Седмият печат

XXXV

Длъгнестото, източено тяло на Джеймс Къмингс, свито на дивана, се раздвижи, сякаш го бяха включили в електрическата мрежа. Професорът от Оксфорд стана от ъгъла си и с присъщите за него непохватни и резки движения, поклащайки се, взе ръкописа от масата и се обърна към неочакваната си аудитория.

— Проектът Седмият печат е изложен тук — съобщи той. — Замислен е, в теоретичната част, от моя колега от Пловдив Христо Атанасов, който… хм… беше подло убит в кабинета си.

Орлов се размърда в креслото, показвайки, че е засегнат.

— Продължавайте — заповяда той. — Продължавайте.

Англичанинът се изправи вдървено, вперил високомерен поглед в руснака.

— Този проект представя едно възможно решение на проблемите, пред които човечеството вече е изправено и които биха могли да се задълбочат в бъдеще. Става въпрос за акумулатор, който няма нужда от презареждане, не излъчва топлина, нито звук, не замърсява околната среда и използва елемент, който е в изобилие на планетата.

— Елемент в изобилие ли? — учуди се Орлов. — Какъв? Кравешки тор?

Къмингс удостои руснака с леден поглед, в който проблясваше презрение.

— Вода.

Всички присъстващи, с изключение на Филипе, го зяпнаха с изумление.

— Вода ли? — възкликна Томаш, който беше решил да си мълчи, но в този миг не можа да сдържи изненадата си. — Водата като гориво на бъдещето?

— Водата — настоя англичанинът.

— Но… как така?

Професорът от Оксфорд се обърна към библиотеката и отвори едно чекмедже, което накара руснаците да насочат оръжията си към него, понеже не знаеха какво би могло да изскочи оттам. Къмингс извади бяло табло, което окачи на стената. Беше млечнобяла и гладка като слонова кост дъска, като онези, които използват на работни съвещания във фирмите. Академикът взе маркер и постави черна точка върху бялата повърхност.

— Всичко е започнало от една точка преди петнадесет милиарда години — каза той. — Материята, пространството и силите са били свити до безкрайно малка точка, която изведнъж, незнайно защо, се е пръснала… хм… пораждайки вселената.

— Големият взрив — отбеляза Томаш, вече запознат с темата.

— Точно така — потвърди Къмингс. — Големият взрив. Първите секунди били, както можете да си представите… хм… доста напрегнати. Формирали се кварки и антикварки, които на свой ред образували адроните. След една милисекунда се образували електроните и неутрони, както и техните античастици. Вселената се намирала в… хм… ускорена експанзия и колкото повече се разширявала, толкова повече изстивала. Това позволило след около сто секунди неутроните да започват да се превръщат в протони. Няколко мига след това частиците се съединили в ядра, но все още пространството във вселената било малко, а температурата била прекалено висока, поради което… хм… електроните се сблъсквали с фотоните и взаимно се унищожавали. Ако можехме да пътуваме във времето, щяхме да видим, че в онзи момент вселената е наподобявала гъста мъгла. Едва след триста хиляди години, когато температурата спаднала на три хиляди градуса по Целзий, ядрата успели да прихванат стабилно електроните. Образували се… хм… първите атоми. — Огледа странната аудитория, която се състоеше от двама португалски университетски професори и четирима руски гангстери. — Кой според вас е първият образувал се атом?

Руснаците свиха рамене, почти с безразличие. Тяхната специалност беше друга.

— Водород — отговори Филипе, който вече знаеше отговора.

Къмингс се обърна към дъската и написа едно голямо Н на бялата повърхност.

— Водород — потвърди той. — Първият елемент от периодичната таблица, най-простият от всички атоми. — Отбеляза една точка и очерта кръг около нея. — Имаме един протон в ядрото и един електрон, въртящ се в орбита. Хм… няма нищо по-елементарно — каза той се обърна към присъстващите. — Образували се и атоми на хелия, но тези на водорода били повече. На всеки атом хелий се падали по девет водородни.

Орлов въздъхна, явно губеше търпение.

— Извинявайте, но защо ни говорите всичко това?

Англичанинът повдигна вежди засегнат.

— Но, господине… хм… вие самият поискахте да ви обясня какво означава Седмият печат.

— Да, разбира се. И каква връзка има това със Седмия печат?

— Имайте малко търпение — помоли Къмингс. Тялото на хилавия гигант потръпна, сякаш по него премина ток. — Докъде… хм… бяхме стигнали?

— До водорода.

