успее да оцени и да определи, какво най-много нему е потребно. И точно в този ден, когато бъде готово да послужи на човека, със своя прием ще го почете човекът, и ще допусне да стане съвършен и чрез храната си.

Говорих, че в своята градина, в пространство с любимия сътворено, да бъде девет месеца трябва жената бременна. Това не е окултно тайство, а има велика рационалност на Божественото битие. Сам отсъди. В природата има растения, способни да прекъснат дори бременността на жените безболезнено, чесънът например, душица, папоротник мужской, кирказон, и много други. А има и растения способни да помагат в хармония плода да се развива в утробата на майката.Какви, в какво количество е нужно те да се приемат, никой и никога не ще може да каже. За това знае само той, този, който е в утробата на майка си. Ето защо се случва и така, че жената родила дете, се разхубавява, дори сякаш става по-млада.

Така да стане, е необходимо бременната жена да бъде в своята градина. Там я познава всяко и най-малко нещо, и плодът единствено за нея зрее. Тя също е научила техният аромат и вкус. Естествени са нейните желания и по-добре от всеки ще определят по колко от кое да вземе за храна.

В чуждо имение или градина такава точност е невъзможна. Дори да е градината богата повече и в много пъти с многообразие растително. А идеално хранене в чужда градина невъзможно е още и защото, преди да вземе за храна някой плод или пък ягода, тревичка, първо жената трябва да го опита.

Например, поискала е ябълка да изяде, откъснала е и я е опитала. Преглътнала парчето и тутакси е доловила непотребност от него за организма си. На себе си и на детето, с това е навредила. А защо се е случило така? Работата е в това, че даже външно еднакви плодове, по вкус и вещества като съсстав са винаги ралични. В своята градина не веднъж вкусвайки плод не би се тя объркала. В чуждата — грешката е неизбежна.

Какъв закон и знания какви, помагали са така точно на човека от тези времена да се изхранва? Пълната липса на закони и трактати! Да разчита той можел на Божественото единствено. Казват сега, че едно цяло и в единство е с природата човека. Но къде е целостта сега, си помисли? Когато храна изкуствена, единствено това, което му е предложено от системата, и е удобно на нея, човек употребява. И са определени точно часовете за прием на храна изкуствена и от изкуствена система.

Тогава, в периода Ведически от живопта на човека, вместо него всичко решавали са чувства, подарени му от Бога. И чувството на глад и най-малкото пространство удовлетворявало. Чувствата на човека били в съгласие с пространството му на Любов и като най-съвършен автомат или трактат най-умен, минутите са определяли кога и какво да вземе за храна.

Вървял човекът в своето пространство сътворено, свободна мисълта му можела е да твори или вселенските задачи да решава. Край него плодове привличали го с красота. Интуитивно късал той един от тях или пък два и три и ял, без да отвлича мисълта си за това, което Бог за наслаждение му е дал.

За храна в онези времена човек не мислел. Хранел се така както ние днес дишаме. От него сътвореното пространство съвместно с интуицията му решавали с точност задачата, как, кога и с какво е нужно плътта му да се храни.

През зимата много растения от плодовете си и от листа се осбождавали и се приготвяли да си починат. Зимата била за сътворение на бъдещата пролет.

Но и през зимата мисъл за храна не е хабил човекът, макар че не подготвял хранителни запаси. Всичко това вместо него, със старание голямо и любов домашните животни са извършвали. Катеричките приготвяли сухи гъби и орехи. Цветен прашец и мед пчелите му събирали. Мечокът през есента изравял изби и заравял там кореноплодни. А през ранна пролет, събудил се, мечокът отивал до жилището на човека, ръмжал или леко потропвал по вратата с лапа. Мечокът викал човека за да му покаже коя от избите му да изрови. Може да е забравял мечокът, къде е скритата през есента храна? Може и да му е било скучно без общуване? При него можел да излезе който и да е, но най-често излизало детето. Потупвало по муцуната събудения работяга и към мястото белязано отивало, потропвало с краче. Старателно мечокът на мястото започвал да гребе земята разривайки запасите. Радвал се, и подскачал, с лапа изкарвал ги на повърхността, не ги опитвал първи, чакал, кога ще вземе нещо при себе си в жилището свое човекът.

И сам човекът можел е да прави хранителни запаси, но било това по-скоро изкуство, а не работа. В много семейства вино и сокове се правели от различните ягоди. Не силно и не с алкохол, като водката, било е виното. Напитка най-целителна от него се е получавало. От животинската храна мляко е можел да употребява човекът, но не от всякое животно. Вземал е само от животно, което е било добро, осмислено и ласкаво, и изразявало потребност човека да угости със свой продукт. Например, ако дете или пък възрастен член на семейството до коза се доближи и пипне вимето й, а животното започне да се дърпа. Човек няма пие мляко от животно не пожелало с него да го сподели. Това не значи, че животното не е обикнало човека. Просто по неведом начин животното е определяло; в този монет съставът на млечната смес не е полезен точно за този човек.

Хората от Ведическата цивилизация се хранели с храна растителна разнообразна само от своето имение и с това, което им поднасяли домашните животни. Този подход е бил обусловен не от суевереие или закон. Той бил резултата от велики знания.

Думите «зная» и «познавам» (ведать) не са едно и също. «Познавам» повече значи отколкото «зная». Познавам — значи и да знаеш, но също и чрез себе си да чувстваш, с плът и душа, много явления, на Божиите творения предназначението и Неговата система.

Познавал всеки човек от Ведизма, че това, което взема за храна, не само неговата плът изхранва, но и душата пълни с осъзнаване. И лично нему да носи информация от светове вселенски. Точно затова енергията вътрешна и остротата на ума, и скоростта на мисълта при тези хора многократно са превъзходжали съвременните.

Животни и растения живеещи в пространството на човешкото семейство, към човека са реагирали, като към Бог. Животни, и тревички, и дървета — всички жадували добро докосване и ласкав поглед от човека.

И точно тази сила на чувствена енергия не позволявала плевели да растат при зеленчуците или в градината. И днес известно е на много хора: домашно цвете може да увяхне, ако не се харесва някому в семейството. И обратно, може буйно да цъфти, ако любов почувства и общуване със себе си.

Ето защо ведическите хора с мотика не докосвали градината. Има израз такъв и днес — «лош поглед», или «урочасвам», или «уроки». Той е дошъл от онези времена. Могли са хората тогава много да творят със своята енергия на чувствата.

Сега си представи: върви човек по своята земя. Всичко околно улавя неговият благ поглед. Ето че плевел той видя. «Защо си тук?» — човекът си помисля. И от печал увяхва скоро плевелът. И обратно, ако усмихне се на вишнево дърво, то с двойна енергия ще кара сокът от земята по жилките му да се движи. А ако се налагало в далечен път да се отправи някой от Ведическата цивилизация, той не се товарел да носи ядене със себе си. По пътя можел да намери храна колкото искал. Когато влизал в селище и гледал прекрасните имения, той можел да помоли да яде или да пие. За чест приемало се да се поднесат на пътника напитки, плодове и вкусни кореноплодни.