Седмият печат

VIII

Томаш прекоси огромния салон и изобщо не се изненада, когато видя Александър Орлов, заобиколен от чинии, пълни с храна. Веднага след завръщането си от Виена историкът влезе в контакт с импозантния агент на Интерпол и както можеше да се предположи, получи покана да обядват в един ресторант в Лисабон. Избраното заведение беше бразилски ресторант в Кампо Пекено, едно от онези места, прочути със специалитети на скара, където тъпчеха клиентите до пълно освинване.

Руснакът тежко се надигна, за да поздрави новодошлия. Първото нещо, което Томаш забеляза, беше обилната пот, лееща се от Орлов — знак, че от доста време се храни усърдно.

— Извинете, започнах без вас — каза руснакът. Избърса потта от челото и поглади корема си. — Толкова бях изгладнял, че ме заболя стомахът, не можете да си представите.

— Добре сте направили, не се притеснявайте.

Чинията на Орлов беше препълнена с месо — крехки бифтеци, гърди и тлъсти парчета бекон върху подложка от ориз и черен фасул, подправени с фарофа50 и придружени от бутилка червено „Алентежу“51, вече преполовена. Томаш си поръча кайпириня52 и си сложи ориз и фасул, но даде да се разбере, че иска само две парченца крехко филе.

— Е, как беше във Виена? — изхриптя Орлов, докато дъвчеше едра мръвка. — Много валс?

Томаш поклати глава.

— Музиката беше друга.

— Представям си. Каква соната ви изпълни оня от ОПЕК?

— Каза ми, че Филипе е правил проучване на петролните запаси, като показал особен интерес към положението в страните от ОПЕК.

Руснакът сви лъсналите си от мазнината устни.

— Има смисъл — съгласи се той. — След като е бил съветник на Galp, нормално е да му трябва такава информация, не смятате ли?

Томаш се намръщи.

— Не знам дали е нормално.

— Защо?

— Защо му е било на Филипе да лети до Виена и да задава въпроси, чийто отговор би могъл да получи по телефона или по имейла?

Орлов преглътна парченце пиканя53.

— Може да му се е дощяло да опита някои виенски специалитети, знам ли.

— Или в тази история има още нещо.

— Разбира се, че има — възкликна мъжът от Интерпол и отпи глътка вино. — Не забравяйте, че след Виена вашият приятел е изчезнал, а непосредствено след това някой е очистил онези двамата. Арабинът не ви ли даде някаква следа?

— Не. Каза ми, че „не-Опек“ петролът скоро щял да прехвърли своя пик и че ОПЕК е убедена, че кладенците й са пълни.

Руснакът спря да дъвче за секунда.

— Не виждам какво общо има това с нашия въпрос.

— Нито пък аз.

— Какво ще правим тогава?

Томаш въздъхна.

— Опитвам се да пробия по друг път.

— Какъв?

— Миналата седмица оставих съобщение в сайта на гимназията в Кащело Бранко. Надявам се, че Филипе ще го види. Винаги е имал силно развито чувство за принадлежност към колектива. Предполагам, че знае за съществуването на този сайт.

— А, така значи? Написали сте му писмо миналата седмица?

— Да.

— Е, и?

Томаш поклати глава.

— Нищо засега.

Сервитьорът се зададе и поднесе питието и филето, поръчани от Томаш. Друг сервитьор в същото време добавяше парчета месо в чинията на руснака. Когато двамата излязоха, Орлов изгледа събеседника си.

— След като нищо не сте открили, защо поискахте да говорите с мен?

— Кой ви каза, че нищо не съм открил?

— Нали току-що ми казахте…

Томаш се наведе и вдигна чантата си.

— Нищо не съм открил за Филипе, така е. Но имам нещо ново относно тайните послания, свързани със случая.

Орлов повдигна вежди от изненада.

— Какви послания? Говорите за знака на Сатаната, нали?

— Да, за тройната шестица.

— Разгадали сте знака?

— Мисля, че да.

— Браво. Дайте да видя!

Историкът извади от чантата изданието на Библията и прелисти последните страници, за да стигне до последния текст от Новия завет. Откри го и го показа на руснака.