— А, right ho. Водородът. — Погледна към буквата Н върху бялата дъска. — И така, водородът е най-малкият, най-простият, най-старият и най-често срещаният атом във вселената. — Вдигна ръка. — Бих искал да привлека вниманието ви към последното… хм… че водородът съществува в наистина огромно изобилие. Три от всеки четири атома, съществуващи във вселената, са водородни. Водородът… хм… представлява седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса. — Удари с върха на маркера по буквата Н. — И въпреки това изобилие, трудно се намира водород в чисто състояние. Някой знае ли защо?

В хола настъпи тишина. Никой не знаеше.

— Водородът е реактивен — каза Филипе накрая, само той беше осведомен по въпроса.

— Водородът е силно реактивен — потвърди професорът от Оксфорд. Личеше си, че Къмингс беше свикнал да говори пред голобради студенти, а не пред бандитски мутри. — Това означава, че водородът не обича… хм… самотата. И понеже не му харесва да си стои сам вкъщи, какво прави — присъединява се с лекота към други атоми. Ако беше жена… хм… водородът щеше да е проститутка.

Руснаците се разсмяха. Лекцията започна да им допада.

— А циците? — попита Игор с просташки тон, прехвърляйки възбудено автоматичното оръжие от едната в другата ръка. — Циците как са? Големи ли са?

Къмингс съжали за неблагоразумието си да използва подобна метафора пред тази аудитория и придоби дистанцирано изражение, сякаш не беше чул коментарите.

— Искам да кажа, че водородът, макар и изключително често срещан, се намира почти само… хм… свързан с други елементи. Например, когато водородът се приближи до кислорода, веднага се залепва за него, образувайки вода. Ако наблизо случайно има азот, водородът на мига се свързва с него и така се образува амоняк. А ако атомите, край които преминава, са въглеродни, тогава… хм… се пораждат въглеводородите.

— Ама че курва! — избоботи един от руснаците и избухна в смях. — Тръгва с първия атом, който й се изпречи! Ще й се да я проникнат електроните на всички!

— Тишина — изръмжа Орлов, за да накара хората си да млъкнат. — Нека да чуем!

Смъмрените гангстери сподавиха кикота и се укротиха. Къмингс, който беше замлъкнал при циничните подхвърляния, продължи мисълта си със същия невъзмутим вид.

— Съединявайки се с другите атоми… хм… водородът натрупва енергия.

— Ядрена енергия ли? — попита Орлов, в чиято глава думата енергия, съчетана с водород, означаваше водородна бомба.

— Не — поправи го англичанинът. — Това е друго нещо. Ядрена енергия наричаме енергията, свързана със силното взаимодействие, което… хм… държи ядрото неделимо. Но в този случай говорим за друг вид енергия, която се акумулира при съединяването на водорода с други атоми.

— Аха.

Къмингс направи две крачки настрани и се приближи до прозореца, след което посочи нещо отвъд мръсното стъкло.

— Виждате ли онова там? — попита той.

Орлов се надигна и надникна през прозореца в указаната посока. Беше огромен храст, избуял и жилав като хилядите си събратя, пръснати из равнината.

— Да, и какво?

— Това е мулга, вид акация. — Сви рамене. — Всъщност е все едно дали е… хм… мулга или нещо друго. Защо казвам това? Какво общо имат растенията с… хм… водорода?

Орлов, който вече се беше върнал на мястото си, свърза въпроса с онова, което Къмингс беше обявил в началото на изложението.

— Водата ли?

Забележката накара всички да затаят дъх. Давайки си сметка за напрегнатото очакване, англичанинът бавно се върна до бялата дъска, където все още стоеше набързо изписаното Н и схемата на структурата на водородния атом, и реши да се възползва от драматичната пауза.

— Водата — потвърди той. — Хм… а какво е водата? — Обърна се към дъската и написа Н20. — Два атома водород, свързани с един атом кислород.

— Шведска тройка — подхвърли един руснак отзад, който не можа да устои на изкушението.

— Заткнись!96 — изрева Орлов и впи в провинилия се заплашителен поглед. — Посмей да се обадиш още веднъж и ще видиш какво ще ти се случи!

Руснакът, който се правеше на интересен, прехапа устни и сведе очи. След това порицание явно щеше да си затваря устата.