— Това е Откровението на свети Йоан Богослов, най-загадъчният от всички библейски текстове. Написан е през 95 година на малък остров в Егейско море, от мъж на име Йоан. Според традицията това е апостол Йоан, същият, който е написал Четвъртото евангелие, но не е сигурно. Наблюдават се важни стилистични различия, макар че има и доста прилики.

— Мислех си, че този текст се казва Апокалипсис.

— Така е.

Орлов изглеждаше озадачен.

— Но вие казахте, че е Откровение.

— Апокалипсис е гръцката дума за Откровение. Дали ще наречем последната книга от Новия завет Апокалипсис или Откровение, е все едно.

— Не знаех.

Томаш отново показа текста.

— Това е страшна книга. — Очите му се спряха на първия абзац. — Започва с тези думи: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро“. — Вдигна глава и повтори последните думи: — Което трябва да стане скоро.

— Ммм… мрачно.

Историкът посочи отворените страници.

— Можете да бъдете сигурен, че през вековете много хора са изпадали в ужас от написаното тук и има защо. — Прелисти страниците. — Става въпрос за пророческа книга, в която се говори за края на дните. На нея дължим така наречените апокалиптични изрази, като Деня на Страшния съд, Битката при Армагедон, Вестители на Апокалипсиса. Но най-известното нововъведение, което дължим на този библейски текст, е думата апокалипсис, която е загубила първоначалното си значение на откровение и е добила друг смисъл — краят на света.

— И тук се появява числото на Звяра?

— Да, тук. — Затърси откъса. — Забележете, в Апокалипсиса числата са от голямо значение. Текстът е изпълнен със символични знаци. Създава се впечатление, че зад посланията се крият други послания, като огромна холограма.

— Такъв е случаят с тройната шестица, нали?

— Абсолютно. — Томаш спря да прехвърля страниците и посочи един абзац. — Ето тук! — възкликна той. — Това е откъсът, в който се споменава за появата на Звяра: „Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест“.

Вдигна очи към събеседника си, който си слагаше още филета с помощта на сервитьора.

— И казвате, че това може да се дешифрира? — попита руснакът.

— Несъмнено. Това е скрито послание и то има своето решение. — Кимна към току-що прочетените редове. — Виждате ли този израз? „Тук е мъдростта.“ С други думи, който притежава мъдрост, може да разбули тайната.

— За каква мъдрост става въпрос?

— Мъдростта на посветените. — Томаш посочи с пръст следващия израз. — Вижте това изречение: „Нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек“. Това означава, че се отнася за мъдростта на числата.

— Математиката ли?

— Гематрията.

— Геометрията ли?

— Ге-ма-трия.

— Какво е това?

— Гематрията е метод на кабала, залегнал в основите на модерната нумерология. Това е метод за получаване на числения израз на думите от староеврейски чрез преобръщане на буквите в цифри.

По лицето на Орлов се изписа недоумение.

— Но за какво е всичко това?

— Идеята е да се стигне до същината на думите, до разбулването на скритите тайни на езика, до установяването на невидимите нишки, свързващи изолираните на пръв поглед изрази, за да се разкрие Божествения замисъл на Творението. Мистиците кабалисти вярвали, че Бог е създал вселената с буквите на азбуката и е скрил в тях тайни, изразени в числа и думи. Гематрията позволява да се стигне до скрития смисъл на Божието слово.

— Не разбирам…

Томаш дръпна чинията настрана, взе писалка, извади бележника от чантата и го постави пред себе си.

— Веднъж в Йерусалим един стар кабалист ми обясни това най-подробно — каза той. — Идеята е следната. На всяка буква от староеврейската азбука отговаря число. Първите девет букви се свързват съответно с цифрите от 1 до 9, следващите девет букви — с цифрите на десетиците от 10 до 90, и четирите останали букви — със стотините от 100 до 400 включително.

Нахвърли едно уравнение.

— Буквите от староеврейската дума shanah, която означава година, образуват числото триста петдесет и пет. Виждате ли? Но триста петдесет и пет е броят на дните в лунната година. Това означава, че има числова връзка между думата и предмета, към който се отнася.

— Защо написахте а с малка буква?