— Всъщност исках да стигна до един процес, наречен… хм… фотосинтеза — каза Къмингс, решен да не изпуска нишката на изложението си. — В общи линии, фотосинтезата е процес, при който растенията преобразуват въздуха, слънчевата светлина и водата в органични съединения. — Обърна се към дъската и нарисува слънце отгоре и лист отдолу, с капка вода на повърхността му. — Онова, което става, е следното. — Къмингс спусна една стрелка от слънцето към листото на растението. — Слънчевата енергия попада върху листото и… хм… предизвиква разграждане на водните молекули. Кислородът и водородът, които са свързани във водата, се разделят. — Удари с маркера по водната капка, нарисувана върху листото, за да подчертае казаното. — Разделят се — повтори той. — Но както видяхме, водородът не обича да е сам. Слънчевата енергия го е заставила да се отдели от кислорода и за да възвърне стабилността си, водородният атом веднага поема нанякъде, за да си търси другар. И кого среща в растението? Въглерода. С други думи, водородът се свързва с въглерода и… хм… образува нови съединения, наречени въглехидрати. — Обърна се към аудиторията. — Как наричаме въглехидратите?

— Захари — отговори на секундата Филипе, съзнавайки, че няма кой друг да отговори.

— Точно така — потвърди англичанинът. — Някои от въглехидратите, образувани от свързването на въглерода с кислорода и водорода, зареден със слънчева енергия, са познати като… хм… захари. — После додаде, вече с друг тон: — Ето защо захарите са високо енергийни.

— А, разбирам — промърмори Орлов.

— Искам да кажа, че… хм… захарите са склад на слънчевата енергия, натрупана във водорода, който е тяхна съставна част. Тази енергия може впоследствие да бъде освободена по различни начини. — Направи жест, сякаш слагаше нещо в устата си. — Ако изям лист маруля, например, въглехидратите влизат в организма ми и… хм… са подложени на химическо въздействие в метаболитните процеси, които представляват нещо като фотосинтеза с обратен знак. Тоест водородът се отделя от въглерода и отново се съединява с кислорода, образувайки молекула вода. — Къмингс размаха маркера във въздуха. — И ето тук е ключът. За да може да се свърже с кислорода, водородът трябва да освободи слънчевата енергия, която складира. Това е процес, при който нашето тяло… хм… произвежда топлина. Топлината е слънчевата енергия, която се освобождава в момента, в който водородът се отделя от въглерода и се свързва с кислорода.

— Топлината в тялото идва от слънчевата енергия, която се съдържа в храната, така ли? — учуди се руснакът.

— Да, точно така. Но тази енергия, освободена от водорода, който се съдържа в храната, не приема само формата на… хм… топлина. Има и други форми, като електрическа енергия, механична и химична енергия.

— Значи тя е онова, което ни дава сила.

— Да, така е. Енергията в тялото ни идва от слънчевата енергия, събрана във водорода. Интересното е, че тази енергия, вместо да се освобождава, може да се събира и пази за милиони години. — Посочи към прозореца. — Например, ако листата на онзи храст отвън не бъдат изядени от някакви твари и не изгорят в пожар, а опадат на земята и бъдат затрупани, след много години те ще се превърнат в… хм… във въглища. Добре, а ние за какво използваме въглищата?

— Като източник на енергия — каза Филипе.

— Абсолютно вярно. Въглищата са източник на енергия. И какъв вид енергия е това? Слънчева енергия, складирана от водорода по време на фотосинтезата, протекла в листата на растенията… хм, докато са били живи. Когато хвърляме въглищата в пещта, процесът на фотосинтеза се обръща, водородът се отделя от въглерода и се свързва с кислорода, освобождавайки енергия. А въглеродът, който междувременно е останал сам, също се свързва с кислорода, образувайки въглероден диоксид, който се отделя в атмосферата. Ето това става с въглищата… хм… както и с други въглеводороди, които се образуват в продължение на милиони години — нефта и природния газ.

— Ако съм разбрал добре, енергията не е във въглерода — обобщи Орлов. — А във водорода.

— Да. Което означава, че колкото повече атоми водород имат въглеводородите… хм… толкова повече енергия се съдържа в тях.

— Нима въглеводородите не съдържат едно и също количество водород?

— Не. Въглищата, например, са въглеводородът с най-малко енергия. Защо? Защото при въглищата пропорцията между въглерода и водорода е едно към едно. Но нефтът е по-високо енергиен, тъй като на всеки съдържащ се в него въглероден атом съответстват два водородни. Природният газ освобождава още повече енергия, тъй като… хм… на всеки четири атома водород съответстват един атом въглерод. — Огледа аудиторията. — Това ясно ли е?

— Да.

— Тогава помислете върху следния въпрос… хм… защото е важен. — Направи малка пауза. — Какво би станало, ако вместо гориво, съдържащо въглерод и водород, изгаряме само водород?

— Само водород?

— Да. Ако от въглеводородите извадим въглерода? И ако… хм… останем само с водород?

— Това възможно ли е?

— Защо не? Махаме въглеродите от уравнението и оставаме само с… хм… водорода.