— Староеврейското писмо изпуска много гласни. Когато буквата се изписва, пишем я с главна буква. Ако буквата се изрича, но не се изписва, ние я означаваме с малка буква.

— Разбирам — прошепна Орлов. — Значи от вашето обяснение на тази геоме… на тази система излиза, че всяка буква си има стойност и сборът от стойностите на всички букви, съставящи дадена дума, ни дава стойността на съответната дума. Така ли е?

— Точно така. — Присви очи. — Но колкото по-дълбоко навлизаме в мистичните предели, толкова по-интересно става. Обърнете внимание на равнопоставеността между думите Elohim и Hateva, тоест Бог и природа.

— Имат едно и също число, осемдесет и шест. Това означава: „Бог е природа“.

Ново уравнение.

— Вижте равнопоставеността между or, тоест светлина, и raz — мистерия. И двете имат една и съща стойност, двеста и седем. С други думи, светлината ни препраща към тайнството. Когато Господ Бог е казал: Yehi or!, или Да бъде светлина!, започнало тайнството на Сътворението.

— Поразително.

— Нали? — Посочи написаното. — Гематрията ни разкрива скрития смисъл на думите.

Руснакът се поколеба.

— И… смятате, че тази система може да ни помогне да разгадаем тройната шестица?

Томаш се зарови в Библията, търсейки откъса, който беше прочел минути преди това.

— Смятам, че това е единственият верен път — отбеляза той. — Вижте какво се казва тук: „Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек“. — Изгледа Орлов. — „Да пресметне числото на звяра?“ Което е „число на човек“? — Лека усмивка се появи по устните му. — Едва ли може да бъде по-ясно от това. Тайната на тройната шестица може да се дешифрира чрез гематрията.

— Тогава трябва да приложим кабала?

— Точно това си помислих и аз отначало. Но после осъзнах, че може и да не е кабала.

— Какво имате предвид?

— Кабала е древен еврейски метод. — Прокара длан по текста. — Апокалипсисът е писан в района на Егейско море. Това означава, че може би трябва да се обърнем към гръцкия.

— Гръцкият ли?

— Логично е. — Приготви писалката. — Вижте, Исус на гръцки е Iesous. Шест букви. Нека да видим числената им стойност.

— На гръцки името на Христос е, както виждаме, тройна осмица. Логично е да предположим, че числото на Антихриста е симетрично, но по-низше, и подлежи на дешифриране чрез гематрията, приложена към гръцкия. Тройната шестица се вписва в този профил.

— Да, виждам.

— Което показва, че библейската загадка може да се разреши, ако прибегнем до гръцкия. При това положение се заех да търся имена, чиято гематрия да даде тройна шестица. Можете ли да отгатнете какво открих?

— Нямам ни най-малка представа.

— Хайде, кажете някакво име.

— Не знам.

Лека усмивка се плъзна по лицето на Томаш.

— Мохамед.

Орлов зяпна от учудване.

— Мохамед? Мохамед има стойност три шестици?

— Да.

— Намеквате, че Мохамед е Антихристът?

— Не намеквам нищо. Казвам само, че гематрията на името Мохамед дава три шестици.

— По дяволите!

— Но има още едно име, при което се получава същият резултат. Едно още по-изненадващо име, напълно отговарящо на ролята на Звяра, име, което ни препраща определено към Антихриста.

— Кое?

Томаш хвърли поглед към масата и после към салона на заведението. Чувстваше се зле, гадеше му се от миризмите и от вида на Орлов, с вечно мазната му уста.

— Привършихте ли вече с обяда?

— Аз ли? — учуди се руснакът. — Да, защо?

— Не мога повече да стоя тук. Нека да излезем, става ли?

— А, не е честно — протестира Орлов. — Трябва да ми кажете кое е другото име с тройна шестица.

— Ще ви кажа, ако ми обещаете, че веднага ще излезем навън.

— Добре.

Томаш се надигна от стола.

— Да тръгваме.

— Чакайте — почти извика събеседникът му, протягайки ръка, за да го задържи. — Искам да ми кажете името.

Историкът се усмихна, предвкусвайки удоволствието от израза по лицето на Орлов, когато чуе името.

— Хитлер.