Орлов сви рамене.

— И какво следва?

Къмингс сякаш се изненада от въпроса.

— Предвид онова, което ви обясних, следствието не ви ли се струва… хм… очевидно? След като енергията на нефта се съдържа във водорода, а не във въглерода, очевидно е, че ако извадя въглерода от уравнението, отново ще разполагам с енергия. — Повтори мисълта, за да наблегне на основното. — Не забравяйте, че… хм… енергията е във водорода, а не във въглерода.

— Разбирам.

— С други думи, не ми трябват въглища, нито петрол, нито природен газ. Трябва ми само водород.

— Но това е блестящо! — възкликна Томаш, който внезапно излезе от летаргията си. — Блестящо.

Орлов поклати глава с недоумение.

— Не разбирам. Какво му е предимството?

Къмингс присви очи. Дебела глава имаше този руснак.

— Добре, да видим. Какво причинява покачването на температурата на планетата? — попита той, демонстрирайки професионално търпение.

— Според онова, което казват женчовците еколози, причината е в използването на петрола.

— Който е въглеводород — побърза веднага да каже англичанинът. — Забележете: при изгарянето на петрола протича процес, обратен на фотосинтезата. С други думи, водородът се освобождава от въглерода и се свързва с кислорода. И понеже остава сам, въглеродът също се свързва с кислорода, създавайки ново съединение. Как се нарича… хм… това съединение!

— Въглероден диоксид — повтори Филипе, без да губи време.

— А кое съединение е главният виновник за парниковия ефект, който води до… хм… затоплянето на планетата?

— Въглеродният диоксид — повтори геологът.

— И какво става, ако отнемем въглерода от уравнението?

— Не се образува въглероден диоксид, защото няма въглерод.

Къмингс погледна Орлов, давайки да се разбере, че не е нужно да се добавя нищо повече.

— Разбирате ли сега какво е предимството от изгарянето само на водород?

— Да.

— Ако махнем въглерода и останем само с водорода, задържаме енергийната стойност на горивото и в същото време преставаме да изхвърляме въглероден диоксид в атмосферата. Това решение е печелившо, откъдето и да го погледнеш. Печелим повече енергия… хм… при това чиста енергия.

— Чистият водород повече енергия ли дава от бензина?

— Разбира се! — възкликна Къмингс, почти възмутен от въпроса. — Литър водород притежава три пъти повече енергия от литър бензин.

— Хм.

— И така едновременно решаваме два проблема: спираме затоплянето на планетата и преставаме да зависим от петрола, като използваме най-разпространения елемент във вселената, за да получим горивото, което ни трябва.

Орлов се размърда във фотьойла, осмисляйки чутото.

— Това никак няма да се хареса на работодателите ми — отбеляза той мрачно. — Ако тази идея се развие и стане публично достояние, те ще останат без работа. — Направи пауза. — И аз също.

Къмингс поглади бялата си брада.

— Да, разбирам, че това… хм… не е много добре за нефтената промишленост, така е.

Руснакът посегна към оръжието си.

— Ще се наложи да направим нещо по въпроса, не ви ли се струва?

Англичанинът погледна с ужас автоматичното оръжие в ръцете на Орлов.

— Почакайте, има още един проблем за разрешаване — бързо добави той, докато погледът му нервно сновеше между оръжието и руснака.

— Проблем ли? Какъв проблем?

— Откъде ще вземем водорода?

Орлов сякаш не схващаше въпроса.

— Ами… нали вие споменахте, че три от всеки четири атома във вселената са водородни?

— Казах, да. Действително е така.

— Тогава какъв е проблемът?

— Факт е, че седемдесет и пет процента от съществуващата маса в космоса е водород. Но аз добавих още нещо, не си ли спомняте?

Орлов се помъчи да си спомни, но не успя.

— Какво?

— Обясних, че водородът, макар и в огромно изобилие, не понася да е изолиран. Обича да се свързва с други атоми.

— А, да — усмихна се руснакът. — Същинска курва.

— Ами… хм… точно така — прошепна Къмингс, поглеждайки нагоре. — Лекотата, с която водородът се свързва с други атоми, е причината, поради която рядко се срещат самостоятелни водородни атоми.

Лицето на руснака се разля в усмивка.

— Вярно — възкликна той. — Наистина споменахте за това, така си е. — Кръстоса крак върху крак доволен. — Как тогава ще разрешите този проблем?

— Наистина ли искате да разберете?

— Любопитен съм.

Сега беше ред на англичанина да се усмихне.

— Тогава си вземете нещата и елате с нас.

— Къде?

— Сега… хм… ще видите.